Омбудсманът Диана Ковачева възрази остро срещу поредното увеличение на цените на водата средно с 15% от 1 януари догодина. Увеличението ще засегне повече от 30 населени места в страната. Позицията на обществения защитник бе представенаднес от експерта на институцията Цветанка Илиева на заседанието в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).

Проф. Ковачева дава и конкретни примери, където увеличението надхвърля посочените 15% – в Берковица ВиК услугите скачат с 80%, в Сливен с над 40%, в Сапарева баня с над 37%, във Видин с над 28%, Габрово с над 20%, Добрич с над 16%.  

В становището си омбудсманът подчертава, че най-висока комплексна цена на водата е предложена за ВиК Разград – 6,08 лв./куб. м, като при други ВиК оператори (Силистра, Варна, Шумен, Смолян, Търговище) цената се вдига и става над 5 лв./куб. м.

Диана Ковачева обръща сериозно внимание, че тези цени не са окончателни и домакинствата тепърва ще са принудени да отделят все повече средства, за да могат да плащат сметките си за вода, защото към това увеличение предстои да се прибави и инфлацията за м. ноември 2023 г.

„В институцията на омбудсмана през 2023 г. значително се увеличиха жалбите във връзка с лошото качество на ВиК услуги – често и продължително спиране на водата, неспазване на обявените периоди на въведени режими на водоподаване, неотстраняване на аварии в срок, лошо качество на водата след продължително спиране, слабо налягане и др.  Гражданите основателно продължават да задават въпроса – какви са ползите от непрекъснатото увеличение на цените на ВиК услугите“, пише проф. Ковачева в становището си.

Тя подчертава, че видно от Годишния доклад за ВиК сектора на КЕВР за м.г., увеличението на общите загуби във водоснабдителната система е с над 61 на сто.

Затова общественият защитник с основание пита, при така предложените цени на ВиК услугите, как КЕВР защитава интересите на потребителите – принцип, от който би следвало да се ръководи съгласно чл. 7 от Закона за регулиране на ВиК услугите.

„Увеличението, например, на цената на ВиК услугите в Сливен с над 1 лв.  спрямо действащата в момента – 2,78 лв./ куб. м, ще доведе ли до подобряване на всеобщия достъп на вода за населението в града и околните села“, пита Диана Ковачева.

Задава и друг въпрос – дали увеличението на комплексната цена на ВиК услугите в Търговище – от 5,13 лв./куб. м, ще реши проблемите с водоснабдяването в гр. Омуртаг, където хората са на драстичен воден режим и получават вода само два пъти в седмицата по 5 часа.

Според общественият защитник предложеният механизъм за определяне и изменения на цените на ВиК услугите, разработен от КЕВР през 2015 г., в сила от 2016 г., единствено постига значително повишение на цените на ВиК услугите, което обаче не се отразява в подобряване качеството на предоставянето им.

Омбудсманът е категорична, че проблемите във ВиК сектора трайно не се решават и с всяка измината година се задълбочават, което налага да се помисли за анализ и промяна в ценообразуването на ВиК услугите, в т.ч. и относно социалната поносимост.

„Определената социална поносимост на цените на ВиК услугите за 17 области е с над 10% стохастична грешка при изчисляване на годишните доходи на един член от домакинство. Това са областите: Враца – 17,3%; Ловеч – 12,6%; Монтана – 10,4%; Велико Търново – 11,5%; Габрово – 11,4%; Разград – 17,2%; Русе – 11,4%; Силистра – 11,4%; Добрич – 17,9%; Търговище – 15,9%; Шумен – 11,4%; Стара Загора – 11,8%; Ямбол – 17,4%; Кюстендил – 11,7%; Кърджали – 12,9%; Пазарджик – 12,1%; Смолян – 18,4%. По информация на Националния статистически институт, над 10% стохастична  грешка означава, че данните са ненадеждни“, обобщава проф. Ковачева.

Посочва, че в Ямбол социалната поносимост от 1 януари 2023 г. е била 5,53 лв./куб. м, при степен на грешка 15,9%, а от 1 януари.2024 г. социалната поносимост ще е 4,964 лв./куб. м, при степен на грешка 17,4%. Това е намаление на социалната поносимост с 10,31% спрямо предходната година, като това не е действителното положение на средните месечни доходи на едно лице от домакинството в област Ямбол.

Диана Ковачева е категорична, че за определяне на социалната поносимост на цените на ВиК услугите е необходимо е да се използват само и единствено статистически надеждни данни на НСИ за съответните години.