Заради незадоволителната работа на КЗП и разногласията в ръководството й председателят Стоил Алипиев бе призован още преди половин година от министъра на икономиката да си подаде оставката.

След демонстрираното благосклонно отношение към телекомите Комисията за защита на потребителите показа, че проверява през пръсти и фирмите за бързи кредити. Наред с това определените в закона санкции са толкова ниски, че едва ли са проблем за сектора, който в последните години се развива с бурни темпове.

Санкциите за нелоялни търговски практики, прилагани от фирмите за бързи кредити, трябва да се завишат съществено, защото в момента те нямат никакъв възпиращ ефект. Тези компании масово нарушават правилата за отпускане на заеми, но по Закона за защита на потребителите максималната глоба за нелоялни практики е 50 000 лв. На фона на огромните обороти на този бизнес в страната подобна санкция е направо символична. Необходимо е тя да бъде обвързана с годишните приходи на нарушителя, например 4%.

Това призоваха от Комисията за защита на потребителите (КЗП) омбудсманът Диана Ковачева и от движение "Изправи се. БГ" пред депутатите от специалната комисия за наблюдение на защитата на потребителите и ограничаване на работата на монополите, писа в. "Сега".

През 2023 г. КЗП е извършила проверки в половината от общо 102 фирми, които се занимават с предоставяне на бързи кредити, а в следващите 6 месеца ще приключим и с останалата половина, отчете председателят на КЗП Стоил Алипиев. В резултат на тези проверки комисията е съставила 108 акта за нарушения, от които 74 са с наказателни постановления. Начислените глоби са за 743 хил. лв. Само при 10% от компаниите не са установени нарушения.

"Начислените глоби са едва 0.01% от общия оборот, който реализира този сектор. За последните две-три години той порасна с 65% - от 3.3 млрд. лв. през 2021 г. до 5.5 млрд. през 2023 г. От представените данни излиза, че всеки един нарушител е бил глобен средно с по 10 000 лв.", коментира Мая Манолова от "Изправисе. БГ".

Ръководството на КЗП за пореден път изуми депутатите с неразбирателството между председателя и другите двама членове на комисията. Те се разминаха в данните за направените проверки и си отправиха взаимни критики за неефективния контрол, както и за и невъзможността проверките да продължат и да обхванат всички фирми за бързи кредити.

КЗП не разполага с достатъчно кадрови потенциал и за да се извърши мащабната кампания за проверка на фирмите за бързи кредити са били привлечени външни изпълнители по настояване на председателя Стоил Алипиев. Двамата членове на комисията Ангел Джалев и Константин Арабаджиев се оплакаха днес, че този подход се оказал лоша практика - външните изпълнители не са си свършили добре работата и е трябвало докладите им да бъдат преработвани от инспекторите от комисията. 

"Вече нямаме никакъв потенциал за извършване на проверките, защото всички дългогодишни колеги, които работеха по проекта, напуснаха - било заради ниските заплати, било по други причини. В момента разполагаме само с един юрист, който е на два месеца стаж", обясни Арабаждиев. По неговите думи в КЗП са разгледани за нелоялни търговски практики и неравноправни клаузи общите условия само на 32 фирми за бързи кредити, което е едва 30% от сектора.

"За съжаление сгрешихме в провеждането на кампанията. Вместо да тръгваме с физически проверки на място, трябваше първо да прегледаме Общите условия на всички фирми. Там, където се констатират нелоялни търговски практики или неравноправни клаузи - да се дадат предписания за доброволното им отстраняване и едва тогава да се правят проверки, да се налагат санкции или да се водят дела", каза и другият член на КЗП Ангел Джалев.

И Арабаджиев, и Джалев дадоха да се разбере, че са се противопоставили както на наемането на външни изпълнители за тези проверки, така и на организацията на провеждане на цялата кампания. "Към момента не може да довършим тази кампания. Остава висящ въпросът какво се случва с по-голямата част от фирмите за бързи кредити, които не сме проверили. Вече втора година те са оставени да работят необезпокоявани", посочи Джалев.

"За пореден път изпадам в шок от КЗП", обяви депутатът Десислава Трифонова, която е председател на временната комисия за наблюдение на защитата на потребителите. На предното й заседание ръководството на КЗП по същия начин влезе в пререкания по отношение на работата си спрямо контрола върху телекомите.

От обърканите обяснения на Стоил Алипиев се разбра, че комисията проверява фирмите за бързи кредити единствено за нелоялни търговски практики. Търсене на неравноправни клаузи в договорите с клиенти и в общите условия на практика не се извършва.

Фирмите за бързи кредити са само на регистрационен режим към БНБ и единственият орган, който има законово право да ги контролира, е КЗП.

Според омбудсмана Диана Ковачева проверките на КЗП няма да доведат до никакви последствия. Първо, защото правомощията на КЗП са да налага санкции само за нелоялни търговски практики, и второ, глобите са твърде ниски. За неравноправните клаузи КЗП може единствено да сезира съда, ако нарушителят не изпълни предписанията й. КЗП обаче не е използвала правото си да заведе нито един колективен иск по бързата процедура и така да защити клиентите от своеволията на фирмите за бързи кредити.

Както много пъти вече е коментирано, едно от най-фрапантните издевателства към получателите на такива кредити, е да търпят огромни неустойки за това, че не могат да посочат поръчители или да учредят банкова гаранция, за които кредиторът поставя почти неизпълними условия. Фирмите за бързи кредити са печално известни и с огромните такси, които налагат за всевъзможни услуги, като по този начин надуват лихвата много над тавана по закон. В момента при 13.8% ОЛП таванът на лихвите на бързите кредити надхвърля 60%, но заради различните такси и неустойки цената скача до 200%, посочи омбудсманът на базата на стотиците жалби при нея. 

Друго скандално условие е предсрочната изискуемост, която кредиторите налагат, ако клиентът им закъснее с плащането на вноската. Тогава от него се иска незабавно да покрие цялата сума плюс всички дължими лихви за целия период на разсрочено плащане. "Обикновено фирмите за бързи кредити са в пакет с колекторски фирми и такива кредити веднага преминават в техни ръце с нова порция такси", посочи Мая Манолова.

По време на дебатите в комисията се чуха призиви да се засилят функциите на КЗП и нейните членове да се избират от Народното събрание, вместо институцията да е под шапката на Министерството на икономиката. Преди това обаче трябва час по-скоро да бъде сменено ръководството на комисията, която вече цяла година се раздира от конфликти.

Фирма за бързи кредити обявява, че цената на заема е 37,24%, а реално клиентите плащат 185%, стана ясно от думите на председателя на Комисията за защита на потребителите Стоил Алипиев пред депутати от Подкомисията за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаването на монополите.

Например за заем от 2500 лв. фирмата взима такса от 426 лв. за експресно разглеждане на документите в рамките на деня. Освен това взима и такса от 1983 лв., ако клиентът не осигури поръчител на заема. Тези такси би трябвало да бъдат включени в годишния процент на разходите, който изчисляват фирмите за бързи заеми, но не го правят. Така клиентите реално плащат много по-висока цена от тази, която предварително е обявена на фирмата.

Проверките на КЗП показват, че около 90% от проверените фирми нарушават правилата. Но по закон санкциите са между 3 хил. и 50 хил. лв. и реално не действат възпиращо за фирмите.