Работодателските организации сигнализират за грешка в изчисляването на минималната работна заплата у нас. Това става ясно в становище на Асоциация на индустриалния капитал в България.

Затова от АИКБ настояват Народното събрание на Република България в най-кратък срок да отмени неадекватния член 244 от Кодекса на труда.

„Подчертаваме още веднъж, че нашите позиции и искания не са основани на корпоративен егоизъм от страна на работодателите, а от необходимостта този важен икономически показател - минималната работна заплата за страната - да отразява действителните икономически реалности и да бъде адекватна, каквато е и препоръката на европейската директива“, се казва в становището.

От организацията подчертават, че средната брутна месечна работна заплата (СРЗ), използвана за изчисляване на минималната, не е основна, а брутна и обхваща множество допълнителни плащания.

Съгласно член 244 от Кодекса на труда основната минимална работна заплата трябва да съставлява половината от средната брутна работна заплата. Досега в обсъжданията за размера на МРЗ се използваше един основен параметър - размерът на брутната средна заплата, съгласно данните на Националния статистически институт (НСИ). Благодарение на настойчивостта на ръководството на АИКБ и готовността за сътрудничество от страна на НСИ, вече разполагаме с детайлна информация за структурата на СРЗ, която позволява по-задълбочен анализ.

Какво показва анализът на данните?

Изчислената съгласно методологията посочена в чл.244 на КТ брутна средна заплата е в размер на 2 154.58 лв., като тя се формира от слените елементи със съответния принос:

- Основна заплата за действително отработено време плюс възнаграждение за платен отпуск и платен престой – 1 677.50 или 77.86 % от брутната СРЗ;

- Възнаграждения над основната заплата (например, надбавки за извънреден труд и премии съобразно системите за заплащане) – 239.08 лв. или 11.10 % от  брутната СРЗ;

- Допълнителни и други възнаграждения (например, за нощен труд, работа на смени, професионален стаж и извънреден труд) според Кодекса на труда (КТ), Закона за държавния служител (ЗДС), други закони, колективни или индивидуални трудови договори – 237, 92 лв. или 11.04 % от брутната СРЗ;

- В това число: възнаграждения за придобит трудов стаж и професионален опит 125.25 лв. или 5.81 % от брутната СРЗ;

Ако неправилната формула на чл. 244 бъде коригирана, така че основната минимална заплата да не бъде определяна от несъпоставимата величина брутна заплата, а от съпоставима величина от същия характер основна средна заплата, която е 1 677,50 лв., то изчисленият размер на основната минимална работна заплата за 2025 г. = 50% от основната средна заплата  трябва да бъде 838,75 лв.

Следва да се отбележи още едно ключово обстоятелство. За целите на социалното осигуряване договорите за управление и контрол (ДУК) са приравнени на трудови договори, но по своята същност те не са трудови договори, а са договори, сключени съгласно Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), и страните по тях са възложител и изпълнител, а не работодател и работник, посочват от АИКБ. Съгласно данни от НСИ значителна част от лицата, работещи по Договори за управление и контрол (ДУК), отчитат и декларират пред НСИ доходите си като получени от трудово правоотношение. Това води до съществено изкривяване на данните за средната брутна месечна работна заплата. Общо с около 3 милиарда лева е увеличен годишният размер на доходите от трудови възнаграждения заради неправилното отчитане и деклариране на доходи от ДУК в НСИ за фонд „Работна заплата“.

Данните са официално публикувани от Националния статистически институт (НСИ) и обхващат обществения и частния сектор, както и общото ниво за страната. От тях и извършените изчисления се установява, че ако се вземе предвид разликата между средната брутна месечна работна заплата (СРЗ) с и без включването на доходи от договори за управление и контрол (ДУК), СРЗ за 2023 г. в частния сектор би се намалила със 122,95 лева или 6,18%. Съответно - за 2023 г. за цялата икономика, СРЗ би се намалила с 92,21 лева или 4,58%. Поради отсъствието на работещи по договор за управление и контрол в обществения сектор тези данни не влияят върху СРЗ в този сектор.

По същество, ако при изчисляването на минималната работна заплата (МРЗ) се отчете само основната заплата за действително отработено време плюс възнаграждение за платен отпуск и престой, стойността на СРЗ би намаляла от 2154,58 лева на 1677,5 лева. Съгласно формулата от член 244 от Кодекса на труда - МРЗ = 50% от СРЗ минималната работна заплата би се намалила от предложената от Министерския съвет стойност от 1077 лева на 838,75 лева. При отчитане на изкривяването, причинено от включването на доходите от ДУК в годишния фонд за работна заплата, размерът на МРЗ следва да бъде намален с допълнителни 38,44 лева, а действителният размер на МРЗ би възлизал на 800,31 лева.

От гореизложеното следва, че при правилно изчисление (ОСНОВНА МРЗ = 50% от ОСНОВНА СРЗ) още при въвеждането на формулата МРЗ = 50% от СРЗ, размерът на минималната работна заплата е трябвало да бъде намален.

Асоциацията на индустриалния капитал в България като отговорна национално представителна работодателска организация отдавна е в съгласие със синдикатите, че намаляването на минималната работна заплата не е приемливо, независимо от обстоятелствата. В този контекст ние не настояваме за намаление на МРЗ, а просто посочваме, че член 244 от Кодекса на труда води до неправилно изчисляване на ОСНОВНАТА МРЗ. Поради това исканията за увеличаване на МРЗ до 1077 лева са несъстоятелни, посочват работодателите.