Две решения, свързани с функционирането на въглеродните пазари, бяха приети на заключителното пленарно заседание на климатичната конференция COP29 в Баку, Азербайджан. Заседанието е свикано почти 24 часа след формалното приключване на програмата на конференцията за климата на ООН.

Двата документа по чл. 6 на Парижкото споразумение, гласувани на пленарното заседание, са технически и заедно с приетите в началото на климатичната конференция са основа на споразумение за пазара на въглеродни емисии. Това проправя пътя за двустранна търговия и създаване на регулиран световен пазар за постигане на целите на Парижкото споразумение.

Допълнителни технически правила трябва да бъдат изчистени през 2025 г., но решенията от Баку са сериозна стъпка към търговията с въглеродни емисии. Гласуването на двете решения бе приветствано с аплодисменти.

Въглеродните кредити се създават чрез проекти като засаждане на дървета или генериране на енергия от възобновяеми източници, които спестяват изхвърлянето в атмосферата на определено количество емисии. Един въглероден кредит е равен  на компенсирането на един тон въглероден диоксид или еквивалент на въглероден диоксид. Държави и компании могат да купуват тези кредити, за да компенсират емисиите, отделени при дейността им, и по този начин да постигнат климатичните си цели. 

Останалите решения, одобрени в продължилото около час и половина заседание, са протоколни, по процедури и свързани с одобрение на доклади за изпълнение на предварително поети ангажименти. Няколко решения бяха отложени за СОР30, която ще се проведе в Белем, Бразилия, през ноември 2026 г.

След трудностите, които имаме в Баку, трябва да постигнем някакъв резултат, който да е минимално приемлив с оглед на извънредната ситуация с климата, пред която сме изправени, каза бразилската министърка на околната среда и климатичните промени Марина Силва.

Тя добави, че страните трябва да отидат в Белем с нови национални климатични планове, съобразени с целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалната епоха, защото „нямаме време за губене“.