Увеличение на минималната заплата до 50% от средната за страната от 1 юли беше обсъдено на Националния съвет за тристранно сътрудничество, но не беше подкрепено от работодателите и от представителите на правителството.

Предложението за вдигане на минималната заплата от 1 юли 2023 г., вместо от 1 януари 2024 г. е на депутати от БСП. Промяната би довела до увеличение на минималната заплата до 850-890 лв.

Не подкрепяме изпреварващото влизане в действие на този механизъм за определяне на минималната заплата във връзка с натиска върху публичните финанси, каза министърът на труда Лазар Лазаров. Той посочи, че служебният кабинет не може да предприема такива действия, които имат дългосрочен ефект върху бюджета.

Същевременно служебното правителство внесе в парламента предложение за удължаване действието на бюджета за 2022 г. до приемането на нов бюджет. В проекта се предвижда до приемане на бюджет за 2023 г. размерът на минималната пенсия да се определя от правителството. В момента решението каква да бъде минималната пенсия от 1 юли трябва да бъде взето от Народното събрание. Да бъдат развързани ръцете на правителството да харчи пари от фискалния резерв, предвижда още проектът за удължаването на бюджета.

На заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество не беше подкрепено и предложението изплащаните пари през втората година от майчинството да бъдат равни на минималната заплата. Основната причина е, че не може социалните плащания да бъдат обвързвани с минималната заплата.

На заседанието не беше постигнато съгласие и по предложените от БСП две преизчисления на пенсиите от 1 юли, тъй като това ще вдигне дефицита в държавното обществено осигуряване до 11 млрд. лв. Освен това преизчисляванията няма да доведат до повишаване на минималната пенсия, въпреки че ще струват допълнително на държавната хазна 1,32 млрд. лв.

Първото предложение е пенсиите да се преизчислят с тежест на всяка година стажа от 1,35. Второто предложение е пенсиите да бъдат преизчислени с осигурителния доход за 2021 г.