1/3 от произведената храна в световен мащаб се губи или пропилява по пътя си от фермата до трапезата ни. Това разхищение има не само огромно отрицателно въздействие върху глобалната икономика и наличността на храни, но също така и върху околната среда и климата. В ЕС общото разхищение на храна през 2020 г. е било 127 кг на човек, докато в България – 86 кг, но при нас разхищението е съсредоточено предимно в производствения сектор (земеделие) и веригата на доставките, пише в анализа си по темата Радина Калдамукова, автор в “Климатека” и магистър по геоекология отуниверситета в град Тюбинген, Германия.

В свят, в който милиони гладуват, всяка година милиарди тонове напълно годна за консумация храна се прахосва в кофите за боклук. Според оценка на Организацията за прехрана и земеделие това са 1/3 от всички произведени продукти и стоки, (ФАО, 2011 г.) Ако беше държава, изхвърлената храна в цял свят би била третият по големина източник на емисии на парникови газове веднага след САЩ и Китай. 

Независимо дали става въпрос за реколта, оставена неприбрана във фермите, непродадена продукция, изхвърлена от търговците на едро и дребно или остатъци, изхвърлени от потребителите, последиците са широкообхватни.

Глобалният въглероден отпечатък от тях – с изключение на промените в земеползването, се оценява на 4,4 гигатона еквивалент на въглероден диоксид. Така произведената, но изхвърлена храна би била третият по големина източник на емисии на парникови газове в света, ако беше държава, и би се наредила след САЩ и Китай според данни на ФАО. 

Освен за негативните екологични последствия разхищаването на храна в по- богатите и развити страни допринася пряко и за глобалния глад. Всички страни купуват храна от един и същ глобален пазар. Ако богатите държави купуват стотици милиони тонове, която в крайна сметка изхвърлят, те премахват храна от пазара, която можеше да остане там, за да я купуват други страни. Повишавайки търсенето на тези стоки, богатите страни също допринасят за покачването на цената им, което ги прави по-малко достъпни за по-бедните нации.

Разлагането на хранителните отпадъци генерира парникови газове, допринасяйки за изменението на климата и влошаването на околната среда.

Когато хранителните отпадъци попаднат в сметищата, те претърпяват анаеробно разлагане поради липса на кислород. По време на този процес микроорганизмите разграждат органичната материя, освобождавайки метан като страничен продукт. След това метанът се отделя в атмосферата, където допринася за парниковия ефект. Метанът е около 25 пъти по-ефективен при улавяне на топлина в атмосферата от въглеродния диоксид за период от 100 години, което го прави важен фактор за глобалното затопляне.

Важно е да се разбере и кои видове стоки имат най-голямо въздействие по отношение на природните ресурси. Въглеродният отпечатък включва всички емисии на парникови газове от производствената фаза като всички използвани селскостопански суровини, машини, добитък, почви; и последователни фази, като например обработка, транспорт, приготвяне на храна, изхвърляне на отпадъци, на даден продукт.

Така 1 кг пшеница или 1 кг говеждо месо имат различен въглероден отпечатък. Въпреки че месото има сравнително малък дял в глобалното разхищаване на храна – по-малко от 5%, то има значително въздействие върху изменението на климата, допринасяйки за над 20% от въглеродния отпечатък.

Това се дължи на факта, че въглеродният отпечатък на месото включва емисиите от производството на килограм месо (напр. метанът, отделен от преживните животни), емисиите, свързани с осигуряването на фураж (напр. торът, използван за производството на фураж), и емисиите от управлението на оборския тор. По този начин усилията за намаляване на парниковите газове, свързани с разхищението на храна, трябва да се съсредоточат върху основни потребителски стоки, които са „горещи климатични точки“.

В Европейския съюз общото разхищение на храна през 2020 г. е било 127 кг на човек, докато в България – 86 кг, а едва 26 кг от тях идват от домакинствата, което е над два пъти по-малко в сравнение със средното за ЕС.

Държавата ни губи от непродадено зърно. Затова пък България е в челната тройка от страните с най-големи загуби в първичното производство в секторите земеделие и рибарство. Нестабилната икономическа ситуация в селското стопанство у нас е причина за огромни загуби от непродадени или неизползвани селскостопански продукти поради липса на пазар или липса на адекватна инфраструктура за съхранение и транспорт.

В региони със средни и високи доходи разхищението на храна е причинено от прахоснически практики в хранително-вкусовата промишленост и от потребителите, както домакинства, така и кетъринг услуги. Важно е да се подчертае, че хранително- вкусовата промишленост в развитите страни има строги естетически стандарти за продажба на дребно, което насърчава голямото разхищаване на храна. Примери за такива стандарти са свързани с размера и външния вид на плодовете и зеленчуците.