Югоизточна Европа е идентифицирана като място, където затоплянето ще е по-бързо, отколкото в света. Температурите в региона до края на века ще се увеличат с 4 градуса. За сравнение за 3 млн години температурата на Земята се променила само с около 2.5 градуса. За Югоизточна Европа това означва повече топли вълни, замърсяване, пожари, наводнения, периоди на засушаване. Това сподели Лукас Рютингер, старши консултант в Аdelphi research - Германия, в предаването „В развитие“ с водещ Вероника Денизова.

Замърсяването на въздуха е обхванало целия регион, като основните причинители са енергетиката и отоплението на въглища. Климатичните проблеми ще влишат този проблем, горещите вълни ще доведат до повишаване на замърсителите във въздуха. Последващите загуби за природата и икономиката пък могат да увеличат и изтичането на мозъци от региона.

Последният доклад на междуправителствената експертна група по климатичните промени към ООН предупреждава, че в следващите 20 г. Земята ще се затопли с 1.5 градуса, ако не се предприемем нужните мерки за ограничаване на парниковите газове. А това е много по-бързо, отколкото се предвиждаше. Целта от Парижкото споразумение обаче все още може да бъде постигната, смята Рютингер.

„Не е твърде късно да се действа. Все още може да се направи нещо по въпроса и да спрем температурите да се покачват, но трябва да действаме много бързо и ни е нужна трансформационна промяна. Не може да се приема малка и постепенна промяна, защото няма да е достатъчно. В световен мащаб, ако още 10 години продължим, както действаме в момента, това ще бъде фатално. Така че имаме 10 години да намалим емисиите си на практика до нулата.“

Всеки човек може да направи нещо, но най-важна е подкрепата на правителствата и частния сектор. За правителствата е важно да работят по собствените си стратегии за борба с климатични промени, които позволяват на индустриите да влязат в преходен период за използване на по-малко въглища. Енергийният сектор е в центъра на промяната, особено в Европа, където голяма част от енергията се произвежда от въглища, допълни гостът. Има още 10 години за преход, за да се излезе от тези методи на производство, но те биват обвързани и с други сектори, като транспорт и селското стопанство.

Климатичните промени влияят върху сигурността и могат да променят стабилността по различни начини. Предизвикват неравномерно икономическо развитие и действат като умножител на рисковете. Ако се обърне внимание на Югоизточна Европа ще се стигне до извода, че има два основни пътя, по които промените в климата се свързват с риска пред сигурността, допълва госта.

„Чрез своето въздействие върху икономиката и особено върху климатично чувствителните сектори – енергетика и селско стопанство - климатичните промени увеличават трудностите пред хората. Те се сблъскват с повече наводнения и пожари и това оказва натиск върху правителствата и обществата. Ако правителствата не могат да се справят с увеличаващия се натиск, това може да подкопае политическите системи, може и да окаже натиск върху правителствата.“

Климатичните промени засягат и трансграничните споделени ресурси. Влияят на наличието и достъпността на водата по реките например, които преминават през различни държави. Те започват да се конкурират помежду си и ако нямат добри отношения, може да се стигне до конфликти.

България споделя много от тези предизвикателства, както и останалите държави в ЕС.

Селското стопанство и туризмът са важни сектори за много страни от Югоизточна Европа, споделя Лукас. Те са ключови за развитието и заетостта. Това, което може да се отбележи като фактор е, че и двата сектора са чувствителни откъм климатични промени и при тях се усещат и забелязват негативните последици.

„Промените в дъждовете могат да окажат промени в селското стопанство и туризма. Всичко това води на потенциална загуба на препитание на хората. Все по-малко хора ще бъдат заети. Същото важи и за енергийния сектор.“

Повечето региони получават енергия от въглища или водни електроцентрали. Производството на енергия от въглища е подложено на натиск, защото този метод води до най-големите замърсявания. Климатичните промени оказват влияние и върху минната дейност, което от своя страна също може да доведе до проблеми, но в същото време енергийните системи понасят щети. Производството на енергия от водни централи също ще бъде повлияно, защото ще има по-малко вода.

„Всички тези влияния могат да доведат до по-малко предлагане на електроенергия и по-високи цени. Някои такива проблеми водят по веригата до промени на цените на хранителните продукти и до политичесто недоволство.“

Източник: Bloomberg.tv