Магистърската програма на Американския университет в България по администрация и управление дава най-висок среден облагаем доход за завършилите - 9697 лв. месечно. Тя е и единствената, която разбива хегемонията на информатиката и математиката в направленията, които гарантират най-добро заплащане. Това показва тазгодишният Рейтинг* на университетите 2024 г. (https://rsvu.mon.bg), представен днес в МОН.
На второ място сред магистърските програми е информатика и компютърни науки в СУ - 7869 лв., и в Нов български университет - 7200 лв. Сред бакалаврите лидер отново е информатиката в Софийския университет. Тази година завършилите я могат да очакват 6738 лв., или с 269 лв. повече от м.г.
Рейтинговата система регистрира продължаващи тенденции за подобряване на реализацията на завършилите на пазара на труда. Уви, големите различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование на дипломиралите се в зависимост от завършеното професионално направление и конкретния университет не се стопяват и тази година.
В рейтинга т.г. за първи път се публикуват данни за реализацията на завършилите по различните образователно-квалификационни степени. Те показват категорично, че по-високата степен на висше образование води до по-добри шансове за успешна реализация на пазара на труда - на позиции за висшисти или по призвание работят над 85% от завършилите магистърски програми след средно образование и близо 70% от завършилите магистърски програми след придобита степен на висше образование, докато същото се отнася до едва 51% от бакалаврите. Магистрите като цяло се отличават и с по-високи доходи, по-висок дял на осигурените и по-ниска безработица в сравнение със завършилите бакалавърски програми.
Друга любопитна новост в рейтинговата система е включването на индикатори, измерващи дела на студентите първо поколение, който е показателен за достъпността и включващия характер на висшето образование. Близо 37% от анкетираните студенти заявяват, че идват от семейства, в които нито един от двамата родители няма по-високо от средно образование, а под 2% - че идват от семейства, в които родителите имат само основно или по-ниско образование.
Най-голям дял студенти първо поколение, идващи от семейства с максимално достигнато средно образование от родителите, има в направленията материали и материалознание - 65%, социални дейности - 61% и педагогика - 57%. На следващо място се нарежда направлението проучване и добив на полезни изкопаеми - с 56%, като това е и направлението с най-голям дял студенти, идващи от семейства с максимално достигнато основно образование на родителите - близо 13%. Най-малък дял студенти първо поколение има в стоматология и биотехнологии (13%), математика - 15%, медицина и театрално и филмово изкуство (17%).
"Рейтингът т.г. показва подобряване на качеството на работните места, на които се реализират студентите. Безработицата остава на същите нива като м.г., но делът на реализацията на позиции, за които се изисква висше образование, се увеличава. Т.е. реализира се един и същ дял висшисти, но все по-често на по-качествени работни места и с по-високи доходи, което показва една зрялост на пазара на труда", коментира Георги Стойчев от "Отворено общество".
Средният облагаем доход на завършилите т.г. нараства, достигайки до 2523 лв. (2200 лв. за м.г.).
Най-висок среден облагаем доход получават завършилите военно дело - 5248 лв. и информатика и компютърни науки - 4512 лв., следвани от тези, които са завършили математика (3707 лв.), металургия (3599 лв.), комуникационна и компютърна техника (3530 лв.), национална сигурност (3452 лв.), проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми, енергетика, обществено здраве и електротехника, електроника и автоматика - между 3000 и 4000 лв.
На дъното са направления като ветеринарна медицина - с 1476 лв. облагаем доход на завършилите, хранителни технологии (1622 лв.), изобразително изкуство (1748 лв.), стоматология (1753 лв.) и музикално и филмово изкуство (1756 лв.). Педагогиката носи на завършилите я (т.е. бъдещите учители) доход, по-нисък от средния - 1896 лв.
Разбивката по направления и висши училища показва, че на върха с най-високи доходи е информатиката (бакалавърска степен) в СУ, в НБУ и в АУБ - съответно носеща по 6738 лв., 5767 лв. и 5666 лв. доход. Следва математиката в СУ, която носи на завършилите я 5387 лв., както и информатика във Варненския свободен университет "Ч. Храбър" - 4884 лв. (както по-горе бе отбелязано, по отношение на магистрите). Най-ниски доходи могат да очакват завършилите педагогика в Техническия университет в София - едва 1190 лв., изобразително изкуство в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив - 1197 лв. науки за земята в Югозападния университет - 1206 лв.
Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната, също остава на достигнатото през м.г. рекордно ниско равнище от 14%. Най-голям дял (над 94%) от завършилите се осигуряват в България сред тези, които са се обучавали в теория и управление на образованието, фармация и горско стопанство, а най-малък - сред завършилите транспорт корабоплаване и авиация и изобразително изкуство (под 72%).
Безработицата сред българските граждани, завършили висше образование в България през предходните 5 г., се задържа на равнище от малко над 2% (2.18 на сто), като за завършилите магистърски програми след средно образование това равнище е едва около 1%. Най-ниска безработица (под 1%) се наблюдава сред завършилите военно дело, медицина, математика, фармация, стоматология, металургия и теория и управление на образованието, а най-висока - сред завършилите социални дейности - 3.8%, а също и социология и химически науки - по 3.18% безработица. Интересно, при педагогиката, която е търсена специалност, се отчита висока безработица - 3.13%.
Разбивката по направления показва, че нулева безработица има при завършилите военно дело във Висшето военно-въздушно училище "Г. Бенковски" в Долна Митрополия, както и архитектура и администрация и управление в Академията на МВР. Най-голяма безработица пък се отчита при театрално и филмово изкуство в Пловдивския университет (8.7%), социология във Великотърновския университет (7.7%) и обществени комуникации и информационни науки в Шуменския университет (7.6%).
Делът на наетите висшисти, които през първите 5 г. след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до 61% от 59% през м.г.
Най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) се наблюдава сред завършилите военно дело, медицина, стоматология и теория и управление на образованието, а най-ниска - сред завършилите туризъм (26%), хранителни технологии (29%) и изобразително изкуство (31%).
По направления в конкретния университет с най-високо приложение на придобитата диплома (бакалавър) се отличават военното дело в Националния военен университет "В. Левски" във Велико Търново (99%) и архитектурата в Академията на МВР (98%), а най-ниско приложение на висшето образование - общото инженерство в Университета по хранителни технологии в Пловдив (едва 10.8%).
Въпреки положителните тенденции Рейтингът за поредна година показва, че съществуват големи различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование на дипломиралите се в зависимост от завършеното професионално направление, както и в зависимост от завършеното конкретно висше училище дори и в рамките на едно и също професионално направление. Завършилите туризъм в Софийския университет например могат да се надяват на 2460 лв. заплата, докато младежите с диплома по същата специалност, но от Икономическия университет Варна - на едва 1534 лв. При това направление реализацията на позиции, изискващи висше образование, е 34%, ако то е завършено в СУ, и едва 17% - ако дипломата е от Аграрния университет в Пловдив.
* Рейтинговата система на висшите училища в България през 2024 година е обновена и данните в нея са актуализирани по поръчка на МОН от консорциум "ИОО-С", съставен от Институт "Отворено общество" - София и Сирма Груп. Тя сравнява представянето на 51 акредитирани висши училища, предлагащи обучение в България в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, социалните условия, достъпността на образованието, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда.