Пандемията накара много хора да предпочетат да променят коренно начина си на живот и от големия град да заживеят на село.

Най-честитят отговор, който получаваме когато попитаме някой защо е предпочел селото е, че там е по-хубаво, по-тихо и далеч по-спокойно от града.

Готовите къщи в селата са най-търсени предимно от млади семейства. Това каза за Радио Варна брокерът Юлия Хвърчилкова.

Едно от доказателствата за засиления интерес към имотите в по-малките населени места е село Левски в Община Суворово.

„Търсенето надвишава в пъти предлагането в последно време. На седмица идват поне двама-трима човека, които търсят да закупят имот, който не се предлага в сайтовете за обяви и от агенции“, коментира кмета на селото Кирил Иванов. Негова основна цел е да подобри живота в село Левски за да привлече повече млади хора.

Много млади варненски семейства щурмуват авренското село Царевци след настъпването на пандемията.

„Имахме свободни близо 18 къщи в селото, но те се изкупиха за отрицателно време от млади семейства от Варна“, каза кметът Младен Манолов.

Засиленият интерес се наблюдава и на фона на поскъпването на селските имоти и най-вече на къщите, поясни брокерът Юлия Хвърчилкова.

„Цените на имотите в близките до Варна села се увеличиха осезателно напоследък. С доста по-ниски темпове растат цените на по-отдалечените от града селски имоти“, каза Хвърчилкова.

„Ако допреди 2020 година човек имаше възможност да купи хубава къща за четиричленно семейство в рамките на около 50 000 евро, то сега това е невъзможно. Цените достигат до около 60-70 000 евро, че и повече“, поясни още брокера.

Най-често се търсят къщи с ток и канализация, които почти не се нуждаят от ремонт. Те са и по-скъпи, според Хвърчилкова.

Въпреки повишения интерес към селските имоти в последните години, много често очакванията се разминават с реалността, смята Юлия Хвърчилкова.

„Повечето хора тръгват да си купуват имот на село с мисълта за постоянно живеене. Но много често докато пребивават в имота, някои неудобства ги карат да балансират с градския имот“, поясни експерта.

Оттук се откроява и тенденцията, хората да си купуват селска къща, в която да живеят само през топлите месеци или да посещават през почивните дни. Като „спирачка“ за целогодишното живеене на село при някои е лошата понякога инфраструктура, липсата на добре уреден транспорт, на училища и детски градини, на водоснабдяване и канализация и не на последно място интернет.

„Повечето хора, които се изнасят към селата, работят дистанционно и отличната интернет връзка им е изключително важна“, коментира Хвърчилкова.

Едно от селата, които имат проблем с телекомуникациите е вълчидолското село Калоян. Хората там често се сблъскват с липсата на обхват на телефоните и на добра интернет връзка. Въпреки това, Калоян остава привлекателно село за желаещите да избягат от големия град.

„За последната една година тук се закупиха около 6-7 къщи. Когато идват да търсят къща, често хората питат дали имаме ромско население“, коментира кметът Николай Николов.

Според Юлия Хвърчилкова сигурността също е сред водещите критерии за нейните клиенти, които искат да си купят селска къща, защото често тези къщи остават необитаеми през зимните месеци и тогава са чест обект на недоброжелатели.

От чужденците, най-висок интерес към селата във Варненско проявяват германците.

„Много германски студенти, които учат в университетите във Варна остават очаровани от града, но най-вече от красивата природа в селата и съветват свои приятели да се преместят тук“, сподели още Юлия Хвърчилкова.