(Обн., ДВ, бр. 51 от 23.06.2006 г. - в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 1.
(1) С наредбата се урежда редът за признаване за вписване на нови сортове земеделски растителни видове в официалната сортова листа на Република България и общия каталог на държавите - членки на ЕС.
(2) Сортове от земеделски растителни видове по ал.1 са сортове на захарно цвекло, фуражни култури, житни култури, картофи и маслодайни и влакнодайни култури, семената на които могат да бъдат търгувани съгласно Наредба № 60 от 2003 г. за производство и търговия на посевен материал от цвекло, отнасяща се съответно и до търговията със семена от захарно цвекло (въвеждаща Директива 2002/54/ЕС), Наредба № 59 от 2003 г. за производство и търговия на посевен материал от фуражни култури (въвеждаща Директива 66/401/ЕС), Наредба № 45 от 2003 г. за производство и търговия на семена от зърнени култури (въвеждаща Директива 66/402/ЕС), Наредба № 61 от 2003 г. за производство и търговия на посевен материал от картофи (въвеждаща Директива 2002/56/ЕС) и Наредба № 46 от 2003 г. за производство и търговия на семена от маслодайни и влакнодайни култури (въвеждаща Директива 2002/57/ЕС).
(3) Официалната сортова листа на Република България е част от Общия каталог на ЕС.
(4) Изискванията на наредбата не се прилагат за сортове, чиито семена или посадъчен материал са предназначени за износ извън Европейския съюз.

Чл. 2. Официални мерки са мерките, които се прилагат на територията на Република България:
1. от държавни органи;
2. от Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС).

Чл. 3.
(1) Официалната сортова листа на Република България включва сортовете, които са официално признати за сертифициране и търговия на нейната територия.
(2) Официалната сортова листа е публична и всяко лице може да направи справка в нея.
(3) По отношение на сортове (самоопрашени линии, хибриди), които се използват само като изходен материал (компоненти) за други сортове, ал. 1 се прилага само доколкото техните семена ще се търгуват под техните наименования.

Чл. 4.
(1) Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол признава даден сорт само когато той е различим, стабилен и достатъчно хомогенен и когато е с удовлетворяваща стойност за биологични и стопански качества (БСК).
(2) Изпитване за биологични и стопански качества не се извършва за признаване на сортовете:
1. от тревни видове, ако селекционерът декларира, че семената от предлагания сорт не са предназначени за производството на фуражи;
2. чиито семена са предназначени за търговия в друга държава - членка на ЕС, която вече е признала сортовете въз основа на техните БСК;
3. самоопрашени линии и хибриди, които се ползват единствено като съставни части (компоненти, родителски компоненти ) за хибридни сортове, отговарящи на изискванията по ал. 1.
(3) Разпространяването на генетично модифициран сорт по смисъла на Закона за генетично модифицираните организми (съответства на Директива 2001/18/ЕС) в околната среда се разрешава само ако са взети всички необходими мерки, за да се избегнат поражения върху човешкото здраве и околната среда.
(4) Когато материалът произхожда от сорт, предназначен за използване в генетично модифицирани храни и фуражи, се признава само ако е разрешен съгласно Закона за генетично модифицираните организми.

Чл. 5.
(1) Даден сорт се счита за различим, когато независимо какъв е произходът (изкуствен или естествен) на изходния материал, в резултат на който е получен, той да бъде ясно различим по един или повече съществени признаци от който и да е друг сорт, известен в страните - членки на ЕС. Признаците на даден сорт трябва да могат точно да се разпознават и ясно да се дефинират.
(2) Известен в ЕС е всеки сорт , който към момента на надлежно подадена заявка за признаване на сорта, който ще бъде оценяван, е:
1. вписан в Общия каталог на сортовете от земеделски култури или в общия каталог на видовете зеленчукови култури; или
2. без да бъде вписан в нито един от тези два каталога , е признат или представен за признаване в РБългария или друга държава - членка на ЕС, за сертификация и търговия, или за сертификация за други страни, освен когато признаването е отказано, преди да се вземе решение по заявката.
(3) Даден сорт е стабилен, ако след последователно размножаване или преразмножаване или в края на всеки цикъл (когато селекционерът е определил специален цикъл за размножаване или преразмножаване) той съответства на описанието на неговите основни признаци.
(4) Даден сорт е достатъчно хомогенен (с изключение на малък брой отклонения), ако растенията, от които е съставен (като се вземат предвид и отличителните характеристики на репродуктивните системи на растенията), са подобни или генетически идентични по отношение на признаците, взети като цяло , обследвани за тази цел.
(5) Оценката на даден сорт за биологични и стопански качества се счита за положителна за сорта, ако сравнен с други сортове, вписани в официалната сортова листа, неговите качества най-малкото в един район са явно по-добри както при отглеждане, така и по отношение на ползите, които могат да се извлекат от сорта или от продуктите, произхождащи от него. Когато сортът има други по-добри признаци, отделни незначителни признаци могат да бъдат пренебрегнати.

Чл. 6. За сортовете с произход от държави членки се прилагат същите изисквания относно процедурата по признаване, каквито се прилагат за националните сортове.

Чл. 7.
(1) Признаването на сортовете се основава на резултатите от официалните изпитвания, по-специално на опитите по сортоизпитване, обхващащи достатъчен брой признаци за описвания сорт. При определяне на признаците се използват точни и надеждни метода. За да се установи различимост, опитите по сортоизпитване включват най-малко съществуващите сравними сортове, които са известни в държавите - членки на ЕС, по смисъла на чл. 5, ал. 1. За целите на прилагането на чл. 9 се включват и други сравними сортове.
(2) В съответствие с актовете на Европейската комисия, като се вземат под внимание съществуващите научни и технически познания, се определят:
1. минималният брой признаци, които трябва да се изследват при сортоизпитването на различните растителни видове;
2. минималните изисквания за провеждане на сортоизпитването;
3. необходимата организация за извеждане на опити по сортоизпитване с оглед оценка на БСК за сорта по методики, утвърдени от изпълнителния директор на ИАСАС съгласно чл.19, ал. 1 ЗППМ.
(3) Когато е необходимо да се извършва изпитване на родителски генеалогични (родословни) компоненти, за да се проучат хибридите и синтетичните сортове, ИАСАС приема резултатите от изпитването и описанието на генеалогичните (родителските) компоненти да са поверителни, ако селекционерът пожелае това.
(4) При генетично модифициран сорт по чл.4, ал. 4 се извършва оценка на риска на околната среда съгласно изискванията на Директива 2001/18/ЕС, въведена в Закона за генетично модифицираните организми.
(5) Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол признава сортове, които ще бъдат използвани за храни и фуражи, в съответствие с изискванията на Закона за храните.

Чл. 8.
(1) (Изм., ДВ, бр. 68 от 2008 г. - в сила от 01.08.2008 г.) За признаване на даден сорт се изисква кандидатът да подаде заявка по образец съгласно приложението, в която се посочва дали вече е бил кандидатствал за такова признаване в друга държава членка, коя е въпросната държава членка и дали признаването е било дадено официално.
(2) (Изм., ДВ, бр. 68 от 2008 г. - в сила от 01.08.2008 г.) Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол изисква при подаването на заявка за признаване на сорт, заявителят да посочи дали вече е подадена заявка в друга държава членка, която има отношение по въпроса, и дали заявката му е била удовлетворена.

Чл. 9.
(1) Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол ежегодно издава официалната сортова листа на Република България съгласно чл.13, ал. 9 ЗППМ, в която се вписват новопризнатите на територията на Република България сортове, и посочва името на лицето или лицата, които отговарят за дейността по сортоподдържане. Когато за сортоподдържането отговарят няколко лица, публикуването на имената им не е задължително. В тези случаи в официалната сортова листа се посочва ИАСАС като институция, която съхранява списъка с имената на лицата, отговарящи за сортоподдържането.
(2) При признаването на сорт ИАСАС извършва необходимото този сорт да бъде известен под същото наименование във всички държави членки. Ако има данни, че посевният или посадъчният материал от даден сорт се предлага на пазара в друга страна под различно наименование, това наименование също се вписва в листата.
(3) Когато даден сорт не е ясно различим:
1. от сорт, признат преди това в Република България или в друга държава членка; или
2. от сорт, за който е извършена оценка за различимост, стабилност и хомогенност в съответствие с изискванията на тази наредба, без да бъде познат като сорт в държавите - членки на ЕС, по смисъла на чл. 5, ал.1, той носи наименованието на признатия сорт.
(4) Разпоредбата по ал. 3 не се прилага, ако използването на наименованието може да доведе до заблуда или объркване по отношение на сорта, или ако други обстоятелства съгласно разпоредбите, уреждащи наименованията на сортовете, пречат на използването му, или ако правата на трети лица не позволяват свободното използване на наименованието на съответния сорт.
(5) Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол изготвя досие за всеки признат сорт, съдържащо описание на сорта и ясно обобщение на всички факти, на които се основава признаването му. Описанието на сортовете е свързано с растения, произведени директно от семена от категория "сертифицирани семена" и посадъчен материал.
(6) Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол отговаря признатите генетично модифицирани сортове да бъдат обозначени като такива в официалната сортова листа.
(7) Лицата, които предлагат на пазара генетично модифициран сорт, са длъжни да посочат в своя каталог на продажбите, че сортът е генетично модифициран.
(8) За установяване дали наименованието на даден сорт е подходящо се прилага член 63 от Регламент (ЕО) № 2100/94 на ЕС от 27 юли 1994 г. за правна закрила на сортовете в общността.

Чл. 10.
(1) Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол незабавно уведомява държавите членки и ЕК за всяко заявление или оттегляне на заявление за: признаване на сорт, всяко вписване в сортовата листа, всяко изменение и допълнение на тази листа.
(2) Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол изпраща за всеки новопризнат сорт на другите държави членки и на Европейската комисия кратко описание на неговите най-важни признаци, които се използват. Това изискване не се прилага в случай на сортове ( самоопрашени линии, хибриди), които са предназначени единствено да служат като съставни компоненти за други сортове. При поискване държавите членки съобщават и отличителните признаци, които позволяват сортът да се различава от други подобни сортове.
(3) Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол предоставя на другите държави членки и на ЕК досиетата, посочени в чл. 9, ал. 4 за сортовете, които са признати или за които срокът на признаване е приключил. Информацията, разменена във връзка с досиетата, се разглежда като поверителна.
(4) Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол гарантира, че досиетата по признаването на сортовете се предоставят само на лица, които могат да докажат законен интерес. Разпоредбите не се прилагат, когато информацията съгласно чл. 7, ал. 3 е поверителна.
(5) При отказ даден сорт да бъде признат или при отмяна на признаването на сорт ИАСАС предоставя резултатите от изпитванията на лицата, които касае взетото решение.

Чл. 11.
(1) Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол въвежда правила и схеми за сортоподдържане на признатите сортове в съответствие с възприетите практики.
(2) Лицето или лицата, които извършват сортоподдържане на даден сорт, осигуряват възможност на ИАСАС за проверка на записите по сортоподдържането на всеки етап от процеса. Записите обхващат производството на всички генерации, предхождащи "базовите семена" или "базовия посадъчен материал".
(3) Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол може да изиска проби от лицето, което отговаря за сорта, и при необходимост да взема проби.
(4) Когато сортоподдържането се извършва в държава членка, различна от тази, в която е признат сортът, съответните държави членки си предоставят административна помощ по въпроси, свързани с проверките.

Чл. 12.
(1) Признаване за вписване на даден сорт е валидно за срок 10 календарни години, считано от датата на признаване.
(2) Признаването за вписване на даден сорт може да бъде подновявано на определени периоди, ако той продължава да се произвежда в такива обеми, което оправдава това, или ако трябва да бъде запазен в интерес на съхраняването на генетичните растителни ресурси, и ако изискванията за различимост, хомогенност и стабилност или критериите, определени в чл. 19, ал. 2 и 3, все още са изпълнени. С изключение на случая на генетичните растителни ресурси по смисъла на чл. 19 заявленията за подновяване се подават не по-късно от две години преди изтичането на срока на валидност на признаването.
(3) Срокът на валидност на признаването за вписване се удължава временно до вземане на решение от ИАСАС относно съответното заявление за подновяване.

Чл. 13.
(1) Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол е отговорна да бъдат премахнати всякакви съмнения, които възникват след признаването на сорт по отношение на оценката за различимост или наименованието при признаването му.
(2) Когато след признаването за вписване на сорт се установи, че условието за различимост по смисъла на чл. 5 не е било изпълнено по време на признаването, признаването се заменя с друго решение или, ако е целесъобразно, се отменя съгласно тази наредба. Ако се вземе такова решение, сортът престава да се счита като сорт, известен в държавите - членки на ЕС, по смисъла на чл. 5, ал. 1, от датата на първоначалното признаване.
(3) Когато след признаването за вписване на сорт се установи, че неговото наименование по смисъла на чл. 9, ал. 7 е било неприемливо при признаването, наименованието следва да се промени така, че да бъде в съответствие с разпоредбите по тази наредба. Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол може да позволи предишното наименование да се използва временно като допълнително наименование.

Чл. 14.
(1) Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол анулира признат сорт, ако:
1. при изпитване се докаже, че той вече не е различим, стабилен и достатъчно хомогенен;
2. по искане на лицето или лицата, отговарящи за сорта, освен ако има сортоподдържане на сорта.
(2) Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол може да отхвърли признат сорт за вписване в официалната сортова листа:
1. при неспазване разпоредбите по тази наредба;
2. ако при подаване на заявлението за признаване или по време на изпитванията са представени неверни или подвеждащи данни относно фактите, на базата на които е признат сортът за вписване.

Чл. 15.
(1) Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол обявява, че даден сортът се заличава от официалната сортова листа, ако признаването на този сорт е било отменено или ако срокът на валидност на признаването на сорта е изтекъл.
(2) Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол разрешава за територията на Република България допълнителен срок за сертификация и търговия със семена или посадъчен материал. Този срок е 30 юни на третата година най-късно след изтичане на срока на признаване на сорта, вписан в официалната сортова листа.
(3) В случай на сортове, които са вписани, съгласно чл. 16, ал. 1, в общия каталог на сортовете, срокът, който изтича последен измежду тези, официално дадени от различните държави членки за признаване по силата на ал. 1, се прилага за търговията във всичките държави членки, при условие че семената или посадъчният материал от засегнатия сорт не са били предмет на каквито и да е търговски ограничения по отношение на сорта.

Чл. 16.
(1) Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол осигурява, че считано от датата на публикуването, семената от сортове, признати в съответствие с директива 2002/53 или в съответствие с принципите, съответстващи на разпоредбите от същата директива, не подлежат на търговски ограничения по отношение на сорта.
(2) Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол може при подаване на заявка, която ще бъде разгледана от Европейската комисия, в случай на генетично модифицирани сортове, да бъде оторизирана да забрани употребата на сорта на цялата или на част от нейната територия или да определи подходящи условия за отглеждане на сорта в случая, предвиден в т. 1, буква "б", с условия за използване на продуктите, които произлизат от отглеждането на този сорт:
1. когато е установено, че отглеждането на сорта би могло да навреди от гледна точка на здравното състояние спрямо други сортове или видове; или
2. когато е установено, че официалните опити по сортоизпитване, провеждани в страните заявителки, в съответствие с чл. 5, ал. 4, покажат, че:
а) сортът в нито една част от нейната територия не дава резултати, съответстващи на тези, получени от сравним сорт, признат за територията на тази държава членка; или
б) когато е известно, че сортът поради типа на зрялост не е подходящ за отглеждане в нито една част от нейната територия; в този случай заявлението се подава преди края на третата календарна година след тази на признаването;
3. когато има уважителни доводи, които са били различни от тези по т. 1 и 2 или които биха могли да възникнат по време на процедурата по чл. 10, ал. 2, за да се счита, че сортът представлява риск за здравето на хората или за околната среда.

Чл. 17. Ако е установено, че отглеждането на даден сорт, включен в общия каталог на сортовете, може в която и да е държава членка да вреди от гледна точка на здравното състояние на растенията спрямо отглежданите други сортове или видове, или представлява риск за околната среда, или за човешкото здраве, то при офицално заявление от тази държава членка може да й бъде разрешено от Европейската комисия, в случая на генетично модифициран сорт, да забрани търговията със семена или посадъчен материал от този сорт на цялата или на част от нейната територия. Когато съществува опасност от разпространението на вредни организми или сериозна опасност за човешкото здраве или за околната среда, такава забрана може да бъде наложена от заинтересованата държава членка от момента на подаване на нейното заявление до момента на вземане на окончателното решение.

Чл. 18. Когато даден сорт престава да бъде признат в държавата членка, която първоначално го е признала, една или повече от останалите държави членки могат да продължат да признават този сорт, при условие че изискванията за признаване продължават да бъдат спазвани на тяхна територия и че сортоподдържането остава осигурено.

Чл. 19.
(1) Специфични изисквания относно условията, при които химически третираните семена могат да бъдат търгувани на пазара, могат да бъдат въведени от Европейската комисия съгласно законодателството на ЕС.
(2) Незевисимо от прилагането на разпоредбите на Регламент на съвета (ЕО) № 1467 от 20 юни 1994 г. относно съхраняването, характеризирането, събирането и използването на генетични ресурси в земеделието, да се въвеждат специфични изисквания, одобрени от Европейската комисия съгласно законодателството на ЕС относно обстоятелствата, свързани със съхраняването in situ и за трайното използване на генетичните ресурси на растенията, посредством култивирането и търговията със семена от местни видове и сортове, които са естествено адаптирани към местните и регионалните условия и са застрашени от генетична ерозия.
(3) Специфичните изисквания съгласно ал. 2 включват по-специално следните положения:
1. местни видове и сортове да се признават в съответствие с разпоредбите на тази наредба; при процедурата за официалното признаване, се вземат предвид специфичните характеристики на качеството и изискванията; в частност се вземат под внимание резултатите от неофициални тестове и познанията, придобити на базата на практическия опит по време на отглеждането, възпроизводството и използването, както и подробните описания на сортовете и техните съответни наименования (съобщени от заинтересованата държава членка) и ако са убедителни, те ще доведат до освобождаване от изискването за официално изпитване; веднъж признат, такъв местен вид или сорт се посочва като "сорт за съхранение" в общия каталог;
2. подходящи количествени ограничения.

Допълнителна разпоредба

§ 1. С тази наредба се въвежда Директива на Съвета 2002/53/ЕС от 13 юни 2002 г. за общия каталог на сортовете земеделски растителни видове.

Заключителни разпоредби

§ 2. Тази наредба се издава на основание чл.14, ал. 4 от Закона за посевния и посадъчния материал.

§ 3. Наредбата влиза в сила от 1 януари 2007 г.

Приложение
към чл. 8, ал. 1