350-380 хиляди българи ще си подарят един дълъг уикенд по повод Съединението на България, 6 септември. Празникът се пада в петък и заедно със събота и неделя стават три последователни почивни дни.
От нашенците, които ще стегнат куфарите, повечето ще пътуват из България, най-вече към морето, но и на СПА, планина или на посещение на близки, приятели и роднини, каза пред „Телеграф“ Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма.
45 000 пък ще пресекат границата и ще се насочат към някоя съседна нам държава. Най-много от излизащите в чужбина – около 30 000, ще се насочат по традиция към Гърция, където ще изкарат едно последно за годината море.
Повече чужденци по родните къмпинги
Предпочитано място остава Халкидики, там много българи напоследък си закупиха ваканционни къщи или апартаменти. Към турските градове или курорти пък ще се насочат около десетина хиляди нашенци.
По-малка част ще посетят Сърбия, Румъния или Македония, а още по-малко ще са тези, които ще отидат на кратка ваканция в Западна Европа.
Независимост
На 22 септември, когато честваме Деня на независимостта, ни чака втори дълъг уикенд за месеца. Този празник се пада в неделя, поради което следващият ден – понеделник, ще е почивен. Тогава пътуванията ще са по-малко – около 320 000 българи ще тръгнат на път. Кратка ваканция в България ще си подарят 280 000 души, като част от тях ще отидат някъде по морето. Хората ще изберат място, където им е най-близко – тези от Шумен например ще отидат във Варна, а тези от Ямбол – в Бургас, коментира Румен Драганов.
40 000 пък ще се насочат към чужбина, като Гърция отново ще е най-предпочитаната дестинация – там ще отидат около 25 000 нашенци. На второ място отново ще е Турция със 7-8 хиляди посещения от българи.
Гости
България пък посреща все повече чужди гости. Сравнението се прави с последната година преди пандемията – 2019. Очакваме тази година да завършим с 13 милиона чужди посетители, минали границата. За сравнение през 2019-а те бяха 12,5 милиона, каза Румен Драганов. Така тази година ще минем предпандемичните нива с 500 000 посещения. Нивото от преди пандемията е било надхвърлено още миналата година, но с малко – със само 75 000 посещения повече. Увеличават се туристите от Великобритания, Скандинавия и централноевропейските пазари. Има повече германци, а румънците са най-много, особено по Северното Черноморие, посочи Драганов.
Но освен че се увеличават посещенията от чужденци, местата за настаняване се радват и на нарастващ интерес от българите. Очаква се пътуванията на българи в родината да надминат 25 милиона, което ще е с милион и двеста хиляди повече спрямо 2019-а. Нашенците, които обичат да пътуват, а те са 4,2 милиона души, стягат куфарите средно по 5,7 пъти годишно, като тук влизат и посещенията във ваканционен дом или при роднини и приятели.
Пик
Хотелите в най-големия курорт Слънчев бряг в момента се пукат по шевовете. Сезонът е в своя пик и свободни места е невъзможно да се намерят, твърдят хотелиери. Курортът е пълен основно с румънци, които са най-много, поляци, чехи и словаци. Английските туристи също присъстват на нашия пазар, но с изключително скромно участие.
„По мое мнение делът на чуждите туристи в Слънчев бряг е около 75-80%. Останалите са българи, които работят и живеят трайно в чужбина. Сред чуждите гости преобладават румънците, които неотдавна откриха нашите курорти и много ги харесват. С всяка изминала година броят им се увеличава", коментира зам.-председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Веселин Налбантов. Той посочи още, че за Слънчев бряг това не е необичайно, защото легловата база е голяма и е невъзможно да бъде запълнена от български туристи. "Традиционно в този курорт основният процент на почиващи винаги е от чужбина", допълни Налбантов.
В Слънчев бряг почиват също малко германци и скандинавци. Броят им обаче е незначителен на фона на легловата база, твърдят хотелиери. Пълна е и западната зона в курорта, където преобладават апартхотелите. Там собствениците им ги менажират сами и ги отдават предимно на българи. Немалка част от западните апартхотели са заети от обслужващ персонал.
Тенденция
През последните години хотелиери признават, че се наблюдава трайна тенденция към драстичен отлив на туристи от Германия и Великобритания. Първоначалният спад от тези пазари бе регистриран за първи път в началото на ковид пандемията и забраната за пътувания. След отминаването на кризата обаче тенденцията продължи заради войната в Украйна.
"Туристите от тези страни се страхуват от военните действия, които според тях се водят в опасна близост до България и считат територията на страната ни за рискова зона. Насажда се някаква психоза сред потенциалните туристи и те избират други дестинации, които са по-далеч от конфликтната точка", твърдят хотелиери.
Чехи, поляци и унгарци са основните националности, които почиват и в най-южните ни курорти Приморско, Китен, Ахтопол и Царево. Те идват традиционно в този район от десетилетия и промяна в профила на почиващите там няма.
Созопол, който от години е любима дестинация на хора на изкуството, пък привлича основно българи. Друго любимо място на столичани е курортът Лозенец, където чужденци почти не се срещат.
Хотелиери ще блокират в разгара на сезона главния път Бургас-Варна, в участъка до Слънчев бряг, заради непосилно високите сметки за електроенергия. Новината съобщи зам.-председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Веселин Налбантов. В знак на протест хотелиерите ще излязат на пътя и ще блокират автомобилното движение. Акцията е насрочена за следващия вторник, 27 август. Налбантов предупреди, че сезонът може да приключи с вълна от фалити в бранша.
"Даваме си сметка, че и за самите нас не е добре да протестираме в пика на сезона, когато хотелите са пълни, и че това ще има негативни последици за туристите, но повече не се издържа", отсече той.
"Всички колеги сме в протестна готовност, защото ножът е опрял до кокала. От началото на юли имаме огромен скок в цената на електроенергията. Един средно голям хотел, който е плащал около 10 000 лв. за ток на месец, сега плаща по 35 000 лв. За големите хотели цифрите в сметките са още по-страшни - техните разходи за ток скочиха от 80 000 лв. на 240 000 лв. месечно. Увеличението е тройно, компенсации от бюджета няма никакви, а държавата е оставена на автопилот“, посочи Налбантов.