Чл. 1.
(1) С тази наредба се определят ветеринарномедицинските изисквания при:
1. събиране, транспортиране, съхранение, обработка, преработка и употреба или обезвреждане на странични продукти от животински произход с цел те да не представляват опасност за здравето на човека или животните;
2. предлагане на пазара, търговия и износ на странични продукти от животински произход и получените от тях продукти, посочени в чл.42, чл.44 - 57, 59 и чл.61 - 78.
(2) Наредбата не се прилага за:
1. сурови храни за домашни любимци, които се предлагат в магазини за продажба на дребно или в помещения, намиращи се в близост до мястото на продажба, в които разфасоването и съхранението се извършват с цел директна доставка до крайния потребител;
2. течно мляко или коластра, които се обезвреждат или използват в животновъдния обект, където са добити;
3. цели трупове или части от трупове на диви животни, за които не съществуват съмнения, че са заразени с болести, които се предават на човека или животните, с изключение на риба, която е уловена с цел търговия, както и трупове или части от диви животни, използвани за ловни трофеи;
4. сурова храна за домашни любимци, която е получена от животни, заклани в животновъдния обект, в който се отглеждат, и е предназначена за употреба на място, както и за лична консумация от собствениците на животновъдния обект;
5. кухненски отпадъци, с изключение на кухненски отпадъци от транспортни средства, извършващи международни превози;
6. кухненски отпадъци, предназначени за храна за животни или за употреба в предприятия за производство на биогазове или торове;
7. яйцеклетки, ембриони и семенна течност, предназначени за разплодна дейност;
8. транзитно преминаване на странични продукти от животински произход по море или въздух.
(3) Изискванията на наредбата не се прилагат при ликвидирането и контрола на особено опасни заразни болести по животните.

Чл. 2.
(1) Ветеринарномедицинско разрешително за дейност по реда на чл.92 от Правилника за прилагане на Закона за ветеринарномедицинската дейност (ППЗВД) (обн., ДВ, бр. 55 от 2000 г.; изм., бр. 4 от 2001 г.) се издава на междинни предприятия от категории 1, 2 и 3, складове, предприятия за изгаряне и съвместно изгаряне, предприятия за преработка от категории 1, 2 и 3 и химически предприятия за преработка на мазнини, предприятия за производство на биогазове и торове, предприятия за производство на храни за домашни любимци, предприятия за технически продукти, ако отговарят на изискванията на тази наредба.
(2) Предприятията, получили ветеринарномедицинско разрешително за дейност (одобрените предприятия), се регистрират по реда на чл.93 ППЗВД.

Чл. 3.
(1) Събирането, транспортирането, съхранението, обработката, преработката, обезвреждането, предлагането на пазара, износът и транзитното преминаване на животинските странични продукти и получените от тях продукти се извършва в съответствие с изискванията на тази наредба.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) определя изискванията при внос и предлагане на пазара на продукти, които не са посочени в чл.42, чл.44 - 57, 59 и чл.61 - 78.
(3) Националната ветеринарномедицинска служба осигурява подходящи условия за изпълнение на изискванията по ал. 1 самостоятелно или съвместно с други организации.

Глава втора
КАТЕГОРИЗАЦИЯ, СЪБИРАНЕ, ТРАНСПОРТИРАНЕ, ОБЕЗВРЕЖДАНЕ, ПРЕРАБОТКА, УПОТРЕБА И МЕЖДИННО СКЛАДИРАНЕ НА СТРАНИЧНИ ПРОДУКТИ ОТ ЖИВОТИНСКИ ПРОИЗХОД

Чл. 4.
(1) Материали от категория 1 са следните странични продукти от животински произход, както и други материали, които ги съдържат:
1. всички части на трупа, в т. ч. кожи с косми и кожи без косми от:
а) животни, за които има съмнение, че са заразени с трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ), или животни, при които наличието на ТСЕ е било официално потвърдено;
б) животни, убити при изпълнение на програма за ликвидиране на ТСЕ;
в) животни, различни от животни, отглеждани във ферми, и диви животни, в т. ч. домашни любимци, циркови животни и животни в зоопаркове;
г) опитни животни по смисъла на т. 11 от допълнителната разпоредба на Наредба № 25 от 2003 г. за защита и хуманно отношение към опитни животни (обн., ДВ, бр. 59 от 2003 г.; изм., бр. 73 от 2003 г.);
д) диви животни, за които има съмнение, че са заразени с болест, която се предава на човека или животните;
2. специфично-рискови материали (СРМ), а в случаите, когато те не са отстранени от труповете на животните - целите трупове;
3. продукти, получени от животни, на които са давани забранени вещества съгласно Наредба № 13 от 2001 г. за контрол върху субстанции с тиреостатично, хормонално действие и бета-агонисти (ДВ, бр. 53 от 2001 г.) и продукти от животински произход, съдържащи замърсители от околната среда и други субстанции, посочени в т. 3 на приложение № 1 към чл.1, ал. 2 от Наредба № 6 от 2002 г. за мерките за контрол на остатъци от ветеринарномедицински препарати и замърсители от околната среда в живи животни и продукти от животински произход (ДВ, бр. 30 от 2002 г.);
4. всички материали от животински произход, събрани при пречистване на отпадъчни води от предприятия за преработка на материали от категория 1 и други помещения, в които се отстраняват СРМ, вкл. отсевки, материали от обезпесъчаване, смес от мазнини и масла, утайка и материали от канализацията на тези помещения, освен ако тези материали не съдържат СРМ;
5. кухненски отпадъци от транспортни средства, извършващи международни превози;
6. смес от материали от категория 1 с категория 2 или с категория 3, или и двете, в т. ч. материали, предназначени за преработка в предприятие за преработка на материали от категория 1.
(2) Материалите от категория 1 се събират, транспортират и идентифицират незабавно в съответствие с изискванията на чл.7 - 13, освен ако в чл.80 - 85 не се посочват други изисквания и трябва:
1. да бъдат обезвредени директно като отпадък чрез изгаряне в одобрено предприятие за изгаряне; или
2. да бъдат преработени в одобрено предприятие за преработка по един от методите от 1 до 5 от приложение № 1 или в случай, че НВМС изиска - по метод за преработка 1 от приложение № 1, като в този случай полученият материал се маркира с постоянна маркировка, а когато съществува техническа възможност - с миризма, след което да бъдат обезвредени като отпадък чрез изгаряне или съвместно изгаряне в одобрено предприятие; или
3. да бъдат преработени в одобрено предприятие за преработка по метод 1 от приложение № 1, като полученият материал се маркира с постоянна маркировка, ако е технически възможно - с миризма, след което - да бъдат обезвредени като отпадък чрез загробване в площадка за загробване (с изключение на материалите, посочени в ал. 1, т. 1, букви "а" и "б"); или
4. да се обезвредят чрез загробване в площадка за загробване - за кухненските отпадъци, посочени в ал. 1, т. 5.
(3) Междинната обработка или съхранение на материали от категория 1 се извършва само в одобрени междинни предприятия от категория 1.

Чл. 5.
(1) Материали от категория 2 са следните странични продукти от животински произход, както и други материали, които ги съдържат:
1. тор и съдържание от храносмилателния тракт;
2. всички материали от животински произход, събрани при пречистване на отпадни води от кланици, различни от предприятията по чл.4, ал. 1, т. 4 или от предприятие за преработка на странични продукти от категория 2, вкл. отсевки, материали от обезпесъчаване, смеси от мазнини и масла, утайка и материали от канализацията на тези помещения;
3. продукти от животински произход, съдържащи остатъчни количества от ветеринарномедицински препарати и замърсители, посочени в т. 3 на приложение № 1 към чл.1, ал. 2 от Наредба № 6 за мерките за контрол на остатъци от ветеринарномедицински препарати и замърсители от околната среда в живи животни и продукти от животински произход;
4. продукти от животински произход, различни от материалите от категория 1, които са обект на внос и за които при проверките, предвидени в Наредба № 4 от 2002 г. за граничен ветеринарномедицински контрол (обн., ДВ, бр. 30 от 2002 г.; изм., бр. 24 от 2003 г.) е установено, че не отговарят на ветеринарномедицинските изисквания за внос;
5. животни и части от животни, различни от посочените в чл.4, които са умрели, вкл. животни, убити с цел ликвидиране на заразна болест;
6. смес от материали от категория 2 с материали от категория 3, включително и такива, които са предназначени за преработка в предприятие за преработка от категория 2;
7. странични продукти от животински произход, различни от материалите от категория 1 или 3.
(2) Материалите от категория 2 се събират, транспортират и идентифицират незабавно в съответствие с чл.7 - 13, освен ако в чл.80 - 85 не се посочват други изисквания и трябва:
1. да бъдат обезвредени директно като отпадък чрез изгаряне в одобрено предприятие за изгаряне; или
2. да бъдат преработени в одобрено предприятие за преработка по един от методите от 1 до 5 от приложение № 1 или в случай че НВМС изисква това, по метод за преработка 1 от приложение № 1, като в този случай полученият материал се маркира с постоянна маркировка, а когато съществува техническа възможност - с миризма, след което трябва:
а) да бъдат обезвредени като отпадък чрез изгаряне или съвместно изгаряне в одобрено предприятие за изгаряне или съвместно изгаряне;
б) да бъдат допълнително преработени в производни на мазнини за употреба като органични торове или почвени подобрители или за други технически цели, различни от козметични препарати, фармацевтични и медицински средства, в одобрен химически завод за преработка на мазнини от категория 2 - за топени мазнини; или 3
. да бъдат преработени в одобрено предприятие за преработка по метод 1 от приложение № 1, като полученият материал се маркира с постоянна маркировка, ако е технически възможно - с миризма, след което трябва да се:
а) използват за производство на органични торове или почвени подобрители - когато материалът, получен след преработката, съдържа животински протеини;
б) преработят в одобрено предприятие за производство на биогазове или торове;
в) обезвредят като отпадък чрез загробване в площадка за загробване; или
4. да се силажират или използват като тор - за материали, получени от риба; или
5. да се:
а) използват непреработени като суровина в одобрено предприятие за производство на биогазове, предприятие за производство на торове или да се обработят в одобрено предприятие за технически продукти;
б) използват за наторяване в съответствие с изискванията на тази наредба;
в) преработят в предприятие за производство на биогазове или торове - за тор, съдържание от храносмилателния тракт, мляко и коластра, в случай че НВМС прецени, че не съществува опасност от разпространение на заразна болест; или
6. да се използват за ловни трофеи, обработени в одобрено предприятие за технически продукти - за цели трупове или части от трупове на диви животни, за които няма съмнения, че са заразени с болест, която се предава на човека или животните.
(3) Междинната обработка или съхранение на материали от категория 2, различни от тор, се извършва само в одобрени междинни предприятия за материали от категория 2.

Чл. 6.
(1) Материали от категория 3 са странични продукти от животински произход или други материали, които съдържат такива странични продукти, както следва:
1. части от трупа на заклани животни, които са годни за консумация от хора съгласно Наредба № 7 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към животните, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно месо (ДВ, бр. 34 от 2002 г.), но не са предназначени за консумация от хора по търговски причини;
2. части от заклани животни, за които е установено че са негодни за консумация от хора, без да са показали какъвто и да било признак на болест, която се предава на човека и животните, и са от трупове, които съгласно Наредба № 7 за ветеринарно-санитарните изисквания към животните, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно месо са годни за консумация от хора;
3. кожи с косми и кожи без косми, копита и рога, свинска четина и пера, които произхождат от животни, заклани в кланица, след като са преминали предкланичен преглед, вследствие на който са обявени за годни за консумация от хора съгласно Наредба № 7 за ветеринарно-санитарните изисквания към животните, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно месо;
4. кръв от животни, различни от преживни, които са заклани в кланица, след като са преминали предкланичен преглед, вследствие на който е установено, че са годни за консумация от хора;
5. странични продукти, получени при производството на продукти, предназначени за консумация от хора, в т. ч. кости и пръжки без мазнини;
6. хранителни продукти от животински произход или такива, които съдържат продукти от животински произход, различни от кухненски отпадъци, които са били предназначени за консумация от хора, но по търговски причини или поради проблеми, свързани с производството, дефекти в опаковката или други дефекти са станали негодни за консумация от хора, при условие, че не представляват риск за здравето на човека и животните;
7. сурово мляко, добито от животни, които не показват клинични признаци на болест, която се предава чрез млякото на човека или животните;
8. риба или други морски животни, с изключение на морски бозайници, уловени в открито море с цел производство на рибно брашно;
9. пресни странични продукти от риба от предприятия, произвеждащи рибни продукти за консумация от хора;
10. черупки, странични продукти от люпилни и странични продукти от счупени яйца, получени от животни, които не са показали клинични признаци на болест, която се предава чрез тях на човека или животните;
11. кръв, кожи с косми и кожи без косми, копита, пера, вълна, рога, косми и козина от животни, които не са показали клинични признаци на болест, която се предава чрез тях на човека или животните;
12. кухненски отпадъци, различни от посочените в чл.4, ал. 1, т. 5.
(2) Материалите от категория 3 се събират, транспортират и идентифицират незабавно в съответствие с чл.7 - 13, освен ако в чл.80 - 85 не се посочват други изисквания и трябва да бъдат:
1. обезвредени директно като отпадък чрез изгаряне в одобрено предприятие за изгаряне; или
2. преработени в одобрено предприятие за преработка по един от методите от 1 до 5 от приложение № 1 или в случай, че НВМС изиска това - по метод за преработка 1 от приложение № 1, като в този случай полученият материал трябва да се маркира с постоянна маркировка, а когато съществува техническа възможност - с миризма, и да бъдат обезвредени като отпадък чрез изгаряне или съвместно изгаряне в одобрено предприятие за изгаряне или съвместно изгаряне или да бъдат загробени в площадка за загробване; или
3. преработени в одобрено предприятие за преработка; или
4. преработени в одобрено предприятие за технически продукти; или
5. използвани като суровина в одобрено предприятие за производство на храна за домашни любимци; или
6. преработени в одобрено предприятие за производство на биогазове или в предприятие за производство на торове; или
7. преработени в предприятие за производство на биогазове или торове - за кухненските отпадъци, различни от посочените в чл.4, ал. 1, т. 5; или
8. силажирани или преработени в тор - за материали от риба.
(3) Междинна обработка и съхранение на материали от категория 3 може да се извършва само в одобрени междинни предприятия за преработка на материали от категория 3.

Чл. 7.
(1) Страничните продукти от животински произход и продуктите от преработката им, с изключение на кухненски отпадъци, различни от посочените в чл.4, ал. 1, т. 5, се събират, транспортират и идентифицират при спазване на следните изисквания:
1. материалите от категория 1, категория 2 и категория 3 трябва да са идентифицирани, съхранявани поотделно и със съответната маркировка по време на събирането и транспортирането;
2. преработените продукти трябва да са идентифицирани, съхранявани поотделно и със съответната маркировка по време на транспортирането.
(2) По време на транспортирането върху превозното средство, контейнера, кашона или друг опаковъчен материал трябва да се съдържа информация за категорията странични продукти от животински произход, а за преработените продукти - категорията странични продукти от животински произход, от които те са получени, и:
1. означението "негоден за консумация от хора" - за материали от категория 3;
2. означението "негоден за консумация от животни" - за материали от категория 2, различни от животински тор и съдържанието на храносмилателния тракт, и преработени продукти, получени от тях;
3. означението "за обезвреждане" - за материали от категория 1 и преработени продукти, получени от тях;
4. означението "тор" - за тор и съдържание от храносмилателния тракт.
(3) Изискванията по ал. 1 и 2 не се прилагат за животински тор, транспортиран в границите на животновъден обект или между животновъдни обекти на територията на страната.

Чл. 8.
(1) Страничните продукти от животински произход и преработените продукти се събират и транспортират в запечатани нови опаковки или в покрити водонепропускливи контейнери или транспортни средства.
(2) Транспортните средства, контейнерите, уредите или приборите, които се използват повторно, както и тези които са в контакт със странични продукти от животински произход или преработени продукти, трябва да са:
1. почистени, измити и дезинфекцирани след всяка употреба;
2. поддържани в чисто състояние;
3. чисти и сухи преди употреба.
(3) Контейнерите, които се използват многократно, могат да се използват за превозване само на един вид продукт, с цел да се осигури защита от заразяване.
(4) Материалите за пакетиране се изгарят или обезвреждат съгласно инструкция от НВМС.

Чл. 9.
(1) По време на транспортиране страничните продукти от животински произход и преработените продукти се съпровождат от търговски документ или ветеринарен здравен сертификат.
(2) В търговския документ се посочват:
1. датата, на която материалът е взет от предприятието;
2. описание на материала, включително информацията, посочена в чл.7, ал. 2, животинският вид - за материали от категория 3 и преработени продукти, получени от тях, предназначени за употреба като хранителни продукти, и номерът на ушната марка на животното, от което са получени продуктите, когато е необходимо;
3. количеството на материала;
4. мястото на произход на материала;
5. името и адресът на превозвача;
6. името и адресът на получателя и номерът на одобрението, когато е необходимо;
7. ветеринарният регистрационен номер на предприятието на произход и видът и методите на преработка, когато е необходимо.
(3) Търговският документ се издава в три екземпляра (един оригинал и две копия - по едно за производителя и превозвача). Оригиналът придружава пратката до крайното є местоназначение и се съхранява от получателя.
(4) Ветеринарните здравни сертификати се издават и подписват от компетентните власти на страната на произход.

Чл. 10.
(1) Всички лица, които изпращат, транспортират или получават странични продукти от животински произход, са длъжни да водят дневник за пратките.
(2) Дневниците съдържат информацията по чл.9, ал. 2, т. 2 и 3 и:
1. информацията по чл.9, ал. 2, т. 1, 5 и 6 - когато се водят от лице, което изпраща странични продукти от животински произход;
2. информацията по чл.9, ал. 2, т. 1, 4 и 6 - когато се водят от лице, което транспортира странични продукти от животински произход;
3. информацията по чл.9, ал. 2, т. 4 и 5 - когато се водят от лице, което получава странични продукти от животински произход.
(3) Изискванията по ал. 1 и 2 не се прилагат за животински тор, транспортиран в границите на животновъден обект или между животновъдни обекти на територията на страната.

Чл. 11. Лицата по чл.10, ал. 1 съхраняват търговските документи, сертификатите и дневниците за период най-малко две години и ги представят пред НВМС при поискване.

Чл. 12.
(1) Транспортирането на странични продукти от животински произход се извършва при подходяща температура, за да се избегне всякакъв риск за здравето на животните или човека.
(2) Непреработени материали от категория 3, предназначени за производство на храна за животни или храна за домашни любимци, се транспортират охладени или замразени, с изключение на случаите, когато са били преработени до 24 часа преди транспортирането.
(3) Транспортните средства за замразени материали трябва да осигуряват поддържането на подходяща температура по време на транспортирането.

Чл. 13.
(1) Националната ветеринарномедицинска служба контролира събирането, транспортирането, използването и обезвреждането на страничните продукти от животински произход, включително чрез проверки за воденето на необходимите дневници и документи, което удостоверява чрез поставяне на печат, когато е необходимо.
(2) Когато инспекторът от Държавния ветеринарно-санитарен контрол (ДВСК) постави печат на една пратка странични продукти от животински произход или преработени продукти, той уведомява компетентните власти на страната на местоназначението на товара.

Чл. 14.
(1) Преработвателните предприятия от категория 1, другите обекти, в които се отстраняват специфично-рискови материали, кланиците и преработвателните предприятия от категория 2 трябва да разполагат с условия за осъществяване на предварително пречистване за задържане и събиране на животинските материали като първоначален етап от пречистването на отпадъчните води.
(2) Оборудването, използвано за предварително пречистване, трябва да се състои от:
1. канални уловители или цедки с големина на отделните отвори не по-голяма от 6 мм в края на отточния поток на процеса; или
2. еквивалентни системи, които да гарантират, че преминаващите през тях твърди частици в отпадъчните води са не по-големи от 6 мм.
(3) Отпадъчните води от помещенията на обектите по ал. 1 трябва да преминат предварително пречистване, което да осигурява условия цялата отпадъчна вода да се филтрира по време на процеса, преди да бъде отведена от канализационната система на съответното помещение. Не се допуска смилане или надробяване на парчета, чрез което да се улеснява преминаването на животински материал през процеса на предварително пречистване.
(4) Целият животински материал, задържан при процеса на предварително пречистване от помещенията на обектите по ал. 1, се събира и транспортира като материал от категория 1 или категория 2, след което се унищожава в съответствие с изискванията на тази наредба.
(5) Преминалите през процес на предварително пречистване отпадъчни води от помещенията на обектите по ал. 1, както и отпадъчните води от помещенията, в които постъпват само материали от категория 3, се пречистват и третират при спазване на изискванията на Закона за опазване на околната среда, както и на другите специални закони и подзаконови нормативни актове в областта на околната среда.

Глава трета
ОДОБРЯВАНЕ НА МЕЖДИННИ ПРЕДПРИЯТИЯ, СКЛАДОВЕ, ПРЕДПРИЯТИЯ ЗА ИЗГАРЯНЕ И СЪВМЕСТНО ИЗГАРЯНЕ И ПРЕДПРИЯТИЯ ЗА ПРЕРАБОТКА ОТ КАТЕГОРИЯ 1, 2 И 3

Раздел I
Изисквания към междинните предприятия

Чл. 15.
(1) За да бъдат одобрени, междинните предприятия от категория 1, 2 или 3 трябва да отговарят най-малко на следните изисквания:
1. помещенията им да са отделени от пътища и други сгради; разположението на помещенията да осигурява пълно разделение на материалите от категория 1 и 2 от материалите от категория 3 от получаването до изпращането им;
2. мястото за получаване на страничните продукти от животински произход да е покрито;
3. да са конструирани по начин, даващ възможност за лесно почистване и дезинфекция; подовете им да са конструирани по начин, улесняващ оттичането на течности;
4. да имат необходимите тоалетни, съблекални и мивки за персонала;
5. да имат подходящи съоръжения за защита от вредители, като гризачи и птици;
6. да разполагат със система за отвеждане на отпадъчните води;
7. да имат подходящи помещения с достатъчен капацитет за съхранение, в които температурата се контролира и записва по всяко време;
8. да разполагат със съоръжения за почистване и дезинфекция на контейнерите, в които се поставят страничните продукти от животински произход при получаване, както и със съоръжения за дезинфекция на транспортните средства, с които тези продукти се превозват.
(2) В междинните предприятия от категория 1, 2 и 3 трябва да има въведена система за анализ на опасностите и критичните контролни точки.

Чл. 16.
(1) В одобрените междинни предприятия от категория 3 се извършва само събиране, сортиране, разфасоване, охлаждане, замразяване, временно съхранение и изпращане на материали от категория 3.
(2) Материалите от категория 3 се:
1. сортират по начин, недопускащ риск от разпространение на болест по животните;
2. обработват и съхраняват отделно от другите продукти през цялото време на тяхното сортиране или се съхраняват по начин, предотвратяващ разпространение на патогени;
3. съхраняват, когато е необходимо, охладени или замразени до повторното им изпращане.

Чл. 17.
(1) В одобрените междинни предприятия от категория 1 или категория 2 се извършват само събиране, обработване, временно съхранение и изпращане на материали от категория 1 или категория 2.
(2) Материалите от категория 1 или категория 2 се:
1. сортират по начин, недопускащ разпространение на болест по животните;
2. съхраняват материалите от категория 1 или категория 2 по начин, който ги предпазва от контаминация и при подходяща температура до изпращането им.
(3) Отпадните води от предприятията се обработват по начин, който гарантира липсата на патогени.

Раздел II
Изисквания към складовете за съхранение на материали от категория 1, 2 и 3

Чл. 18.
(1) Складовете за съхранение на преработени продукти, получени от материали от категория 3, не трябва да са разположени на едно и също място с помещения за съхранение на преработени продукти, получени от материали от категория 1 или категория 2, освен ако не са разположени в отделни сгради.
(2) Складовете за съхранение на материали от категория 1, 2 или 3:
1. се осигуряват с покрито пространство за получаване на продуктите;
2. се изграждат по начин, осигуряващ лесно почистване и дезинфекция; подовете трябва да са изградени по начин, осигуряващ оттичане на течностите в канализацията;
3. имат необходимия брой тоалетни, съблекални и мивки за персонала;
4. имат подходящи средства за защита срещу вредители, като насекоми, гризачи и птици;
5. имат съоръжения за почистване и дезинфекция на контейнерите, в които се поставят получаваните странични продукти от животински произход, както и със съоръжения за дезинфекция на транспортните средства.
(3) Продуктите по ал. 1 се съхраняват по начин, който ги предпазва от контаминация до изпращането им.
(4) В складовете за съхранение на материали от категория 1, 2 и 3 се въвежда система за анализ на опасностите и критичните контролни точки.

Раздел III
Изисквания към предприятията за изгаряне и съвместно изгаряне, за които не се прилагат изискванията на Наредба № 6 за условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци (ДВ, бр. 78 от 2004 г.)

Чл. 19.
(1) Изгарянето или съвместното изгаряне на преработени продукти и на странични продукти от животински произход се извършва в съответствие с Наредба № 6 за условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци.
(2) В случаите, когато не се прилага разпоредбата на ал. 1, изгарянето или съвместното изгаряне на странични продукти от животински произход се извършва в предприятия, които отговарят на изискванията на чл.20 - 25.

Чл. 20.
(1) За да бъдат одобрени от НВМС, предприятията за изгаряне или съвместно изгаряне с голям капацитет трябва да отговарят на следните изисквания:
1. да са проектирани, оборудвани и експлоатирани по начин, гарантиращ спазване изискванията на тази наредба;
2. да съхраняват страничните продукти от животински произход по начин, който ги предпазва от контаминация, до обезвреждането им и да ги обезвреждат възможно най-бързо след постъпването им;
3. контейнерите и транспортните средства, които се използват за транспортиране на непреработени материали, трябва да се почистват на определено за целта място, а отпадъчните води да се третират съгласно чл.21;
4. да има документирани процедури за почистване на всички части на помещенията и необходимото оборудване за почистването им;
5. контролът по хигиената включва редовни инспекции на оборудването и спазване на изискванията за предпазване на околната среда от замърсяване; инспекциите се извършват на предварително определени интервали, а резултатите се документират и съхраняват за период най-малко две години.
(2) В предприятието се предприемат предпазни мерки срещу птици, гризачи, насекоми или други вредители. За тази цел се разработва документирана програма за борба с вредителите.
(3) Собственикът на предприятието за изгаряне или съвместно изгаряне е длъжен да предприеме всички необходими мерки при приемането на страничните продукти от животински произход, за да намали до минимум опасността за здравето на човека или животните.

Чл. 21.
(1) Всяко предприятие за изгаряне или съвместно изгаряне се проектира, оборудва и експлоатира по начин, осигуряващ получения в резултат от процеса газ да бъде загряван по контролиран и хомогенен начин в продължение най-малко на две секунди до температура не по-малка от 850 °С, измерена близо до вътрешната страна или в друга разрешена от НВМС представителна точка на горивната камера.
(2) Всяка технологична линия на предприятията за изгаряне с голям капацитет се оборудва най-малко с една помощна горелка. Тази горелка се включва автоматично, когато температурата на горивните газове след последното инжектиране на горивен въздух падне под 850 °С. Горелката се използва при пусковите и заключителните операции на предприятието, за да се гарантира, че температурата от 850 °С се поддържа през цялото времетраене на тези операции, докато в горивната камера се намира неизгорял материал.
(3) В предприятията за изгаряне или съвместно изгаряне с голям капацитет се разполага автоматична система за недопускане попадането на странични продукти от животински произход в храните за животни.
(4) Системата по ал. 3 трябва да гарантира, че страничните продукти от животински произход не могат да попаднат в храните за животни в следните случаи:
1. от момента на пускането є в действие до достигане на температура от 850 °С;
2. когато не е достигната температура от 850 °С.
(5) Страничните продукти от животински произход се поставят в пещта без пряк контакт на човека с тях.

Чл. 22.
(1) Площадките на предприятията за изгаряне или съвместно изгаряне, включително и прилежащите им места за съхранение на странични продукти от животински произход, се проектират и изграждат по начин, непозволяващ отделяне на замърсяващи вещества в почвата, надпочвените или подпочвените води.
(2) На площадките на предприятията за изгаряне или съвместно изгаряне се осигурява възможност за съхранение на контаминирани дъждовни води и тяхното оттичане от площадката на предприятието за изгаряне или на контаминираната вода, получена в резултат на разливане или пожарогасителни операции.
(3) Капацитетът за съхранение на водите по ал. 2 трябва да осигурява тяхното изследване и пречистване преди освобождаването им.

Чл. 23.
(1) Остатъчните вещества, получени при функционирането на предприятието за изгаряне или съвместно изгаряне, трябва да са минимални по количество и вредност съгласно изискванията на Наредба № 6 от 28.VII.2004 г. за условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци. Те се рециклират, където това е подходящо в предприятието или извън него при спазване на изискванията на Закона за опазване на околната среда, както и на другите специални закони и подзаконови нормативни актове в областта на околната среда.
(2) Транспортирането и междинното съхранение на сухите отпадъчни вещества в прахообразна форма се извършват по начин, който не позволява тяхното разпръскване в околната среда.

Чл. 24.
(1) За следене на параметрите и условията, свързани с процесите на изгаряне или съвместно изгаряне, се използват технически средства.
(2) В предприятията за изгаряне с голям капацитет и предприятията за съвместно изгаряне се разполага оборудване за измерване на температурата.
(3) Във ветеринарномедицинското разрешително за дейност на предприятието се записват изискванията към процесите на измерване на температурата.
(4) Автоматизираното оборудване за следене на температурите трябва да бъде подходящо инсталирано и монтирано и да се контролира най-малко един път годишно.
(5) Най-малко един път на три години се извършва и калибриране чрез паралелни измервания с референтни методи.
(6) Резултатите от измерването на температурите се записват, съхраняват и представят по начин, даващ възможност на ветеринарния лекар, контролиращ предприятието, да проверява спазването на условията на функциониране, посочени в тази наредба.
(7) При повреда или неправилно функциониране операторът намалява или прекратява операциите възможно най-бързо и осигурява предпоставки за възобновяване на нормалните условия на работа.

Чл. 25.
(1) За да бъдат одобрени от НВМС, предприятията за изгаряне или съвместно изгаряне с малък капацитет, за които не се прилагат изискванията на Наредба № 6 за условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци, трябва да отговарят на следните изисквания:
1. да се използват само за обезвреждане на трупове на домашни любимци или на материали по чл.4, ал. 1, т. 2, чл.5, ал. 1 и чл.6, ал. 1;
2. да се използват само за обезвреждане на материали от този животновъден обект - в случай, че се намират на територията на животновъден обект;
3. да отговарят на изискванията по чл.20, 21, 23 и 24.
(2) Когато предприятията за изгаряне или съвместно изгаряне с малък капацитет се използват за обезвреждане на странични продукти от животински произход, посочени в чл.4, ал. 1, т. 2, те се разполагат върху терен, който се оттича лесно.
(3) Не се допускат селскостопански животни до предприятията, до страничните продукти от животински произход, които ще бъдат изгаряни, или пепелта, получена в резултат от изгарянето на животинските странични продукти.
(4) Когато предприятие за изгаряне с малък капацитет е разположено на територията на животновъден обект:
1. се осигурява физическа преграда между предприятието и селскостопанските животни, тяхната храна и постеля, а когато е необходимо - подходящи ограждения;
2. оборудването му се използва само за функционирането на предприятието, като то не се използва другаде в животновъдния обект;
3. работниците сменят горното си облекло и обувките си всеки път, когато имат контакт със селскостопански животни или с храната за тях.
(5) Страничните животински продукти или получената от тях пепел се етикетират и съхраняват в затворени помещения.
(6) Работещите в предприятието проверяват, дали животинските странични продукти са изгорени така, че да са напълно редуцирани до пепел, която се унищожава чрез загробване в одобрена площадка за загробване.
(7) Животинските странични продукти, които не са напълно изгорени, не се загробват, а се изгарят повторно или се унищожават по друг начин съгласно изискванията на тази наредба.
(8) Всяко предприятие за изгаряне с малък капацитет се оборудва с устройство за последващо изгаряне.
(9) Собственикът на предприятието води дневник, който съдържа информация за:
1. количеството и категорията на животинските странични продукти;
2. вида на животните, от които са получени продуктите;
3. датата, на която се извършва изгарянето на продуктите.
(10) Националната ветеринарномедицинска служба извършва проверки най-малко един път годишно, за да се установи дали се спазват изискванията по тази наредба.

Раздел IV
Изисквания към преработвателните предприятия от категория 1 и 2

Чл. 26.
(1) За да бъдат одобрени, преработвателните предприятия от категория 1 и 2 трябва да отговарят на следните изисквания:
1. помещенията за преработката на животинските странични продукти да не са разположени на една и съща площадка с кланици, освен ако не се намират в отделни сгради;
2. да разполагат с чиста и мръсна зона, които да са разделени една от друга; мръсната зона трябва да разполага с покрито пространство за получаване на животински странични продукти, което е изградено по начин, позволяващ лесното му почистване и дезинфекция;
3. да разполагат с подове, изградени по начин, улесняващ оттичането на течности в канализацията;
4. да разполагат с подходящи тоалетни, стаи за преобличане и мивки за персонала;
5. да разполагат с достатъчен производствен капацитет за получаване на топла вода и пара, използващи се за преработката на животински странични продукти;
6. когато е необходимо, в мръсната зона трябва да има оборудване за намаляване на размера на животинските странични продукти, както и оборудване за товарене на раздробени животински странични продукти с цел доставянето им за преработка;
7. всички инсталации, в които се преработват животински странични продукти, да функционират в съответствие с изискванията на чл.27; при термичната обработка всички инсталации трябва да имат измервателно оборудване за следене на температурата по всяко време и на налягането в критичните точки, записващи прибори за непрекъснато записване на резултатите от тези измервания и подходяща система за безопасност за предотвратяване на недостатъчно нагряване, когато е необходимо;
8. за предотвратяване на последващо контаминиране на крайния продукт от новопостъпващи странични продукти от животински произход да е осигурено разделяне между зоната на предприятието, в която се разтоварват новопостъпващи за преработка странични продукти от животински произход, зоната, в която те се подлагат на преработка, и мястото за съхраняване на преработения продукт.
(2) Не се допускат външни лица и животни в предприятието.
(3) Изискването по ал. 1, т. 1 не се прилага, когато конвейерна система свързва разположени на една и съща площадка отделно преработвателно предприятие и кланица и когато са изпълнени следните условия:
1. да има отделни входове, приемни площадки, оборудване и персонал, които обслужват отделно кланицата и отделно преработвателното предприятие;
2. подлежащите на преработка странични продукти от животински произход да са с произход от същите помещения.
(4) Преработвателното предприятие трябва да разполага с подходящи съоръжения за почистване и дезинфекция на контейнерите, в които се получават страничните продукти от животински произход, и на транспортните средства (с изключение на кораби), в които те се транспортират.
(5) Транспортните средства се дезинфекцират преди да напуснат мръсната зона на предприятието.
(6) Във всички преработвателни предприятия се разполага система за обезвреждане на отпадъчните води, която отговаря на изискванията, определени от НВМС.
(7) Преработвателното предприятие използва собствена лаборатория, оборудвана за осъществяване на необходимите изследвания, или външна лаборатория, одобрена от НВМС.

Чл. 27.
(1) Страничните продукти от животински произход се съхраняват по начин, който ги предпазва от контаминация до преработката им, която се извършва възможно най-бързо след пристигането им.
(2) Контейнерите и използваните за транспортиране на непреработен материал транспортни средства се почистват на определено място. Това място се разполага и изгражда по начин, който предотвратява риска от контаминиране на преработените продукти.
(3) Не се допуска лицата, работещи в мръсната зона, да влизат в чистата зона без предварително да са сменили работното си облекло и обувките си или да са ги дезинфекцирали. Оборудването, приборите и инструментите не се изнасят от мръсната зона и не се пренасят в чистата зона, освен ако предварително не са почистени и дезинфекцирани.
(4) Собственикът или управителят на предприятието определя реда за движение на персонала, който включва и контрол на движението му между отделните зони, и използването на ваните за дезинфекция на краката и на транспортните средства.
(5) Отпадъчните води от мръсната зона се пречистват и обработват по начин, осигуряващ отсъствието на патогени в тях, доколкото това е възможно.
(6) Собственикът или управителят на предприятието осигурява предпазни мерки срещу птици, гризачи, насекоми или други вредители. За тази цел се разработва документирана програма за борба с вредителите.
(7) За всички части от помещенията се изработват и въвеждат процедури за почистването им, които се документират. За почистването се осигуряват подходящо оборудване и средства за почистване.
(8) Хигиенният контрол включва редовни инспекции на околната среда и оборудването. Плановете за тези инспекции, както и резултатите от провеждането им се документират и съхраняват в продължение най-малко на две години.
(9) Инсталациите и оборудването се поддържат в добро функционално състояние, като измервателното оборудване се калибрира на редовни интервали от време.
(10) Преработените продукти се обработват и съхраняват по начин, гарантиращ изключване на тяхното последващо контаминиране.

Чл. 28.
(1) Технологичният план на преработвателните предприятия от категория 1 и 2 трябва да осигурява пълното разделяне на материали от категория 1 от материали от категория 2 от приемането на суровината до експедицията на получения преработен продукт.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши временното използване на преработвателно предприятие от категория 2 за преработката на материали от категория 1 при възникване и разпространение на заразни болести или други извънредни обстоятелства, които да доведат до недостиг на капацитет в преработвателно предприятие от категория 1.
(3) В случаите по ал. 2 ветеринарният лекар, контролиращ предприятието, инспектира отново помещенията преди отново да се използват за преработка на материали от категория 2, за което съставя протокол.
(4) За всеки отделен метод на преработка се определят критични контролни точки (ККТ), определящи степента на прилаганата преработка.
(5) Критичните контролни точки могат да включват:
1. размера на парчетата суровина;
2. температурата, която трябва да се достигне в процеса на термична обработка;
3. налягането, прилагано върху суровината;
4. времетраене на процеса на термична обработка или скоростта на подаване в една непрекъсната система.
(6) За всяка практически приложима критична контролна точка се определят минимални задължителни технологични стандарти на процеса.
(7) Документацията на системата за анализ на опасностите и критичните контролни точки се съхранява в продължение най-малко на две години, за да се докаже, че за всяка отделна критична контролна точка са били изпълнени минималните задължителни технологични показатели.
(8) За непрекъснато следене на условията на преработка се използват калибрирани манометри и записващи устройства.
(9) Материал, за който съществува вероятност да не е преминал определената термична обработка, преминава отново през цялата технологична верига на термична обработка или се събира и преработва отново.

Чл. 29.
(1) Страничните продукти от животински произход се преработват в съответствие със следните технологични стандарти:
1. метод на преработка 1 от приложение № 1 за:
а) материал от категория 2, различен от тор и съдържание на храносмилателен тракт, предназначени за предприятия за производство на биогаз, предприятия за производство на торове или предназначени за използване като органични торове или почвени подобрители;
б) материал от категория 1 и категория 2, предназначен за загробване;
2. който и да е от методите на преработка от 1 до 5 от приложение № 1 за:
а) материал от категория 2, полученият от който протеин е предназначен за изгаряне или съвместно изгаряне;
б) материал от категория 2, получената от който след преработката мазнина е предназначена за химическо предприятие за преработка на мазнини;
в) материал от категория 1 или категория 2, предназначен за изгаряне или съвместно изгаряне.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба може да изиска метод за преработка 1 от приложение № 1 да се прилага за материал от категория 1, предназначен за изгаряне или съвместно изгаряне.
(3) Продуктите, получени в резултат от преработката на материали от категория 1 или 2, с изключение на течни продукти, предназначени за предприятия за производство на биогаз или торове, се маркират трайно, когато е възможно - чрез миризма по метод, одобрен от НВМС.
(4) Пробите от преработени продукти, предназначени за предприятия за производство на биогаз или торове или за загробване, трябва да са свободни от спори на патогенни бактерии (липса на Clostridium perfringens в 1 g от продуктите).

Чл. 30.
(1) Органите на НВМС извършват валидация на преработвателното предприятие в съответствие със следните процедури и показатели:
1. описание на процеса (чрез диаграма на поточността);
2. установяване на ККТ, включително и технологията на процеса и скоростта на преработка на материала при непрекъснати системи;
3. спазването на специфичните технологични изисквания, посочени в тази наредба;
4. постигането на следните изисквания и показатели:
а) размер на парчетата за партидно-напорен или непрекъснат процес - определени от размера на отворите на мелачното оборудване или от размера на отворите на ковачната матрица;
б) температура, налягане, времетраене на преработката и скорост на преработка на материала (за непрекъсната система), както това е посочено в ал. 2 и 3.
(2) В случай на партидно-напорна система органите на НВМС извършват валидация на следните процедури и показатели:
1. следене на температурата с постоянна термодвойка, нейното отчитане и записване;
2. следене на напорната фаза (под налягане) чрез постоянен манометър, отчитане и записване на налягането;
3. отчитане на времето на преработката чрез времево-температурна диаграма и времево-напорна диаграма (на налягането);
4. калибриране на термодвойката и манометъра най-малко веднъж годишно.
(3) В случай на непрекъсната напорна система органите на НВМС извършват валидация на следните процедури и показатели:
1. следене на температурата и налягането чрез термодвойки или инфрачервен температурен датчик, както и чрез манометри за налягане, използвани в определени точки от технологичния процес по такъв начин, че температура и налягане да отговарят на задължителните условия вътре в цялата непрекъсната система или в част от нея; температурата и налягането се отчитат и записват;
2. резултатите от измерването на минималното време на преминаване вътре в цялата съответна част от непрекъснатата система, в която температурата и налягането отговарят на задължителни условия, се предоставят на ветеринарния лекар, контролиращ предприятието чрез използване на неразтворими маркери (например MnO2 (манганов диоксид) или чрез метод, даващ еквивалентни гаранции; измерването и контролът на скоростта на технологичния процес се отчитат при валидацията в съответствие с ККТ, която може да се следи непрекъснато, като например:
а) обороти в минута на подаващия винт (об./мин.); или
б) електрическа мощност (ампери при определен волтаж); или
в) съотношение между изпаряване и кондензиране; или
г) брой на тактовете (ходовете на буталото) на помпата за единица време;
3. калибриране на измервателните и контролните уреди най-малко веднъж годишно.
(4) Органите на НВМС извършват валидация на предприятието при промяна на процеса и всеки път, когато сметнат за необходимо.

Чл. 31. След преработката им продуктите, получени в преработвателните предприятия от категория 1 и 2, трябва да отговарят на изискванията по чл.29, ал. 3 и 4.

Раздел V
Изисквания към химическите предприятия за преработка на мазнини от категория 2 и 3

Чл. 32.
(1) За да бъдат одобрени, химическите предприятия за преработка на мазнини от категория 2 трябва да преработват мазнини, получени след преработка на материали от категория 2 в съответствие със следните технологични процеси:
1. трансестерификация или хидролиза при температура не по-малко от 200 °С при подходящо налягане в продължение на 20 min (глицерол, мастни киселини и естери);
2. сапунификация с натриева основа (NaOH) 12М (глицерол и сапун):
а) за партиден процес - при температура 95 °С в продължение на три часа;
б) за непрекъснат процес - при температура 140 °С, 2 bar (2000 hPa) в продължение на 8 min или при еквивалентни условия.
(2) В химическите предприятия за преработка на мазнини от категория 2 трябва да се:
1. въведат и прилагат методи за мониторинг и проверка на критичните контролни точки;
2. води дневник за информацията, получена по т. 1, който се представя на ветеринарния лекар, контролиращ предприятието при поискване.

Чл. 33. Химическите предприятия за преработка на мазнини от категория 3 трябва да преработват мазнини, получени след преработка на материали от категория 3 и да отговарят на изискванията, посочени в чл.32.

Раздел VI
Изисквания към предприятията за производство на биогазове и торове

Чл. 34.
(1) Когато предприятие за производство на биогаз е в близост до място, където се отглеждат животни, то се разполага на подходящо разстояние от него и се отделя с физическа преграда, а когато е необходимо и с ограда.
(2) Предприятието за производство на биогазове трябва да разполага със:
1. помещение за пастьоризиране/хигиенизиране, оборудвано със:
а) инсталация за мониторинг на съотношението температура/време;
б) записващи средства за непрекъснато записване на тези измервания;
в) подходяща система за безопасност за недопускане на недостатъчно нагряване;
2. подходящи съоръжения за почистване и дезинфекция на транспортните средства и контейнери при тяхното напускане.
(3) Помещението по ал. 2, т. 1 не е задължително за предприятията за производство на биогазове, които преработват само странични продукти от животински произход, преработени по метод за преработка 1 от приложение № 1, които са преминали пастьоризация/хигиенизиране на друго място.

Чл. 35.
(1) Когато предприятие за производство на торове е в близост до място, където се отглеждат животни, то се разполага на подходящо разстояние от него и се отделя с физическа преграда, а когато е необходимо и с ограда.
(2) Предприятията за производство на торове трябва да разполагат:
1. със затворен компостиращ реактор, оборудван със:
а) инсталация за мониторинг на съотношението температура/време;
б) записващи средства за непрекъснато записване на тези измервания;
в) подходяща система за безопасност за недопускане на недостатъчно нагряване;
2. с подходящи съоръжения за почистване и дезинфекция на транспортните средства и контейнери, транспортиращи необработени странични продукти от животински произход.
(3) Компостиращи системи, различни от посочените в ал. 2, се допускат при спазване на следните изисквания:
1. имат подходящи съоръжения за защита от вредители;
2. поддържат се по начин, който гарантира, че всички материали в системата са достигнали параметрите температура/време, когато е необходимо - и непрекъснат мониторинг на параметрите;
3. отговарят на всички други изисквания, посочени в наредбата.

Чл. 36. Предприятията за производство на биогазове или торове използват със собствена лаборатория, оборудвана за извършване на необходимите изследвания, или друга одобрена от НВМС лаборатория.

Чл. 37.
(1) В предприятията за производство на биогазове или торове могат да бъдат преработвани само следните странични продукти от животински произход:
1. материали от категория 2, когато се използва метод за преработка 1 от приложение № 1 в преработвателно предприятие от категория 2;
2. тор и съдържание на храносмилателен тракт, мляко и коластра;
3. материали от категория 3.
(2) Страничните продукти по ал. 1 се съхраняват по начин, предпазващ ги от контаминация до преработването им, което се извършва възможно най-бързо след пристигането им в преработвателното предприятие.
(3) Контейнерите и транспортните средства, използвани за транспортиране на необработен материал се почистват на определено място. Това място се разполага или изгражда така, че да няма риск от контаминиране на обработените продукти.
(4) В предприятието не се допускат птици, гризачи, насекоми или други вредители. За тази цел се разработва програма за борба с вредителите.
(5) За всички части от помещенията се въвеждат и прилагат документирани процедури за почистването им. За почистването се осигуряват подходящо оборудване и средства за почистване.
(6) Контролът на хигиената включва редовни инспекции на оборудването и околната среда. Плановете и резултатите от тези инспекции се документират.
(7) Инсталациите и оборудването се поддържат в добро функционално състояние, а измервателното оборудване се калибрира на редовни интервали.
(8) Остатъците от храносмилателния тракт се обработват и съхраняват в предприятието по начин, който предпазва от повторна контаминация.

Чл. 38.
(1) Материалите от категория 3, използвани като суровина в предприятие за производство на биогаз, разполагащо с инсталация за пастьоризация/хигиенизация, отговарят най-малко на следните изисквания:
1. максимален размер на парчетата преди постъпването им в инсталацията: 12 mm;
2. минимална температура в целия материал в тази инсталация: 70 °С;
3. минимално време на престой в инсталация без прекъсване: 60 min.
(2) Материалите от категория 3, използвани като суровина в предприятие за торове, трябва да отговарят най-малко на следните изисквания:
1. максимален размер на парчетата преди постъпването им в инсталацията за компостиране: 12 mm;
2. минимална температура в целия материал в реактора: 70 °С;
3. минимално време на престой в реактора при температура от 70 °С (за всички видове материали): 60 min.
(3) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши прилагането на стандарти за преработка при спазване на изисквания, различни от тези по ал. 1 и 2, когато отпадъчните продукти от общественото хранене са единственият страничен продукт от животински произход, използван в предприятие за производство на биогазове или торове, при условие че гарантира постигането на един и същ ефект по отношение на намаляването на патогенните микроорганизми.
(4) Стандартите по ал. 3 могат да се прилагат и по отношение на кухненски отпадъци, които са смесени с оборски тор, отделено съдържание от храносмилателния тракт, мляко и коластра, при условие че полученият материал се разглежда като материал, получен от кухненски отпадъци.
(5) Когато оборски тор, отделено съдържание от храносмилателен тракт, мляко и коластра са единственият материал от животински произход, преработван в предприятие за производство на биогаз или торове, НВМС може да разреши прилагането на специфични изисквания, различни от определените в ал. 1 - 4, при условие че:
1. материалът не представлява риск за разпространение на сериозна заразна болест;
2. остатъците или торът се разграждат като необработен материал.

Чл. 39. Пробите, взети от остатъци от храносмилателния тракт или от торове при напускане на продуктите от предприятието за производство на биогазове или торове, трябва да отговарят на показателите, посочени в приложение № 2.

Чл. 40. В предприятията за производство на биогазове или торове се въвежда система за анализ на опасностите и критичните контролни точки.

Раздел VII
Изисквания към преработвателните предприятия от категория 3

Чл. 41.
(1) За да бъдат одобрени, преработвателните предприятия от категория 3 трябва да отговарят на изискванията по чл.26, 27 и 30 и на следните изисквания:
1. помещенията за преработка на материали от категория 3 да са отделени от помещенията за преработка на материали от категория 1 или 2 или да са в отделни сгради;
2. да имат оборудване за установяване наличието на чужди тела в страничните животински продукти;
3. да имат подходящо заключващо се помещение, което се ползва от ветеринарния лекар, контролиращ предприятието (когато се изисква периодично или постоянно присъствие на ветеринарен лекар).
(2) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши помещенията за преработка на материали от категория 3 временно да се използват за преработка на материали от категория 1 или 2 при възникване на заразна болест или при недостатъчен капацитет на предприятията за преработка от категория 1 или 2.
(3) В случаите по ал. 2 ветеринарният лекар, контролиращ предприятието, инспектира отново помещенията, преди да се използват за преработка на материали от категория 3, за което съставя протокол.

Чл. 42.
(1) За производство на преработени животински протеини и други храни за животни се използват само материали от категория 3, посочени в чл.6, ал. 1, т. 1 - 10, които се обработват, съхраняват и транспортират съгласно изискванията по чл.7 - 13.
(2) Преди преработката страничните продукти се проверяват за наличие на чужди тела, които незабавно се отстраняват.

Чл. 43.
(1) Критичните контролни точки, които определят степента на топлинна обработка, прилагана в процесите, се определят за всеки метод на преработка, посочен в приложение № 1. За критичните контролни точки се определят най-малко следните критични граници на показателите:
1. размерът на частиците суровина;
2. температурата, която трябва да бъде достигната при термичната преработка;
3. налягането, което се прилага върху суровината, когато е приложимо;
4. продължителността на термичната преработка или скоростта на подаване при непрекъсната система.
(2) Критичните контролни точки се включват в технологичната документация на процеса.
(3) В случаите на непрекъснат мониторинг на процеса се използват калибрирани уреди за измерване.
(4) Записите от мониторинга на ККТ и от калибрирането на уредите се съхраняват за период най-малко две години.
(5) Материали, за които няма доказателства по ал. 4, че са преминали специфична термична обработка, преминават отново термична обработка или се събират и преработват.
(6) Взетите проби от крайния продукт по време на съхранението му или при напускане на преработвателното предприятие отговарят на показателите, посочени в приложение № 2.
(7) Неизползваните преработени продукти се маркират и се:
1. обезвреждат като отпадък чрез изгаряне или съвместно изгаряне в предприятие за изгаряне или съвместно изгаряне; или
2. обезвреждат в площадка за загробване; или
3. преработват в предприятие за производство на биогаз или торове.

Чл. 44.
(1) Преработените животински протеини от бозайници се преработват по метод 1 от приложение № 1.
(2) Докато е в сила забраната за изхранване на животни с преработени животински протеини се прилага една от следните обработки:
1. протеините може да се обработват веднага след преработката им и преди обезвреждането им като отпадък по методи от 1 до 5 или метод 7 от приложение № 1; протеините се маркират с постоянна маркировка с боя или по друг начин, одобрен от НВМС;
2. преработените животински протеини от бозайници, предназначени за производство на храни за домашни любимци, се обработват по един от методите от 1 до 5 или метод 7 от приложение № 1.
(3) Протеините по ал. 2, т. 2 се транспортират в специални контейнери, които не се използват за транспортиране на странични продукти от животински произход или храни за селскостопански животни.
(4) Транспортирането се извършва директно от преработвателното предприятие от категория 3 до предприятието за производство на храни за домашни любимци.

Чл. 45.
(1) Преработеният животински протеин, който не е от бозайници (с изключение на рибно брашно), се преработва по методи от 1 до 5 или метод 7 от приложение № 1.
(2) Рибното брашно се преработва по един от методите от 1 до 7 от приложение № 1 или по друг метод, одобрен от НВМС, който гарантира че продуктът отговаря на микробиологичните показатели, посочени в приложение № 2.

Чл. 46.
(1) Преработените животински протеини се пакетират и съхраняват в нови или стерилизирани чували или в подходящи контейнери, когато са в насипно състояние.
(2) Собственикът или управителят на предприятието предприема необходимите мерки, за да гарантира намаляване до минимум на кондензацията в контейнерите за съхранение в насипно състояние, в транспортните ленти и съоръжения, както и в подемните съоръжения.
(3) Оборудването за преработените животински протеини се поддържа чисто и сухо и се разполага по начин, който позволява лесната му проверка. Местата за съхранение се изпразват и почистват редовно, всеки път когато производственият процес го изисква.
(4) Преработените животински протеини се поддържат сухи. Местата за съхранение се предпазват от влага и кондензация.

Чл. 47.
(1) За производство на кръвни продукти се използва кръв от животни по чл.6, ал. 1, т. 1 и 2.
(2) Кръвните продукти се обработват по един от методите от 1 до 5 или по метод 7 от приложение № 1 или по друг метод, който гарантира, че продуктите отговарят на микробиологичните показатели, посочени в приложение № 2.

Чл. 48.
(1) Топените животински мазнини и рибното масло отговарят на изискванията по чл.42 - 43 и са получени по един от следните начини:
1. за топени животински мазнини:
а) съгласно чл.37 - 41 от Наредба № 17 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при производството и предлагането на пазара на месни продукти и други продукти от животински произход (ДВ, бр. 49 от 2002 г.);
б) да са преминали термична преработка при една от следните температури:
аа) над 70 °С най-малко за 30 min;
бб) над 90 °С най-малко за 15 min;
вв) най-малко 80 °С при продължителен процес на топене;
в) по един от методите от 1 до 5 или по метод 7 от приложение № 1;
2. за рибно масло - по метод 6 от приложение № 1.
(2) Топените животински мазнини от преживни животни се пречистват по начин, който гарантира ниво на остатъчни неразтворими примеси под 0,15 % тегло.

Чл. 49.
(1) При пакетирането на топените животински мазнини и рибното масло се използват нови или предварително почистени контейнери, като се вземат мерки за предпазване от повторното им замърсяване.
(2) При транспортиране на топени животински мазнини и рибно масло в насипно състояние тръбите, помпите, контейнерите, както и другите съдове за съхранение или транспортиране в насипно или течно състояние се почистват и проверяват преди употребата им.

Чл. 50.
(1) Сурово мляко и коластра, които не са предназначени за консумация от хора, могат да се предлагат на пазара, когато са получени от здрави животни, които отговарят на изискванията по чл.15 и 16 от Наредба № 30 за ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при добива на сурово мляко, изграждане и експлоатация на млекопреработвателни предприятия, производството и търговията с топлинно обработено мляко и млечни продукти (обн., ДВ, бр. 1 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 111 от 2002 г.).
(2) Сурово мляко, термично преработено мляко или преработени млечни продукти се подлагат на термична преработка при над 72 °С най-малко за 15 sec или друга комбинация температура/време, която има еквивалентен ефект и дава отрицателна реакция за фосфатазен тест.
(3) Преработката по ал. 2 се последва от процес на сушене - за сухо мляко или сухи млечни продукти, или процес, при който рН се намалява под 6 и се поддържа в продължение най-малко на един час - за кисели млечни продукти.
(4) След процеса на сушене на сухото мляко или сушените млечни продукти се вземат мерки за предпазване на крайния продукт от замърсяване.
(5) Крайният продукт се пакетира в нови контейнери. Млякото, млечните продукти или коластрата в насипно състояние се транспортират в транспортни средства или контейнери, които предварително са дезинфекцирани с дезинфекционни средства, разрешени от органите на НВМС.

Чл. 51.
(1) За производство на желатин се използват материали от категория 3, които са преминали обработка с киселина или основа, последвана от едно или няколко изплаквания. рН се коригира последователно. Желатинът се отделя чрез термична обработка веднъж или няколко пъти последователно и се пречиства чрез филтрация и стерилизация.
(2) След процеса по ал. 1 желатинът може да премине процес на сушене, а когато е необходимо и пулверизация или напластяване.
(3) При производството на желатин не се допуска използването на консервиращи вещества, освен на SО2 и Н2О2.

Чл. 52.
(1) Желатинът се опакова, пакетира, съхранява и транспортира по начин, който изключва неговото замърсяване.
(2) Материалите за опаковане и пакетиране се съхраняват в отделно помещение.
(3) Желатинът се опакова и пакетира в отделно помещение или на място, определено за тази цел.
(4) Върху материалите за опаковане и пакетиране се поставя надпис: "Желатин, подходящ за консумация от животни".

Чл. 53.
(1) Хидролизираният протеин трябва да отговаря на следните изисквания:
1. при производството му да са взети всички мерки за недопускане замърсяването на материалите от категория 3;
2. да има молекулно тегло под 10 000 Далтона.
(2) Хидролизиран протеин, получен изцяло или частично от кожи с косми или кожи без косми от преживни животни, трябва да е произведен в преработвателно предприятие, одобрено само за тази цел. Материалите от категория 3 трябва да са преминали обработка чрез потапяне в солов разтвор, обработка с гасена вар и интензивно изплакване, последвани от:
1. обработка при рН над 11 за повече от един час при температура над 80 °С, последвана от топлинна обработка над 140 °С за 30 min и налягане над 3,6 bar; или
2. обработка при рН от 1 до 2, последвана от обработка при рН над 11 и топлинна обработка над 140 °С за 30 min и налягане над 3 bar; или
3. друг процес с еквивалентен ефект, одобрен от НВМС.

Чл. 54.
(1) Дикалциевият фосфат се получава чрез процес, при който костните материали от категория 3 са напълно разбити, преминали са процес на извличане на мазнините с гореща вода и са обработени с разредена солна киселина (с минимална концентрация 4 % и рН<1,5) за период най-малко 2 дни.
(2) След приключване на процеса по ал. 1 се извършва обработка на получената фосфорна течност с варов разтвор в резултат на преципитация на дикалциевия фосфат при рН от 4 до 7 и сушене с въздух на преципитата с начална температура между 60 и 325 °С и крайна температура между 30 и 65 °С или еквивалентен процес, одобрен от органите на НВМС.
(3) Когато за производство на дикалциев фосфат се използват кости без мазнини, те трябва да са добити от животни, преминали предкланичен и следкланичен преглед, чието месо е годно за консумация от хора.

Чл. 55.
(1) Трикалциевият фосфат се получава чрез процес, при който:
1. костните материали от категория 3 са напълно разбити и са преминали процес на извличане на мазнините при насрещен ток гореща вода (костни частици по-малки от 14 мм);
2. е извършена продължителна обработка с пара при 145 °С в продължение на 30 min при налягане 4 bar;
3. е извършена сепарация на протеиновия бульон от хидроксиапатита (трикалциев фосфат) чрез центрофугиране;
4. е извършена гранулация на трикалциевия фосфат след сушенето в течна среда с въздух при 200 °С.
(2) Процесът по ал. 1 може да се замени с еквивалентен процес, одобрен от НВМС.

Чл. 56.
(1) За производство на колаген се използват материали от категория 3, които са преминали процес на измиване, коригиране на рН чрез киселина или основа, последвани от едно или няколко изплаквания, филтриране и пресуване.
(2) Не се допуска използването на консервиращи вещества при производство на колаген, освен на такива, които са разрешени от НВМС.
(3) Колагенът се опакова, пакетира, съхранява и транспортира по начин, който не допуска замърсяването му.
(4) Материалите за опаковане и пакетиране се съхраняват в отделно помещение.
(5) Колагенът се опакова и пакетира в отделно помещение или на място, определено за тази цел.
(6) Върху материалите за опаковане и пакетиране се поставя надпис: "Колаген, подходящ за консумация от животни".

Чл. 57. Яйчните продукти се получават по един от следните начини:
1. по един от методите от 1 до 5 или 7 от приложение № 1;
2. по друг метод, който гарантира, че продуктите отговарят на микробиологичните показатели, посочени в приложение № 2;
3. съгласно чл.13 - 24 от Наредба № 40 за ветеринарно-санитарните изисквания при производството и предлагането на пазара на яйчни продукти (ДВ, бр. 97 от 2002 г.).

Чл. 58. В преработвателните предприятия от категория 3 се въвежда и прилага система за анализ на опасностите и критичните контролни точки.

Раздел VIII
Изисквания към предприятията за производство на храни за домашни любимци и предприятия за технически продукти

Чл. 59.
(1) За да бъдат одобрени, предприятията за производство на храни за домашни любимци, дъвчащи предмети за кучета и технически продукти (различни от органични торове), почвени подобрители и мастни производни, получени от материали от категория 2, трябва да имат подходящо оборудване за:
1. безопасно съхранение и обработка на входящите материали;
2. обезвреждане на неизползваните странични продукти.
(2) При липса на оборудване по ал. 1, т. 2 неизползваните странични продукти се изпращат в преработвателно предприятие за изгаряне или съвместно изгаряне.
(3) Собственикът или управителят на предприятието е длъжен да:
1. въведе методи за мониторинг и проверка на критичните контролни точки;
2. осигури вземането на проби за анализи в лаборатория, одобрена от НВМС, за извършване на изследвания за проверка на изпълнението на изискванията на тази наредба;
3. води дневник с информацията по т. 1 и 2, който се представя на ветеринарния лекар, контролиращ предприятието; резултатите от проверките и изследванията се съхраняват за период най-малко две години.
(4) Собственикът или управителят на предприятието е длъжен да уведомява ветеринарния лекар, контролиращ предприятието, при съмнение за опасност за здравето на човека или животните.

Глава четвърта
ПРЕДЛАГАНЕ НА ПАЗАРА И УПОТРЕБА НА ПРЕРАБОТЕН ЖИВОТИНСКИ ПРОТЕИН И ДРУГИ ПРЕРАБОТЕНИ ПРОДУКТИ, КОИТО МОГАТ ДА СЕ ИЗПОЛЗВАТ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА ФУРАЖИ И НА ХРАНА ЗА ДОМАШНИ ЛЮБИМЦИ, ДЪВЧАЩИ ПРЕДМЕТИ ЗА КУЧЕТА И ТЕХНИЧЕСКИ ПРОДУКТИ

Раздел I
Изисквания при предлагане на пазара

Чл. 60.
(1) Не се допуска изпращането на странични продукти от животински произход и получените от тях продукти, посочени в чл.42, чл.44 - 57, 59 и чл.61 - 78, от:
1. животновъден обект, разположен в район, който е обект на ограничителни мерки поради възникване на болест, към която животните, от които е получен продуктът, са възприемчиви;
2. предприятие или район, от които придвижването и търговията представлява опасност за здравето на животните, освен в случаите, когато продуктите са обработени в съответствие с изискванията на тази наредба.
(2) Страничните продукти от животински произход трябва да са получени от животни, които:
1. произхождат от животновъден обект, територия или част от територията (когато се отнася за аквакултури - от ферма, зона или част от зона), които не са обект на ограничителни мерки, по отношение здравеопазването на животните, както и на ограничения във връзка с мерки за контрол на болести или свързани със заразна болест, посочена в Наредба № 46 от 2002 г. за профилактика и борба с някои екзотични болести по животните и специфичните мерки срещу везикулозната болест по свинете (ДВ., бр. 109 от 2002 г.);
2. не са заклани в предприятие, в което по време на клането е имало животни, които са болни или съмнително болни от заразна болест.
(3) При условие че са спазени изискванията по ал. 2, т. 1 за контрол на болестите, предлагането на пазара на странични продукти от животински произход и продукти от тях по чл.42, чл.44 - 57, 59 и чл.61 - 78, които са получени от животни, идващи от територия или част от територия, обект на ограничителни мерки от НВМС, но които не са болни или съмнително болни, се разрешава при условие, че:
1. са получени, обработени, транспортирани и съхранявани отделно от продуктите, които отговарят на всички здравни изисквания, или по различно време от тях;
2. са преминали обработка, която гарантира ликвидирането на причинителя на заразната болест, съгласно изискванията на тази наредба в предприятие, одобрено за целта от НВМС;
3. са идентифицирани;
4. отговарят на изискванията по чл.41 - 77.

Чл. 61. Преработените животински протеини и другите преработени продукти, които се използват за производство на храна за животни, могат да се предлагат на пазара или да се изнасят при условие, че:
1. са произведени в одобрено предприятие за преработка на материали от категория 3;
2. са произведени само от материали от категория 3, обработени, преработени, съхранявани и транспортирани съгласно изискванията по чл.41 - 57.

Чл. 62.
(1) Храните за домашни любимци, дъвчащите предмети за кучета, техническите продукти, различни от посочените в ал. 2 и 3, както и страничните продукти от животински произход, посочени в чл.63 - 78, могат да се предлагат на пазара, когато е спазено едно от следните изисквания:
1. отговарят на изискванията, посочени в чл.63 - 78;
2. отговарят на изискванията по т. 1 - за продукти, които могат да се използват за технически продукти и за производство на храна за животни и за които в чл.63 - 78 не са посочени изисквания;
3. идват от одобрени предприятия, които се контролират в съответствие с изискванията на чл.60, или от други предприятия, одобрени от НВМС - за посочените в чл.63 - 78 странични продукти от животински произход.
(2) Органичните торове и почвените подобрители, произведени от преработени продукти, различни от продуктите, получени от естествени торове и съдържание от храносмилателния тракт, могат да се предлагат на пазара, когато отговарят на изискванията на тази наредба.
(3) Мастните производни, получени от материали от категория 2, могат да се предлагат на пазара, когато:
1. са били произведени в одобрен химически завод за преработка на мазнини от категория 2, от преработени мазнини, получени след преработка на материали от категория 2 в одобрено преработвателно предприятие от категория 2 по един от методите за преработка от 1 до 5 от приложение № 1;
2. са били обработени, преработени, съхранявани и транспортирани в съответствие с изискванията по чл.28, 29 и чл.34 - 39; 3. отговарят на изискванията, посочени в чл.41 - 57.

Раздел II
Изисквания към храни за домашни любимци и дъвчащи предмети за кучета

Чл. 63.
(1) За производство на храни за домашни любимци и дъвчащи предмети за кучета се използват само странични продукти, посочени в чл.6, ал. 1, т. 1 - 10.
(2) Сурови храни за домашни любимци могат да се произвеждат само от странични продукти, посочени в чл.6, ал. 1, т. 1.
(3) Консервираните храни за домашни любимци преминават топлинна обработка със стойност на Fc (стерилизационен ефект) над 3.
(4) Преработените храни за домашни любимци, с изключение на консервите, преминават термична обработка над 90 °С във вътрешността на продукта. След преработката се вземат всички предпазни мерки, за да се гарантира, че продуктът няма да бъде контаминиран. Продуктът се пакетира в нов материал за пакетиране.
(5) Дъвчащите предмети за кучета преминават термична обработка, която гарантира унищожаването на патогенните микроорганизми (включително салмонели). След преработката се вземат всички предпазни мерки, за да се гарантира, че продуктът няма да бъде контаминиран. Продуктът се пакетира в нов материал за пакетиране.
(6) Суровите храни за домашни любимци се пакетират в нов водонепропусклив материал за пакетиране. Собственикът или управителят на предприятието взема необходимите мерки, които да гарантират, че продуктът няма да се контаминира по време на производствения процес до мястото на продажба. Върху материала за пакетиране се поставя означение "само за храна за домашни любимци".
(7) По време на производството и/или по време на съхранение (преди експедицията) се вземат случайни проби с цел верификация на съответствието с показателите, посочени в приложение № 2.
(8) За консервирани храни за домашни любимци, които са преминали топлинната обработка по ал. 3, не са необходими изследвания за салмонели и ентеробактерии.

Раздел III
Изисквания към продукти, получени от странични продукти от животински произход

Чл. 64. Търговия с непреработени торове от видове, различни от птици или еднокопитни, се допуска само ако торът е получен от животни от обекти, които не са обект на ограничения поради наличие на трансмисивни болести.

Чл. 65.
(1) Търговия с непреработен тор от птици се допуска, когато торът произхожда от област, която не е обект на ограничения поради наличие на Нюкасълска болест или инфлуенца по птиците.
(2) Непреработен тор от птичи стада, които са ваксинирани срещу Нюкасълска болест, не може да се изпраща до област, в която не се извършва такава ваксинация.

Чл. 66. Търговия с непреработен тор от еднокопитни се извършва без ограничения.

Чл. 67.
(1) Преработен тор и преработени продукти от тор се предлагат на пазара, когато:
1. са получени в одобрено предприятие за технически продукти, биогазове или торове;
2. са преминали термична обработка над 70 °С за най-малко 60 min или еквивалентен процес, одобрен от НВМС;
3. резултатите от микробиологичните изследвания показват отсъствие на салмонели (в 25 g продукт) и ентеробактерии (брой на аеробни бактерии: < 1000 cfu/г обработен продукт);
4. са преминали процес на намаляване на спорообразуващи бактерии и токсинообразуване;
5. се съхраняват в херметически затворени помещения или опаковки по начин, който не позволява вторичната им контаминация, замърсяване и намокряне.
(2) Предлагането на пазара на гуано не е обект на здравни изисквания към животните.

Чл. 68. Търговия със серум от еднокопитни се допуска, когато е получен:
1. от животни, които не са показали признаци на заразна болест, към която са възприемчиви;
2. в центрове, за които няма здравни ограничения, наложени от органите на НВМС.

Чл. 69.
(1) Търговия със сурови или охладени кожи се допуска, когато са добити от животни, които отговарят на следните изисквания:
1. домашните овце, кози или еднокопитни животни са пребивавали на територията на страната най-малко 21 дни непосредствено преди клането или от момента на раждането си, когато са на възраст до 21 дни;
2. животните не произхождат от животновъден обект или район, който е обект на ограничителни мерки поради възникване на oгнище от шап, бруцелоза по овцете, козите и свинете, класическа чума по свинете, везикулозна болест по свинете или контагиозна парализа по свинете (Тешенска болест);
3. не са добити в кланица, в която са установени шап, чума по свинете, везикулозна болест по свинете или контагиозна парализа по свинете (Тешенска болест);
4. не са обект на здравни ограничителни мерки по животните съгласно изискванията на Наредба № 32 от 2002 г. за профилактика и борба с класическата чума по свинете (ДВ, бр. 78 от 2002 г.).
(2) Не се допуска търговия със сурови или охладени кожи в случаите, когато през последните 12 месеца е регистрирана Африканска чума по свинете.
(3) Търговия с обработени кожи се допуска, когато всяка партида е придружена от документ, който удостоверява, че кожите са обработени, а партидата не е била в контакт с други продукти от животински произход или животни, които представляват опасност от разпространение на трансмисивни болести.

Чл. 70. Изискванията по чл.69 не се прилагат за:
1. кожи от еднокопитни и двукопитни животни, включени в Наредба № 7 за ветеринарно-санитарните изисквания към животните, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно месо;
2. кожи, които са преминали процес на щавене;
3. полуобработени и обработени кожи (обработена кожа - "ует блу", солено мариновани, обработени с варов разтвор и държани в саламура при pH от 12 до 13 в продължение най-малко на 8 часа).

Чл. 71.
(1) Търговия с трофеи от еднокопитни, двукопитни и птици, които са преминали пълно препариране, гарантиращо съхранението им при температура на околната среда, и трофеи от видове, различни от копитни и птици, се извършва без ограничения.
(2) Търговия с трофеи от еднокопитни, двукопитни и птици, които не са преминали пълно препариране, гарантиращо съхранението им при температура на околната среда, се допуска, когато:
1. произхождат от животни от регион, който не е обект на здрави ограничения от НВМС поради наличие на заразна болест, към която са възприемчиви животните от съответния вид; или
2. отговарят на изискванията по чл.72, ако са получени от животни от регион, който е обект на ограничения поради наличие на трансмисивно заболяване.

Чл. 72.
(1) Трофеите от дивеч, които съдържат само кости, рога, копита, нокти, еленови рога или зъби, се:
1. потапят във вряща вода за време, гарантиращо, че всички замърсители по тях са отстранени;
2. дезинфекцират с дезинфектанти, одобрени от органите на НВМС;
3. пакетират веднага след обработката в прозрачни и запечатани пакети, без да са били в контакт с други продукти от животински произход, които могат да ги контаминират.
(2) Документът, който придружава трофеите от дивеч, съдържащи само кости, рога, копита, нокти, еленови рога или зъби, трябва да удостоверява спазването на изискванията по ал. 1.
(3) Трофеите от дивеч, които съдържат само кожа с косми или кожа без косми:
1. се сушат по сух или мокросолен начин най-малко 14 дни преди изпращането им или консервират чрез друга обработка, различна от щавене, която е одобрена от НВМС;
2. пакетират веднага след обработката им в прозрачни и запечатани пакети, без да са били в контакт с други продукти от животински произход, които могат да ги контаминират.
(4) Документът, който придружава трофеите от дивеч, съдържащи само кожа с косми или кожа без косми, трябва да удостоверява спазването на изискванията по ал. 3.

Чл. 73.
(1) Непреработени вълна от овце, кожа с косми, свинска четина, пера и части от пера трябва да са получени от животни по чл.6, ал. 1, т. 3 или т. 11 и да са пакетирани и сухи.
(2) Непреработени пера или части от пера могат да се изпращат директно от кланица до преработвателно предприятие след разрешение от НВМС и когато:
1. са взети всички необходими мерки, за да се избегне разпространяване на болест;
2. се транспортират в контейнери, които не текат, и/или транспортни средства, които се почистват и дезинфекцират след всяка употреба.
(3) Не се допуска придвижване на свинска четина, получена от региони, неблагополучни по отношение на Африканска чума по свинете.
(4) Разпоредбата на ал. 3 не се прилага, когато четината е била сварена, изсушена, избелена или е преминала друга обработка, която гарантира унищожаването на причинителя на болестта.
(5) В документа, който придружава свинската четина, се посочва видът на обработката по ал. 4. Фабричното измиване на четината не се счита за обработка по ал. 4.

Чл. 74. Изискванията по чл.73 не се прилагат за декоративни пера и пера, предназначени за лични или непроизводствени цели.

Чл. 75.
(1) Пчелни продукти, които се използват само в пчеларството, трябва да произхождат от район, в който не са наложени ограничения поради наличие на:
1. американски гнилец (Paenibacillus larvae larvae), с изключение на случаите, когато НВМС прецени, че рискът е незначителен, като се предприемат всички необходими мерки, които гарантират, че болестта няма да се разпространи;
2. акароза (Acarapis woodi (Rennie), с изключение на случаите, когато са дадени допълнителни гаранции от компетентните власти на мястото на произход;
3. малък кошерен бръмбар (Aethina tumida);
4. тропилелапс (Tropilaelaps spp).
(2) В случаите на установяване на американски гнилец забраната продължава най-малко 30 дни след последния регистриран случай, като в радиус 3 км от огнището на болестта пчелините се проверяват, а заразените кошери - изгарят или обработват под контрола на НВМС.

Чл. 76.
(1) Претопени мазнини, добити от материали от категория 2 за олеохимични цели, се произвеждат по един от методите от 1 до 5 от приложение № 1.
(2) Претопени мазнини, добити от преживни животни, се пречистват по начин, който гарантира максимално ниво на общото количество оставащи неразтворими примеси под 0,15 % от теглото.

Чл. 77. Мастните производни се получават от претопени мазнини, получени от материали от категория 2 по един от методите, посочени в чл.32, ал. 1.

Чл. 78.
(1) Овкусителите се произвеждат в предприятия, които отговарят на изискванията по чл.59.
(2) При производството на овкусители се използват само страничните продукти от животински произход, посочени в чл.6, ал. 1, т. 1 - 10.
(3) Овкусителите се получават по метод, който гарантира, че крайният продукт отговаря на микробиологичните показатели, посочени в приложение № 2.
(4) След обработката на страничните продукти от животински произход се предприемат мерки за предпазване на продукта от замърсяване.
(5) Крайният продукт се опакова в нови или стерилизирани опаковки или се транспортира в насипно състояние в контейнери или транспортни средства, които са почистени и дезинфекцирани с дезинфектанти, регистрирани от НВМС.

Глава пета
ОГРАНИЧЕНИЯ ПРИ УПОТРЕБАТА НА СТРАНИЧНИ ПРОДУКТИ ОТ ЖИВОТИНСКИ ПРОДУКТИ И ПРЕРАБОТЕНИ ПРОДУКТИ

Чл. 79. Не се допуска:
1. изхранването на животни от даден вид с преработен животински протеин, получен от трупове или части от трупове на животни от същия животински вид;
2. изхранването на животни, отглеждани във ферми, различни от животни с ценни кожи, с кухненски странични продукти или фуражи, които съдържат или са получени от кухненски отпадъци;
3. наторяването на пасища с органични торове и почвени подобрители, различни от естествени торове.

Чл. 80.
(1) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши под неин контрол употребата на:
1. странични продукти от животински произход за диагностични, образователни или изследователски цели;
2. странични продукти от животински произход за препариране в одобрено предприятие за технически продукти;
3. материали от категория 2, които произхождат от животни, които не са убити или умрели в резултат от наличие или предполагаемо наличие на заболяване, което се предава на човека или животните, или материалите от категория 3, посочени в чл.6, ал. 1, т. 1 - 10 и т. 12.
(2) Материалите по ал. 1, т. 3 могат да се използват, при условие че са спазени изискванията по чл.81 за хранене на следните животни:
1. животни в зоопаркове;
2. циркови животни;
3. влечуги и хищни птици, различни от животни в зоопаркове или циркови животни;
4. животни с ценна кожа;
5. диви животни, чието месо не е предназначено за консумация от хора;
6. кучета от развъдници за ловни или служебни кучета;
7. личинки на мухи за риболовна стръв.
(3) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши материалите от категория 1, посочени в чл.4, ал. 1, т. 5, да бъдат използвани под неин контрол за хранене на застрашени или защитени видове лешояди.

Чл. 81.
(1) Материалите по чл.80, ал. 1, т. 3 се транспортират до потребителите или събирателните центрове при спазване на изискванията по чл.7 - 13.
(2) Събирателните центрове отговарят на изискванията по чл.26, ал. 1, т. 1 - 6 и т. 8, ал. 2 - 6, чл.27, ал. 1, 2, 4 - 6 и 10 и разполагат с подходящи съоръжения за унищожаване на неизползван и/или непреработен материал или изпращат този материал в предприятия за преработка или в предприятия за изгаряне или съвместно изгаряне съгласно изискванията на тази наредба.
(3) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши преработвателни предприятия от категория 2 да се използват като събирателни центрове.

Чл. 82. Освен дневниците по чл.10 в събирателните центрове се водят и следните записи:
1. количеството обработен продукт;
2. името и адресът на крайните потребители, закупили продукта;
3. мястото, до което се изпраща материалът за използване;
4. изпратеното количество;
5. датата на изпращане на материала.

Чл. 83.
(1) Собствениците на събирателните центрове, доставящи на крайните потребители материали, с изключение на субпродукти от риба, са длъжни да гарантират, че материалът е преминал през една от следните обработки в събирателния център или в одобрена кланица:
1. денатуриране с разтвор от оцветяващ агент, одобрен от органите на НВМС; разтворът е с концентрация, която гарантира ясно различимо оцветяване на материала и покриване на цялата му повърхност;
2. стерилизиране (напр. чрез варене или обработка с пара под налягане до постигане на пълна термична обработка на всяко парче от материала);
3. друг вид на обработка, одобрена от органите на НВМС.
(2) Обработеният материал по ал. 1 след обработката му се опакова с опаковка, върху която се поставя маркировка, която съдържа името и адреса на събирателния център и надпис "Непредназначен за консумация от хора".

Чл. 84.
(1) Националната ветеринарномедицинска служба изготвя списък на потребителите и събирателните центрове, които са получили разрешително и са регистрирани за извършване на дейностите по чл.80, ал. 2, т. 4, 6 и 7.
(2) На всеки потребител и на всеки събирателен център се дава официален номер.
(3) Националната ветеринарномедицинска служба контролира използваните от потребителите помещения и събирателните центрове и има постоянен достъп до всички части на помещенията, за да може да контролира спазването на изискванията по чл.80, ал. 1, т. 3 и ал. 2.

Чл. 85.
(1) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши, когато е необходимо:
1. труповете на домашни любимци да се обезвреждат чрез загробване;
2. да се обезвреждат чрез загробване следните странични продукти от животински произход, които произхождат от отдалечени и планински райони, които трудно могат да се обслужват от предприятие за изгаряне или преработка:
а) материалите от категория 1 по чл.4, ал. 1, т. 2;
б) материали от категория 2;
в) материали от категория 3.
(2) Страничните продукти от животински произход могат да се обезвреждат като отпадък чрез изгаряне или загробване на място при възникване на огнище от заболяване от лист "А" на Международното бюро по епизоотии (МБЕ), ако НВМС не разреши транспортирането им до най-близкото предприятие за изгаряне или преработка поради здравен риск или когато широкото разпространение на болестта надхвърля капацитетните възможности на предприятието.
(3) Разпоредбите по ал. 1 и 2 не се прилагат за материали по чл.4, ал. 1, т. 1, буква "а".
(4) Материали по чл.4, ал. 1, т. 2 могат да се изгарят или загробват съгласно ал. 1, т. 2 или ал. 2 след разрешение на използвания метод от органите на НВМС и под техен контрол само когато не съществува опасност от предаване на ТСЕ.
(5) Националната ветеринарномедицинска служба трябва да предприеме необходимите мерки, за да:
1. гарантира, че изгарянето или загробването на странични продукти от животински произход не застрашава здравето на човека или животните;
2. предотврати изоставяне, изхвърляне или неконтролирано обезвреждане на странични продукти от животински произход.

Глава шеста
ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ВНОС, ИЗНОС И ТРАНЗИТНО ПРЕМИНАВАНЕ НА СТРАНИЧНИ ПРОДУКТИ ОТ ЖИВОТИНСКИ ПРОИЗХОД И ПРОДУКТИ, ПОЛУЧЕНИ ОТ ТЯХ

Чл. 86.
(1) Материали от категория 1 и категория 2 могат да бъдат обект на внос или износ само когато са изпълнени изискванията на тази наредба.
(2) Износ на СРМ може да се извършва при спазване на изискванията по чл.21 от Наредба № 34 за профилактика и борба с някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии по животните.
(3) Продуктите, получени от странични продукти от животински произход, които се внасят, отговарят най-малко на изискванията по тази наредба.

Чл. 87.
(1) В зависимост от животинския вид, от който са добити, топените животински мазнини, които се внасят, трябва да отговарят на едно от следните изисквания:
1. да са добити изцяло или частично от свине в страна или регион от нея, свободни от шап през последните 24 месеца; класическа чума по свинете и африканска чума по свинете - през последните 12 месеца;
2. да са добити изцяло или частично от птици в страна или регион от нея, свободни от Нюкасълска болест и инфлуенца по птиците през последните 6 месеца;
3. да са добити изцяло или частично от преживни животни в страна или регион от нея, свободни от шап през последните 24 месеца и чума по говедата през последните 12 месеца.
(2) При наличие на болестите по ал. 1 през посочените периоди суровините могат да се внасят, след като са преминали термична преработка при температура:
1. над 70 °С най-малко за 30 min; или
2. над 90 °С най-малко за 15 min.

Чл. 88.
(1) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава внос на мляко и млечни продукти, когато те са преминали процес на:
1. пастьоризация, след която млякото е показало отрицателен тест за фосфатаза, и са придружени от ветеринарен здравен сертификат по образец на НВМС; или
2. стерилизация или двойна термична обработка, след която млякото е показало отрицателен тест за фосфатаза, и са придружени от ветеринарен здравен сертификат по образец на НВМС.
(2) Мляко и продукти на млечна основа, които са получени в страни на произход или региони, в които през последните 12 месеца е имало огнище на шап или е провеждана ваксинация срещу шап, се допускат за внос, когато млякото е преминало една от следните обработки:
1. стерилизация, при която стойността Fс е равна или по-висока от 3;
2. първоначална топлинна обработка с топлинен ефект, еквивалентен на пастьоризация при температура над 72 °С най-малко за 15 секунди, след която млякото показва отрицателен тест за фосфатаза.
(3) Обработките по ал. 2 се последват от:
1. втора топлинна обработка, еквивалентна на типа на първата, след която млякото показва отрицателен тест за фосфатаза; за сухо мляко на прах или сухи млечни продукти втората топлинна обработка се последва от процес на изсушаване;
2. процес на ацидификация, при който стойността на рН е под 6 и се поддържа най-малко за един час.
(4) При наличие на опасност от екзотична болест или друга опасност за здравето на животните НВМС определя допълнителни здравни изисквания към животните при внос на мляко и млечни продукти, непредназначени за консумация от хора.

Чл. 89. Националната ветеринарномедицинска служба разрешава внос на кръвни продукти, получени от говеда, когато отговарят на едно от следните изисквания:
1. добити са в одобрена кланица за износ от компетентните органи на страната на произход и са отглеждани в регион:
а) в който през последните 12 месеца няма регистриран случай на шап, везикуларен стоматит, чума по говедата, чума по дребните преживни животни, треска на долината Рифт, Африканска чума по конете и син език;
б) в който не е извършвана ваксинация срещу тези заболявания най-малко 12 месеца при видовете, възприемчиви към заболяванията;
в) от който е разрешен внос на животни от съответните видове;
2. преминали са една от следните обработки, която гарантира унищожаването на причинителите на болестите по т. 1:
а) топлинна обработка при температура 65 °С в продължение най-малко на три часа, последвана от проверка на ефективността на процеса;
б) облъчване с 2,5 мегарада или с гама-лъчи, последвано от проверка на ефективността на процеса;
в) промяна в pH до pH 5 за два часа, последвана от проверка на ефективността на процеса;
г) топлинна обработка при температура най-малко 90 °С във вътрешността на продукта, последвана от проверка на ефективността на процеса;
д) друг вид обработка, одобрена от НВМС.

Чл. 90.
(1) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши внос на кръвни продукти от страни, в които има серопозитивни животни за син език, на кръв и кръвни продукти, предназначени за технически цели (включително за фармацевтични цели, за ин-витро диагноза и лабораторни агенти), когато предприятието за технически продукти е разположено на територията на Република България.
(2) В случаите по ал. 1 пратката се транспортира директно до предприятието, като се предприемат необходимите мерки, за да се избегне опасността от разпространяване на болести по животните или човека.
(3) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши внос на кръвни продукти, получени от животни от видовете Proboscidae, Artiodactyla и техните хибриди (с изключение на преживни животни), когато:
1. животните и продуктите идват от регион, в който през последните 12 месеца няма регистриран случай на шап, везикуларен стоматит, Африканска чума по конете, класическа чума по свинете, Африканска чума по свинете, чума по говедата, чума по дребните преживни животни, псевдочума или инфлуенца по птиците и в който не е извършвана ваксинация срещу тези заболявания най-малко 12 месеца; или
2. кръвните продукти са преминали една от следните обработки, която гарантира унищожаването на причинителите на болестите по т. 1:
а) топлинна обработка при температура 65 °С в продължение най-малко на три часа, последвана от проверка на ефективността на процеса;
б) облъчване с 2,5 мегарада или с гама-лъчи, последвано от проверка на ефективността на процеса;
в) топлинна обработка при температура най-малко 90 °С във вътрешността на продукта, последвана от проверка на ефективността на процеса;
г) друг вид обработка, одобрена от НВМС.

Чл. 91. Внос на продукти за ин-витро диагноза и лабораторни реагенти от животински произход се разрешава от НВМС за всеки отделен случай.

Чл. 92. Националната ветеринарномедицинска служба разрешава внос на серум от еднокопитни, когато серумът:
1. е получен от еднокопитни, които са родени и отглеждани в страна, от която е разрешен вносът на еднокопитни за клане;
2. произхожда от страна, в която са задължителни за обявяване следните болести: Африканска болест по конете, сап, конски енцефаломиелит (всички видове, включително VEE), инфекциозна анемия по конете, везикулозен стоматит, бяс, антракс;
3. е получен под контрола на ветеринарен лекар от коне, които по време на събирането му не са показали клинични признаци на заразни заболявания;
4. е получен от еднокопитни, които са пребивавали на територията на страната или част от нея, в която няма регистрирани случаи на:
а) венецуелски енцефаломиелит по конете през последните две години;
б) дурин и сап през последните шест месеца;
5. е получен от еднокопитни, които не са пребивавали в животновъден обект, който е обект на забрана поради здравословни причини, или:
а) в случай на енцефаломиелит по конете - всички заразени животни са заклани най-малко шест месеца преди датата на събирането му;
б) в случай на инфекциозна анемия - всички заразени животни са заклани, а останалите животни дават отрицателна реакция на два теста на Когинс през последните три месеца;
в) в случай на везикуларен стоматит - забраната е вдигната най-малко шест месеца преди датата на събиране;
г) в случай на бяс - последният регистриран случай е бил най-малко един месец преди събирането на серума;
д) в случай на антракс - последният регистриран случай е бил най-малко 15 дни преди събирането на серума;
е) всички възприемчиви към болестта животни в обекта са заклани, помещенията са дезинфекцирани най-малко 30 дни преди датата на събиране на серума (в случай на антракс - най-малко 15 дни преди датата на събиране на серума);
6. са взети всички предпазни мерки, за да се избегне замърсяването му с патогенни агенти по време на транспортиране, обработка и пакетиране;
7. е пакетиран в запечатани непропускливи контейнери, върху които е поставен етикет с четливи букви "серум от еднокопитни" и регистрационният номер на предприятието, от което е събран серумът.

Чл. 93. Националната ветеринарномедицинска служба разрешава внос на сурови или охладени кожи с косми или кожи без косми, когато кожите:
1. са добити от животните, посочени в чл.6, ал. 1, т. 2 или 3;
2. са получени в страни на произход или части от тях, които:
а) най-малко през последните 12 месеца преди изпращането са били свободни от класическа чума по свинете, Африканска чума по свинете и чума по говедата;
б) най-малко през последните 12 месеца преди изпращането са били свободни от шап и 12 месеца преди изпращането не е извършвана ваксинация срещу шап;
3. са добити от животни, които са пребивавали на територията на страната на произход най-малко 3 месеца преди клането или от деня на раждането, когато са по-малки от 3 месеца;
4. животните, от които са добити кожите, са преминали предкланичен преглед в кланицата през последните 24 часа преди клането и не са показали признаци на шап, чума по говедата, класическа чума по свинете, Африканска чума по свинете или везикулозна болест по свинете;
5. са взети всички предпазни мерки, за да се избегне повторно замърсяване с патогенни агенти.

Чл. 94.
(1) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава внос на обработени кожи с косми или кожи без косми, когато кожите са добити от животните, посочени в чл.6, ал. 1, т. 2, 3 или 11, и отговарят на едно от следните изисквания:
1. когато произхождат от страна или част от нея, от която няма забрана за внос на живи животни, прясно месо и месни продукти от съответния вид - са обработени по един от следните начини:
а) сушени;
б) сухосолени или мокросолени най-малко 14 дни преди изпращането;
в) осолени за 7 дни в морска сол с добавяне на натриев карбонат до 2 %;
г) изсушени за 42 дни при температура над 20 °С;
д) консервирани чрез процес, различен от щавене, одобрен от НВМС;
2. когато произхождат от страна или част от нея, от която има забрана за внос на живи животни, прясно месо и месни продукти от съответния вид - да са обработени чрез осоляване за 7 дни в морска сол с добавяне на натриев карбонат до 2 % или чрез изсушаване за 42 дни при температура над 20 °С.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава внос на кожи от преживни животни, които са съхранявани отделно 21 дни или са транспортирани 21 дни непрекъснато и които са обработени по един от начините по ал. 1, т. 1.
(3) Когато кожите се транспортират с кораб, периодът на осоляване се посочва в сертификата, който придружава пратката.
(4) Партидата кожи с косми или кожи без косми не трябва да е в контакт с други продукти от животински произход или живи животни, които представляват опасност от разпространение на трансмисивни болести.
(5) Сурови, охладени или обработени кожи с косми или кожи без косми от копитни при внос се транспортират в контейнери, сухопътни транспортни средства или вагони, пломбирани от компетентните органи на страната на произход.

Чл. 95.
(1) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава внос на обработени трофеи от птици и копитни, които съдържат само кости, рога, копита, нокти, еленови рога, зъби, кожа с косми или кожа без косми, когато трофеите отговарят на изискванията по чл.72. Сухо-солени или мокросолени кожи с косми, които се транспортират с кораб, не е необходимо да са осолени 14 дни преди изпращането, при условие че са осолени за 14 дни преди вноса.
(2) Трофеите от птици и копитни, които съдържат цели анатомични части и които не са преминали обработка, могат да са обект на внос, когато са добити в страна, от която е разрешен внос на месо от дивеч и внос на всички категории прясно месо от съответния вид.
(3) Трофеите от дивеч по ал. 2 трябва да са:
1. получени от животни, които произхождат от регион, обект на ограничения в резултат на трансмисивна болест, към която са възприемчиви животните от съответния вид;
2. пакетирани веднага в прозрачни и запечатани пакети, без да са били в контакт с други продукти от животински произход, които могат да ги контаминират.

Чл. 96.
(1) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава внос на свинска четина от страни на произход или части от тях, когато свинската четина е получена от животни, произхождащи и заклани в кланица в страната на произход.
(2) Внос на непреработена вълна, кожа с косми, пера и части от пера се допуска, когато те са поставени в сухи и запечатани пакети и се изпращат директно до предприятие за технически продукти или междинно предприятие, като по време на транспортиране не се допуска разпространение на патогенни агенти.

Чл. 97. Националната ветеринарномедицинска служба разрешава внос на пчелни продукти, които се използват само в пчеларството, когато е спазено едно от следните изисквания:
1. отговарят на изискванията на чл.75;
2. не са използвани преди това и не са били в контакт с пчели или използвани пчелни продукти;
3. са обработени при температура минус 12 °С или по-ниска най-малко 24 часа;
4. в случай на восък - материалът е бил рафиниран или претопен преди износа.

Чл. 98.
(1) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава внос на кости, рога, копита и продукти от тях, когато са:
1. изсушени, но не охладени или замразени;
2. превозвани от страната на произход по суша и по море директно до граничен контролно-пропускателен пункт на Република България;
3. преминали проверка на документацията съгласно Наредба № 16 от 2003 г. за общите изисквания към ветеринарните проверки при въвеждане на продукти на митническата територия на страната (ДВ, бр. 41 от 2003 г.) и се транспортират директно до предприятието за технически продукти.
(2) Всяка партида по ал. 1 се придружава от ветеринарен здравен сертификат, който удостоверява че продуктите няма да се използват за производство на храни, фуражи, органични торове или почвени подобрители и отговарят на едно от следните изисквания:
а) добити са от здрави животни, заклани в кланица;
б) изсушени са за 42 дни при температура над 20 °С;
в) нагряти са за един час над 80 °С във вътрешността преди сушене;
г) поставени са в пепел за един час над 80 °С във вътрешността преди сушене;
д) преминали са процес на ацидификация, при който рН във вътрешността се поддържа най-малко един час под 6.

Чл. 99. Изискванията по чл.98 не се прилагат при търговия и внос на костно брашно, брашно от рога и брашно от копита.

Чл. 100.
(1) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава внос на странични продукти от животински произход, предназначени за производство на храни за домашни любимци, фармацевтични продукти и други технически продукти, когато те: 1. съдържат само странични продукти, посочени в чл.6, ал. 1, т. 1 - 10 - когато материалите са получени от животни, на които са давани забранени вещества съгласно Наредба № 13 за контрол върху субстанции с тиреостатично, хормонално действие и бета-агонисти;
2. са били дълбоко замразени в предприятието на произход или са консервирани по начин, който гарантира запазването им до пристигане в предприятието на местоназначение;
3. са взети всички предпазни мерки, които осигуряват предпазване от повторно заразяване с патогенни агенти;
4. са пакетирани в нови пакети, които предпазват от разливането им;
5. след преминаване на граничните проверки, съгласно Наредба № 16 за общите изисквания към ветеринарните проверки при въвеждане на продукти на митническата територия на страната, материалите се транспортират директно до:
а) предприятие за производство на храни за домашни любимци или предприятие за технически продукти, които са гарантирали, че тези странични продукти ще се използват само за разрешените цели и няма да напуснат предприятието необработени, освен за директно обезвреждане;
б) междинно предприятие;
в) регистриран потребител или събирателен център, който е гарантирал, че тези странични продукти ще се използват само за разрешените цели.
(2) Странични продукти от животински произход, които се използват за храна на дивеч с ценна кожа, отглеждан във ферми, трябва да съдържат само материали по чл.6, ал. 1, т. 1 и 2, а странични продукти от животински произход, които се използват за сурова храна за домашни любимци, трябва да съдържат само материалите по чл.6, ал. 1, т. 1.

Чл. 101.
(1) Суровини за производство на храна за домашни любимци, получена от животни, на които са давани забранени вещества съгласно Наредба № 13 за контрол върху субстанции с тиреостатично, хормонално действие и бета-агонисти, могат да са обект на внос, когато:
1. са маркирани в страната на произход с кръст от втечнен въглен или активизиран въглерод върху всяка външна страна на всеки замразен блок; кръстът трябва да заема най-малко 70 % от диагонала на замразения блок и да има широчина най-малко 10 см;
2. са маркирани в страната на произход чрез напръскване с втечнен въглен или с въглен - за материал, който не е замразен;
3. се транспортират директно до:
а) предприятие за производство на храни за домашни любимци, което е гарантирало, че тези странични продукти ще се използват само за разрешените цели и няма да напуснат предприятието необработени, освен за директно обезвреждане; или
б) междинно предприятие, след което - до предприятие за производство на храна за домашни любимци;
4. маркировката по т. 1 и 2 се отстранява само в предприятието за производство на храна за домашни любимци непосредствено преди използване на материала.
(2) Когато пратката е съставена и от други необработени суровини, за цялата пратка се прилага изискването по ал. 1, т. 1 и 2. (3) Маркировката по ал. 1, т. 1 и 2 трябва да е видима до доставянето на суровините в предприятието за производство на храни за домашни любимци.

Чл. 102.
(1) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава внос на топени животински мазнини, получени от материали от категория 2 и предназначени за преработка чрез някой от методите, посочени в приложение № 1, когато мазнините:
1. се превозват от страната на произход по суша и по море директно до граничен контролно-пропускателен пункт на Република България;
2. след преминаване на граничните проверки съгласно Наредба № 16 за общите изисквания към ветеринарните проверки при въвеждане на продукти на митническата територия на страната топените животински мазнини се транспортират директно до химическото предприятие за преработка на материали от категория 2, където ще бъдат преработени в мастни производни.
(2) Сертификатът, който придружава мазнините по ал. 1, трябва да удостоверява, че топените животински мазнини ще се използват само за преработка чрез някой от методите, посочени в приложение № 1, а получените мастни производни ще се използват само за производство на органичен тор, почвени подобрители или за технически цели (с изключение на козметични, фармацевтични и медицински цели).
(3) Сертификатът се представя на държавния ветеринарен лекар на граничния контролно-пропускателен пункт на Република България, през който влизат стоките, и придружава партидата до химическото предприятие за преработка на мазнини.
(4) Топените животински мазнини се транспортират директно до предприятието на местоназначение.

Чл. 103.
(1) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава внос на мастни производни, когато сертификатът, който ги придружава, удостоверява, че мастните производни:
1. са получени от материали от категория 2 или 3;
2. са произведени по един от методите, посочени в приложение № 1, и ще се използват само за производство на органичен тор, почвени подобрители или за технически цели (с изключение на козметични, фармацевтични и медицински цели) - когато мастните производни са произведени от материали от категория 2.
(2) Сертификатът по ал. 1 се представя на държавния ветеринарен лекар на граничния пункт на Република България, през който влизат стоките, и придружава пратката до пристигането є в предприятието на местоназначение.
(3) Мастните производни се транспортират директно до предприятието на местоназначение.

Чл. 104. При транзитно преминаване на странични продукти от животински произход и продукти, получени от тях, се спазват изискванията по чл.7 - 9 и чл.12.

Глава седма
КОНТРОЛ И ПРОВЕРКИ

Раздел I
Система за собствен контрол

Чл. 105.
(1) Собствениците или управителите на междинните предприятия и предприятията за преработка или техни представители са длъжни да вземат всички необходими мерки за изпълнение на изискванията на тази наредба. Те въвеждат, прилагат и поддържат постоянна процедура, разработена съгласно принципите на система за анализ на опасностите и критичните контролни точки.
(2) Системата по ал. 1 включва:
1. определяне и контролиране на ККТ в предприятието;
2. въвеждане и прилагане на методи за мониторинг и проверка на критичните контролни точки;
3. вземане на представителни проби от предприятията за преработка за проверка на съответствието на:
а) всяка преработена партида със стандартите, посочени в наредбата, на които продуктите трябва да отговарят;
б) максимално допустимите граници за физикохимични остатъци, посочени в националното ветеринарномедицинско законодателство;
4. записване на резултатите от проверките и пробите по т. 2 и 3;
5. въвеждане на система за проследяване на всяка експедирана партида.
(3) Записите по ал. 1, т. 4 се съхраняват за период най-малко две години и се представят на НВМС при поискване.
(4) Когато резултатите от тестовете на пробите по ал. 1, т. 3 не отговарят на изискванията на тази наредба, управителят на предприятието за преработка е длъжен да:
1. съобщи незабавно на НВМС за естеството на пробата и за партидата, от която тя е била взета;
2. установи причината за неспазване на изискванията;
3. подложи на повторна преработка или да обезвреди заразената партида под надзора на НВМС;
4. предприеме мерки заразените или съмнително заразените материали да не се изнасят от предприятието, преди да са преминали повторна преработка под контрола на НВМС и да са изследвани повторно официално, за да отговарят на изискванията, освен ако не са предназначени за обезвреждане;
5. увеличи честотата на пробите и изследванията на продукцията;
6. проверява дневниците с резултатите от изследванията на готовата продукция;
7. започне подходящи процедури за почистване и обеззаразяване в предприятието.

Раздел II
Контрол от органите на НВМС

Чл. 106.
(1) Органите на НВМС осъществяват инспекции и контрол в предприятията, одобрени съгласно изискванията на наредбата.
(2) Инспекцията и контролът по ал. 1 включват проверка на:
1. общите условия на хигиена на помещения, оборудване и персонал;
2. ефикасността на собствените проверки и контрол, извършвани от предприятието в съответствие с изискванията на чл.105 - чрез преглед на резултатите и вземане на проби, стандартите на продуктите след тяхната преработка и условията на съхранение;
3. показателите на продукта след преработка.
(3) Анализите и тестовете по ал. 1, т. 3 се осъществяват по международно признати методи.
(4) Честотата на проверките зависи от големината на предприятието, вида на произвежданата продукция, оценка на риска и гаранциите, предложени в съответствие с принципите на системата за анализ на опасностите и критичните контролни точки.

Допълнителна разпоредба

§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Странични продукти от животински произход" са цели трупове или части от трупове на животни или продукти от животински произход, посочени в чл.4, 5 и 6, които не са предназначени за консумация от хора, както и яйцеклетки, ембриони и сперма.
2. "Материали от категория 1" са страничните продукти от животински произход, посочени в чл.4.
3. "Материали от категория 2" са страничните продукти от животински произход, посочени в чл.5.
4. "Материали от категория 3" са страничните продукти от животински произход, посочени в чл.6.
5. "Животни, отглеждани във ферми" са животни, които се отглеждат, угояват или развъждат от човека и се използват за производство на храни (включително месо, мляко и яйца), вълна, кожи с косми или без косми, пера или други продукти от животински произход.
6. "Диви животни" са животни, които не се отглеждат от човека.
7. "Домашни любимци" са животни от видовете, които се хранят и отглеждат от човека с нестопанска цел, без да се консумират. 8. "Предлагане на пазара" е дейност с цел продажба на странични продукти от животински произход или продукти, получени от тях, включени в тази наредба, на трета страна (трето лице) в рамките на ЕС или друга форма на доставка срещу заплащане, безплатно предоставяне на такава трета страна (трето лице) или съхранение с цел доставка на такава трета страна.
9. "Компостиране" е смесването на животински и растителни отпадъци с торф, при което се получава органичен тор.
10. "Контаминация" е наличието на инфекциозен агент във или върху животни, предмети или материали, чрез които може да се пренесе и да причини заразяване на животните.
11. "Производител" е лице, по време на чиято дейност се произвеждат странични продукти от животински произход.
12. "Трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ)" са всички трансмисивни спонгиформни енцефалопатии, с изключение на тези, които засягат човека.
13. "Специфичнорискови материали" са материалите, посочени в чл.13, ал. 1 от Наредба № 34 за профилактика и борба с някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии по животните.
14. "Пчелни продукти" са пчелен мед, пчелен восък, пчелно млечице, прополис или пчелен прашец, които се използват в пчеларството.
15. "Партида" е производствена единица или няколко такива единици, произведени в отделно предприятие, в което се използват еднакви производствени параметри, а когато са съхранявани заедно - могат да бъдат идентифицирани за целите на обратното изземване от пазара с цел преработка или обезвреждане, ако изследванията покажат, че това се налага.
16. "Предприятие за производство на биогазове" е предприятие, в което се извършва биологично разпадане на продуктите от животински произход при анаеробни условия с цел производство и събиране на биогазове.
17. "Кръвни продукти" са продукти от кръв или кръвни фракции, с изключение на кръвно брашно; понятието включва изсушена, замразена или течна плазма, изсушена цяла кръв, изсушени, замразени или течни червени кръвни клетки или фракции от тях, както и комбинации от тях.
18. "Кръв" е прясна кръв.
19. "Кръвно брашно" са продукти, получени при термична обработка на кръв в съответствие с чл.44 - 46 и предназначени за консумация от животни или за производство на органични торове.
20. "Консервирана храна за домашни любимци" е термично преработена храна за домашни животни, съдържаща се в херметически затворен съд.
21. "Междинно предприятие от категория 1 или категория 2" е предприятие, в което се обработват и/или складират временно непреработени материали/суровини от категория 1 и 2 с цел по-нататъшно транспортиране до крайното им местоназначение и където могат да се извършат дейности, като отстраняване на кожа с косми и кожа без косми и извършване на следкланични прегледи.
22. "Преработвателно предприятие от категория 1" е предприятие, в което се преработват материали от категория 1 преди крайното им обезвреждане.
23. "Химическо предприятие за преработка на мазнини от категория 2" е предприятие, в което се преработват топени мазнини, получени от материали от категория 2 съгласно чл.32, ал. 1.
24. "Преработвателно предприятие от категория 2" е предприятие, в което се преработват материали от категория 2 преди крайното им обезвреждане, последваща преработка или употреба.
25. "Междинно предприятие от категория 3" е предприятие, където се сортират, разфасоват, охлаждат, замразяват дълбоко на блокове и/или временно се съхраняват непреработени материали от категория 3 с цел по-нататъшно транспортиране до крайното им местоназначение.
26. "Химическо предприятие за преработка на мазнини от категория 3" е предприятие, в което се преработват топени мазнини, получени от материали от категория 3.
27. "Преработвателно предприятие от категория 3" е предприятие, където непреработени материали от категория 3 се преработват в преработени животински протеини и други преработени продукти, които могат да се използват за храна за животни.
28. "Кухненски отпадъци" са всички хранителни отпадъци, включително олиото, използвано за готвене от ресторанти, обекти за обществено хранене и кухни, включително централни кухни и кухни в домакинствата.
29. "Предприятие за съвместно изгаряне" е инсталация за съвместно изгаряне по смисъла на § 1, т. 3 от Наредба № 6 за условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци.
30. "Съвместно изгаряне" е обезвреждането на странични продукти от животински произход или продукти, получени от тях, в предприятия за съвместно изгаряне.
31. "Събирателен център" е място, в което се събират и обработват страничните продукти, посочени в чл.80, ал. 2, предназначени за храна на животни.
32. "Предприятие за торове" е предприятие, в което се извършва биологично разпадане на продуктите от животински произход при аеробни условия.
33. "Преработени остатъци" са остатъци, получени при трансформацията на странични продукти от животински произход в предприятие за биогаз.
34. "Остатък от съдържанието на храносмилателния тракт" е съдържанието на храносмилателния тракт от бозайници и щрауси независимо дали е отделено от храносмилателния тракт или не.
35. "Дъвчащи предмети за кучета" са нещавени продукти, предназначени за дъвчене от домашни любимци, произведени от кожа с косми или кожа без косми от копитни и други животински материали.
36. "Храна за животни" са:
а) продукти от растителен или животински произход, пресни или консервирани, както и продуктите, добити от индустриалната им преработка.
б) храна за животни са и органични или неорганични вещества независимо дали съдържат добавки или не, които са предназначени за храна на животните директно или след преработката им в храни или премикси.
в) преработени животински протеини, кръвни продукти, топени мазнини, рибно масло, деривати на мазнини, желатин и хидролизирани протеини, дикалциев фосфат, мляко, млечни продукти и коластра.
37. "Рибно брашно" е преработен животински протеин, получен от морски животни с изключение на морски бозайници.
38. "Животни с ценна кожа" са животни, които се отглеждат или развъждат с цел производство на кожи и които не се използват за консумация от хора.
39. "Желатин" е естествен, разтворим протеин, който желира или не желира, получен при частична хидролиза на колаген, добит от кости, кожи с косми или без косми или сухожилия от животни (включително риба и птици).
40. "Пръжки" са остатъци, получени при топенето на мазнините, съдържащи протеин, след частичното разделяне на мазнини от вода.
41. "Херметически затворен контейнер" е контейнер, чието предназначение е да предпазва съдържанието в него от попадане на микроорганизми.
42. "Кожа с косми и кожа без косми" са всички кожни и подкожни тъкани.
43. "Предприятие за изгаряне с голям капацитет" е предприятие за изгаряне, различно от предприятие с малък капацитет.
44. "Хидролизирани протеини" са полипептиди, пептиди, аминокиселини и комбинация от тях, получени при хидролиза на странични продукти от животински произход.
45. "Предприятие за изгаряне" е инсталация за изгаряне по смисъла на § 1, т. 1 от Наредба № 6 за условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци.
46. "Изгаряне" е обезвреждане на странични продукти от животински произход или продукти, получени от тях.
47. "Площадка за загробване" е място за обезвреждане на отпадъци върху земята или под нея, включително място за вътрешно обезвреждане на отпадъци (напр. площадка за загробване, където производителят на отпадъци извършва обезвреждането им на мястото на тяхното образуване), и място, което се използва за временно съхранение на отпадъци, които се експлоатират за срок повече от една година. За площадка за загробване не се считат:
а) съоръженията, където се извършва разтоварване на отпадъци с цел подготовката им за по-нататъшно транспортиране за оползотворяване, предварително третиране или обезвреждане на друго място;
б) съоръженията за съхранение на отпадъци преди оползотворяването или предварителното им третиране за период до три години;
в) съоръженията за съхранение на отпадъци преди обезвреждането им за период до една година.
48. "Предприятие за изгаряне с малък капацитет" е предприятие за изгаряне с капацитет до 50 кг странични продукти от животински произход на час.
49. "Животински тор" са всички видове екскременти и/или урина от животни, отглеждани във ферми, със или без странични продукти (сламена постеля) или гуано, които могат да бъдат непреработени, преработени съгласно чл.64 - 67 или трансформирани по друг начин в предприятие за производство на биогаз или торове.
50. "Органични торове" и "почвени подобрители" са материали от животински произход, използвани за поддържане и подобряване на храненето на растенията, на физическите и химическите свойства и биологичната активност на почвите, поотделно или заедно; органичните торове и почвените подобрители могат да включват животински тор, съдържание от храносмилателния тракт, органични торове и преработени остатъци.
51. "Пасище" е земя, покрита с трева или друга тревна растителност, на която пасат животни, отглеждани в животновъдни обекти.
52. "Предприятие за производство на храна за домашни любимци" е предприятие, което произвежда храна за домашни любимци, дъвчащи предмети за кучета или овкусители, за приготвянето на които се използват странични продукти от животински произход.
53. "Храна за домашни любимци" е храна за домашни любимци, съдържаща материали от категория 3.
54. "Преработен животински протеин" е животински протеин, получен от материали от категория 3, които са били обработени съгласно чл.27 и са годни за директно влагане в храна за животни, включително храна за домашни любимци или като органични торове или почвени подобрители; понятието не включва кръвни продукти, мляко, млечни продукти, коластра, желатин, хидролизиран протеин, дикалциев фосфат, яйца и яйчни продукти, трикалциев фосфат и колаген.
55. "Преработена храна за домашни любимци" е храна за домашни любимци, различна от сурова храна за домашни любимци, която е преминала преработката, посочена в чл.59 - 78.
56. "Преработени продукти" са странични продукти от животински произход, които са преминали един от методите за преработка или друга обработка съгласно чл.41 - 78.
57. "Метод за преработка" е някой от методите, посочени в приложение № 1.
58. "Преработвателно предприятие" е преработвателно предприятие за странични продукти от животински произход.
59. "Сурова храна за домашни любимци" е храна за домашни любимци, която не е преминала процес на консервиране освен охлаждане, замразяване или бързо замразяване с цел да се осигури запазването на продукта.
60. "Отдалечени области" са области, където животинската популация е толкова малка и където съоръженията са толкова надалеч, че нужните мерки за събирането и транспортирането създават прекалено много затруднения в сравнение с местно обезвреждане.
61. "Топени мазнини" са мазнини, получени при преработката на материали от категория 2 или 3.
62. "Склад за съхранение" е предприятие, различно от предприятие и междинно предприятие, в което преработените продукти се съхраняват временно преди крайната им употреба или обезвреждане.
63. "Щавене" е втвърдяване на кожи с косми с помощта на средства за щавене, добити от зеленчуци, хромни соли, алуминиеви соли, железни соли, силициеви соли, алдехиди, кетони или други синтетични втвърдители.
64. "Предприятие за технически продукти" е предприятие, в което страничните продукти от животински произход се използват за производство на технически продукти.
65. "Технически продукти" са продукти, получени от странични продукти от животински произход, непредназначени за консумация от хора или консумация от животни, включително щавени и обработени кожи с косми или кожи без косми, ловни трофеи, преработена вълна, козина, четина, пера и части от пера, серум от еднокопитни, кръвни продукти, фармацевтични и медицински средства, козметика, костни продукти за порцелан, желатин и лепило, органични торове, почвени подобрители, топени мазнини, производни на мазнини, преработен животински тор, мляко и млечни продукти.
66. "Непреработени пера или части от пера" са пера или части от пера, които не са третирани с пара или по друг метод, който гарантира липсата на патогени.
67. "Непреработена вълна" е вълна от овце, която не е преминала през фабрично пране, не е получена чрез щавене или не е третирана по друг метод, който гарантира липсата на патогени.
68. "Непреработена кожа с косми" е кожа с косми от преживни животни, която не е преминала през фабрично пране, не е получена чрез щавене или не е третирана по друг метод, който гарантира липсата на патогени.
69. "Непреработена свинска четина" е свинска четина, която не е преминала фабрично пране, не е получена чрез щавене или не е третирана по друг метод, който гарантира липсата на патогени.
70. "Колаген" е продукт на протеинова основа, получен от кожи с косми, кожи без косми и животински сухожилия; при свине, птици и риба към понятието се включват и костите.
71. "Отсевки" са видими твърди животински материали, задържани във филтрите за отпадъчните води, където се изисква процес на предварителна обработка съгласно чл.14.
72. "Смес от мазнини и масла" са плаващи във водата животински материали, събрани на повърхността на системите за отстраняване на мазнини от отпадъчните води, където се изисква процес на предварителна обработка съгласно чл.14.
73. "Утайка" са видими твърди животински материали или седименти, задържани в канализацията за оттичане на отпадъчните води, където се изисква процес на предварителна обработка съгласно чл.14.
74. "Материали от обезпесъчаване" са видими твърди животински материали или седименти, задържани в системата за обезпесъчаване, които се използват при процеса на предварителна обработка съгласно чл.14.
75. "Обработена кожа" е:
а) суха;
б) сухосолена или мокросолена най-малко 14 дни преди изпращането;
в) осолена за 7 дни в морска сол с добавяне на натриев карбонат до 2 %;
г) изсушена за 42 дни при температура над 20 °С;
д) консервирана чрез процес, различен от щавене, одобрен от НВМС.
76. "Остатъчни вещества" са всички течни или твърди материали, получени в резултат от процеса на изгаряне или съвместно изгаряне, пречистване на отпадъчни води или на други процеси в предприятието за изгаряне или съвместно изгаряне; остатъчните вещества включват и дънната пепел и шлаката, хвърчащата пепел и деструктурната (котлена) прах.
77. "Овкусители" са течности или дехидрирани преработени продукти от животински произход за подобряване на вкусовите стойности на храната за домашни любимци.
78. "Гуано" е тор от птици.
79. "Компетентни власти" е централният орган на страната на произход на страничните продукти от животински произход, който гарантира спазване на изискванията на тази наредба, или друг орган, на който централният орган е делегирал такива пълномощия.
80. "Лабораторен реагент" е пакетиран продукт, готов за употреба от крайния потребител, съдържащ кръвен продукт и предназначен за лабораторна употреба като реагент или реагентен продукт, самостоятелно или в комбинация с други продукти. 81. "Продукти, които се използват за диагноза in-vitro" са пакетирани продукти, които са готови за употреба от крайния потребител, които съдържат кръвен продукт и се използват като реагент, реагентен продукт, калибратор, диагностикум (кит) или друга система, отделно или в комбинация, предназначени са за употреба in-vitro за изследване на проби от човешки и животински произход (с изключение на органи за донорство или кръв), с цел диагноза на физиологичното състояние, здравословното състояние, заболяване или генетични аномалии или с цел да се определи безопасността или съвместимостта с реагенти.
82. "Силажиране" е консервиране на странични продукти от риба с киселина.
83. "Верификация" е проверка с цел получаване на обективно доказателство, че са спазени специфичните изисквания на системата за анализ на опасностите и критичните контролни точки.
84. "Валидация" е част от верификацията, при която се извършва събиране и оценка на получената информация с цел да се установи дали се контролират опасностите при спазване на системата за анализ на опасностите и критичните контролни точки. 85. "Калибриране" е съвкупност от действия, които при определени условия установяват зависимостта между стойностите на величината, показани от измервателен уред или измервателна система, или стойностите, представени от мярка или сравнителен материал, и съответните стойности, реализирани от еталоните.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 2. Тази наредба се издава на основание § 5 от заключителните разпоредби на Закона за ветеринарномедицинската дейност и отменя Наредба № 29 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при събирането и обезвреждането на отпадъци от животински произход (ДВ, бр. 75 от 2002 г.).

§ 3. Наредбата влиза в сила от 1 април 2006 г.

§ 4. Изпълнението на наредбата се възлага на генералния директор на НВМС.

Приложение № 1
към чл.4, ал. 2, т. 2

Методи за преработка на странични продукти от животински произход

Метод 1
Редукция (намаляване на размерите)
1. Ако размерът на парчетата на подлежащите на преработка странични продукти от животински произход е над 50 mm, те се редуцират като размер чрез използване на подходящо оборудване, което е така настроено, че след редуциране размерът на всяко парче да не е по-голям от 50 mm. Всекидневно се проверява и документира ефективността на оборудването и състоянието му. Ако при проверките се установи наличие на парчета, по-големи от 50 mm, процесът се спира и оборудването се поправя преди възобновяване на процеса. Време, температура, налягане
2. След редукция страничните продукти от животински произход се загряват при температура над 133 °С в сърцевината им без прекъсване в продължение на не по-малко от 20 min при налягане (абсолютно) не по-малко от 3 bar, произведено от наситена пара (под "наситена пара" се разбира, че всичкият въздух е отстранен и заместен от пара в цялата стерилизационна камера). Термичната обработка може да се прилага като самостоятелен процес, пред- или следпроцесна стерилизираща фаза.
3. Преработката се осъществява в партидна система.

Метод 2

Редукция (намаляване на размерите)
1. Ако размерът на парчетата на подлежащите на преработка странични продукти от животински произход е над 150 mm, те се редуцират като размер чрез използване на подходящо оборудване, което е така настроено, че след редуциране размерът на всяко парче да не е по-голям от 150 mm. Всекидневно се проверява и документира ефективността на оборудването и състоянието му. Ако при проверките се установи наличие на парчета, по-големи от 150 mm, процесът се спира и оборудването се поправя преди възобновяване на процеса. Време, температура, налягане
2. След редукция страничните продукти от животински произход се загряват при температура над 100 °С в сърцевината им в продължение на не по-малко от 125 min, над 110 °С в сърцевината им в продължение на не по-малко от 120 min или над 120 °С в сърцевината им в продължение на не по-малко от 50 min.
3. Преработката се осъществява в партидна система.
4. Страничните продукти от животински произход се обработват термично по начин, който осигурява постигане на необходимите показатели за температура и време.

Метод 3

Редукция (намаляване на размерите)
1. Ако размерът на парчетата на подлежащите на преработка странични продукти от животински произход е над 30 mm, те се редуцират като размер чрез използване на подходящо оборудване, което е така настроено, че след редуциране размерът на всяка парче да не е по-голям от 30 mm. Всекидневно се проверява и документира ефективността на оборудването и състоянието му. Ако при проверките се установи наличие на парчета, по-големи от 30 mm, процесът се спира и оборудването се поправя преди възобновяване на процеса. Време, температура, налягане
2. След редукция страничните продукти от животински произход се загряват при температура над 100 °С в сърцевината им в продължение на не по-малко от 95 min, над 110 °С в сърцевината им в продължение на не по-малко от 55 min и до температура в сърцевината над 120 °С в продължение на не по-малко от 13 min.
3. Преработката може да се осъществява в партидна система или в непрекъсната система на преработка.
4. Страничните продукти от животински произход се обработват термично по начин, който осигурява постигане на необходимите показатели за температура и време.

Метод 4

Редукция (намаляване на размерите)
1. Ако размерът на парчетата на подлежащите на преработка странични продукти от животински произход е над 30 mm, те се редуцират като размер чрез използване на подходящо оборудване, което да е така настроено, че след редуциране размерът на всяко парче да не е по-голям от 30 mm. Всекидневно се проверява и документира ефективността на оборудването и състоянието му. Ако при проверките се установи наличие на парчета, по-големи от 30 mm, процесът се спира и оборудването се поправя преди възобновяване на процеса. Време, температура, налягане
2. След редукция страничните продукти от животински произход се поставят в съд с добавена мазнина и се загряват при температура над 100 °С в сърцевината им в продължение на не по-малко от 16 min, над 110 °С в сърцевината им в продължение на не по-малко от 13 min, над 120 °С в сърцевината им в продължение на не по-малко от 8 min, и над 130 °С в сърцевината в продължение на не по-малко от 3 min.
3. Преработката може да се осъществява в партидна система или в непрекъсната система на преработка.
4. Страничните продукти от животински произход се обработват термично по начин, който осигурява постигане на необходимите показатели за температура и време.

Метод 5

Редукция (намаляване на размерите)
1. Ако размерът на парчетата на подлежащите на преработка странични продукти от животински произход е над 20 mm, те се редуцират като размер чрез използване на подходящо оборудване, което да е така настроено, че след редуциране размерът на всяко парче да не е по-голям от 20 mm. Всекидневно се проверява и документира ефективността на оборудването и състоянието му. Ако при проверките се установи наличие на парчета по-големи от 20 mm, процесът се спира и оборудването се поправя преди възобновяване на процеса. Време, температура, налягане
2. След редукция страничните продукти от животински произход се загряват до тяхното коагулиране и след това пресовани, за да се отстранят мазнините и водата от протеиновия материал. След това материалът се загрява при температура над 80 °С в сърцевината му в продължение на не по-малко от 120 min и над 100 °С в сърцевината им в продължение на не по-малко от 60 min.
3. Преработката може да се осъществява в партидна система или в непрекъсната система на преработка.
4. Страничните продукти от животински произход се обработват термично по начин, който осигурява постигане на необходимите показатели за температура и време.

Метод 6

(само за странични продукти от рибен произход)

Редукция (намаляване на размерите)
1. Страничните продукти от животински произход се редуцират до размер равен или по-малък от .......... mm. След това се смесват с мравчена киселина с цел редуциране на рН до стойност не по-голяма от ...... . Получената смес се оставя да престои в продължение на ....... h преди по-нататъшното є третиране.
2. След това сместа се вкарва в топлинен конвертор и се загрява до над ..........оС в сърцевината им в продължение на не по-малко от ....... min. Преминаването на продукта през топлинния конвертор се контролира чрез механични команди, ограничаващи нейното отместване по такъв начин, че в края на термичната обработка продуктът да е преминал през цикъл, който е достатъчен както по отношение на време, така и на температура.
3. След термичната обработка продуктът се разделя чрез механични средства на течност, мазнини и пръжки. За да се получи концентрат на преработен животински протеин, течната фаза се изпомпва в два топлообменника, загрявани с пара и оборудвани с вакуумни камери, позволяващи неговата влажност да бъде отделена в тях под формата на водни пари. Преди съхранение пръжките се включват отново към протеиновия концентрат.

Метод 7

1. Всеки метод за преработка, който е одобрен от органите на НВМС, когато собственикът или управителят на предприятието докаже, че в продължение на един месец всекидневно е вземана проба от крайния продукт, която е била в съответствие със следните микробиологични стандарти:
а) проби от материала, взети директно след топлинната обработка: Clostridium perfringens отсъства в 1 g от продуктите
б) проби от материала, взети по време на съхранение или при изваждане от съхранение в преработвателното предприятие: Salmonella: отсъствие в 25 g; n=5, c=0, m=0, M=0; Enterobacteriaceae: n=5, c=2, m=10, M=300 в 1 g, където: n е броят на пробите, които трябва да бъдат изследвани; m - граничната стойност за брой на бактериите; резултатът следва да се разглежда като задоволителен, ако броят на бактериите във всички проби не е по-голям от m; M - максималната стойност за брой на бактериите; резултатът следва да се разглежда като незадоволителен, ако броят на бактериите в една или повече от една проби е М или повече от М; и c - броят на пробите, бактериалното число на които би могло да е между m и M; пробата продължава да се разглежда като приемлива, ако бактериалното число на другите проби е m или по-малко от m.
2. Подробностите за ККТ, в съответствие с които преработвателното предприятие спазва микробиологичните стандарти, се документират и архивират с цел собственикът, операторът или друг представител, както и компетентните органи да са в състояние да следят функционирането на преработвателното предприятие. Подлежащата на документиране, архивиране и следене информация задължително включва размера на парчетата, критичната температура и когато това е приложимо - абсолютното времетраене, профила на налягането, степента и скоростта на захранване със суровина и степента на рециклиране на мазнини.
3. Тази информация се предоставя на Европейската комисия при поискване.

Приложение № 2
към чл.39

Микробиологични показатели, на които трябва да отговаря крайният продукт

Salmonella: отсъствие в 25 g; n=5, c=0, m=0, M=0; Enterobacteriaceae: n=5, c=2, m=10, M=300 в 1 g, където: n е броят на пробите, които трябва да бъдат изследвани; m - граничната стойност за брой на бактериите; резултатът следва да се разглежда като задоволителен, ако броят на бактериите във всички проби не е по-голям от m; M - максималната стойност за брой на бактериите; резултатът следва да се разглежда като незадоволителен, ако броят на бактериите в една или повече от една проби е М или повече от М; c - броят на пробите, бактериалното число на които би могло да е между m и M; пробата продължава да се разглежда като приемлива, ако бактериалното число на другите проби е m или по-малко от m.