Европейската комисия не планира да позволи на земеделските стопани допълнителни изключения от мерките за опазване на околната среда за още една година, за да стимулира производството на зърнени култури, коментира еврокомисаряя по земеделието Януш Войчеховски, въпреки растящия натиск за това от страна на държавите-членки, съобщава EUROACTIV.

В усилията си да противодейства на въздействието на руската инвазия в Украйна, ЕС разреши временни дерогации от определени екологични изисквания в програмата на ЕС за субсидиране на селското стопанство, Общата селскостопанска политика (ОСП), както през 2022 г., така и през 2023 г. – и наскоро коалиция от държави- членки стартира кампания, която да продължи през 2024 г.

Разхлабването на зелените мерки беше насочено към максимизиране на капацитета за производство на зърнени култури в ЕС в контекста на страховете от недостиг на зърно след нахлуването на Русия в Украйна.

По-конкретно, това би включвало удължаване на временните изключения за правилата за сеитбообръщение и използването на угари.

Наборът от дерогации включва и по-гъвкави правила относно пашата на постоянни пасища и подготовката на почвата за отглеждане на култури през есенния и зимния период на 2023 г. и 2024 г.

Това обаче едва ли ще мине, смята еврокомисарят по земеделието.

Шест държави-членки настояха за допълнителна гъвкавост по отношение на екологичните мерки в програмата на ЕС за субсидиране на селското стопанство за 2024 г., въпреки че не е направена оценка на въздействието на предишните изключения – ход, критикуван от зелените групи.

„Комисията не е мислила за удължаване на [екологичните изключения], защото ситуацията на пазара се е променила“, каза той пред евродепутатите в комисията по земеделие на Европейския парламент.

Той също така отбеляза, че като се има предвид, че предишните дерогации са били „изключителна ситуация“, изпълнителната власт на ЕС „няма право да вземе друго решение за прилагане по този въпрос“. Като такова, решението за разширяване на изключенията ще изисква „цялата законодателна процедура“, обясни той.

„Ще трябва да променим основния акт, защото не можем да вземем друго решение за прилагане. Само [тогава] беше възможно да се направи това“, обясни той.

Комисарят посочи, че първоначалното решение е взето в различен контекст, когато износът на ключови хранителни стоки от двете селскостопански центрове се срина и производството на зърнени култури в ЕС се очакваше да бъде по-ниско поради екстремни климатични условия.

„Някои страни членки дори въведоха забрана за износ – днес ситуацията вече е съвсем различна, мислим за забрани за внос“, посочи той и добави, че ЕС „може би не трябва да увеличава нашите производствени площи“, докато има излишък от зърно.

Повечето държави-членки настояват за допълнителна гъвкавост по отношение на екологичните мерки в програмата на ЕС за субсидиране на селското стопанство в опит да увеличат производството и да запълнят празнината, оставена от войната в Украйна.

По-рано през юни повече от 100 организации на гражданското общество призоваха Комисията да не допуска нови дерогации в съвместно отворено писмо до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Междувременно проучване за спирането на мерките, съставено от коалиция от зелени групи в края на май, твърди, че те са  не изпълнили обещанията си.

Този ход обаче едва ли ще се хареса на асоциацията на фермерите в ЕС COPA-COGECA, която настоява за удължаване на дерогациите поради въздействието на тези климатични условия върху следващата селскостопанска година.