Министерството на финансите публикува законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2022 г. заедно с актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2022-2024 година, представляваща мотивите към него, и съпътстващите ги документи.

Подготовката на Бюджет 2022 и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2022-2024 г. стартира с разработването на базов сценарий при действащо законодателство с отразени ефекти от актуализацията на Бюджет 2021 (приетите закони за изменение и допълнение на държавния бюджет, на бюджета на държавното обществено осигуряване и на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г.), който беше последващо надграден с нови допускания за някои политики в областта на доходите, осигурителната политика и в социалната сфера.

Параметрите на проекта на Бюджет 2022 са съобразени с определените в Закона за публичните финанси фискални правила и ограничения, като се отчитат ефектите от временното прилагане на мерки в условия на извънредни обстоятелства, свързани с пандемията от COVID-19.

Настоящата средносрочна бюджетна прогноза съдържа изискваната съгласно Закона за публичните финанси съпоставка на макроикономическата прогноза на Министерството на финансите с тази на ЕК. Включена е и съпоставка на прогнозата на Министерството на финансите с прогнозата на ЕК по отношение на показателите на сектор „Държавно управление“.

След временното разхлабване на фискалната политика през 2020 и 2021 г., която според изчисленията за фискалната позиция се определя като проактивна антициклична, в средносрочен план се предвижда дефицитът по КФП да достигне 5,1% от БВП през 2022 г. (с включени COVID-19 мерки) с последващи годишни стъпки за фискална консолидация, като дефицитът по КФП намалява до 2,8% от БВП през 2024 г.

От гледна точка на ограничението на фискалното правило за дефицита по КФП (без отчитане на ефекта от COVID-19 мерките) за целия прогнозен период бюджетното салдо е в рамките на ограничението за дефицит до 3 на сто от БВП, като за 2020 и 2021 г. се наблюдава положително салдо съответно 0,2% от БВП и 1,3% от БВП, а за прогнозния период – отрицателно салдо в рамките на 2,8-2,9% от БВП.

В средносрочен план разходите по КФП (без разходите, извършвани от сметки за средства от ЕС и по други международни програми и договори, приравнени към тях, вкл. свързаното с тях национално съфинансиране) са в рамките на 40%-то правило по ЗПФ, като бележат спад от 39,6% от БВП през 2022 г. до 35,7% от БВП през 2024 г.

По отношение на приходите в настоящата прогноза се наблюдава ръст в номинално изражение за целия тригодишен период. Като относителен дял от БВП за 2022 г. те са 38,3%, за 2023 г. – 39,3% и за 2024 г. – 39,2%.

По отношение на тенденциите при разходите за периода 2022-2024 г. се наблюдава номинален годишен ръст, но като дял от БВП те намаляват от 43,4% от БВП до 42,0% от БВП.

За периода 2022-2024 г. предвидената политика в областта на данъците ще продължи да се придържа към установените принципи и насоки през последните години, като основните ѝ цели отново са насочени към поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, борбата с данъчните злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план. Запазват се основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта на приходите, предотвратяването на възможности за укриване и невнасяне на данъци и осигуровки и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите.

С предвидените мерки в политиката по приходите се цели гарантирането на необходимия финансов ресурс за изпълнение на разходните политики на правителството. Предвижда се запазване на ниските данъчни ставки за корпоративните данъци и тези за данъците върху доходите на физическите лица, като важна предпоставка за инвестиции, икономически растеж и заетост.