Проучване: Карантината заради епидемията закова българите пред телевизора

26.03.2020 | 18:20
по статията работи: econ.bg
Повече време пред телевизионния екран прекарват и представителите на най-младите възрастови групи, които понастоящем са освободени от учебни занятия
Проучване: Карантината заради епидемията закова българите пред телевизора
Снимка: под лиценза на creative commons

Телевизионната аудитория е една от областите, върху които пандемията от новия коронавирус оказва силно влияние. Данните от пипълметричното измерване на  Нилсен Адмосфер България показват, че средно-дневната телевизионна гледаемост през последните 7 дни се е увеличила с 65 минути, в сравнение със седмиците преди пандемията. 

Повече време пред телевизионния екран прекарват и представителите на най-младите възрастови групи, които понастоящем са освободени от учебни занятия. Горещите теми, свързани с разпространението на COVID-19 са увеличили значително аудиторията на новинарските програми през последните дни.

Данните за българската телевизионна аудитория са резултат от измерване, базирано на представителна извадка от 1 100 домакинства, притежаващи поне един телевизионен приемник (еквивалент на 2,700 души). Измерването се осъществява от изследователската агенция Нилсен Адмосфер България.

На 13-ти март българското правителството обяви извънредно положение за цялата страна. В следствие на това бяха забранени посещенията в барове, ресторанти, кина и други места с концентрация на хора. От графиката по-долу става ясно, че още от следващия ден (14-ти март) има значително увеличение на средно-дневната продължителност на времето, прекарано пред телевизионния екран.

Това нарастване става още по-силно изразено през следващите няколко дни, когато влизат в сила и други правителствени разпоредби, забраняващи различни дейности на открито. Най-общо казано, телевизионната гледаемост на възрастовата група 4 и повече години се е увеличила с 65 минути през последните 7 дни, в сравнение с данните от няколко седмици преди пандемията. Гледането на телевизия в продължение на повече от 6 часа и 20 минути (на 15-ти и 23-ти март, отчасти и поради лошото време) поставя нов рекорд, от началото на националното измерване, стартирало през 2014 г. Подобрени са досегашните най-добри резултати, измерени по време на новогодишните вечери през 2014 и 2016 година.

Тенденция за ръст на телевизионната гледаемост се наблюдава не само в България, а и в страни като Южна Корея, Италия, САЩ, Чехия и др.

Една от възрастовите групи, която илюстрира най-ясно ръста на времето, прекарано пред телевизионния екран, са младите зрители – ученици и студенти, които според заповед, издадена от правителството, не ходят на училище от 16-ти март (добре е да се отбележи, че повечето от тях не са посещавали учебни занятия още от 6-ти март, поради грипна ваканция). Следващата диаграма сравнява две криви на рейтинга (% от хората, които гледат телевизия в даден момент) - едната за периода понеделник-петък, 16-20.3.2020 година (12-та седмица) и втората за периода понеделник-петък (12-та седмица), осреднени данни от 2017 – 2019 година (когато не е имало грипна или друг вид ваканция). Разликата в нивата на телевизионната гледаемост е значителна, особено в потенциалните учебни часове от 9:00 до 17:00 часа, но също така и късно вечер (защото на младите хора не им се налага да стават рано на следващия ден).

Все по-сериозните мерки срещу разпространението на новия коронавирус, налагани от българското правителството, водят до значителен ръст на аудиторията на новинарските емисии, от събота - 14-ти март. През последните 10 дни, средностатистическият българин на възраст 15 и повече години, притежаващ работещ телевизионен приемник, е гледал 54 минути от ежедневните новинарски емисии, което е 1,7 пъти повече от обичайното. На 19-ти март двата най-големи частни телевизионни канала у нас съкратиха основните си вечерни новинарски емисии за сметка на журналистически програми, посветени на пандемията. В часовия пояс 19:30 – 20:00 часа, почти 2,3 милиона българи са гледали една от тези програми.

Когато се вземат предвид и новинарските емисии, и журналистическите програми, единствените събития от 2014 година насам, привлекли същата или по-голяма аудитория, са  били президентски, парламентарни, местни или европейски избори. Въпреки това, в сравнение с тези по-редки събития, само случващото се покрай пандемията от COVID-19 е довело до толкова голяма гледаемост на новинарски емисии и журналистически предавания, за период от две последователни седмици. 

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Интерлийз ЕАД Лизинг на оборудване, транспорни средства, леки автомобили и др.
Венто - К ООД Проектиране, изграждане, монтаж и продажба на вентилационни и климатични системи.
SIXENSE GROUP - СИКСЕНС ГРУП SIXENSE Group е глобална компания, базирана на 5 континента, развиваща...
Резултати | Архив
  • Зимна приказка
  • Премиерът Бойко Борисов се срещна с руския премиер Дмитрий Медведев в Туркменистан
  • Зимна приказка
  • Женевски конвенции
  • Церемония по връчване на годишна международна награда „Карл Велики“
- Келнер, какво пие русата дама в ей там??? - Скъпо 32-годишно уиски, господине... - Аха... Поднесете ѝ тогава три бучки лед от мен!!!
На този ден 13.08   1099 г. – Паскалий II е избран за католически папа. 1521 г. – Испанският конкистадор Ернан Кортес завладява столицата на ацтеките – днешния град...