През 2025 г. ще започне забавяне в нарастването на доходите от труд, техният ръст ще остане относително висок. За 2025 г. очакваме той да достигне 9.1%, като основен принос ще има увеличението на минималната работна заплата от началото на 2025 г. и увеличаването на работните заплати в някои дейности от обществената сфера. Това се казва в есенната макроикономическа прогноза на Министерство на финансите.
Според нея нарастването на доходите от труд ще се забави по-съществено през 2026 г. – до 5%, успоредно с очакваното ускоряване на растежа на реалната производителност. В периода 2027 и 2028 г. номиналният растеж на компенсацията на един нает се очаква да се забави, съответно до 4.0% и 3.5%.
През 2025 г. важен фактор, който би могъл до известна степен да ограничи очаквания ръст на заетостта е и динамиката на работната заплата и по-конкретно обявеното увеличаване на минималната работна заплата, съгласно действащите в момента правила за нейното определяне. Това влияние се очаква да бъде най-силно в отраслите, където средното ниво на заплащане на труда е най-ниско. Все пак, силно противодействащо влияние оказва високото търсене на труд от страна на работодателите и съществуващия недостиг от работна сила с необходимата квалификация и професионални умения, което да задоволи това търсене. През периода 2026-2028 г., със забавянето на ръста на работната заплата до нива, които са в съответствие с инфлацията, и нарастването на производителността на труда, влиянието на този фактор се очаква да отслабне.
През 2025 г. вземанията от частния сектор ще се забавят до 11.5%. По-голям принос за това ще има забавеното нарастване на кредитите за домакинства до 15.5%, предвид по-ниския очакван темп на увеличение на компенсациите на наетите. За това ще спомогне по-слабото увеличение както при потребителските, така и при жилищните кредити. Освен по линия на доходите, известен ефект се очаква и от влезлите в сила от 1 октомври 2024 г. макропруденциални мерки на БНБ насочени към кредитополучателите.
Растежът на БВП на България се очаква да достигне 2.2% през 2024 г., след отчетени 2.1% за деветмесечието. Растежът на икономиката ще се повиши до 2.8% през 2025 г. и 3% през 2026 г., като ускорението ще е движено от по-високи публични инвестиции и износ. Растежът на заетите се очаква да бъде 0.6% през 2024 г. и 0.5% през 2025 г., като водещ сектор за увеличаване на броя на работните места ще бъде този на услугите. Коефициентът на безработица ще намалява с по 0.1 пр.п. през 2024 и 2025 г. и се прогнозира да достигне съответно 4.2 и 4.1%.
Процесът на намаление на годишния темп на инфлация в страната, наблюдаван от последното тримесечие на 2022 г., се запази и през 2024 г. Очаква се средногодишната инфлация да достигне 2.6%, а през 2025 г. да се забави до 2.4%. Нарастването на цените на услугите ще има водещ принос за формиране на инфлацията, повлияни от нарастването на разходите за труд в икономиката.
Рисковете пред реализирането на прогнозата в международен план са свързани с изостряне на геополитическите спорове и засилване на протекционистките политики, които ще имат отрицателни ефекти върху международната търговия. Продължаващите военни конфликти запазват риска от ограничаване на предлагането на дадени суровини, което може да доведе до покачване на международните цени и/или до ново нарушаване на глобалните вериги за доставки. Рисковете пред прогнозата във вътрешен план представляват неизпълнението на публичните капиталови разходи, вкл. и по ПВУ.
Като част от макроикономическата прогноза е разработен и алтернативен сценарий с допускания за по-неблагоприятно развитие на икономическата активност в основните ни търговски партньори и по-високи международни цени на суровините. Резултатите от симулацията показват, че инфлацията в страната ще бъде по-висока спрямо базовия сценарий с 1 и 0.5 пр.п., съответно през 2025 и 2026 г., а растежът на реалния БВП ще бъде по-нисък с 0.4 пр.п. през 2025 и 2026 г. Номиналният БВП ще бъде по-висок през 2025 г. поради по-високия дефлатор, но в периода 2026–2028 г. ще остане по-нисък спрямо нивото в базовия сценарий.
