България е последната страна в ЕС, която не изчислява такса битови отпадъци според количеството. Темата беше един от акцентите в посещението на еврокомисаря по околна среда в края на миналата седмица в България. Необходимо е управлението на отпадъците да продължи да се подобрява – област, в която България е определена като една от страните, изложени на риск във връзка с постигане на целта за рециклиране до 2025 г. Други области за подобрение включват препоръките от Доклада за ранно предупреждение за отпадъците, обясни еврокомисарят след среща и с премиера Николай Денков.
България е сред 14 държави членки, които не са изпълнили целите за периода, но все пак 113 сметища са вече закрити. България е последна в ЕС, която има различна система за изчисляване на такса смет. Това е не само решение на правителството, но и на властите за местно самоуправление, често нещата зависят от решения по места, това затруднява нещата, стана ясно още от думите на еврокомисаря.
Заедно с въздуха това е една от темите, по която страната ни трябва да продължи да работи, подчерта той. Само един ден и след масовата кампания за изчистване на България виждаме, че има още колко много трябва да направим за справянето с нерегламентираното изхвърляне на отпадъци у нас.
Поредният срок, заложен в законодателството за въвеждане на такса смет според количеството е до две години от излизане на данните от преброяването сме задължени да въведем принципа „замърсителят плаща“. Това говорихме в интервю за 3eNews с заместник-министърът на околната среда и водите Николай Сиджимов в първия кабинет на Кирил Петков, който отново зае този пост в настоящия кабинет. Данните от преброяването излязоха в началото на октомври 2022 година ( 3 октомври), което означава, че през октомври 2024 г. трябва да имаме нова система за определяне на такса смет. Затова говорим повече от десетилетие. Системата е да плащаме за отпадъците, които изхвърляме, да се измерва количеството отпадъци, което изхвърляме и на тази основа да плащаме такса. В момента това, което плащаме е по-скоро данък, който не отразява реално какво количество изхвърляме, а се плаща на база на данъчна оценка и не стимулира хората да предприемат стъпки за намаляване на отпадъците. Но е ясно, че паралелно трябва да се въведат по-ефективни схеми за разделно събиране в самите общини, ще се направят информационни кампании за хората как да разделят отпадъците.
Съвсем наскоро обаче стана ясно, че от 2025 г. ще се въведе изчисляване на размера на такса "битови отпадъци" на база генерирания обем. Това стана по време на брифинг на доц. д-р Атанас Атанасов, председател на Националния статистически институт (НСИ) и Силвия Георгиева, изпълнителния директор на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). Те подписаха споразумение, според което общините ще получават официални данни от преброяването на населението и жилищния фонд в България.
Това са данните, свързани с броя на ползвателите на услуги в имот в раздел "Данни за домакинствата", ще бъдат използвани при разработване на новата методика за сметосъбиране.
Данните ще бъдат изключително полезни за общините, защото предоставят информация за всички жилища в страната, за домакинствата и броя на членовете им. "Текстът и моделът на това споразумение отне една година, защото прецизно бе изработен по силата на действащото законодателство и детайлите, включени в него, бяха обмисляни задълбочено от нашите екипи", коментира тогава Георгиева. Тя допълни, че законът за местните данъци и такси изиска подписване на споразумение, за да се премине към постепенно изчисляване на обема на отпадъчните суровини.
"Златоград и Баните полагат експериментални усилия за изчисляване на обема на отпадъци на всяко домакинство и един от основните проблеми, с които се сблъскват колегите от тези общини, са многофамилните жилищни сгради", каза още Георгиева. Според нея, общините могат да избират модел за изчисляване на отпадъците на база изхвърлени торби, на база количеството на отпадъка или на брой ползвали на имота, като последното се използва в момента. По нейните думи подписаното споразумение между НСИ и НСОРБ ще спомогне и за разширяването на системата за разделно събиране в цялата страна.
Още преди една година Министерството на околната среда и водите пое ангажимент, че изготвянето на методика за такса смет ще бъде един от първите проекти по програма "Околна среда" 2021-2027 година. Разработването на такава методика по неофициална информация струва около 10 млн. евро и ще включва възможности и модели за различни видове общини. Тепърва очакваме новини от Министерството до къде е стигнало в изработването на такава методика. Но въвеждането на такса смет според количеството е въпрос не само на подготовка на методиката, но и на желание на общините. При някои общини като Свиленград, Златоград и по-малки общини тези неща вече се случват, видели са ефективността от въвеждане на такива принципи и работят в тази посока.
Има различни механизми и начини, по които това може да се направи. Проектът ще каже при какви конкретни условия може да направи първо, второ и т.н. и да изберат кое е най-добро за тях. Важното е, че общините ще имат готова инструкция как може да въведат принципа „замърсителят плаща“, каза заместник-министърът Николай Сиджимов преди година, когато също заемаше този пост в екоминистерството. Оттам нататък е въпрос на желание да се приложи от общините. Разбрахме се, че именно тези методи ще бъдат разработени по програмата, а с допълнителни средства от оперативната програма ще бъде осигурена допълнителна възможност общините да си закупят необходимата техника, оборудване, софтуер и т.н.
Изискването за въвеждането й вече е поставено, защото както коментирахме отлагаме твърде дълго. Дали и как, в кои общини ще се въведе престои да видим, защото тази реформа се забави твърде дълго и опасенията са да не се забави за пореден път.
