Новите депутати все още не могат да си изберат председател, защото заради конституционните промени той може да стане служебен премиер и за партиите залогът е много висок. Още парламентът не е заработил, а те май вече гледат към нови избори. Вместо това, основната им задача би трябвало да е как да се справят с дупката в бюджета и да гарантират парите, с които ще разполага държавата догодина.

Преди повече от месец служебният финансов министър Людмила Петкова съобщи, че догодина се отваря огромна дупка в бюджета, която ще е поне два пъти по-голяма от мечтаните 3% дефицит – заради раздутите разходи, гласувани предизборно през тази и миналата година. Днес тя уверява, че  Министерството на финансите е изготвило мерки, с които да се спестят част от разходите или да се осигурят повече приходи.

Дупката  в бюджета се отвори, след като разчетите на финансовото министерство показваха разходите през 2025 г. – малко над 87 милиарда лева.

Тази сума набъбна до 99.5 милиарда лева, които преди всяко ходене на избори бяха дадени обещания за вдигане на заплати, социални разходи и други. Показателно е, че беше прието и увеличение на минималната работна заплата с над 15 на сто.

Тези обещания бяха давани на килограм без ясна мисъл откъде ще дойдат тези пари. Проблемът е, че са очакват приходи от 81 милиарда лева.  Това означава, че страната ни няма да успее да спази изискването на ЕС за приемане на еврото за дефицит до 3%, според което

дупката в хазната може да е най-много 6 милиарда лева, а не три пъти повече.

Петкова разкри пред журналисти в понеделник част от мерките, които тя обсъжда неформално с политическите сили, работодателите и синдикатите. Тези мерки все още не са оповестени публично, но експерти смятат, че вариантите на финансовото министерство са три – по-малко разходи, повече приходи или свръхдефицит.

Сред възможните стъпки са свиване на бюджетните разходи като отлагане за 2026 г. на планираното повишение на заплатите в МВР, отбраната и образованието, което ще доведе до икономия на около 2 млрд. лв. и 10-процентно свиване на издръжката на администрацията.

Друг вариант, който обмисля финансовото министерство е данъчна амнистия, приходите от която се очертават на 3.9 млрд. лв. за една година. Амнистията включва възможност за доброволно внасяне на декларирани, но просрочени задължения, лихвите по които ще бъдат опростени.

Мярката включва и опрощаване на глобите за физическите лица, които решат да обявят укритите си доходи през последните 5 години.

Според изчисленията на синдикатите средствата, необходими за издръжката на живота през следващата година, ще бъдат по-малко от стойността на средната работна заплата.

Бизнесът пък настоява, че публичните разходи са прекомерно високи. Изпълнителният директор на BESCO Добромир Иванов коментира в телевизионно интервю в понеделник (18 ноември), че увеличението на заплатите трябва да се обвърже с подобрения в съответната система.

Причината е, че бюджетът е да плаща заплати и издръжки срещу предоставянето на конкретни услуги. В противен случай се стига до изопачената практика да се раздува администрацията до безкрайност.

„За последните 5 години 15 000 нови служители са започнали работа в публичния сектор, на фона на 300 000 по-малко работещи като цяло”, посочи Добромир Иванов.

Експертът Петър Ганев от Института за пазарна икономика смята, че при 2% инфлация, вдигането на заплати с по 20-40% няма как да се случи.

И, ако се отиде на такъв вариант, бюджетът просто няма как да издържи.

Очакванията обаче са, че служебното правителството и парламента няма да се откажат от вече обещаните увеличения. Популизмът е по-силен от здравния разум. Затова нищо чудно да се стигне до задънена улица и много компромиси, които ще са за сметка на данъкоплатеца.