В България има много висока толерантност на населението към икономиката в сянка - при скала от 0 до 100 индексът е близо 75, като за младите хора е над 90. Това показва проучване, което беше представено пред парламентарната социална комисия от директора на Института по философия и социология към БАН професор Емилия Ченгелова.

Данните сочат, че работата с фиктивни договори е една от най-широко разпространените сиви практики с дял около 40 процента. 

Индексът на толерантност към икономиката в сянка сред младите хора е 91,5, а за възрастните – 54, обяви пред депутатите директорът на Института по философия и социология към БАН професор Емилия Ченгелова:

"Възрастните хора имат респект към държавността и законите, но младото поколение - там нещата са страшни. Открито казват: Ако не го спазя закона, какво ще последва?"

За практиката за договори с фиктивни клаузи или работа на договор за определена сума и допълнително необлагаемо плащане "на ръка", тя подчерта  "Това е практиката, която заема може би 40%. И двете страни имат интерес.  Работодателят - по-малък разход за осигуровки, а работника, когато го питаме защо се съгласява на тази практика, е категоричен: Така получавам повече чисти пари".

Икономическата принуда и ниските доходи са основните причини хората да участват в икономиката в сянка.

Влияят и схващанията, че осигуровките не са важни и са високи, липсата на санкции за наеманите лица, което ги прави по-смели при нарушаването на трудовото и осигурителното законодателство, и не на последно място - нисък риск от установяването му:

"Продължават да има едни такива нагласи, че държавата може да бъде надхитрена", каза Ченгелова.

Тя лансира и редица препоръки за овладяване на икономиката в сянка, сред които - по-строги санкции, въвеждане на предмет "Основи на трудовото законодателство" в училище и най-вече да се обърне сега действащата парадигма:

"В момент тези, които са в сивия сектор, се чувстват икономически по-добре, отколкото коректните работодатели."