Значимостта на проблема със сексуалния тормоз на работното място не се осъзнава от обществото. Това са част от основните изводи на Национално изследване сред работодатели и наети, представено от зам.-директора на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ – Виолета Иванова.
Според данните на изследването от всички изброени форми на насилие на работното място – 52% от анкетираните поставят на първо място психическото насилие, 24 на сто физическото, а 12% - сексуалния тормоз, предаде БНР.
Зам.-директорът на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ – Виолета Иванова коментира, че в голяма степен значението на явлението “сексуален тормоз“ се подценява и се вкарва в контекста на ежедневните трудности, с които се сблъскват работещите.
"Елемент на националната култура е и да се вменява на жертвата, че тя е провокирала това поведение. В българското общество не са разпознати всички форми на сексуален тормоз на работното място. Такива форми са обсъждане на сексуалния живот на колегите - една трета от изследваните лица съобщават, че де факто това явление е много често", коментира тя.
По думите ѝ третата форма са сексуални коментари за нечий външен вид. Много често жертвите се връщат към този случай, работят в напрежение със страх и стрес, често явление е и излизане в отпуск поради временна нетрудоспособност.
“Данните сочат, че около 20% от анкетираните след преживяване на такъв сексуален тормоз на работното място имат желание да напуснат работа", обобщи Иванова.
