След 8 часа не особено активни дебати, съсредоточени в едва няколко теми, депутатите успяха да приемат Закона за държавния бюджет за 2024 г. От няколко години заради политическата криза бюджетната процедура е нарушена и няколко пъти годината започва без приет бюджет. Емблематична в това отношение е текущата година, чийто бюджет бе приет през юли. Нетрадиционно внасянето на проекта за бюджет със специално решение на парламента бе измесено от законовия срок 31 октомври с 2 седмици заради провеждането на местния вот и внесените преди това промени в данъчните закони, които принципно би трябвало наистина да предхождат бюджета.

Рекордни разходи по капиталовата програма на държавата одобриха депутати - близо 10 млрд. лв. За пръв път като приложение към закона е приложен и списъкът с проекти, за които се предлага да бъдат похарчени парите. Дотук се стигна, след като лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов блокира работата по бюджета, докато не се запише коя община колко пари взима.

Този път обаче се предполага, че тези проекти ще бъдат финансирани, ако отговарят на определени изисквания. Те по спешност бяха представени пред депутатите неотдавна, а самите общини бяха принудени за един следобед да предложат проекти за финансиране. Преди гласуването на закона пък двете управляващи формации и подкрепящото ги ДПС увериха, че всички общински проекти ще бъдат финансирани.

Дебатите по това приложение не бяха особено активни, единствено Тошко Йорданов от "Има такъв народ" предложи няколко за археологически разкопки да отпаднат заради собствените си и на специалисти впечатления, че са некачествени и изчерпани. Той на няколко пъти упрекна колегите си, че подкрепиха сред проектите и този за 2.4 млн. лв., с които Народното събрание да купи аудио-визуално оборудване за пленарната и за конферентни зали.

От самото начало упреците на опозицията са, че в предложения от Министерството на финансите и реформиран по настояване на ГЕРБ проект на бюджет няма други акценти освен влизането в еврозоната и Шенген.

В рамките на совалките сред партиите от управлението финансовият министър Асен Василев бе принуден да оттегли заложените приходи от 2.4 млрд. лв. от такса върху газа, наложена в средата на октомври за преминаващия през България към Унгария и Сърбия руски газ, по който така и не бе събрано нищо, а в допълнение се наложи таксата да бъде отменена, след като Унгария наложи вето на България за Шенген с това условие.

За сметка на това в 12 без 5 управляващите решиха да вдигнат между 2 и 4 пъти таксите за хазартния бизнес, откъдето очакват да наберат 200 млн. лв. допълнителни приходи. Единствен опонент, макар и с принципни аргументи, по въпроса беше група депутати от "Възраждане".

Точно с размера на отпадналата такса за газа се явява предложението на същата партия през 2024 г. осигурителните вноски, предназначени за допълнително задължително осигуряване, да не постъпят по индивидуалните партиди на хората, а да се отнемат в полза на НОИ, с което частично да се занижи големият дефицит там, който за следващата година се равнява на 11 млрд. лв. Предложението не бе прието, а всички останали депутати, изказали се по темата, обявиха, че няма как да се отнемат лични средства от гражданите, а освен това въпросът за дефицита в пенсионната система трябва да се решава чрез специален дебат. В допълнение е предвидено до средата на следващата година Министерството на труда и социалната политика да направи анализ на системата, въз основа на който да се търсят решения. Още по темата четете утре в "Дневник".

За поредна година бе спазена традицията в преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета да се правят промени и допълнения в други закони, а този път и преди тези параграфи бе въведен текст, който ангажира Министерския съвет да организира дейностите по изграждането на детска болница.

Както вече бе оповестено, в държавния бюджет е заложен надценен според много коментатори ръст на икономиката на страната с 3.2%, който надхвърля всички съществуващи до момента прогнози, като ако се сбъдне, брутният вътрешен продукт на страната ще надхвърли прага от 200 млрд. лв., достигайки до около 205 млрд. лв.

Подчинени на амбицията на България да приеме еврото след 1 година са заложеният дефицит от 3% от прогнозния БВП, както и инфлацията, която средногодишно се очаква да е 4.8%, а в края на годината 3%. Това е по-висока от нужната за еврозоната стойност, но България разчита на компромис по този показател.

Максималният размер на държавния дълг към края на 2024 г. не може да надхвърля 48 млрд. лв., а таванът на дълга за годината е 11.7 млрд. лв. С това се очаква съотношението на дълга към брутния вътрешен продукт да достигне 24.7% към края на следващата година. Този показател трябва да е под 40% в страните - кандидати за еврозоната.

Минималният размер на фискалния резерв към края на 2024 г. бе прието да е 4.5 млрд. лв.

Университетите също ще могат да поемат дълг до 20 млн. лв., с които да финансират свои проекти, като това ще става съгласувано с министъра на образованието. От догодина минималната заплата се покачва на 933 лева месечно, а средната се очаква да нарасне с около 11%. С толкова се очаква да бъдат осъвременени и пенсиите от юли по т.нар. швейцарско правило. Максималният осигурителен доход отново се покачва - от 3400 на 3750 лева.

Родителите на ученици до четвърти клас и на записаните в осми клас ще получават еднократно 300 лв. Еднократна помощ за раждане на първо дете е 375 лв., на второ - 900, а за трето - 450 лв. Освен това родителите ще имат данъчни облекчения за отглеждането им, като могат да приспадат по 6 хил. лв. на дете от годишната данъчна основа, върху която се изчислява дължимият данък за доходите на физическите лица.

За поредна година са приети и компенсации за родителите, чиито деца не са приети в общински детски градини и ясли. Бюджетните организации, настанени в сгради, които са държавна или общинска собственост, няма да плащат наем от догодина. Партийната субсидия остава 8 лева на получен глас.

Това е първият бюджет за целия преход, който има за пръв път програмно бюджетиране на инвестиционната програма, обяви след приемането на закона председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев. Цялата капиталова програма е направена така, че може да се допълва, променя в зависимост от нивото на усвояемост на националната и на общинската приоритетна програма. Вярваме, че цялата тази иновация ще даде добри резултати и ще доведе капиталовата програма до това да бъде фактор за ускоряване на икономическия растеж, обяви още Цонев.

Той поздрави финансовия министър за свършеното. Малко след това в съвместно изявление с министъра на финансите Асен Василев и Теменужка Петкова (ГЕРБ) се похвалиха за работата по бюджета.

В политически план този бюджет показа, че всички проблеми, които има пред управлението, може да се решават само с диалог. Понеже често питате дали едно управление има бъдеще, моето скромно мнение е, че има бъдеще, ако има диалог вътре, обяви Цонев.

Асен Василев, попитан дали бюджетът е скрепил отношенията му с ГЕРБ и ДПС, коментира, че не е важно какви са отношенията между ГЕРБ, ДПС, "Продължаваме промяната" и "Демократична България". "Най-важното нещо е страната да има бюджет, който да работи за бизнеса и за хората. Мисля, че имаме такъв бюджет, особено общинската програма", обяви той.

На въпрос за разминавания по отделни теми с "Демократична България" той обясни, че те са по параграфите, които регулират максималната цена на тока за небитови потребители, тоест максималната цена, на която фирмите купуват ток, над която получават компенсации. Той както преди това и в пленарната зала обясни, че това е изключително важно да остане, тъй като ако няма максимална цена за небитовите потребители, това може да отключи отново инфлацията. "При тях имаше виждане, че не е добре да се изземат част от печалбите, които ВЕИ производителите правят. За нас е много по-важно инфлацията да остане стабилна", допълни той. Текстът да отпадне този текст е на депутата Владислав Панев, но той бе отхвърлен при гласуването.