Георги Ангелов, старши икономист,  “Отворено общество”

Ако погледнем статистиката за катастрофите, на пръв поглед наблюдаваме доста положителна тенденция – жертвите на пътни инциденти намаляват.

В края на комунизма катастрофите и жертвите са много, въпреки че броят на автомобилите е доста по-нисък.

По официални данни на МВР през 1990 г. жертвите на катастрофи са 1567 души. За сравнение, след 2009 г. броят на жертвите спада устойчиво под 1000, въпреки че броят на автомобилите в България е в пъти по-висок. През 2022 г. загиналите в катастрофи са 531, което е вторият най-нисък показател в историята (само през 2020 г. загиналите бяха по-малко поради по-малко шофиране по време на пандемията).

Тенденцията е към намаление на жертвите на катастрофи, което е положително, но ситуацията е по-сложна.

Например броят на тежките катастрофи остава висок – през 2022 г. са 6609, което е подобно на нивото отпреди едно десетилетие. Броят на ранените също остава висок – над 8400 през 2022 г. – което е само около 10% спад спрямо рекорда от 2016 г.

Сравнението с другите европейски страни също е показателно. Има общоевропейска тенденция на намаление на жертвите на катастрофи и ние не сме изключение, но в Румъния и България тенденцията е най-бавна.

С други думи, подобряваме се, но другите европейски страни се подобряват по-бързо.

Страните с най-висока смъртност по пътищата отпреди две десетилетия се подобриха драматично. Огромно подобрение отчитат страни като Латвия, Литва, Португалия, Гърция, Естония, Словения. Забелязва се, че повечето страни са от нашия регион, повечето бяха бедни и изостанали, но успяха да дръпнат напред и да се модернизират. Това показва, че подобрение на ситуацията по пътищата е възможна и в нашия регион и България също може да го направи.

Колко ни струват катастрофите?

Според едно изследване на Световната здравна организация щетите от катастрофите се оценяват на около 3% от световния брутен вътрешен продукт, като може да достигнат до 5 на сто за страни с ниски и средни доходи.

Тези числа се потвърждават от други изследвания – например едно изследване за Европейския съюз също достига до оценка от около 3% от БВП, но в някои страни може да надмине 4%. За България и Румъния цената би трябвало да е по-скоро към горната граница заради нашето незавидно място в класацията.

Ако трябва да го превърнем в числа, катастрофите по пътищата ни струват между 7 и 9 милиарда лева годишно.

Тези разходи са свързани с директни ефекти като медицински разноски, загуба на производителност и доходи заради увреждания или смърт, влошено качество на живота, щети по имуществото, задръствания и т.н. Но това число не включва негативните икономически ефекти от лошите пътища. Ако погледнем статистиката за загиналите, виждаме, че много малко от загиналите са по магистрали – повечето загинали са по второкласни, третокласни и общински пътища. Това вероятно се дължи на лошото качество на тези пътища.

Но лошата инфраструктура има и индиректен негативен икономически ефект извън катастрофите. От една страна, лошата инфраструктура ни струва по-скъпо заради повреди в автомобили, задръствания, допълнителни разходи, пропуснати възможности.

От друга страна, лошата инфраструктура отблъсква инвеститорите, забавя икономическото развитие, а в резултат води до завишена миграция и намалява икономическия потенциал дългосрочно.

Показателно е влошеното икономическо развитие на Северна България, докато в Южна България имаме положителни примери за индустриални инвестиции след построяването на магистралите.

Когато се подобрява инфраструктурата, това води до по-добър инвестиционен климат, повече инвестиции, повече заетост и по-високи заплати. Отделно инфраструктурата помага много и на сектора на услугите – за туризма например пътищата са жизненоважни, същото се отнася и за транспорта и т.н.

Много по-трудно е да се оцени колко точно губим от липсата на добра инфраструктура, но говорим за големи числа.  Например преди години Световната банка беше изчислила, че развиващите се страни губят 500 милиарда долара годишно заради лоши пътища, което е 5 трилиона за десетилетие. Според изчисленията на банката инвестициите в инфраструктура струват пет пъти по-малко, отколкото са ползите от инфраструктурата. При подобряване на инфраструктурата икономическият растеж може да се увеличи значително, което означава и по-бързо настигане на доходите в богатите страни.

Но при нас в България има и друг проблем. Ние нямаме нито една магистрала, която да ни свързва с богатите западни страни. Имаме магистрала към Турция, което е добре, но Турция не е от най-богатите страни. За да забогатяваме по-бързо, трябва да сме интегрирани с по-богати европейски държави. Което означава, че имаме нужда от магистрали към Западна Европа през Сърбия, магистрали към Гърция и магистрали и пътища към Румъния, но да не забравяме и Северна Македония. Инфраструктурната интеграция не само ще вдигне значително интереса към България от местни и чужди инвеститори, но и ще позволи развитие на търговията и туризма – особено ако скоро влезем в Шенген.