Медийната среда в България продължава да съществува под сянката на опасения от липсата на достатъчно гаранции за независимост, за защита на журналистите, както и при значителни политически и икономически влияния, оказвани върху медиите.

Това са част от констатациите в годишния доклад на Европейската комисия за върховенството на правото за България в частта за медиите за 2023, оповестен на 24 юли. Докладите от четири години насам съдържат оценка за състоянието и напредъка по четири основни теми за всяка една от държавите членки на Европейския съюз:

правосъдие;

борба с корупцията;

медийна свобода и плурализъм;

институционални въпроси, свързани с функционирането на администрацията.

Оценката за България за медийната свобода и плурализма може да се обобщи с: направени са стъпки, но остават още много предизвикателства.

Акцент в последните няколко години в частта за медиите е препоръката държавата да осигури прозрачно разпределение на средствата за държавна реклама. Европейската комисия отбелязва "известно подобрение по темата", но отново тя продължава да присъства в доклада. И този път, както в доклада преди година, акцент е поставен на това как държавната реклама се разпределя през посредници, като например медийни агенции.

"Прозрачността при разпределянето на държавната реклама отбеляза известно подобрение. В Доклада за върховенството на закона за 2023 г. се препоръчва напредък в прозрачността на държавната реклама, особено по отношение на посредници като медийни агенции. Измененията на Закона за обществените поръчки вече изискват публикуване на обявленията за възлагане на обществени поръчки и обявленията за приключване, в които се посочват средствата, изплатени на доставчиците на медийни услуги. Въпреки тези стъпки заинтересованите страни съобщават за продължаващи недостатъци, особено на местно и регионално равнище, където се твърди, че държавната реклама се използва за оказване на влияние", пише в доклада.

Евроекспертите отбелязват, че въпреки съществуването на регистри, чрез които собствеността на медиите, трябва да бъде по-видима, ефективността от тези мерки остава слаба.

Към Съвета за електронни медии (СЕМ) съществува регистър за медийната собственост на радио- и телевизионните оператори, а Министерството на културата поддържа публичен регистър, основан на декларациите, подадени от всяка медия, за това кой реално я притежава и за финансирането, получено от обществени фондове, политически партии и т.н.

"Заинтересованите страни смятат, че този регистър не е лесно достъпен и че системата, основана на самодеклариране, не е ефективна на практика предвид недостатъчното прилагане на тези задължения. Въпреки че правната рамка е налице, не всички медии декларират крайните си собственици", пише в доклада.

В него се цитират експерти, според които положението е най-сложно по отношение на някои непрозрачни онлайн медии, които обикновено се използват и като средство за разпространение на дезинформация.

Регистърът към Министерството на културата беше създаден с една от малкото законодателни инициативи на санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски през ноември 2018 година - с промените в Закона за задължително депозиране на печатни и други произведения и обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги. Те бяха приети с гласовете на ГЕРБ, ДПС и "Обединени патриоти" (тогава се удължи и името на закона, но накратко е наричан закона "Пеевски").

В доклада се отбелязва, че са налице правни рамки за редакционна независимост, "но политическите и икономическите влияния върху медиите продължават да са значителни".

Европейската комисия отбелязва, че въпреки че властите са възобновили усилията си за изготвяне на закон, който да засили независимостта на обществените медии, медийният регулатор все още не е назначил нов генерален директор на националната телевизия.

В момента обществената медия се управлява от Емил Кошлуков, чийто мандат изтече през 2022 година и вече близо две години той остава начело на БНТ, защото съдебният казус за неговия избор не е приключил.

Правни гаранции за редакционната независимост са установени в Закона за радиото и телевизията и Етичния кодекс на българските медии, но въпреки това мониторингът на медийния плурализъм от 2024 г. отчита 50% риск за политическата независимост на медиите, което показва висока зависимост от политически и икономически влияния, особено сред местните медии.

"Съществуват и рискове редакционното съдържание да бъде повлияно от търговски субекти. Въпреки наличието на общи правила за конкуренцията, не съществуват специфични правила за медийна концентрация, което води до вертикална интеграция, при която компании придобиват както телекомуникационни, така и медийни обекти", е записано още в доклада.

Като позитивни стъпки в доклада се отбелязва подобряването на достъпа до информация, въпреки че е констатирано, че продължават да съществуват пречки. "Правителството е предприело мерки за защита на журналистите от стратегически съдебни дела срещу участието на обществеността (бел.лед. - това са т.нар. SLAPP или "дела-шамари"), но въпреки това работещите в медиите продължават да се сблъскват с различни заплахи и трудности в работата си", пишат още от Европейската комисия.

Като цяло, въпреки че са налице стъпки към по-голяма прозрачност и защита на журналистите, остават значителни предизвикателства при осигуряването на независимост на медиите и пълното прилагане на задълженията за разкриване на собствеността.

одължат плановете за приемане на механизъм за въвеждане на гаранции в процедурата за избор от парламента на членове на Висшия прокурорски съвет, като се гарантира тяхната независимост и се вземат предвид европейските стандарти, особено с оглед на ролята на съвета при назначаването и освобождаването на главния прокурор.