Неравенството в заплащането е най-високо в страните с ниски доходи, като близо 22 процента от наемните работници там са класифицирани като нископлатени. Това става ясно от нов доклад на Международната организация на труда (МОТ).

Въпреки че глобално има напредък, високите нива на неравенството в заплащането остават неотложен проблем. Докладът показва, че в световен мащаб най-ниско платените 10 процента от работниците печелят само 0,5 процента от глобалния фонд за заплати, докато най-добре платените 10 на сто – близо 38 процента от него.

Жените и наемните работници в неформалната икономика са сред най-ниско платените. Тази констатация засилва необходимостта от целенасочени действия за премахване на различията в заплатите и заетостта и за осигуряване на справедливи заплати за всички наемни работници, сочи докладът.

Неравенството в заплащането има съществено значение във всички страни и региони. В световен мащаб обаче един на всеки трима е работник без заплата. В повечето страни с ниски и средни доходи мнозинството са самостоятелно заети работници, които могат да намерят възможности да изкарват прехраната си само в неформалната икономика. Поради тази причина докладът разширява своя анализ, за ​​да включи самостоятелно заетите лица в страни с ниски и средни доходи. В резултат на това измереното неравенство в трудовите доходи нараства значително в тези региони в сравнение с това, измерено само въз основа на заплатите на наемните работници.

„Националните стратегии за намаляване на неравенствата изискват укрепване на политиките и институциите за заплащане“, казва Джулия Де Лазари, икономист на МОТ и един от основните автори на доклада. „Но също толкова важно е да се разработят политики, които насърчават производителността, достойния труд и формализирането на неформалната икономика.“

Проучването подчертава необходимостта от целенасочени политики за насърчаване на приобщаващ икономически растеж. Докладът заключава, че намаляването на неравенството в заплащането изисква както силни политики за заплащане, така и структурна подкрепа за справедлив растеж. Като се справят с тези предизвикателства, страните могат да постигнат реален напредък към намаляване на разликите в заплатите и насърчаване на справедлив, устойчив икономически растеж за работниците по целия свят.