За първи път в историята на баланса на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система се появи минус. Това показват данните на Министерството на финансите за състоянието на Сребърния фонд през 2024 година. Приходите  от всички източници за захранване на пенсионната ни система са минус 60 млн. лeва. Всъщност от фонда са извадени 90.56 млн. лв., но те са частично намалени с 30.56 млн. лв. приходи от лихви. Така той приключва годината с общ обем на средствата 4.169 млрд. лв., при положение, че към септември 2024-та те са били 4.229 млрд. лева.

От финансовото министерство лаконично коментират какви фатални държавни харчове са причината за изтеглянето на споменатите 90 млн. лева, писа в. "Банкер".

„На основание чл. 129, ал. 15 от Кодекса за социално осигуряване, съобразно разпоредбите на чл. 129, ал. 18 от същия кодекс и при спазване изискванията на чл. 22, ал. 2 и ал. 3 от Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система през месец декември са прехвърлени средства във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване в размер на 132.04 млн. лева”.

За неефективното функциониране на Сребърния фонд говори фактът, че към 31 декември 2024 г. са натрупани лихви върху средствата в него в размер на 119.94 млн. лева.

Тази пренебрежимо малка сума, натрупана от създаването на фонда през 2007 г., е резултат от крайно консервативната стратегия на управлението му. А тя ще продължи да бъде такава – Сребърният фонд няма да носи доходност и в следващите две години. Това реши  служебното правителство с един от последните си актове. Прилаганият до момента консервативен подход за управление ще се запази в периода 2025-2027 година. Парите ще се държат „на склад” в БНБ при почти нулеви лихви.

Така се гарантирало минимизиране на негативните ефекти и проявите на волатилност на международните капиталови пазари, се отбелязва в прессъобщението на служебния Министерски съвет. Според правителствените експерти, това „съответства на текущата пазарна среда“ и намалява риска от свиване на средствата…

„Най-добрата алтернатива за инвестиране на средствата на Сребърния фонд е тяхното депозиране в отделна сметка в Българската народна банка или други инструменти по сметки в нея, както е и досега“, сочат още от служебния кабинет.

От друга страна тръбите, по които се пълни фонда, са почти пресъхнали. В рамките на миналата година са постъпили само 3 млн. лева. Ако се направи сравнение с предпандемичната 2019-та, сумите изглеждат още по-нищожни – тогава фондът е съхранявал 3.1 млрд. лв., или с други думи – за близо 5 години държавата е успяла да задели общо 1 млрд. лева.

Колкото до приходоизточниците, според законодателните текстове те включват постъпленията от приватизация, както и 25% от отчетения за съответната година излишък на държавния бюджет.

Сребърният фонд нито е фонд, нито е пълноценен резерв за пенсионната система, заяви през пролетта на 2024 г. за „БАНКЕРЪ” Васил Велев, който – като председател на Асоциацията на индустриалния капитал – беше член на неговия управителен съвет. От няколко месеца той е заменен от Любомир Пейновски от КРИБ съгласно ротационен принцип за излъчване на член на управителния съвет от национално представителните организации на работодателите.

Впрочем фондът отдавна не е самостоятелна институция, а е част от фискалния резерв като негов неснижаем остатък. Но остатъкът има значение само в края на годината, а месец по месец правителството може да го използва както намери за добре.

Последната му „употреба” е като временен склад за парите на тези българи, които са напуснали втория пенсионен стълб и са се прехвърлили към държавното пенсионно осигуряване на НОИ. Интересното е, че независимо колко пари прехвърля осигуреният до неотдавна за втора, частна пенсия, средствата влизат в Сребърния фонд без партида и се смесват с общите постъпления.

Още когато Симеон Дянков беше финансов министър, Васил Велев беше предложил инвестиционна рамка за Сребърния фонд. „Настоявахме той да може да инвестира не само в първокласни книжа по световните борси и на българския пазар – не повече от 5 % от компания и не повече от 10% от фонда във всички инвестиции в компании на БФБ. Плюс лимити за корпоративни облигации и български ДЦК, доста консервативни”, твърди Велев, но схемата уплашила някои политици и била отхвърлена.