Чл. 1. (Изм., ДВ, бр. 44 от 1993 г.) Работодател с повече от 50 работници и служители е длъжен всяка година да определя работни места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена трудоспособност, в процент от общия брой на работниците и служителите в зависимост от отрасъла на народното стопанство. Този процент не може да бъде по-малък от:
1. промишленост:
а) производство на ел. енергия и топлоенергия - 5%;
б) каменовъглена промишленост - 4%;
в) нефтена промишленост - 5%;
г) черна металургия - 4%;
д) цветна металургия (вкл. добив на руди) - 3%;
е) машиностроителна и металообработваща промишленост - 6%;
ж) електротехническа и електронна промишленост - 8%;
з) химична и каучукова промишленост - 4%;
и) промишленост за строителни материали - 5%;
к) дърводобивна и дървообработваща промишленост - 6%;
л) целулозно-хартиена промишленост - 6%;
м) стъкларска и порцеланово-фаянсова промишленост - 6%;
н) текстилна и трикотажна промишленост - 6%;
о) шивашка промишленост - 8%;
п) кожарска, кожухарска и обувна промишленост - 6%;
р) полиграфична промишленост - 5%;
с) хранително-вкусова промишленост - 9%;
т) други отрасли на промишлеността - 9%;
2. строителство - 6%;
3. селско стопанство - 7%;
4. горско стопанство - 8%;
5. транспорт - 7%;
6. съобщения - 8%;
7. вътрешна търговия (търговия, МТС и изкупуване) - 10%;
8. други отрасли на материалното производство - 10%;
9. жилищно-комунално стопанство - 10%;
10. образование - 5%;
11. култура и изкуство - 10%;
12. здравеопазване - 7%.

Чл. 2. (Отм., ДВ, бр. 44 от 1993 г.).

Заключителни разпоредби

§ 1. Тази наредба се издава на основание чл.315, ал. 2 от Кодекса на труда.

§ 2. (Изм., ДВ, бр. 44 от 1993 г.) Указания по прилагането на наредбата дават Министерството на труда и социалните грижи и Министерството на здравеопазването.