Институтът за пазарна икономика (ИПИ) представи свой алтернативен бюджет за 2025 г. преди служебното правителство да внесе предложението си за макрорамката за държавната хазна за следващата година. Фокусът им върху Бюджет 2025 е дефицитът, който в средносрочен план трябва да изчезне.

Миналата седмица кабинетът реши, че проект на държавен бюджет ще бъде внесен в парламента след като той бъде сформиран, въпреки, че срокът беше до 31 октомври.

Лъчезар Богданов, главният икономист на ИПИ, открои и друга важна цел за алтернативния бюджет за 2025 г. – “охлаждане” на амбициите и обещанията. Той заяви, че е хубаво да се вдигнат заплатите, но въпросът е откъде ще дойдат средствата.

От ИПИ настояха и за реформи в администрацията и публичния сектор. Той отчете, че броят на заетите в публичния сектор се увеличил с близо 16 000 души, а в администрацията – с около 1000 души.

Богданов открои и предложените мерки в сферата на данъците:

ниски данъчни ставки;

по-висока събираемост;

намаляване на тежестта върху доходите и други.

Мерки в сферата на разходите:

частни инвестиции в инфраструктурата;

капиталова програма;

концесии;

намаляване на заетите в публичния сектор и други.

Старши изследователят в ИПИ Петър Ганев представи сегашната ситуация в бюджета и икономиката на страната. “Приходите в бюджета са устойчиво в рамките на 37-38% от Брутния вътрешен продукт. Приходната част на бюджета стои сравнително устойчиво и ако се говори за дефицит след пандемията, не е заради срив в приходната част или много лоши изпълнения на приходите, а заради промяната на разходната част на бюджета”, коментира той.

Според презентацията на ИПИ, в периода 2004-2023 година България отчита 11 години на бюджетен дефицит и 9 години на бюджетен излишък, като най-високото ниво на регистрирания дефицит е периода след пандемията – средно над 3 процента за целия 5 годишен период.

По думите на Ганев, обявените 18 млрд. лева ръст на разходите преди изборите означават, че са необходими мерки при приемането на бюджета за следващата година, ако целта е нормална фискална рамка и консолидиран бюджет.

ИПИ насочват вниманието си основно към обуздаване на публичните разходи. "Винаги, когато бюджетните разходи надхвърлят 40% от БВП, автоматично сформираме дефицит, защото приходната част обикновено е 37-38% от БВП", посочи Петър Ганев.

По отношение на данъчната политика от ИПИ препоръчват да се премахнат преференциите и да се поддържа политиката на единни данъчни ставки. Пример за повишаване на приходите и са тол-таксите за транзитно преминаване на камионите през България, които са по-ниски дори спрямо съседните страни.