Пълното падане на дерогацията за руския петрол от 1 март 2024 г. не би следвало да се отрази на българския пазар. Това каза пред журналисти в Благоевград министърът на финансите Асен Василев.
Повод за коментара му е договореността между ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) и ДПС за отмяна на дерогацията за руския петрол в две стъпки. Първата е от 1 януари спиране на квотите за износ, втората – от 1 март окончателна отмяна на дерогацията, обяви председателят на парламентарната група на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова на съвместно изявление в парламента в петък.
Според Василев няма основание на този етап да се повишават цените на горивата у нас.
Още преди месец и половина – два парламентът прие закон, с който трябва да поетапно да се намали употребата на руски петрол. Това, че се забранява износът от 1 януари, касае руския петрол. Ако има неруски петрол, той спокойно може да се изнася, каза министърът. Според Василев това просто ще ускори преминаването към неруски петрол.
Василев коментира и позицията на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, изпратена до медиите вчера, че отмяната на новите квоти за износ на нефтопродукти от 1 януари 2024 година, е равносилно на отмяна на дерогацията още от декември 2023 година. Според него това са опити за всяване на страх.
Министърът на финансите Асен Василев заяви, че по време на срещата с ГЕРБ-СДС и ДПС в петък са се разбрали да бъдат направени корекции единствено в капиталовата програма, записана в проектобюджета за догодина. Пред журналисти в Благоевград Василев каза, че вместо предвидените 12 млрд. лева, са се разбрали капиталовите разходи да са 10 млрд. лева или с 25 % повече спрямо тазгодишната.
„Два милиарда и 400 млн. лева, които не бяха предварително предвидени в оригиналното планиране, които сложихме от новата вноска на газа, срещу които имаше допълнително направени инвестиции - капиталови разходи, всъщност отпаднаха от общата рамка на бюджета“, обясни Василев.
„Що се отнася до финансирането на образованието - това, което ние чуваме, е, че всички са изключително доволни. Знаете, запазва се 125 % на учителските заплати, значителното са увеличени парите за наука и висше образование. В културата също има значително увеличение на парите – има 15 % увеличение на стандартите, отделно има 28,5 млн. лева, които са за реална дейност по методика на Министерството на културата“, обясни още той.
Василев добави, че в петък е провел среща с Асоциацията на библиотеките, музеите и читалища. „Те казаха, че искат да проверят каква проектна готовност за дейности имат и всъщност да се работи по-активно, за да могат тези средства да достигнат до тях“, добави министърът. Той припомни, че през 2021 г. са отпуснали 12 млн. лева по този начин, но те са се върнали в бюджета, защото Министерството на културата не е успяло да се организира тогава.
Относно финансирането за общините, Асен Василев каза, че никога не е делил и няма да дели общините на „наши“ и „ваши“. „Винаги критериите са били едни и същи“, каза Василев.
Още в правителствената програма сме заложили да има 1 млрд. лева за общински проекти, по начина, по който имаше Фонд за общински проекти през 2022 г. В този 1 млрд. лева има конкретни параметри, с които общините могат да кандидатстват. Това, което колегите от ГЕРБ-СДС искат е този списък с проекти да бъде приет със закона за бюджета, а не да се работи с общините както беше преди това. Това не е никакъв проблем, по принцип е добре парламентът да изгласува списъка. Единственото въпросът е във времето – дали ще стигне времето на общините да се организират до приемането на бюджета, коментира Асен Василев. Той добави, че може да се помисли за хибриден вариант – общините, които са готови с проекти, да минат на гласуване през парламента, а другите да бъдат гласувани, когато са готови.
Има общини, които са в добро финансово здраве, има и такива, които са фалирали. Има 8 общини, които са включени в оздравителната програма на правителството, добави Василев.
