Наредба № 52 от 28 април 2006 г. за здравните изисквания към овце и кози при придвижването или транспортирането им между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, за определяне на здравния статус на обектите, от които произхождат, и допълнителните гаранции за здравния статус на тези обекти
(в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 1. С тази наредба се определят:
1. здравните изисквания към овцете и козите при придвижването или транспортирането им между Република България и държавите - членки на Европейския съюз;
2. изискванията за определяне на здравния статус на обектите, от които овцете и козите произхождат;
3. допълнителните гаранции за здравния статус на обектите и районите, от които овцете и козите произхождат.

Чл. 2.
(1) Овцете или козите, предназначени за клане, които се придвижват или транспортират между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, отговарят на изискванията по чл. 3.
(2) Овцете и козите, предназначени за угояване, които се придвижват или транспортират между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, отговарят на изискванията по чл. 3, ал. 1, чл. 4, чл. 5 и чл. 7 и на допълнителните гаранции по чл. 10, ал. 1 и чл. 11.
(3) Овцете и козите, предназначени за развъждане, които се придвижват или транспортират между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, трябва да отговарят на допълнителните гаранции по чл. 10, ал. 1 и чл. 11 и на изискванията по чл. 3, 4 и чл. 5, ал. 1, 2 и ал. 3, т. 1 и чл. 9.
(4) Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) може писмено да поиска от компетентния орган на държавата членка, за която овцете и козите за развъжданe и угояване са предназначени, да даде съгласие да не се прилагат изискванията по ал. 2 и 3, когато животните се придвижват за временна паша в близост до вътрешните граници на Европейския съюз.
(5) При получаване на съгласие НВМС разрешава придвижването по ал. 4.
(6) В случаите по ал. 5 НВМС информира Европейската комисия.
(7) Овцете и козите по ал. 1 - 3 от напускането на животновъдния обект на произход до мястото на предназначение не се разрешява да имат контакт с двукопитни животни, които нямат еднакъв с техния здравен статус.

Чл. 3.
(1) Между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, се придвижват или транспортират овце и кози, които:
1. са идентифицирани и регистрирани в съответствие с изискванията на наредбата по чл.51, ал. 5 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД);
2. са прегледани от официален ветеринарен лекар и не са показали клинични признаци на болест при клиничния преглед, извършен 24 h преди натоварването им;
3. не произхождат от животновъден обект, на който е наложена забрана по ветеринарномедицински причини или тази забрана е изтекла след клането на последното заразено или възприемчиво животно и са изминали най-малко:
а) 42 дни - в случай на бруцелоза;
б) 30 дни - в случай на бяс;
в) 15 дни - в случай на антракс;
4. не произхождат от животновъден обект и не са били в контакт с животни, отглеждани в животновъден обект, разположени в зона, в която е наложена забрана по ветеринарномедицински причини за отглежданите в нея животински видове съгласно българското ветеринарно законодателство и/или законодателството на Европейския съюз;
5. не са обект на забрана, наложена по наредба за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта шап по двукопитните животни и за условията и реда за прилагането им, издадена на основание чл.47, ал. 3 ЗВД, и да не са ваксинирани срещу шап.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба не допуска придвижване или транспортиране на овце и кози между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, когато животните:
1. трябва да бъдат заклани в изпълнение на национална програма за ликвидиране на болести, непосочени в приложение № 1, част I;
2. не могат да се пускат на пазара в страната поради ветеринарномедицински причини.
(3) Чрез издаване на здравен сертификат по чл.19, ал. 1 НВМС гарантира, че овцете и козите са родени и отгледани от момента на раждането им на територията на Република България или са били внесени от трета страна съгласно изискванията на законодателството на Европейския съюз.

Чл. 4.
(1) Националната ветеринарномедицинска служба допуска придвижване или транспортиране на овце и кози, предназначени за клане, развъждане и угояване, между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, когато животните:
1. са отглеждани в животновъдния обект, от който произхождат, най-малко 30 дни или от деня на тяхното раждане, ако са по-малки от 30 дни;
2. не произхождат от животновъден обект, в който са въведени овце и кози, преди по-малко от 21 дни преди придвижване или транспортиране;
3. не произхождат от животновъден обект, в който са внесени двукопитни животни от трета страна преди по-малко от 30 дни.
(2) Изискването по ал. 1, т. 2 не се прилага, когато овцете и козите са били напълно изолирани от другите животни в животновъдния обект.

Чл. 5.
(1) Чрез издаване на здравен сертификат по чл.19, ал. 1 НВМС гарантира, че при придвижване или транспортиране:
1. овцете и козите не са пребивавали извън животновъдния обект на произход повече от 6 дни преди издаването на сертификата за крайното им местоназначение за държава членка;
2. след напускане на животновъдния обект на произход животните се изпращат директно до държавата членка, за която са предназначени.
(2) В случай на транспортиране по море срокът по ал. 1, т. 1 се удължава до края на пътуването и не се прилага изискването за срока на сертификата по чл. 19, ал. 1.
(3) Изискването по ал. 1, т. 2 не се прилага, когато овцете и козите:
1. от напускането на животновъдния обект на произход до пристигането в държавата членка на местоназначение са преминали само през един одобрен събирателен център на територията на Република България;
2. предназначени за клане, от напускането на животновъдния обект на произход до пристигането в държавата членка на местоназначение вместо през одобрен събирателен център са преминали само през едно одобрено помещение на търговец на територията на Република България.
(4) Животните по ал. 3, т. 2 трябва да бъдат заклани до 72 h от пристигането им в държавата членка на местоназначение.

Чл. 6. Чрез издаване на здравен сертификат по чл.19, ал. 1 НВМС гарантира, че животните по чл. 2, ал. 1 - 3 от напускането на животновъдния обект на произход до пристигането в крайното местоназначение не влизат в контакт с животни, които не са предназначени за придвижване или транспортиране между Република България и държавите - членки на Европейския съюз.

Чл. 7.
(1) Изискванията по чл. 4, ал. 1, т. 1 не се прилагат при придвижване или транспортиране на овце и кози, предназначени за клане, ако са пребивавали в животновъдния обект на произход най-малко 21 дни преди напускането на обекта.
(2) Изискването по чл. 4, ал. 1, т. 2 не се прилага, когато при придвижване или транспортиране на овце и кози, предназначени за клане, не се нарушават изискванията по чл. 5, ал. 1, т. 1 и животните директно се транспортират до кланица в държавата членка на местоназначение, без да преминават през събирателен център или място за почивка.
(3) (Изм., ДВ, бр. 86 от 2006 г.) Изискванията по чл. 5, ал. 1, т. 2 и ал. 3, т. 1 не се прилагат при придвижване или транспортиране на овце и кози, предназначени за клане, като след напускане на животновъдния обект на произход те могат да преминат допълнително през един събирателен център при наличие на едно от следните условия:
1. преди да минат през одобрения събирателен център по чл. 5, ал. 3, т. 1 на територията на Република България, животните трябва да отговарят на следните изисквания:
а) след напускане на животновъдния обект на произход животните преминават през само един събирателен център, който е под официален ветеринарномедицински надзор и в него има животни с еднакъв здравен статус;
б) животните са идентифицирани в събирателния център съгласно изискванията на Наредба № 61 от 2006 г. за условията и реда за идентификация на животните, регистрация на животновъдните обекти и достъпа до базата данни за идентифицираните животни и регистрираните обекти (ДВ, бр. 47 от 2006 г.) по начин, позволяващ проследяването им до животновъдния обект на произход;
в) животните се транспортират от събирателния център до одобрен събирателен център с ветеринарномедицински документи, за да им бъде издаден сертификат и директно да се изпратят до кланица в държавата членка на местоназначение;
2. животните след изпращането им от Република България могат да преминат транзитно през един одобрен събирателен център, преди да бъдат изпратени до кланица в държавата членка на местоназначение при спазване на едно от следните изисквания:
а) от центъра се изпращат директно за клане под контрол на официален ветеринарен лекар до 5 дни от пристигането им;
б) одобреният събирателен център е разположен в държава членка на транзитно преминаване, от който животните директно се изпращат до кланица в държавата членка на местоназначение, придружени със здравен сертификат по приложение № 3, образец I, в който е отразено здравословното им състояние.
(4) (Отм., ДВ, бр. 86 от 2006 г.).

Чл. 8. (Изм. и доп., ДВ, бр. 86 от 2006 г.) Овцете и козите, предназначени за развъждане и угояване, се допускат в официално свободни от бруцелоза или в свободни от бруцелоза животновъдни обекти за овце или кози, когато освен на допълнителните гаранции по чл. 10, ал. 1 и чл. 11 и в допълнение на изискванията по чл. 3, и отговарят и на изискванията по чл. 21, ал. 1 и чл. 25, ал. 1.

Чл. 9.
(1) Освен на допълнителните гаранции по чл. 10, ал. 1 и чл. 11 овцете и козите, предназначени за развъждане, трябва да идват от животновъден обект, в който са били в контакт само с животни от него, и при тях не са били клинично диагностицирани следните болести:
1. заразна агалаксия по овцете или заразна агалаксия по козите - през предходните шест месеца;
2. паратуберкулоза или казеозен лимфаденит - през последните 12 месеца;
3. пулмонарна аденоматоза, меди висна или вирусен артрит/енцефалит по козите - през последните три години.
(2) Периодът по ал. 1, т. 3 може да се съкрати до 12 месеца, ако заразените с меди висна или вирусен артрит/енцефалит по козите животни са били заклани, а останалите животни са показали отрицателна реакция при две изследвания за тези болести.
(3) Периодът по ал. 1, т. 3 може да има друга продължителност, ако са спазени изискванията за други болести след като НВМС, в изпълнение на одобрена програма по чл. 6 - 10, предостави на Европейската комисия равностойни здравни гаранции в случай, че:
1. липсват данни, че изискванията по ал. 1 не са изпълнени или такива данни не са били предоставени на официалния ветеринарен лекар, отговорен за издаването на здравния сертификат;
2. собственикът на животните е информирал официалния ветеринарен лекар, че няма сведения за нарушаване на изискванията по ал. 1 и писмено декларира, че животните отговарят на тези изисквания.
(4) За придвижване или транспортиране кочовете, предназначени за развъждане, отговарят на следните изисквания по отношение на болестта заразен епидидимит:
1. произхождат от животновъден обект, в който болестта не е констатирана най-малко 12 месеца преди придвижването или транспортирането;
2. пребивавали са в животновъдния обект най-малко 60 дни преди придвижването или транспортирането;
3. изследвани са серологично за заразен епидидимит чрез използване на теста по приложение № 2 30 дни преди придвижването или транспортирането и са показали отрицателен резултат;
4. в образеца на сертификатите по приложение № 3 е отбелязано, че животните отговарят на здравните изисквания.

Чл. 10.
(1) Когато НВМС изпълнява задължителна или доброволна програма за контрол или национална мониторингова програма за здравния статус на животновъдните обекти, чрез която дава допълнителни гаранции за някоя от болестите по приложение № 1, част II, върху цялата територия или част от територията на страната, може да я представи за одобрение на Европейската комисия, като допълнително посочва:
1. разпространението на съответната болест на територията на страната;
2. причините за прилагане на програмата, значимостта на болестта и вероятните ползи от изпълнение на програмата, отнесени към разходите за прилагането й;
3. географския район, на територията на който програмата се прилага;
4. категориите статут, които следва да бъдат прилагани по отношение на животновъдните обекти, изискванията, които трябва да бъдат изпълнени от животновъдни обекти в зависимост от предназначението им и процедурите за изследване, които се прилагат;
5. процедурите за мониторинг по изпълнение на програмата;
6. действията, които ще се предприемат, когато животновъден обект загуби своя статут;
7. мерките, които ще се предприемат, ако резултатите от предвидените в програмата изследвания са положителни.
(2) Програмата по ал. 1 може да се изменя или допълва от НВМС, за което информира Европейската комисия.
(3) Изпълнението на одобрените програми се финансира от Европейската комисия.

Чл. 11.
(1) Когато НВМС счита, че животновъдните обекти на цялата територия или част от територията на страната са свободни от болест по приложение № 1, част II, представя на Европейската комисия документация с допълнителни гаранции за това, в която посочва:
1. произхода на болестта и предисторията на нейното появяване на територията на страната;
2. резултатите от надзорните изследвания, основани на серологични, микробиологични, патологични или епизоотични проучвания и на факта, че болестта подлежи на задължително обявяване от НВМС;
3. периода, през който е бил осъществяван надзорът, а когато е възможно, и:
а) периода, през който е действала забрана за ваксиниране, и географския район, където е била прилагана забраната;
б) мерките, гарантиращи отсъствието на болестта.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба уведомява Европейската комисия за всяка свързана с болестта промяна на документацията по ал. 1, като гаранциите, които дава, се одобряват, изменят или отменят от Европейската комисия.

Чл. 12.
(1) (Изм., ДВ, бр. 86 от 2006 г.) Националната ветеринарномедицинска служба одобрява събирателните центрове, при условие че са:
1. (изм., ДВ, бр. 86 от 2006 г.) под контрол на официален ветеринарен лекар, който осигурява спазването на изискването по чл. 2, ал. 7;
2. разположени в регион, на който не е била наложена забрана по ветеринарномедицински причини;
3. почистени и дезинфекцирани съгласно указанията на официалния ветеринарен лекар;
4. с необходимия капацитет и разполагат с подходящи:
а) съоръжения, предназначени за тази цел;
б) съоръжения за разтоварване и товарене на животни, помещения за настаняване, поене и хранене на животни, помещение за изследване и лечение;
в) помещения за преглед на животните;
г) помещения за изолация на животните;
д) оборудване за почистване и дезинфекция на помещенията и превозните средства;
е) места за съхранение на фуража, тора и торовата постеля;
ж) система за събиране на отпадъчните води;
з) помещение за официалния ветеринарен лекар;
5. предназначени за животни, идентифицирани съгласно изискванията на наредбата по чл.51, ал. 5 ЗВД и отговарят на здравните изисквания по тази наредба;
6. редовно инспектирани от НВМС, за да се гарантира, че се спазват изискванията за одобряването им.
(2) В момента, в който животните са въведени в събирателния център, собственикът или отговорникът информира НВМС, че те се придружават със здравни документи или сертификати за съответните видове и категории животни.
(3) Собственикът или отговорникът на събирателния център е длъжен да води дневник с данни от документите, придружаващи животните, свързани с идентификацията им, който съхранява най-малко 3 години от последното вписване. Дневникът съдържа:
1. име на собственика, произход, дата на въвеждане и излизане, брой и идентификация на овцете и козите, регистрационен номер на животновъдния обект на произход, а когато е възможно - данните от одобрението или регистрационния номер на събирателния център, през който са преминали животните, както и тяхното крайно местоназначение;
2. регистрационен номер на превозвача и на превозното средство, с което животните са транспортирани до събирателния център.

Чл. 13.
(1) Националната ветеринарномедицинска служба издава удостоверение за регистрация по реда на чл.137 ЗВД на всеки одобрен събирателен център, в което се вписва и регистрационният му номер. Регистрацията може да се даде само за един вид животни по чл. 2, ал. 1 - 3.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба информира Европейската комисия за списъка на одобрените събирателни центрове и за всяка промяна в него. Европейската комисия представя списъка на държавите членки.
(3) Директорът на съответната регионална ветеринарномедицинска служба (РВМС) със заповед заличава регистрацията и обезсилва удостоверението на събирателен център, когато се установи, че не се спазват ветеринарномедицинските изисквания.
(4) Директорът на съответната РВМС може да издаде ново удостоверение за регистрация по реда на чл.137 ЗВД на събирателния център, когато се установи, че констатираните нарушения са отстранени.
(5) Националната ветеринарномедицинска служба гарантира пред Европейската комисия, че в събирателните центрове има достатъчен брой одобрени ветеринарни лекари.

Чл. 14.
(1) Националната ветеринарномедицинска служба писмено информира Европейската комисия, че всички търговци, които придвижват или транспортират овце и кози, са одобрени и са получили регистрационен номер, ако отговарят на следните условия:
1. търгуват само с животни, които са маркирани и идват от животновъдни обекти, които отговарят на изискванията по чл. 3 - 7; след получаване на регистрационен номер търговците гарантират, че животните са маркирани съгласно изискванията за идентификацията и са придружени от здравни сертификати по приложение № 3;
2. водят дневник с данни от документите, придружаващи животните, свързани с идентификацията им, който съхраняват най-малко 3 години от последното вписване; дневникът съдържа:
а) име на собственика, произход, дата на закупуване, категория, брой и идентификационни номера на животните, а когато е възможно - данните от одобрението или регистрационния номер на събирателния център, през който животните са преминали преди закупуването им, както и тяхното крайно местоназначение;
б) регистрационния номер на превозното средство и данните от лиценза за превоз по чл.165, ал. 4 ЗВД;
в) име и адрес на търговеца, от който са закупени животните, и тяхното местоназначение;
г) копие от пътните планове и/или серийните номера на здравните сертификати.
(2) Когато търговците въвеждат животни в собствени помещения, информират НВМС, че:
1. персоналът, който обслужва животните, е преминал необходимото обучение за спазване изискванията по тази наредба и изискванията за хуманно отношение към животните;
2. че са извършени необходимият контрол и всички изследвания от официален ветеринарен лекар за предпазване на животните от разпространение на болести.

Чл. 15.
(1) Националната ветеринарномедицинска служба писмено информира Европейската комисия, че всички помещения на търговеца са получили удостоверение за регистрация по реда на чл.137 ЗВД, имат регистрационен номер и отговарят на следните изисквания:
1. под контрол са на официален ветеринарен лекар;
2. разположени са в регион, в който не е наложена забрана поради ветеринарномедицински причини за съответния вид животни;
3. имат подходящи:
а) помещения с достатъчен капацитет;
б) съоръжения за инспекция;
в) помещения за изолация, в случай на възникване на заразна болест;
г) съоръжения за разтоварване;
д) помещения за настаняване на животните;
е) съоръжения за хранене и поене;
ж) оборудване за вземане на проби за лабораторно изследване и лечение на животните;
з) места за събиране на тора и торовата постеля;
и) система за събиране на отпадъчните води.
(2) Помещенията и съоръженията по ал.1, т. 3 се почистват и дезинфекцират преди и след използване съгласно указанията на официалния ветеринарен лекар.

Чл. 16.
(1) Директорът на съответната РВМС със заповед заличава регистрацията и обезсилва удостоверението на помещенията на търговеца, когато се установи, че не се спазват ветеринарномедицинските изисквания.
(2) Директорът на съответната РВМС може да издаде ново удостоверение за регистрация по реда на чл.137 ЗВД на помещенията на търговеца, когато се установи, че констатираните нарушения са отстранени.

Чл. 17. Националната ветеринарномедицинска служба извършва редовни проверки за спазване на изискванията по чл. 14, ал. 2 и чл. 15, ал. 2.

Чл. 18.
(1) Чрез издаване на здравен сертификат по чл.19, ал. 1 НВМС гарантира че овцете и козите се транспортират с превозни средства, които са:
1. конструирани по начин, който не позволява изпадане на тор, торова постеля и храна;
2. незабавно са почистени и дезинфекцирани след всяко превозване на животни с дезинфектант, одобрен от НВМС, по начин, непозволяващ заразяване на животни при следващо превозване.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба извършва проверки, за да установи, че превозвачите разполагат със съоръжения за почистване, дезинфекция и съхранение на тора и торовата постеля или притежават документация, която доказва, че тези операции се извършват от друго физическо или юридическо лице, имащо право да извършва тези дейности.
(3) Превозвачите писмено декларират пред НВМС, че всяко превозно средство, с което се транспортират овце и кози, има дневник, който се съхранява най-малко 3 години от последното вписване и съдържа:
1. места и дати, на които са събирани животни;
2. (нова, ДВ, бр. 86 от 2006 г.) места и дати на доставка, име на собственика или фирмата и адрес;
3. (предишна т. 2, ДВ, бр. 86 от 2006 г.) име и адрес на животновъдния обект или на събирателния център, от който са взети животните;
4. (предишна т. 3, ДВ, бр. 86 от 2006 г.) вид и брой на транспортираните животни;
5. (предишна т. 4, ДВ, бр. 86 от 2006 г.) дата и място на дезинфекция на превозното средство;
6. (предишна т. 5, ДВ, бр. 86 от 2006 г.) данни от документите, които придружават животните по време на транспортирането.
(4) Превозвачите писмено декларират пред НВМС, че овцете и козите от напускане на животновъдния обект на произход или събирателния център до пристигане на крайното им местоназначение не са били в контакт с животни, които произхождат от обект с по-нисък здравен статус.
(5) Националната ветеринарномедицинска служба информира Европейската комисия, че превозвачите писмено са декларирали, че ще спазват следните изисквания:
1. ще разполагат с необходимата документация, която трябва да придружава животните съгласно изискванията по наредбата;
2. животните ще се превозват от персонал, който притежава необходимата квалификация и познания за спазване изискванията по тази наредба.
(6) При нарушаване на изискванията по ал. 3 и 4 се прилагат мерките, предвидени в наредбата по чл.166, ал. 5 ЗВД.

Чл. 19.
(1) При транспортиране до крайното им местоназначение овцете и козите се придружават със съответния здравен сертификат, посочен в приложение № 3, съставен в деня на проверката на един от официалните езици на държавата членка на местоназначение. Сертификатът е с валидност 10 дни от издаването му и се отпечатва и попълва на един лист хартия, а когато е на повече от един лист - всички листа представляват една цяла част, неделими са и имат сериен номер.
(2) Здравната проверка за издаване на сертификата по ал. 1 за пратка овце и кози се извършва в животновъдния обект на произход или в одобрения събирателен център, а когато овцете и козите са предназначени за клане - и в одобрените помещения на търговец. Националната ветеринарномедицинска служба гарантира, че всеки здравен сертификат е издаден от официален ветеринарен лекар при спазване на изискванията по тази наредба.
(3) Официалният ветеринарен лекар на събирателния център извършва необходимите проверки на пристигащите животни.
(4) Здравният сертификат за овце и кози, предназначени за разплод и угояване, които се придвижват или транспортират от събирателен център в държава членка на произход, се издава от официален ветеринарен лекар след извършване на проверка на животните и на основание на официален документ, издаден от официалния ветеринарен лекар, отговорен за животновъдния обект на произход.
(5) Здравният сертификат за овце и кози, предназначени за клане, които се придвижват или транспортират от одобрен събирателен център или одобрено помещение на търговец в държава членка на произход, се издава от официален ветеринарен лекар след извършване на проверка на животните и на основание на официален документ, издаден от официалния ветеринарен лекар, отговорен за животновъдния обект на произход или събирателния център по чл. 7, ал. 3.
(6) (Доп., ДВ, бр. 86 от 2006 г.) Здравният сертификат за овце и кози, предназначени за клане, преминаващи през одобрен събирателен център в държава членка на транзитно преминаване, се представя на официалния ветеринарен лекар в центъра, който нанася данните от него във втори здравен сертификат по приложение № 3, образец I и прикрепя към него заверено копие от оригиналния сертификат. В този случай валидността на сертификатите е не повече от 10 дни.
(7) Официалният ветеринарен лекар, който издава съответния здравен сертификат за придвижване и транспортиране на овце и кози по приложение № 3, гарантира, че придвижването на животните е регистрирано в деня на издаване на сертификата в компютризираната система за обмен на информация с ветеринарните служби на държавите членки за издадените ветеринарни сертификати и други документи (Трейсис).

Чл. 19а. (Нов, ДВ, бр. 86 от 2006 г.) Правилата, определени в Наредба № 34 от 2006 г. за изискванията за извършване на проверки на животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, при обмен между Република България и държавите - членки на Европейския съюз (ДВ, бр. 30 от 2006 г.), се прилагат за проверките за произход, организацията на контрола и последващите мерки, които се провеждат от държавата членка на местоназначение, и прилаганите защитни мерки.

Чл. 20. Официално свободен от бруцелоза (B. melitensis) е животновъден обект с овце или кози, в който:
1. всички животни, възприемчиви към бруцелоза, не са показали клинични или други признаци на болестта най-малко 12 месеца;
2. няма животни, ваксинирани срещу бруцелоза, с изключение на такива, ваксинирани преди повече от две години с ваксина Рев. 1 или друга ваксина, одобрена от Европейската комисия;
3. са извършени две изследвания за бруцелоза през интервал най-малко 6 месеца с отрицателен резултат съгласно приложение № 4 на всички овце и кози в обекта, които по време на провеждане на изследването са били на възраст най-малко 6 месеца;
4. след изследванията по т. 3 има само овце или кози, родени в същия животновъден обект, или такива, въведени от официално свободен от бруцелоза или от свободен от бруцелоза животновъден обект, и които след определянето на този статут продължават да изпълняват изискванията за определянето му.

Чл. 21.
(1) Животновъдният обект с овце или кози запазва статута си на официално свободен от бруцелоза, когато:
1. не е разположен в част от територията на страната, призната за официално свободна от бруцелоза, и след предоставяне на този статут животните се въвеждат в съответствие с изискванията по чл. 22; в тези животновъдни обекти ежегодно се извършват изследвания на определен брой животни, приети за представителна извадка от животните на възраст над 6 месеца;
2. резултатите от изследванията по т. 1 са отрицателни и подлежащият на изследване брой животни задължително включва:
а) некастрираните мъжки животни на възраст над 6 месеца;
б) животните, внесени в животновъдния обект след последното изследване;
в) 25% от полово зрелите или млекодайни женски животни, но не по-малко от 50 такива животни в обекта или всички животни, когато са по-малко от 50.
(2) В регион, който не е официално свободен от бруцелоза и в който над 99 % от животновъдните обекти с овце или кози имат статут на официално свободни от бруцелоза, изследванията за болестта в тези обекти се извършват веднъж на 3 години, при условие че животновъдните обекти, които не са официално свободни от бруцелоза, са поставени под официален ветеринарен контрол или в тях се прилага програма за ликвидиране на болестта.
(3) Когато в официално свободен от бруцелоза животновъден обект за овце или кози съществуват съмнения, че едно или повече животни са заболели от бруцелоза, НВМС отнема статута на обекта.
(4) Статутът по ал. 3 временно се отнема, ако съмнително болните животни незабавно се унищожават или изолират до официално потвърждение на болестта или отхвърляне на съмнението за наличието й.
(5) Когато се потвърди наличие на бруцелоза, временно отнетият статут се възстановява от НВМС, ако всички заразени животни или всички животни от възприемчиви към болестта видове са заклани и ако извършените през интервал от 6 или повече месеца две изследвания на всички животни на възраст над 6 месеца в обекта покажат отрицателен резултат.
(6) Когато обектът по ал. 5 е разположен в официално признат за свободен от бруцелоза регион, НВМС незабавно информира Европейската комисия и държавите членки за това обстоятелство и предприема следните мерки:
1. организира и контролира клането на всички заразени животни и всички животни от възприемчиви към болестта животински видове в обекта и информира Европейската комисия и държавите членки за предприетите действия;
2. провежда епизоотологично проучване и извършва изследване на всички животни от животновъдни обекти, епизоотично свързани със заразеното стадо.

Чл. 22.
(1) Въвеждането на овце или кози в официално свободен от бруцелоза животновъден обект се допуска, когато животните отговарят на следните изисквания:
1. произхождат от официално свободен от бруцелоза животновъден обект;
2. (изм., ДВ, бр. 86 от 2006 г.) произхождат от свободен от бруцелоза животновъден обект и:
а) са индивидуално идентифицирани;
б) не са били ваксинирани срещу бруцелоза или са били ваксинирани преди повече от две години от въвеждането им в обекта; женски животни на възраст над две години, които са били ваксинирани преди навършване на 7-месечна възраст, могат също да бъдат допуснати до стопанството;
в) са били изолирани под официален надзор в животновъдния обект на произход и по време на изолацията са показали отрицателен резултат за бруцелоза при две изследвания, извършени през интервал най-малко шест седмици;
3. (отм., ДВ, бр. 86 от 2006 г.).
(2) (Отм., ДВ, бр. 86 от 2006 г.).

Чл. 23. (Изм. и доп., ДВ, бр. 86 от 2006 г.) Република България или регион от нея може да получат статут на официално свободни от бруцелоза от Европейската комисия когато са изпълнени следните изисквания:
1. най-малко 99,8 % от животновъдните обекти с овце или кози са признати за официално свободни от бруцелоза;
2. болестта е подлежала на задължително обявяване в продължение на най-малко 5 години;
3. най-малко през последните 5 години не е бил официално потвърден нито един случай на болестта;
4. ваксинацията срещу бруцелоза е била забранена най-малко през последните 3 години;
5. спазването на изискванията по т. 1 - 4 е установено от Европейската комисия;
6. животновъдните обекти отговарят на изискванията по чл. 20 и:
а) през първата година след признаването на Република България или регион от нея за свободни от бруцелоза проведените на случаен принцип в животновъдни обекти или кланици изследвания са показали с достоверност минимум 99 %, че са заразени по-малко от 0,2 % от животновъдните обекти или че най-малко 10 % от овцете и козите на възраст над 6 месеца са показали отрицателен резултат за бруцелоза;
б) ежегодно от втората година след признаването на Република България или регион от нея за свободни от бруцелоза проведените на случаен принцип в животновъдни обекти или кланици изследвания са показали с достоверност поне 95%, че са заразени по-малко от 0,2 % от животновъдните обекти или че най-малко 5 % от овцете и козите на възраст над 6 месеца са показали отрицателен резултат за бруцелоза;
в) продължават да се изпълняват условията, при които е определен статутът.

Чл. 24.
(1) Свободен от бруцелоза (B. melitensis) е животновъден обект с овце или кози, в който:
1. всички животни, възприемчиви към бруцелоза, не са показали клинични или други признаци на болестта най-малко 12 месеца;
2. всички животни или някои от тях са ваксинирани с ваксина Рев. 1 или друга ваксина, одобрена от Европейската комисия, и ваксинацията е извършена, преди животните да са навършили 7-месечна възраст;
3. са получени отрицателни резултати от две изследвания за бруцелоза, проведени в интервал не по-малък от 6 месеца на всички ваксинирани овце или кози в обекта, които по време на изследването са били на възраст над 18 месеца;
4. са получени отрицателни резултати от две изследвания за бруцелоза, извършени в интервал не по-малък от 6 месеца на всички неваксинирани овце или кози в обекта, които по време на изследването са били на възраст над 6 месеца;
5. след извършването на изследванията по т. 3 и 4 всички овце или кози са родени в обекта или произхождат от свободен от бруцелоза животновъден обект;
6. изискванията по т. 2 продължават да се спазват, след като обектът е признат за свободен от бруцелоза.
(2) Статутът на свободен от бруцелоза животновъден обект се запазва, ако всяка година се извършва изследване на представителна бройка от овце и кози, резултатът от което е отрицателен за бруцелоза.
(3) Подлежащата на изследване представителна бройка животни включва:
1. некастрираните мъжки животни на възраст над 6 месеца, които не са ваксинирани;
2. некастрираните мъжки животни на възраст над 18 месеца, които са ваксинирани;
3. животните, внесени в животновъдния обект след последното изследване;
4. двадесет и пет процента от полово зрелите или млекодайни женски животни, но не по-малко от 50 такива животни в обекта или всички животни, когато са по-малко от 50.
(4) Когато в един свободен от бруцелоза животновъден обект за овце или кози съществуват съмнения, че едно или повече животни са заболели от бруцелоза, НВМС отнема статута на обекта.
(5) Статутът по ал. 4 се отнема временно, ако съмнително болните животни незабавно се унищожат или изолират до официално потвърждение на болестта или отхвърляне на съмнението за наличието й.
(6) (Изм., ДВ, бр. 86 от 2006 г.) Когато се потвърди наличие на бруцелоза, временно отнетият статут се възстановява от НВМС, ако всички заразени животни или всички животни от възприемчиви към болестта видове са заклани и ако извършените през интервал от три месеца две изследвания на всички:
1. ваксинирани животни на възраст над 18 месеца в обекта са показали отрицателен резултат;
2. неваксинирани животни на възраст над 6 месеца в обекта са показали отрицателен резултат.

Чл. 25.
(1) Въвеждането на овце или кози в свободен от бруцелоза животновъден обект се допуска, когато животните произхождат от животновъден обект, който е признат за свободен или за официално свободен от бруцелоза.
(2) Животновъдните обекти се признават за свободни от бруцелоза след изпълнение на плановете за ликвидиране на болестта.
(3) До изпълнението на плановете по ал. 2 в животновъдните обекти могат да се въвеждат овце и кози от животновъдни обекти, които нямат статут на официално свободни или свободни от бруцелоза, когато животните отговарят на следните изисквания:
1. имат индивидуална идинтификация;
2. произхождат от животновъден обект, в който през последните 12 месеца всички животни, възприемчиви към бруцелоза, не са показали клинични или други признаци на болестта;
3. не са били ваксинирани през последните две години;
4. били са изолирани в животновъдния обект на произход под контрол на ветеринарен лекар и по време на изолацията са извършени две изследвания за бруцелоза през интервал не по-малък от 6 седмици, които са показали отрицателен резултат;
5. ваксинирани са с ваксина Рев. 1 или друга ваксина, одобрена от Европейската комисия, ваксинацията е извършена, преди животните да навършат 7-месечна възраст и най-малко 15 дни преди въвеждането им в обекта.

Чл. 26. Свободен от бруцелоза животновъден обект с овце или кози може да бъде признат за официално свободен от бруцелоза най-малко две години след получаване на статута, когато отговаря на следните изисквания:
1. в него няма животни, ваксинирани срещу бруцелоза през последните две години;
2. през периода до признаването му за официално свободен от бруцелоза са спазвани изискванията по чл.25, ал. 3, т. 4;
3. в края на втората година е било извършено изследване за бруцелоза на всички животни на възраст над 6 месеца, което е показало отрицателен резултат.

Чл. 27.
(1) Националната ветеринарномедицинска служба оказва съдействие при извършване на проверки от експерти на Европейската комисия за спазване изискванията по тази наредба.
(2) Експертите по ал. 1 писмено информират НВМС и компетентните органи на държавите членки за резултатите от извършените проверки.

Чл. 28. (Нов, ДВ, бр. 86 от 2006 г.) Когато НВМС прилага алтернативна система за контрол, осигуряваща равностойни гаранции като установените по чл. 8 и 9 по отношение движението на овце и кози на територията на Р България, може с друга държава членка взаимно да си предоставят изключения от проверките по чл. 3, ал. 1, т. 2 и задължението за издаване на здравен сертификат по чл. 19 на реципрочна основа, като генералният директор на НВМС незабавно уведомява Европейската комисия.

Допълнителни разпоредби
(Загл. изм., ДВ, бр. 86 от 2006 г.)

§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Овце или кози, предназначени за клане" са овце и кози, предназначени директно или след преминаване през одобрен събирателен център за отвеждане в кланица с цел тяхното клане.
2. "Овце и кози, предназначени за развъждане" са овце и кози, различни от посочените в т. 1 и 3, които се транспортират директно или чрез преминаване през одобрен събирателен център до крайното им местоназначение и са предназначени за разплод.
3. "Овце или кози, предназначени за угояване" са овце и кози, различни от посочените в т. 1 и 2, които се транспортират директно или чрез преминаване през одобрен събирателен център до крайното им местоназначение и са предназначени за угояване преди клане.
4. "Болест, подлежаща на задължително обявяване" е болест по приложение № 1, част I.
5. "Официален ветеринарен лекар" е ветеринарен лекар от НВМС.
6. "Животновъден обект на произход" е животновъден обект с постоянно отглеждане на овце и кози, в който се води дневник, където се вписват извършените от НВМС проверки на животните.
7. "Събирателен център" е събирателен център или пазар под контрол на официален ветеринарен лекар, в който овцете и козите, които произхождат от различни животновъдни обекти, се групират в пратка за придвижване на територията на страната.
8. "Одобрен събирателен център" е събирателен център или пазар под контрол на официален ветеринарен лекар, в който овцете и козите, които произхождат от различни животновъдни обекти, се групират в пратка за придвижване на територията на Европейския съюз.
9. "Търговец" е физическо или юридическо лице, което купува и продава животни с цел печалба и осъществява оборот с такива животни до 29 дни от закупуването им, препродава ги или ги премества от помещенията на първото настаняване в други помещения или директно в кланица, която не е негова собственост.
10. "Одобрени помещения на търговец" са помещения, използвани от търговец и регистрирани от НВМС по реда на чл.137 ЗВД, където овцете и козите, които произхождат от различни животновъдни обекти, се групират, за да се оформи пратка за придвижване на територията на Европейския съюз.
11. "Превозвач" е физическо или юридическо лице, което транспортира животни при спазване изискванията на наредбата по чл.166, ал. 5 ЗВД.
12. "Регион" е част от територията на държава членка с площ най-малко 2000 km2, в която се извършват проверки от компетентните власти, и обхваща най-малко един от следните райони на административно деление:
а) Белгия - провинция;
б) Германия - региерунгбецирк;
в) Дания - амт или остров;
г) Франция - департамент;
д) Италия - провинция;
е) Люксембург - (няма);
ж) Холандия - ррв-кринг;
з) (каунти); Шотландия - област (дистрикт) или островна зона;
и) Обединено кралство: Англия, Уелс и Северна Ирландия - графство Ирландия - графство (каунти);
к) Гърция - (неясно);
л) Испания - провинция;
м) Португалия: континента - дистрито (област); за другите автономни части от територията на Португалия - реджиао аутонома;
н) Австрия - бецирк;
о) Швеция - лаан;
п) Финландия - лаани/лан;
р) Чешка република - край;
с) Естония - мааконд;
т) Кипър - епархия;
у) Латвия - ражонс;
ф) Литва - апскритис;
х) Унгария - мегие;
ц) Малта - (няма);
ч) Полша - повиат;
ш) Словения - обмочие;
щ) Словакия - край;
ю) България - област.
13. "Придвижване" е движение на овце и кози на собствен ход до пасище, пазар, събирателен център или кланица, когато са в близост до животновъдния обект.
14. "Транспортиране" е превозване на овце и кози с транспортно средство до животновъден обект, пазар, събирателен център или кланица.
15. "Надзорни изследвания" са клинични и лабораторни изследвания, извършвани с цел установяване наличието или отсъствието на болест по животните.
16. "Временна паша" е паша на овце и кози през определени периоди от годината на места, в които климатичните условия предполагат наличието на богата растителност.
17. "Паша в близост до вътрешните граници на Европейския съюз" е паша на овце и кози на разстояние до 3 km от държавната граница на държава членка към вътрешността й.
18. "Забрана по ветеринарномедицински причини" е налагане на ограничинителни мерки за придвижване на овце и кози във връзка с възникване на болест.
19. "Място за почивка" е всяко спиране по време на пътуването на място, специално оборудвано за тази цел, различно от мястото на крайното предназначение на овцете и козите.
20. "Равностойни здравни гаранции" са гаранции, които се дават за овцете и козите, предназначени за обмен между Република България и държавите членки, след лабораторно изследване за болести, различни от пулмонарна аденоматоза, меди висна или вирусен артрит/енцефалит по козите.
21. (Нова, ДВ, бр. 86 от 2006 г.) "Официално свободен от бруцелоза животновъден обект за овце или кози" е животновъден обект, който отговаря на изискванията по чл. 21.
22. (Нова, ДВ, бр. 86 от 2006 г.) "Свободен от бруцелоза животновъден обект за овце или кози" е животновъден обект, който отговаря на изискванията по чл. 25, ал. 1.
23. (Нова, ДВ, бр. 86 от 2006 г.) "Алтернативна система за контрол" е система, чието изпълнение осигурява равностойни гаранции на тези по чл. 8 и 9.

§ 1а. (Нова, ДВ, бр. 86 от 2006 г.) Наредбата въвежда Директива 91/68/ЕС от 28 януари 1991 година относно изискванията за здравните условия за животните, регулиращи търговията с дребен рогат добитък в рамките на Общността.

Заключителни разпоредби

§ 2. Наредбата се издава на основание чл.54 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ДВ, бр. 87 от 2005 г.).

§ 3. Наредбата влиза в сила от 1.01.2007 г.

Приложение № 1
към чл. 3, ал. 2, т.1 (pdf)

Приложение № 2
към чл. 9, ал. 2, т. 3 (pdf)

Приложение № 3
към чл. 9, ал. 2, т. 4 (pdf)

Приложение № 4
към чл. 21, т. 3 (pdf)