Реалните заплати достигат нивото от края на социализма през 2020 г., а реалните пенсии – едва през миналата година. Изчисленията са правени през индекс, който изчиства натрупаната през периода инфлация и показва настоящата стойност на доходите за всяка година през периода от 1948 до 2023 г. Това сочи мащабно изследване на трима доценти от Софийския университет – Ралица Симеонова-Ганева, Калоян Ганев и Мартин Иванов, което може да се види във Фейсбук.
Заплатите от 1988 г., когато те достигат своя пик, съответстват на сегашни средно 1806,87 лева. Тази стойност не може да бъде надхвърлена цели 32 г. по време на прехода и евроинтеграцията. Реалните заплати догонват и минават малко тези от 1988 г. едва през 2020 г., когато те възлизат на средно 1834,75 лева. А през миналата година са 1975,93 лева, тоест надхвърлят тези от края на соца с около 140 лева.
Пенсиите за стаж и възраст още не могат съвсем да стигнат нивото си от края на социализма, макар да са вече много близо. Най-високата им стойност е също от 1988 г., когато нивото им съответства на сегашни 855,36 лева. Едва през миналата година средната пенсия за стаж и възраст се доближава до това равнище, като е изчислена на 830,01 лева. Но ако се вземат предвид всички видове пенсии, нивото от пиковата 1988 г. е надхвърлено. Тогава средната пенсия е била 772,93 лева по настояща стойност, а през 2023 г. - 784,48 лв.
Най-ниски са били доходите по време на хиперинфлацията – те се сгромолясват на ниво, по-ниско дори спрямо това след Втората световна война. През 1996 г. средната заплата е била сегашни 270,78 лева, а средната пенсия за стаж и възраст – едва 90,30 лева. За сравнение, през 1948 г. стойностите са съответно 556,79 лева и 179,92 лева.
Изследването проучва реалните цени, реалните заплати и пенсии, покупателната способност и потреблението в България по време на социализма (началната дата е 1948 г., защото оттогава има данни), прехода (1990-2002 г.) и интеграцията в ЕС (2003). Реалните стойности се изчисляват чрез единен индекс на потребителските цени за всички разглеждани периоди.
Учените са категорични, че високото ниво на доходи от края на социализма се дължи на изкуственото им надуване от комунистическия режим и контрола върху цените. Това генерира сериозен инфлационен натиск, който се отприщва през 90-те години на миналия век с либерализацията на цените и прехода към пазарна икономика. На практика по време на прехода сме платили цената за четири десетилетия лошо икономическо управление, посочват учените.
„Да се направи заключението, че комунистическият режим е бил успешен по отношение на увеличението на заплатите, е повърхностно. Подобно заключение би било прибързано, но не взема предвид развитието на важни макроикономически индикатори и спецификите на подпериодите по времето на комунизма. На първо място увеличението на заплатите започва от много ниско следвоенно ниво. Бързото нарастване на реалните заплати през 50-те и 60-те години на миналия век може отчасти да се обясни с естественото възстановяване на икономическата активност след Втората световна война. През 70-те години обаче икономиките от съветски тип, каквато е била и българската, изпитват голямо забавяне в инвестиционната активност. Тази стагнация е продължила до 80-те години. Ръстът на реалните заплати също се забавя през 70-те и 80-те години, но се запазва положителен, което обаче не кореспондира с параметрите на икономическата среда. Този ръст е бил силно подкрепян от факта, че по време на соца потребителските цени са били стриктно контролирани. Това означава, че цените са били неестествено ниски, което е довело до огромен инфлационен натиск. Реалните заплати са били надувани изкуствено. На този фон се появяват постоянни дефицити на пазара, а спестяванията на населението растат“, обясняват учените.
„Акумулираният инфлационен натиск започва да бута нагоре цените още в края на 80-те години. Либерализацията и равновесните сили в икономиката са основните спусъци за високата инфлация през 90-те години, която стига своята кулминация с хиперинфлацията през 1996-1997 г., в резултат на което реалните заплати започват да падат драматично. По време на периода на интеграция в ЕС, от 2020 г. насам, доходите са по-високи спрямо пика им през 1988 г. За разлика от социализма, ръстът на реалните заплати следва солидна икономическа основа – развитие на пазарите, бързо нарастваща производителност и бърза и дълбока интеграция в световната търговия. Не трябва да се подминава фактът, че числата се отнасят за около 2/3 от наетите. Ако се вземе предвид и останалата 1/3 от лицата, които са самонаети и които като правило имат по-високи доходи, то реалните доходи биха били по-високи от тези в края на 80-те, когато заетите в публичния сектор са били близо до 100-те процента. Това означава, че пикът в заплащането през 1988 г. е бил изпреварен много по-рано от 2020 г.“, казват още тримата учени в изследването си.
