Растежът на външното търсене на български стоки и услуги ще се забави през 2019 г. поради продължаващото отслабване растежа на световната търговия, повишената несигурност, свързана с международните външнотърговски конфликти и Брекзит, неблагоприятната икономическа ситуация в Турция, както и поради очакванията за забавяне на икономическия растеж в Румъния и в някои страни от еврозоната. Това сочи прогнозата на БНБ за основните макроикономически показатели у нас. Прогнозата е изготвена на база информация, публикувана към 24 юни 2019 г., като са използвани допускания за развитието на международната конюнктура и за динамиката на цените на основни стокови групи на международните пазари към 7 юни 2019 г.
С изчерпването на негативния принос на Турция БНБ прогнозира растежът на външното търсене на български стоки и услуги да се ускори през 2020–2021 г. За периода 2019–2021 г. се очаква цената на петролните продукти в долари да се понижи спрямо 2018 г., докато цените на неенергийните продукти в долари първоначално да се понижат през 2019 г., но впоследствие да се повишат през 2020 г. и 2021 г.
Централната ни банка прогнозира през 2019 г. темпът на нарастване на реалния БВП на България да се ускори спрямо 2018 г. и да възлезе на 3.7%. Това ще отразява свиването на отрицателния принос на нетния износ, докато положителният принос на вътрешното търсене за растежа на реалния БВП ще отслабне спрямо 2018 г. поради по-ниския растеж на частното потребление. За периода 2020–2021 г. се очаква растежът на реалния БВП да се забави плавно спрямо 2019 г. и да достигне 3.4% през последната година на прогнозния хоризонт. Това ще се определя от свиването на положителния принос на всички основни компоненти на вътрешното търсене за растежа на реалния БВП и от по-слабия растеж на износа спрямо 2019 г. В сравнение с прогнозата, публикувана в бр. 4 на "Икономически преглед" от 2018 г., БНБ очаква растежът на реалния БВП да бъде по-висок през 2019 г. и по-нисък през останалата част от прогнозния период.
Годишната инфлация, чиято динамика до голяма степен се влияе от международните цени на петрола и храните в евро, се очаква да се ускори слабо в края на 2019 г., възлизайки на 2.6%, след което да се забави и да остане на нива близо до 2% до края на прогнозния хоризонт.
Спрямо прогнозата, публикувана в бр. 4 на "Икономически преглед" от 2018 г., очакванията за общата инфлация през 2019 г. остават без промяна, докато за 2020 г. прогнозата е ревизирана надолу, а за 2021 г. – в посока по-висока инфлация. Ревизиите отчитат най-вече промените в допусканията за динамиката на международните цени на основни стокови групи, както и влиянието на вътрешни за България фактори.
Рисковете за макроикономическата прогноза клонят към реализиране на по-слаб растеж на реалния БВП и произтичат най-вече от външната среда, където има рискове от по-слабо от прогнозираното нарастване на търсенето на български стоки и услуги. Вътрешен фактор, който създава несигурност за реализиране на прогнозата, е динамиката на съфинансираните от ЕС и от националния бюджет публични инвестиции. Рисковете пред реализирането на прогнозата за инфлацията клонят към по-висока инфлация от предвижданото и произтичат най-вече от възможността за по-висока инфлация при енергийните продукти и при базисните компоненти.
Прогнозата на БНБ очаква глобалният икономически растеж през 2019 г. да се забави спрямо 2018 г., което ще се определя в по-голяма степен от развитите икономики. Динамиката на икономическата активност в развитите икономики ще отразява отслабването на ефекта на циклични фактори, които влияеха за временното положително отклонение на БВП от потенциалното равнище на производството през 2018 г. За забавянето на растежа ще допринасят негативните ефекти от въведени външнотърговски протекционистични мерки в глобален план и влиянието на специфични за отделни страни фактори. По отношение на еврозоната се очаква темпът на икономически растеж през следващите тримесечия да се забави спрямо първото тримесечие на 2019 г., за което ще допринасят повишената несигурност в световен план и забавянето на растежа на международната търговия. Очакванията за страните с нововъзникващи пазари също са за забавяне на растежа на икономическата активност през 2019 г., което отразява главно очакванията за по-нисък растеж на Китай, както и влошаването на икономическата ситуация в Турция и Иран. През 2020–2021 г. се очаква глобалният растеж да се ускори спрямо 2019 г. под влияние на нововъзникващите икономики, докато в развитите икономики растежът слабо ще се забави.
Очакванията за външното търсене на български стоки и услуги през 2019 г. са за забавяне на растежа му спрямо 2018 г. Това ще отразява продължаващото отслабване на растежа на световната търговия, повишената несигурност, свързана с международните външнотърговски конфликти и Брекзит, неблагоприятната икономическа ситуация в Турция, очакваното забавяне на икономическата активност в Румъния и в някои страни от еврозоната. С изчерпването на негативния принос на Турция БНБ прогнозира растежът на външното търсене за български стоки и услуги да се ускори през 2020–2021 г. Базисният сценарий за външното търсене отчита ефектите от вече въведените външнотърговски мерки от страна на САЩ, но не включва допълнително задълбочаване на международните външнотърговски конфликти през прогнозния период. По отношение на излизането на Обедненото кралство от ЕС в прогнозата е включено допускане за оттегляне със сключено споразумение и договаряне на бъдещите търговски взаимоотношения.
Средно за 2019 г. цената на петролните продукти в долари ще се понижи спрямо 2018 г. Поради техническо допускане за запазване на валутния курс без промяна през прогнозния хоризонт БНБ прогнозира цената на енергийните продукти в евро да се повиши през 2019 г. За периода 2020–2021 г. се очаква търсенето на петрол да продължи да е потиснато, което в комбинация с ограничено нарастване на предлагането да доведе до слабо понижение на цената му в долари и в евро на международните пазари. При цените на неенергийните продукти се очаква през прогнозния хоризонт да започнат да се повишават в долари и в евро в условията на плавно възстановяване на глобалното търсене.
През 2019 г. темпът на нарастване на реалния БВП на България ще се ускори спрямо 2018 г., което ще отразява свиването на отрицателния принос на нетния износ. За годината се очаква възстановяване на растежа на износа на стоки след отчетения през 2018 г. спад, причинен от временното понижение на производството на метали и петролни продукти в резултат от ремонт на производствени мощности. Фактор, който ще ограничава износа на стоки и услуги през годината, ще бъде потиснатият растеж на външното търсене. Реалният внос на стоки и услуги ще ускори слабо темпа си на растеж през 2019 г. в съответствие с описаната динамика на износа и очакваното запазване на растежа на вътрешното търсене. Приносът на вътрешното търсене за растежа на реалния БВП през 2019 г. се очаква да отслабне, което ще отразява забавяне на растежа на частното потребление под влияние на отчетеното в края на 2018 г. и началото на 2019 г. понижение на потребителското доверие и повишаване на несигурността. Фактори, които ще продължат да подкрепят растежа на частното потребление през 2019 г., ще бъдат запазващата се дългосрочна тенденция към увеличение на номиналните и реалните доходи от труд на домакинствата, а също и ниските нива на лихвените проценти, стимулиращи търсенето на кредити. Прогнозираното подобряване на инвестиционната активност и нарастването на правителственото потребление ще продължат да подкрепят растежа на вътрешното търсене, като частично ще компенсират по-ниския принос на частното потребление. Нарастването на инвестициите в основен капитал ще се определя главно от прогнозираното значително увеличение на публичните инвестиции както във връзка с ускорено изпълнение на проекти, съфинансирани с европейски средства, така и по линия на увеличени национални инвестиции на правителството. В същото време несигурната международна среда ще бъде ограничаващ фактор за инвестициите на фирмите. Съобразно заложените в бюджетната рамка за 2019 г. по-съществени увеличения на заплатите в публичния сектор се очаква през годината растежът на правителственото потребление да остане силен.
За периода 2020–2021 г. БНБ очаква растежът на реалния БВП да се забави плавно спрямо 2019 г. и да достигне 3.4% през последната година на прогнозния хоризонт. Това ще се определя от свиването на положителния принос на всички основни компоненти на вътрешното търсене за растежа на реалния БВП и от по-слабия растеж на износа спрямо 2019 г. Основни фактори за забавянето на частното потребление ще са прогнозираното по-слабо нарастване на разполагаемия доход на домакинствата в реално изражение в сравнение с 2019 г. и запазването на висока норма на спестяване. Допусканото завършване на инфраструктурни проекти, финансирани от националния бюджет, се предвижда да доведе до отслабване на инвестиционната активност в края на прогнозния период. В същото време този ефект ще бъде частично компенсиран от по-голямото усвояване на средства от европейските фондове в последната фаза на текущия цикъл на финансиране от ЕС, а също и от очакваното плавно повишаване на частните инвестиции предвид дългосрочната тенденция към намаляване на работната сила и увеличаване на разходите за труд. Очакваното по-слабо нарастване на разходите за възнаграждения на персонала и здравеопазване ще допринесат за прогнозираното забавяне на растежа на правителственото потребление през 2020–2021 г. Негативният принос на нетния износ за изменението на реалния БВП ще продължи да се свива под влияние на повишаващото се търсене на български стоки и услуги през този период. Прогнозираме износът на стоки и услуги да нараства по-бързо от външното търсене през 2020–2021 г. благодарение на конкурентните предимства на българските износители, което ще спомага за увеличаване на пазарния дял на България в световната търговия. През 2020–2021 г. очакваме растежът на вноса да се забави спрямо 2019 г. в съответствие с динамиката на вътрешното търсене.
За периода 2019–2021 г. се очаква дефицитът по търговския баланс да се разшири като процент от БВП спрямо 2018 г. въпреки прогнозираните положителни условия на търговия за България (измерващи изменението на цените на износа на стоки спрямо цените на вноса на стоки) вследствие на по-ускорено нарастване на реалния внос на стоки спрямо това на износа на стоки. Същевременно при услугите вносът ще изпреварва по растеж износа им през 2019 г., което ще доведе до слабо намаление на излишъка при търговията с услуги като процент от БВП спрямо 2018 г. През останалата част от прогнозния период се очаква положителното салдо при услугите да се стабилизира като процент от БВП. Повишаването на икономическата активност в страната ще бъде фактор за нарастване на печалбите на фирмите и увеличаване на изплащаните към нерезиденти дивиденти, което ще доведе до увеличаване на дефицита по сметка "първичен доход, нето" на платежния баланс през прогнозния период. Прогнозата за нетните трансфери по сметка "вторичен доход, нето" на платежния баланс е, че през 2019–2021 г. те ще останат относително стабилни като процент от БВП.
В резултат от описаната динамика на компонентите излишъкът по текущата сметка на платежния баланс плавно ще се свива като процент от БВП през прогнозния период. През 2019 г. заетостта ще се повиши спрямо 2018 г., за което все така ще допринасят главно секторите на услугите и индустрията, докато броят на самонаетите в селското стопанство се очаква да продължи да се понижава. През прогнозния хоризонт се очаква растежът на заетостта да остане слаб и плавно да се забавя, ограничаван от неблагоприятните демографски процеси в страната. Тази тенденция ще бъде частично компенсирана от прогнозираното повишаване на коефициента на икономически активното население в условията на сравнително висок растеж на заплатите и увеличаване на средната ефективна възраст на пенсиониране.
Коефициентът на безработица ще продължи да намалява, но с по-бавни темпове, в резултат от измененията на заетостта, като към 2021 г. се очаква да достигне 4.1%. Производителността на труда ще следва основно динамиката на реалния БВП вследствие на прогнозираното слабо повишение на броя на заетите. През 2019 г. компенсацията на един нает ще нараства с ускорен темп в резултат на ограниченото предлагане на труд и на заложените увеличения на заплатите в бюджетния сектор, в т.ч. и продължаващото увеличение на заплатите в сектор "образование". До края на прогнозния хоризонт очакваното по-слабо повишаване на разходите за персонал в обществената сфера и забавяне растежа на производителността на труда ще доведат до плавно забавяне на растежа на възнагражденията от труд общо за икономиката. В резултат на така описаната динамика по подкомпоненти растежът на номиналните разходи за труд на единица продукция ще се ускори през 2019 г., но в следващите две години постепенно ще се забави.
Прогнозата ни за слабо повишаваме на инфлацията на годишна база до 2.6% в края на 2019 г. и последващо забавяне на темпа є до 1.9% в края на 2020 г. отразява най-вече очакванията за динамиката на международните цени на петрола и храните в евро през прогнозния период. Очакваният положителен принос на базисните компоненти на инфлацията през целия период ще се определя главно от динамиката на цените на услугите, като наблюдаваната ниска инфлация в групата на промишлените стоки се очаква да се запази. Стоките и услугите с административно определяни цени се очаква да имат нисък положителен принос за общата инфлация през прогнозния период, което отразява обявените от КЕВР повишения на цените на природния газ от началото на 2019 г., както и нарастването на цените на водоснабдителните услуги през 2019–2020 г.
През прогнозния период се очаква депозитите на неправителствения сектор в банковата система да нарастват с годишен темп около 7.0–8.0%. Тази динамика ще се определя от запазването на висока норма на спестяване в икономиката в условията на повишена несигурност, произтичаща от външната среда, благоприятни условия на пазара на труда и продължаващо увеличение на доходите, както и от липсата на достатъчно сигурна алтернатива на спестяванията под формата на банкови депозити. Нарастващият приток на привлечени средства и високата ликвидност в банковата система ще допринасят за запазване на лихвените проценти по депозитите на достигнатите ниски равнища. В съответствие с очакванията за продължаващ висок приток на привлечени средства в банковата система и с пазарните очаквания за задържане на лихвените проценти в еврозоната на достигнатите ниски нива се предвижда лихвените проценти по кредитите да се запазят ниски през прогнозния период и от втората половина на 2020 г. слабо да се повишават. Ниските нива на лихвените проценти ще продължат да стимулират търсенето на кредити от страна на фирмите и домакинствата. През периода се очаква кредитите за неправителствения сектор да нарастват с темпове близо до 7.0%, като благоприятстващ тази динамика фактор, освен ниските лихвени проценти по кредитите, ще бъде продължаващото нарастване на вътрешното търсене. Същевременно фактор, който се очаква да влияе ограничаващо върху кредитния растеж през 2019 г. и 2020 г., е продължаващото изплащане от страна на правителството на кредити, отпуснати по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради (Програмата за енергийна ефективност) и значителното свиване на обема на нови кредити по нея.
Спрямо прогнозата, публикувана в бр. 4 на "Икономически преглед" от 2018 г., БНБ очаква растежът на реалния БВП да бъде малко по-висок през 2019 г. и по-нисък през останалата част от прогнозния период. Възходящата ревизия на прогнозата за растежа на БВП през 2019 г. се дължи главно на по-силно от очакваното възстановяване на износа на стоки през първото тримесечие на годината поради преустановявяне на въздействието на фактори с краткосрочен характер. За прогнозирания по-голям растеж на БВП спрямо предходната прогноза допринася по-съществено и възходящата ревизия на правителственото потребление, която от своя страна се определя основно от отчетения по-висок темп на нарастване на правителственото потребление в началото на 2019 г. Спрямо предходната прогноза растежът на инвестициите в основен капитал е ревизиран слабо във възходяща посока, докато очакваният растеж на частното потребление остава без промяна. В съответствие с динамиката на компонентите на вътрешното търсене и на износа се очаква вносът на стоки и услуги през 2019 г. да нараства с по-високи от предвидените темпове в предходната прогноза.
Очакванията ни за растежа на реалния БВП през 2020 г. и 2021 г. са ревизирани надолу спрямо предходната прогноза, което се дължи най-вече на промени в допусканията за развитието на външната среда. Актуалните външни допускания дават индикация за по-слабо външно търсене през 2020–2021 г., което е отразено в по-ниски темпове на растеж на износа през този период. По-слабото външно търсене и повишената несигурност във външната среда са предпоставка за ревизирания малко по-слаб растеж на частните инвестиции през 2020–2021 г. Въпреки това по отношение на общите инвестиции през 2020 г. има минимална възходяща ревизия в резултат на по-оптимистичните очаквания за нарастването на съфинансираните от ЕС публични инвестиции. Спрямо предходната прогноза се очаква през 2021 г. публичните инвестиции да имат по-голям отрицателен принос за изменението на общите инвестиции. Частното потребление се очаква да нараства през 2020–2021 г. с темпове, сходни с тези от предходната прогноза, тъй като се предвижда да продължи действието на фактори, като увеличаване на разполагаемия доход на домакинствата и запазване на благоприятните условия за финансиране. Прогнозираният по-слаб растеж на износа на стоки през 2020 г. е причина за низходяща ревизия на вноса на стоки и услуги.
Очакванията за общата инфлация в края на 2019 г. остават без промяна спрямо предходната прогноза. За 2020 г. прогнозата ни е ревизирана надолу, а за 2021 г. нагоре, което отразява най-вече промяна в допусканията за международните цени на петрола и храните в евро.
Базисната инфлация в края на 2019 г. е ревизирана надолу, което до голяма степен се дължи на по-слабото нарастване на цените на базисните компоненти през първото тримесечие на годината спрямо очакваното в предходната прогноза. Обявените от КЕВР по-високи цени на природния газ от второто тримесечие на 2019 г. са основен фактор за възходящата ревизия на инфлацията при стоките и услугите с административно определяни цени.
Очакваната по-висока инфлация при групите на храните (вследствие на по-слаба реколта в страната) и на енергийните продукти е допълнителен фактор за запазването на прогнозата за общата инфлация без промяна. Определящи за низходящата ревизия на общата инфлация в края на 2020 г. са допусканията за по-ниски цени на петрола, чийто ефект до известна степен ще бъде ограничен от възходящата ревизия на инфлацията в групата на храните.
По-ниските цени на петрола през 2020 г. се очаква да имат и косвен ефект върху инфлацията при услугите, което дава основание да се очаква по-ниска базисна инфлация спрямо прогнозата в бр. 4 на "Икономически преглед" от 2018 г. Основен фактор за възходящата ревизия на инфлацията през 2021 г. е по-високата базисна инфлация, докато по-ниските цени на петрола ще имат ограничаващ ефект.
