Туроператорите от няколко асоциации се канят да протестират пред сградите на правителството и на парламента, тъй като не очакват по друг начин да въздействат на властите да оттеглят внесения проект за създаването на гаранционен фонд. Това се разбра на дискусия по темата.

Гаранционният фонд трябва да действа в случай на фалит на туроператор, чиито туристи вече са купили пакетни ваканции или пък са на път. Той се очаква да замени сега действащата застраховка, която е задължителна за туроператорите. Въвеждането на фонда е и ангажимент на България, тъй като тя още не е приложила съответната европейска директива.

Напрежението в бранша идва, след като налице е проект, в който не са заложени текстовете, които те обсъждат в работна група в Министерството на туризма от февруари 2021 г. В допълнение на това има и ред други проблеми.

В срещата участваха представители на "Обединение "Бъдеще за туризма", Сдружение "Туризъм", Българската асоциация за устойчив туризъм и Българската асоциация на туристическите агенции (БАТА).

В момента туроператорите са задължени да сключват застраховка "Професионална отговорност", която е в определени граници. Нейната цел е в случай на фалит покритието на застраховката да послужи за връщане на туристите, които са на път в страната, покриване на сумите по предплатени пакети, които няма да се състоят, и пр.

На практика много фирми обаче се застраховат за минимална сума - 25 хил. лв., които са нищожна сума, за да покрие щети в случай на неплатежоспособност. По данни на Министерството на туризма, цитирани от бранша, от общо 1480 фирми с лиценз на туроператор около 1100 са застраховани на този минимален праг. В допълнение, има случаи на отказ от страна на застраховател да застрахова дадена фирма, въпреки че оборотът отговаря на критериите. На максималната сума от 1.4 млн. лв. са застраховани едва 13 фирми, а има такива, чийто оборот е над 100 млн. лв. и няма как такова нищожно покритие да реши въпроса в случай на проблем с платежоспособността.

Полина Иванова, председател на най-голямата в момента браншова организация, Обединение "Бъдеще за туризма", коментира, че това е изключително изкривен модел. Посочва, че не трябва да има застраховка, а реално работещ гаранционен фонд, "да върви уверено напред, а не да изпадаме в ситуацията както по време на COVID-19", напомни тя.

Настоящите застраховки покриват по оценки на бранша 23-27% от сумите, потенциално дължими към клиенти.

Това е абсолютно неработещ механизъм, който трябва да бъде заменен с друго – да покрива 100 % , което изисква директивата. Не е въпросът дали ни трябва, а кога ще стане.

Полина Илиева

Браншът, с малки изключения, е на мнение не просто че обсъжданите с него неща цяла година не са влезли в проекта, но също и че текстовете са юридически неиздържани, някои от тях без логика, а освен това съдържат и редица неизвестни.

Бизнесът посочи редица неизяснени моменти в проекта, които на практика показват, че е необходимо пренаписването му. Сред основните неясноти са:

Как ще бъдат формирани вноските

Колко ще струва на бизнеса участието във фонда

Никъде в проекта няма глава "Контрол"

Как ще бъдат защитени през Брюксел двата типа оператори, които се въвеждат - А и Б

Как е възможно министърът да контролира и фонда, и издаването на лицензи и т.н.

Туроператорите признават, че сред тях е много ниска юридическата култура, но този проект показва такава и у екипа на министерството, който е написал проекта.

В проекта е заложено да има два типа туроператори - тип А са тези, които предлагат стандартен изходящ туризъм, а тип Б, които продават само на бизнеси, а не на крайни потребители. Според бранша такова разделение е изкуствено и напълно преодолимо и ще създаде възможност един и същ оператор да създава и от двата типа, като единият продава на другия. И освен това никъде по света нямало такава практика.

Няколко участници в дискусията посочиха, че практиката, а и логиката е този фонд да се управлява от бранша, тъй като той ще го пълни. "Това са парите на българските данъкоплатци. Министърът може да манипулира този фонд, защото се предвижда той да определя кой ще влезе в управителния му съвет и т.н.", коментира Георги Рачев, зам.-председател на БАТА.

Димитър Попов, председател на новосформираната Българска асоциация за устойчив туризъм, напомни, че има датски, нидерландски, германски, шведски и др. доказали се като работещи модели на гаранционни фондове, от опита на които не са се възползвали експертите, написали предлагания проект.

Оценката му е, че участието в гаранционния фонд ще излезе по-скъпо в сравнение със сега действащата застраховка само за туроператори с влошена ликвидност и финансови показатели. Негови колеги напомниха принципното правило, че когато основата е широка, тоест повече участници плащат, сумата е по-малка и обратното.

Байко Байков, собственик на "Бохемия", посочи, че през последните години е платил четвърт милион лева под формата на застраховки. "Аз съм убеден, че това е бил практически излишен разход в този размер", подчерта той.

С колегите му посочиха, че нито е направен анализ в министерството, нито браншът знае към момента какви реално са оборотите, за да се правят изчисления за цената, която всеки ще трябва да плати за участие в гаранционния фонд.

Чуха се и мнения, че въпросите са били решавани по-лесно, когато агенция отговаряше за сектора, а не при министерството. "Откакто има Министерство на туризма, все повече и повече ни пречи", посочи Одисей Спасов, председател на БАТА.

Участниците в обсъждането подчертаха, че не става дума за това дали им харесва предложеният проект, защото винаги ще има някой, на когото нещо не му харесва, а да няма неясноти и да дава възможност схемата да работи като смазан механизъм в случай на нужда.