Основният показател на Европейската централна банка (ЕЦБ) за бъдещия ръст на заплатите в еврозоната продължава да сочи рязко забавяне през 2025 г., подкрепяйки надеждите за по-нататъшно отстъпление на инфлацията. Това би трябвало да позволи по-голямо намаляване на лихвените проценти от страна на финансовата институция, предава Bloomberg.

Публикуваният в сряда показател на ЕЦБ за проследяване на заплатите показва, че през четвъртото тримесечие на 2025 г. те ще нараснат с 1,5% на годишна база. Макар че това е малко повече от прогнозата за 1,4%, направена през декември, то е далеч по-ниско от пика от 5,3%, регистриран година по-рано.

Индикаторът предоставя на централните банкери актуална информация за възнагражденията, която да им помогне да преценят как най-добре да коригират разходите по заемите. Миналата седмица те намалиха депозитната лихва за пети път през този цикъл до 2,75%.

Увереността на ЕЦБ, че ще постигне целта си за инфлация от 2% през тази година, се основава на очакването, че увеличението на заплатите ще бъде умерено и цените в сектора на услугите ще намалеят.

След януарското заседание председателят на паричния орган Кристин Лагард заяви, че „всички показатели, с които разполагаме в момента, се насочват надолу и потвърждават увереността ни, че през 2025 г. ръстът на заплатите ще се понижава“.

Прогнозата на ЕЦБ от декември предвижда трайно намаляване на растежа на заплатите - до 2,8% през 2027 г. от 4,6% през миналата година.

Много икономисти са съгласни с това, тъй като наваксването на рекордния скок на потребителските цени изглежда почти приключило, а икономиката на региона се бори за растеж. Някои дори се опасяват, че забавянето може да стигне твърде далеч.

Макар че ЕЦБ се нуждае от охлаждане на растежа на заплатите, тя не иска твърде рязко забавяне, нито пък влошаване на пазара на труда.

Главният икономист Филип Лейн заяви през октомври миналата година, че по-стабилният пазар на труда „увеличава вероятността за достигане на инфлационната цел, а не за хронично изоставане от нея“, и че „през следващите години увеличението на заплатите ще бъде по-съгласувано с целта“, отколкото преди пандемията от Covid-19.

Някои анализатори обаче са по-загрижени, че част от неотдавнашния натиск ще се запази поради свитите пазари на труда и рекордно ниската безработица - особено ако започне очакваното икономическо възстановяване.

„Виждаме ясно изразеното отслабване на натиска върху заплатите през 2025 г. като временно явление“, казва Холгер Шмидинг, главен икономист в Berenberg. „При растеж малко над тенденцията за еврозоната през 2026 г. структурният недостиг на работна ръка отново ще излезе по-силно на преден план“, добавя експертът.

Той очаква през следващата година увеличението на заплатите отново да се ускори до около 4% - една от причините, поради които вижда инфлация над 2% в средносрочен план.

Марко Вагнер, икономист в Commerzbank, също се съмнява, че темпът на нарастване на заплатите през втората половина на 2025 г. ще спадне толкова рязко, колкото сочи тракерът на ЕЦБ.

Той подчертава, че прогнозният показател се основава на толкова по-малко споразумения, колкото по-далеч в бъдещето гледа, и че много колективни трудови договори са със срок две или повече години, като заплатите обикновено нарастват повече през първата, отколкото през втората.

Проследяването на заплатите „вероятно ще подцени ръста на заплатите през втората половина на годината поради начина, по който е конструирано“ - какъвто вече е бил случаят през 2024 г., посочва Вагнер.