Заместник-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Станислав Попдончев написа в профила й във “Фейсбук”, че дори и законодателите да въведат “таван” на надценките, това няма да намали крайните цени на продуктите.

Ето и прогнозата на Попдончев какво ще се случи при въвеждане на мярката:

– Крайните търговци “на дребно” ще бъдат икономически принудени да се договарят единствено с контрагенти и партньори, които могат да доставят продукта на определена (по-ниска) цена, която след приложената надценка едновременно да удовлетворява стопанския интерес на търговеца и да бъде търсена от потребителите.

– Ще последва ограничаване на предлагането в отделни категории хранителни стоки, заради отпадането на продукти, които не могат да отговорят на ценовия критерий. Ще има намаляване в предлагането на продукти с високо качество, в т. ч. местно производство. Освен това ще има и по-малко пакетирани продукти в по-малки разфасовки (заради отделната опаковка, етикетиране и др.)

– Ще последва повишаване на крайните цени до определения “таван” на надценката – за стоките, които до този момент са предлагани с по-ниска надценка, с цел компенсиране на ограничения марж (загуба за търговеца) от други продукти.

Попдончев посочва и кой ще загуби от антагонизма между производители, търговци и потребители.

– Българските производители (особено по-малките) ще намалят възможностите си за реализация на качествени продукти в търговската мрежа.

– Търговците ще намалят печалбите си и ще трябва да ограничат планираните инвестиции и бъдещи разходи.

– Потребителите ще се сблъскат с по-малък избор (основно на стоки местно производство), компромис в качеството и дори по-високи цени на някои продукти.

Ето защо според Попдончев, ако някой извлече дивидент от “тавана” на надценките, то той със сигурност не е сред изброените засегнати групи.

Заместник-председателят на Българската стопанска камара предупреждава и че на езика на икономиката “бойкот” и всяко друго изкуствено ограничение на потреблението на хранителни стоки от “малката кошница”, се превежда като отложено потребление на стоки, от което икономическите последици могат да бъдат само едни – повишаване на цените на въпросните стоки.