Интензивни разговори за бъдещия кабинет ще текат тази седмица, но в работен формат между „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“.
Докато преди седмица всички 18 експертни групи по сектори се предаваха на живо, то тези няма да са публични. Целта им – изчистване и прецизиране на точки, които бяха обсъдени и договорени при преговорите и трябва да бъдат включени в бъдещото коалиционно споразумение. В понеделник е бил разговорът за доуточняване в сектор земеделие, а до края на седмицата и останалите. В неделя бе анонсирано, че в началото на тази седмица ще има и лидерски срещи между ПП, БСП, ИТН и ДБ, на които освен за програмата за управление, коалиционното споразумение, вече трябва да обсъждат и състава и структурата на МС. За кога са насрочени те обаче към момента не е ясно.
Представители на различните партии вече коментират, че яснота за кабинета ще има след около две седмици – между 6 и 10 декември. Ако все пак формациите бъдат експедитивни и уточнят детайлите в близките дни, НС проведе първото си заседание на 3 декември, а кой влиза в правителството се избистри в началото на следващата седмица, то напълно реалистичен е вариантът президентът Румен Радев да връчи първия проучвателен мандат на „Продължаваме промяната“ на 10 или на 13 декември. Това пък означава, че е възможно новият кабинет да мине през пленарна зала и гласуван в дните около 15 декември. Преди първото заседание на парламента ще има политическа среща между ръководствата на преговарящите формации, на която ще бъде решено зад коя кандидатура за председател на парламента ще се обединят.
До този момент по време на разговорите е предложена само Ива Митева от ИТН. Междувременно от ДБ коментираха, че очакват пълен 4-годишен мандат на новото правителство. „Избирателите така ни подредиха, че сме длъжни да направим компромис, всяка една от формациите, в определена посока“, изтъкна пред БНР Владислав Панев. По думите му компромисът се постига лесно в този формат. "Успешните държави се управляват от такава амалгама от изявени, силни политически лица, които са и експерти в съответните области, заяви той.
Дали обаче неговият съпартиец Борислав Сандов ще седне на стола на екоминистъра, все още не ясно, въпреки че името му усилено циркулира в общественото пространство. Според Панев обаче това звучи логично, като според него Сандов е една добра кандидатура за министър". Панев даде да се разбере, че всяко едно име е възможно, тъй като всичко все още е на масата и няма нищо договорено.
В БСП също все още не са обсъждали своите номинации за министри. Това се разбра от думите на социалиста Явор Божанков пред Нова телевизия. "Доколкото знам, разговор за имена за министерски номинации в БСП не е започнал, защото първо финализираме разговорите по политики", каза той и напомни, че левицата има своя преговорен екип, начело на който стои Корнелия Нинова. И допълни: „Макар и през последните дни да се чуват гласове от БСП да се сменя лидерът на този преговорен екип, той е ясен и това е Корнелия Нинова.
Този екип ще участва и в следващия кръг на преговори”. Според него плюс на публичните преговори е, че всичко се вижда. Така всичко, което те са искали и защитавали, е публично и по него няма спор. Според БСП е логично най-голямата политическа сила, спечелила изборите, да излъчи министър-председател. Именно Кирил Петков се лансира от ПП като техния кандидат за премиер, въпреки че от формацията неведнъж са казвали, че те не държат на постове, ако има по-добро предложение. Това бе потвърдено индиректно и в неделя от Лена Бориславова от ПП.
Засега сигурен член на МС като финансов министър е Асен Василев. Колко и кои от служебните министри ще намерят място в новия състав, също не е уточнено, въпреки че вече се завъртяха имената на двама от тях – на вътрешния Бойко Рашков и на образователния Николай Денков. Дискусионно е дали с тях ще и Стефан Янев – дали като премиер или като военен министър. Според социалиста Явор Божанков всяка партия има експертиза, а една от силните страни на БСП е социалната политика. Именно затова и по-голямата част от предложенията им са насочени натам – актуализация на пенсиите, подкрепа на млади семейства, подкрепа за малкия и средния бизнес в ценовата криза. Които и да са министрите обаче, те ще имат една първостепенна задача – да подготвят бюджета за 2022 г., който според договорките между коалиционните партньори трябва да бъде одобрен до края на януари.
Бюджетът за 2022 г. ще е кризисен и с дълг от около 5-6 млрд. лв.
Бюджет 2022 се очертава като кризисен заради пандемията и въведените ограничения. Това заяви пред БНТ икономистът и избран за депутат от ДБ Георги Ганев. Според него ще се наложи държавата да емитира дълг, който да покрие финансиране от около 5-6 млрд. лева заради дефицита, който ще бъде заложен в бюджета - между 3,5% и 4,5% от БВП. План-сметката обаче ще бъде съобразена и с промените в структурата на МС - например назначаването на вицепремиер по климата и създаването на министерство на икономиката и иновациите. „Амбицията на участниците в коалиционните преговори е да се спазват критериите, свързани с еврозоната и Плана за възстановяване, което означава под 3% касов дефицит“, каза още Ганев. На коалиционните преговори е обсъждано компенсаторните мерки за бизнеса да останат, но да се прецизират. Идеята е компенсациите да се насочат към запазването на работни места. Очаква се минималната заплата да се повиши от 650 на 700 лева. Размерът на ДДС се очаква да остане без промяна. Има идея бюджетните излишъци да се разпределят от НС, а не с постановление на МС.
Румен Радев свиква депутатите на 3 декември
Първото заседание на новото 47-о народно събрание ще бъде едва в петък. Това стана ясно от съобщение на администрацията на президента. Така държавният глава Румен Радев ще свика парламента на 3 декември от 9.00 часа. Така на практика той дава още малко време на новите формации в НС да се договорят за бъдещия кабинет и да изчистят коалиционното споразумение, което трябва да подпишат.
