Европейският съюз е „много малко вероятно“ да постигне целта си за 25% органично земеделие до 2030 г., тъй като ще се наложи почти два пъти увеличение на текущия темп на напредък, за да се достигне поставената цел. Това показва изследване на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС).

Последният доклад на ЕАОС установява, че ЕС не постига повечето от екологичните цели, определени от Европейската комисия за 2023 г., включително целите за биологично земеделие, предаде електронното издание Euroactive, цитирано от ageozona.bg.

„Много малко вероятно е целта за 2030 г. да бъде постигната поради голямото разстояние до целта“, казва се в доклада, като се добавя, че дялът на органичното земеделие в ЕС се очаква да се увеличи, но „не достатъчно“.

Целта от най-малко 25% от земеделската земя в ЕС да бъде заета от биологично земеделие е ключов елемент от стратегията на ЕС “От фермата до трапезата”.

Докладът обаче констатира, че настоящата политическа подкрепа е недостатъчна и призовава за по-голяма амбиция в подкрепа на „основна трансформация на производството и потреблението на храни“.

ЕАОС подчертава ползите за околната среда от органичното земеделие, особено за биоразнообразието, здравето на почвата и качеството на водата.

„Биологичното земеделие е ключов политически инструмент за по-устойчиво европейско земеделие“, казва Ерик Гал, заместник-директор на асоциацията на ЕС за биологично земеделие IFOAM, пред Euractiv. Той добавя, че държавите-членки трябва да осигурят повече финансова подкрепа за органичните фермери чрез Общата селскостопанска политика (ОСП).

Според доклада, органичното земеделие в ЕС нараства стабилно от 2012 г., като се е увеличило от 5,9% до 9,9% през 2021 г.

Ако сегашният темп на растеж се запази, това ще доведе до 15% дял на биологичното земеделие през 2030 г., което не отговаря на амбициите на Комисията.

За постигане на целта от 25% до 2030 г., темпът на напредък ще трябва почти да се удвои през оставащите години.

„Годишният темп на растеж между 2012 г. и 2021 г. беше 6%. Постигането на целта от 25% до 2030 г. ще изисква почти удвоен годишен темп на растеж от 10,8% за периода от 2021 до 2030 г.“, се казва в доклада.

Различията между държавите-членки също са значителни. Докладът показва, че дялът на земеделските площи, заети с биологично земеделие, се е увеличил във всички държави-членки на ЕС, освен в Полша, между 2012 г. и 2021 г.

Въпреки това разликите между страните са значителни, като Австрия, Естония и Швеция имат над 20% от земеделските площи, използвани за биологично земеделие през 2021 г., докато в някои държави този процент е под 5%, като в България.