Ръстът на дребните кражби от веригите за нехранителни стоки в рамките на първата половина на годината е в размер на 100% спрямо същия период на 2023 г., отчитат от Асоциацията на търговците на нехранителни стоки (АТНС) на база проучване, направено сред вериги от 100 магазина за строителни материали, мебели и декорация, спортни стоки и „направи си сам“.

Данните сочат, че на годишна база увеличението на кражбите при магазините за мебели и декорация е от 194%, от над 100% при спортните стоки и от 129% в строителния сектор. Загубите се покриват изцяло от работодателите при 55,6% от фирмите, разпределят се между фирмата и отговорните служители (33,3%) или се поемат от охраната (11,1%) – най-често при кражби, случили се в извънработно за магазина време.

Загубите само за първата половина на годината възлизат на 220 хил. лв. при спортните стоки, над 80 хил. лв. в сферата на строителството и магазини „направи си сам“ и 169 хил. лв. – при мебелните магазини, като сумите са без ДДС.  

В големите градове и в моловете кражбите са два пъти повече, отколкото в малките населени места, констатират още от Асоциацията.

„Крадат се скъпи аксесоари, скъпи ВиК части, скъпи инструменти, скъпи дрехи, маратонки – това, което може да се изнесе сравнително лесно и същевременно се реализира бързо и на добра стойност“, каза изпълнителният директор на АТНС Галин Попов.

Спрямо размера си компаниите отделят между 70 хил. лв. и 600 хил. лв., за да се борят с кражбите, като сумите непрекъснато се актуализират. Фирмите разчитат както на видеонаблюдение (40%), така и на алармени системи, охрана на място, изкуствен интелект, проверки от служители и дори „фалшиви“ клиенти, които да обикалят между щандовете и да наблюдават поведението на клиентите.

„За компании, които са задължени да продават на европейски цени, в зависимост от типа стоки, каквато компания е Sport Depot, това автоматично означава, че разходът не се прехвърля към клиента, а остава в бизнеса и афектира негативно маржа по един много жесток начин. В крайна сметка ние инвестираме в технология, за да се опитаме да засечем кражбите, инвестираме в хора. Това вдига себестойността, но без да вдигаме крайната цена“, каза пред журналисти Аксиния Баева, изп. директор на веригата Sport Depot и член на УС на Асоциацията.

Въпреки това обаче над 80% от фирмите засичат само около 20% от кражбите на място, а в останалите случаи те се установяват по-късно или при ревизия. Около половината кражби успяват да бъдат установени в обекта от 16,7% от участвалите в проучването фирми, с уговорката, че това се отнася за по-малки обекти или обекти в по-малки населени места. Водеща причина за ръстът на кражбите е, че крадците стават по-изобретателни, разполагат с по-модерни технически средства и работят на групи.

„На практика това е организирана престъпност, нищо че стойностите [на откраднатите стоки] са ниски“, каза Галин Попов.

Владимир Димов, търговски директор на строителната верига „Практис“, разказа за случай от Видин, при който от магазин в рамките на 6 месеца са откраднати стоки за 12 хил. лв.

„Миналата година бяха доста тежки икономическите последствия от кражбите. С този ръст можете да си представите каква е ситуацията в момента“, каза Попов.

Големите кражби често се извършват от непълнолетни, защото те не подлежат на наказателна отговорност, стана ясно от думите на Аксиния Баева. 

В луксозния сегмент стойността на откраднатите стоки може да достигне до 3% от оборота на компанията, каза още тя.

Същевременно сигнали към МВР рядко се подават, защото в нито един от случаите до момента подаденият сигнал не е довел до наказателно производство дори при установяване на крадеца от страна на полицията. 60% от анкетираните са подали под 5 сигнала до органите на реда, 20% са подали 50 сигнала, а други 20% - 10 сигнала. Причината според Асоциацията се корени в сложната и тромава процедура, същевременно практиката на МВР е да предприема действия само ако стойността на кражбата надвишава една минимална работна заплата.

Галин Попов разказа за проблемите при търговците на дрехи, при които при пускането на нова серия от дадена марка, станала популярна в младежки среди, води до кражби, като в социалните мрежи има цели групи, в които да се препродават крадените стоки.

Това са кражби на едро, които се пласират директно, обясни Баева.

Според Аксиния Баева проблемът не е само за бизнеса, но и за обществото.

„Ако не предприемем мерки, кражбите в търговията на дребно се превръщат в обществена норма. Намират се всякакви нови похвати и канали да се краде“, каза тя. Галин Попов допълни, че нарастването е в геометрична прогресия и през 2025 г. ситуацията ще е още по-тежка.

„Българската наказателно-правна доктрина е изграждана през 50-60-те години на миналия век и е обслужвала съвсем различни икономически отношения. Нейната философия и дълбока логика вероятно е вършила чудесна работа тогава, но в днешните условия е именно философски изостанала. Обществото не е същото, [различни са] процесите, динамиката. Оставяме настрана, че обществено-икономическите отношения не са социализъм“, каза още Попов.

От Асоциацията предлагат четири мерки за ограничаване на проблема. Първата е да се създаде онлайн канал за подаване на сигнали, като се предвиди и възможност видеата със заснети кражби да могат да се приемат за доказателство, без да са нужни допълнителни технически експертизи.

Втората е обособяване на специализирано координационно звено към МВР за подобряване работата на регионалните структури в разследването и наказването на дребните кражби. Това би могло да улесни залавянето на крадци, които действат в различни места в страната.

От Асоциацията смятат и че е необходима ревизия на системата от наказания за извършителите на тези кражби, защото при настоящата рядко се стига до наказания. Те предлагат санкция и за лицата, закупили съзнателно крадена стока. Според търговците е необходимо и да се подобри взаимодействието между представителите на МВР и прокуратурата и тези на търговските вериги, за да се осигури по-ефективно налагане на административни наказания от МВР.

Реалното прилагане на тези предложения обаче изисква и законодателни промени, уточниха от Асоциацията и именно това ще е една от задачите им за 2025 г. заедно с подготовката за влизане в еврозоната.