Този договор е национален, защото има действие на цялата територия на Република България. Този договор е рамков, защото определя здравно-икономически, финансови, медицински, организационно-управленски, информационни и правно-деонтологични рамки, в съответствие с които се сключват договорите между Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и изпълнителите на медицинска или стоматологична помощ. Всички клаузи на Националния рамков договор (НРД) са в съответствие с действащото българско законодателство. Законите и подзаконовите нормативни актове в областта на здравеопазването, здравното осигуряване и свързаните с тях обществени отношения, с които е съобразен този НРД, са изброени в приложение № 1.
ОБЩА ЧАСТ
Глава първа
ПРЕДМЕТ НА НАЦИОНАЛНИЯ РАМКОВ ДОГОВОР
Чл. 1.
(1) Предмет на Националния рамков договор (НРД) са правата и задълженията по оказването на медицинска и стоматологична помощ в рамките на чл.55 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) на:
1. Националната здравноосигурителна каса (НЗОК);
2. Българския лекарски съюз (БЛС) и Съюза на стоматолозите в България (ССБ);
3. изпълнителите на медицинска помощ (ИМП);
4. изпълнителите на стоматологична помощ (ИСП);
5. задължително здравноосигурените лица (ЗЗОЛ).
(2) Дейности за повишаване квалификацията на медицински специалисти не са предмет на този НРД.
Глава втора
ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ ПО НРД
Чл. 2.
(1) Националната здравноосигурителна каса, осъществяваща задължителното здравно осигуряване в България, има следните права и задължения по този договор:
1. възлага чрез сключване на договори с ИМП и ИСП оказването в полза на ЗЗОЛ на медицинска и стоматологична помощ, договорена по обхват, вид, обем, качество и цена в НРД;
2. осигурява равнопоставеност на ИМП и ИСП при сключване на договори с РЗОК за оказване на медицинска и стоматологична помощ;
3. отказва сключване на договори за оказване на медицинска или стоматологична помощ с изпълнители на такава помощ, които не отговарят на изискванията, определени в закона и условията на НРД;
4. упражнява контрол върху оказаната медицинска и стоматологична помощ съгласно ЗЗО и НРД;
5. упражнява контрол за спазване правата и задълженията на ЗЗОЛ;
6. изисква от ИМП и ИСП установената документация в сроковете, определени в НРД;
7. заплаща напълно договорената в НРД цена на извършените медицински дейности и напълно или частично договорената в НРД цена на извършените стоматологични дейности;
8. заплаща напълно или частично разрешени за употреба лекарства за домашно лечение на ЗЗОЛ;
9. договаря с аптеки условията и реда за отпускане и заплащане на лекарствата по т. 8;
10. поддържа регистрите и информацията, съдържащи се в информационната система на НЗОК, съгласно чл. 63 ЗЗО;
11. предоставя системна информация на ЗЗОЛ относно мерките за опазване и укрепване на здравето им;
12. предоставя при поискване текуща информация по изпълнение на НРД на БЛС и ССБ;
13. осъществява съвместно наблюдение на вида, обема и качеството на оказваната медицинска и стоматологична помощ чрез РЗОК и регионалните структури на БЛС и ССБ.
(2) Българският лекарски съюз и Съюзът на стоматолозите в България имат следните права и задължения по този договор:
1. представляват своите членове при сключване на НРД;
2. съдействат за спазването на НРД от страна на изпълнителите на медицинска и стоматологична помощ, сключили договор с НЗОК;
3. участват чрез свои представители в арбитражните комисии при условията и по реда на чл.73 и чл.75 ЗЗО;
4. предоставят при поискване текуща информация на НЗОК по изпълнение на НРД;
5. осъществяват съвместно наблюдение на качеството на оказваната медицинска и стоматологична помощ чрез РЗОК и регионалните структури на БЛС и ССБ;
6. ръководствата на БЛС, ССБ и НЗОК осъществяват съвместно наблюдение по изпълнението на НРД;
7. защитават правата и интересите на ИМП и ИСП при сключване и изпълнение на договори за оказване на медицинска и стоматологична помощ с НЗОК.
(3) Министърът на здравеопазването, приподписвайки този договор, гарантира:
1. неговата законосъобразност;
2. съответствието на договора, както и отделните му части с националните здравни приоритети и националната здравна стратегия;
3. спазването на НРД.
(4) Правата и задълженията на ЗЗОЛ, както и на ИМП и ИСП са регламентирани в глави трета и осма.
Глава трета
ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЗДРАВНООСИГУРЕНИТЕ ЛИЦА
Чл. 3.
(1)Правата на ЗЗОЛ, включително в качеството им на пациенти, са част от правата на човека, регламентирани в Конвенцията на ООН за правата на човека (Ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31.VII. 1992 г., обн., ДВ, бр. 66 от 1992г. ). Националният рамков договор създава условия за гарантиране и упражняване на част от тези права, а именно:
1. право на живот;
2. право на свобода и сигурност на личността;
3. право на неприкосновеност на личния живот;
4. право на информация и обучение;
5. право да решиш дали и кога да имаш деца;
6. право на здравеопазване и медицински грижи;
7. право да се възползваш от научно-техническия прогрес;
8. право да не бъдеш подлаган на мъчения и лошо отношение.
(2) Наред с правата по ал. 1 ЗЗОЛ има:
1. право на достъпна медицинска помощ;
2. право на избор;
3. право на безопасност;
4. право на поверителност;
5. право на достойнство;
6. право на комфорт (телесен и душевен);
7. право на продължително медицинско обслужване;
8. право на мнение.
Чл. 4.
(1) Всички ЗЗОЛ имат равни права и достъп при получаване на извънболнична и болнична медицинска и стоматологична помощ независимо от тяхната раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
(2) При оказване на помощта по ал. 1 не се допускат никакви ограничения на правата на серопозитивни лица, пациенти със СПИН, инфекциозни заболявания или психични разстройства.
(3) При нарушения на правата им ЗЗОЛ имат право да подават жалби до директора на районната здравноосигурителна каса (РЗОК). Права на ЗЗОЛ при оказване на медицинска и стоматологична помощ
Чл. 5.
Задължително здравноосигурените лица имат право:
1. да получават медицинска и стоматологична помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, съгласно Наредба № 27 от 2002 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК (ДВ, бр. 1 от 2003 г.);
2. на свободен избор и лечение от лекар или стоматолог в лечебни заведения за първична медицинска или стоматологична помощ, както и на достъп до медицинска или стоматологична помощ при условията и по реда на ЗЗО, Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица до лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ (ДВ, бр. 101 от 1999 г.) и този договор;
3. на медицинска и стоматологична помощ в съответствие с утвърдените стандарти за лечение и правилата за добра медицинска практика;
4. да бъдат информирани за обема на медицинската и стоматологичната помощ и видовете услуги, които ИМП и ИСП предлагат, както и за правилата, условията, реда и времевия график за получаването им;
5. да приемат или отказват лечение, след като получат достатъчна информация за естеството му и очаквания резултат;
6. на непрекъснатост на грижите при оказване на болничната помощ;
7. да бъдат информирани за условията и реда за участие в клинични изследвания, проучвания и изпитвания;
8. на второ мнение от друг лекар от същото лечебно заведение относно диагностично-лечебната дейност, свързана с неговото заболяване;
9. да получат спешна помощ, ако здравето и животът им се намират в непосредствена опасност; в случаите, когато спешната помощ не може да бъде оказана на място, медицинският специалист осигурява транспортирането на ЗЗОЛ към съответно лечебно заведение, като продължава оказването на спешните мерки;
10. на обезболяване в хода на лечението при установени правила и процедури за нейното провеждане, както и на съответни на квалификацията на лекаря грижи и обезболяване при хронична болка и терминални състояния;
11. да бъдат информирани за името, длъжността и специалността на всяко лице, което ги лекува или участва в лечебния процес; в случаите на съвместно лечение или поемане на лечението от друг изпълнител на медицинска помощ ЗЗОЛ има право да поиска сътрудничество и добра координация между включените в лечението му специалисти, така че да се гарантира подходящото продължаване на лечението;
12. в случаите, когато са настанени в лечебно заведение за болнична помощ:
а) да бъдат посещавани от общопрактикуващия лекар (ОПЛ) или специалиста, издал направлението за хоспитализация в съответствие с чл.22 от Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица до лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ;
б) да приемат или отказват посетители;
13. на медицинска и стоматологична помощ, свързана с уважение и зачитане на техните ценности и убеждения, както и на съчувствие в състояния на безпомощност или в края на живота с оглед запазване на тяхното достойнство;
14. на защита от икономическа, сексуална и друга форма на насилие, физическо или друго малтретиране или унизително отношение.
Чл. 6.
(1) Изпълнителите на медицинска и стоматологична помощ са длъжни да оказват помощ след получаване на информирано съгласие на ЗЗОЛ, а ако то е недееспособно - съгласие на негов родител/настойник/попечител.
(2) За получаване на информирано съгласие по ал. 1 лекарят или стоматологът трябва да предостави на пациента или негов родител/настойник/попечител медицинска информация в обем, даващ му възможност да приеме или откаже предложеното лечение. Медицинската информация включва:
1. диагноза на здравното състояние на пациента и прогноза;
2. описание на целта, курса на лечение, разумните алтернативи, очакваните резултати и вероятността за успех от предлаганото лечение;
3. рисковете, свързани с предлаганите изследвания и лечение, вкл. страничните ефекти, болка и други неудобства;
4. вероятността за успех и рисковете при алтернативни форми на лечение или при липса на лечение;
5. каква част от предлаганите изследвания и лечение се покрива от НЗОК.
Чл. 7.
Медицинската информация по чл. 6 следва да се предостави на ЗЗОЛ или негов родител/настойник/попечител във възможно най-ранен етап и по подходящ начин, даващ му възможност да направи свободен и независим избор.
Чл. 8.
Съгласието се дава писмено и се оформя чрез подписване на декларация.
Чл. 9.
Медицинска и стоматологична помощ без съгласие на ЗЗОЛ може да се окаже, когато тя има спешен характер, в една от следните хипотези:
1. когато физическото или психичното състояние на пациента за момента не позволява получаването на информираното му съгласие;
2. когато пациентът е недееспособен и е невъзможно да се получи съгласие от негов родител/настойник/попечител.
Чл. 10.
(1) Изпълнителят на медицинска или стоматологична помощ може да предоставя на трети лица медицинската информация относно даден пациент в случаите, когато:
1. пациентът е дал съгласието си за разкриване на медицинската информация;
2. ако това е предвидено в закон;
3. разкриването е за целите на лечението на пациента от друго лечебно заведение;
4. разкриването на медицинската информация е от жизнено значение за защитата на здравето на други хора или на обществеността; в тези случаи решението се взема от лекарска комисия, която уведомява пациента за взетото решение;
5. разкриването е за целите на здравната статистика, научни публикации или за управленски или преподавателски цели, след като всяка информация, идентифицираща пациента, е била премахната.
(2) Задължително здравноосигуреното лице има право на поверителност на информацията, свързана с медицинската и стоматологичната помощ, която получава, с изключение на случаите по ал. 1. Задължения на ЗЗОЛ
Чл. 11.
Задължително здравноосигурените лица имат следните задължения:
1. да заплащат дължимите здравноосигурителни вноски;
2. да изпълняват предписанията на ИМП и на ИСП и изискванията за профилактика на заболяванията, установени в този договор; за неявяване на профилактични прегледи, регламентирани в НРД, ЗЗОЛ губи осигурителните си права за срок един месец съгласно чл.110 ЗЗО;
3. да представят на лекаря или стоматолога при посещение здравноосигурителната си книжка;
4. да спазват установения вътрешен ред в лечебното заведение, в което получават медицинска или стоматологична помощ;
5. да уважават професионалното и човешкото достойнство на лекарите и стоматолозите;
6. да не увреждат умишлено собственото си или на трети лица здраве; в противен случай се прилага чл.111 ЗЗО.
Чл. 12.
На основание чл.109 ЗЗО ЗЗОЛ заплащат оказаната медицинска и стоматологична помощ, както и получените по реда на глава единадесета лекарства, в случай че не са заплатили повече от три дължими здравноосигурителни вноски. Задължения на страните по НРД, както и на ИМП и ИСП относно правата на ЗЗОЛ
Чл. 13.
(1) Страните по НРД, както и ИМП и ИСП са длъжни да спазват правата на ЗЗОЛ и да ги запознават с тях.
(2) Изпълнителите на медицинска помощ и изпълнителите на стоматологична помощ осигуряват условия, които гарантират правата на ЗЗОЛ при оказването на помощта.
Чл. 14.
(1) Националната здравноосигурителна каса се задължава да следи за спазване правата на ЗЗОЛ от страна на ИМП и ИСП чрез: 1. включване в медицинската документация, която е неразделна част от този НРД, на изисквания, гарантиращи спазване правата на ЗЗОЛ;
2. приемане, разглеждане и изготвяне на мотивиран отговор на жалби, подадени от ЗЗОЛ до НЗОК;
3. осъществяване на контрол по изпълнението на договорите с ИМП и ИСП.
(2) При нарушаване на правата на ЗЗОЛ от страна на изпълнителите НЗОК е длъжна да приложи санкциите, предвидени в глави деветнадесета и двадесета.
Чл. 15.
При нарушаване на правата на ЗЗОЛ, което представлява нарушение по чл.37 от Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите (ЗСОЛС), лекарите и стоматолозите носят отговорност при условията и по реда на същия закон.
Глава четвърта
ВИДОВЕ МЕДИЦИНСКА И СТОМАТОЛОГИЧНА ПОМОЩ, ЗАПЛАЩАНА ОТ НЗОК В ПОЛЗА НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЗДРАВНООСИГУРЕНИТЕ ЛИЦА
Чл. 16.
(1) Националната здравноосигурителна каса заплаща за оказването на видовете медицинска и стоматологична помощ по чл.45, ал. 1 ЗЗО, с изключение на зъботехническа помощ и транспортни услуги по медицински показания.
(2) Медицинската и стоматологичната помощ по ал. 1 се определя като основен пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК, съгласно Наредба № 27 от 2002 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.
Чл. 17.
Медицинската и стоматологичната помощ по чл. 16, ал. 1 е: 1. първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП); 2. специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП), включваща високоспециализирани дейности (ВСД) и медико-диагностични дейности (МДД), които включват и високоспециализирани медико-диагностични дейности (ВСМДД); 3. извънболнична стоматологична помощ (ИСП), която включва първична извънболнична стоматологична помощ (ПИСП) и специализирана извънболнична стоматологична помощ (СИСП); 4. болнична помощ (БП), включително и високоспециализирани медицински дейности, извършвани в болнични условия.
Глава пета
ФИНАНСОВА РАМКА НА НРД
Чл. 18.
(1) Финансовата рамка на НРД съответства на годишните разходи за здравноосигурителни плащания съгласно чл.1, ал. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2003 г. (ДВ, бр. 119 от 2002 г.), както следва: ю
1. за първична извънболнична медицинска помощ - 103 500 хил. лв.;
2. за специализирана извънболнична медицинска помощ - 82 400 хил. лв.;
3. за стоматологична помощ - 39 800 хил. лв.;
4. за медико-диагностични дейности - 39 300 хил. лв.;
5. за лекарства за домашно лечение и медицински изделия - 162 753 хил. лв.;
6. за болнична медицинска помощ - 200 000 хил. лв.
(2) Представители на НЗОК, БЛС и ССБ извършват наблюдение и анализ на изпълнението на бюджета на НЗОК за 2003 г. за здравноосигурителни плащания на тримесечен период.
Глава шеста
ИЗПЪЛНИТЕЛИ НА МЕДИЦИНСКА И СТОМАТОЛОГИЧНА ПОМОЩ ПО НРД
Чл. 19.
(1) Изпълнители на извънболнична медицинска или стоматологична помощ по НРД могат да бъдат: 1. лечебни заведения по чл.8, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), с изключение на самостоятелните медико-технически лаборатории;
2. здравни заведения по смисъла на Закона за народното здраве (ЗНЗ).
(2) Договор за отделни дейности и изследвания от СИМП с лечебни заведения за БП може да се сключи при условие, че изпълнителите на СИМП, сключили договор с НЗОК, не могат да задоволят потребностите на ЗЗОЛ по Наредба № 27 от 2002 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, от:
1. медико-диагностични изследвания;
2. високоспециализирани медико-диагностични изследвания;
3. високоспециализирани медицински дейности.
(3) Извънболнични медико-диагностични изследвания, които са включени в клинични пътеки, могат да се извършват в лечебни заведения за БП за сметка на цената на съответната клинична пътека, заплащана от НЗОК, без да са предмет на отделно договаряне.
Чл. 20.
(1) Изпълнители на болнична помощ по НРД могат да бъдат: 1. лечебни заведения за болнична помощ по смисъла на чл.9, ал. 1 ЗЛЗ и диспансери по чл.26, ал. 2 ЗЛЗ;
2. лечебни заведения по чл.5, ал. 1 ЗЛЗ, които са към Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта и съобщенията съгласно чл.21 и 21а от Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица до лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ.
(2) Изпълнители на болнична помощ по клинични пътеки (КП) № 29 "Хирургично лечение при хронични заболявания на сливиците"; № 47 "Хирургично лечение при катаракта" и № 56 "Артроскопия на колянна става" могат да бъдат и лечебни заведения за извънболнична медицинска помощ - Медицински център (МЦ), Медикостоматологичен център (МСЦ) и Диагностично-консултативен център (ДКЦ), с разкрити легла за наблюдение и лечение до 48 часа.
(3) В случаите по ал. 2 лечебните заведения за извънболнична помощ следва да отговарят на изискванията, посочени в КП № 29, 47 и 56.
Чл. 21.
(1) Изпълнителите на медицинска или стоматологична помощ по НРД извършват в полза на ЗЗОЛ заплащаните от НЗОК дейности.
(2) Лечебните заведения, желаещи да сключат договор с НЗОК, могат да кандидатстват за извършване на видове дейности от основния пакет, за които лечебното заведение е регистрирано в РЦЗ, респ. има разрешение от министъра на здравеопазването.
(3) Общите условия и редът за сключване на договори с ИМП и ИСП са регламентирани в глава седма на общата част, а специалните условия - в глави шестнадесета, седемнадесета и двадесета на специалната част.
Чл. 22.
(1) Изпълнителите на медицинска или стоматологична помощ съобразно нуждите и обема на извършваната лечебна дейност могат да наемат персонал със съответно образование и квалификация. Наетите лица могат да бъдат:
1. лекари, стоматолози, фармацевти и други специалисти с образователно-квалификационна степен "магистър" или "доктор", участващи в диагностично-лечебния процес;
2. медицински и немедицински специалисти с образователно-квалификационна степен "специалист" или "бакалавър" или "магистър" - за извършване на дейности в рамките на тяхната правоспособност;
3. други лица, извършващи административни и помощни дейности.
(2) Лекари и стоматолози без придобита специалност могат да извършват дейности от областите СИМП, БП и СИСП под ръководство и контрол на съответен лекар или стоматолог с придобита специалност, който извършва медицинска или стоматологична дейност в лечебното заведение по договор с НЗОК, който носи отговорност за това. (
3) Лицата по ал. 1, т. 3 не могат да участват в диагностични, лечебни и рехабилитационни процедури, както и в процедури по грижа за болните, при които се налага съприкосновение с тялото на ЗЗОЛ, с изключение на процедури по палиативни грижи за терминално болни пациенти.
(4) Трудово-правните и приравнените на тях отношения между ИМП/ИСП и наетите от тях лица не са предмет на този договор.
(5) (Отменена с Решение № 8145 от 2003 г. по адм.д. № 3896 от 2003 г., ДВ, бр. 76 от 2003 г.; нова, бр. 87 от 2003 г.) Наето лице може да бъде и лечебно заведение по Закона за лечебните заведения или здравно заведение по Закона за народното здраве.
Глава седма
ОБЩИ УСЛОВИЯ И РЕД ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОРИ ЗА ОКАЗВАНЕ НА МЕДИЦИНСКА И СТОМАТОЛОГИЧНА ПОМОЩ
Чл. 23
(1) Националната здравноосигурителна каса договаря с БЛС и ССБ медицинска и стоматологична помощ по обхват, обем, качество и цена.
(2) Цената по ал. 1 покрива изцяло или частично стойността на различните видове медицинска и стоматологична помощ.
Чл. 24.
(1) Националната здравноосигурителна каса сключва договори за оказване на медицинска и стоматологична помощ на територията на Република България с ИМП и ИСП по глава шеста, които:
1. отговарят на следните общи условия:
а) актуално членство в БЛС/ССБ - за лекарите и стоматолозите, които ръководят, съответно работят в лечебното или здравното заведение;
б) притежават регистрация в районен център по здравеопазването (РЦЗ) на територията на съответната РЗОК или разрешение за осъществяване на съответните дейности, за които лечебното заведение кандидатства, съгласно ЗЛЗ;
2. отговарят на специални условия съгласно глави шестнадесета, седемнадесета и двадесета от специалната част.
(2) Директорът на РЗОК сключва договорите по ал. 1 с ИМП и ИСП, които имат седалище на територията, обслужвана от РЗОК, в съответствие с НРД.
Чл. 25.
(1) Лечебните и здравните заведения, кандидатстващи за сключване на договор със съответната РЗОК, представят документите, посочени в специалната част.
Чл. 26.
(1) Изискуемите документи се подават от ИМП и ИСП в съответната РЗОК в срок до 30 дни от влизане в сила на НРД.
(2) Директорът на РЗОК разглежда подадените документи и сключва договори с ИМП и ИСП в срок до 60 дни от влизане в сила на НРД.
(3) При непълнота на представените документи директорът на РЗОК в срок 7 работни дни от установяването й писмено уведомява лечебното и здравното заведение за това обстоятелство и определя срок за нейното отстраняване.
(4) Когато непълнотата е отстранена в определения от директора на РЗОК срок, който изтича след срока по ал. 2, договор може да се сключи и след изтичането му.
(5) Директорът на РЗОК може да сключва договори за оказване на извънболнична медицинска помощ и след изтичане на срока по ал. 2 с лечебни заведения, създадени и регистрирани след влизане в сила на НРД, при наличие на следните две условия:
1. лечебните заведения отговарят на изискванията на закона и условията, установени в НРД;
2. лекарите, регистрирани и/или работещи в лечебните заведения, не са в трудови или граждански правоотношения с други лечебни заведения за СИМП, сключили договор с НЗОК и които са в същия здравен район.
(6) Директорът на РЗОК може да сключва договори за оказване на болнична помощ и след изтичане на срока по ал. 2 с лечебни заведения, създадени и получили разрешение от министъра на здравеопазването за осъществяване на дейност след влизане в сила на НРД, които отговарят на изискванията на закона и условията, установени в НРД.
Чл. 27.
(1) Директорът на РЗОК отказва да сключи договор при:
1. условие, че лечебното или здравното заведение не отговаря на изисквания на закона, което се установява от представените документи или при проверка;
2. липса на някое от общите или специалните изсквания и условия за сключване на договор, определени в НРД, което се установява от представените документи или при проверка;
3. непълнота на изискуемата документация, която не е била отстранена в определения срок;
4. невъзможност на съответното лечебно или здравно заведение да осъществява медицинската или стоматологичната помощ, за изпълнение на която кандидатства, което се установява от представените документи или при проверка;
5. наложена санкция "прекратяване на договор" по договор с НЗОК, сключен в съответствие с НРД 2002;
6. липса на институционална акредитационна оценка или акредитационна оценка 0 звезди - за лечебни заведения, осъществяващи дейности от основен пакет болнична помощ съгласно Наредба № 27 от 2002 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.
(2) Директорът на РЗОК отказва да сключи договор с лечебни заведения за извънболнична медицинска помощ, на които са наложени три или повече влезли в сила санкции по НРД 2002 за извършени нарушения по чл.120, ал. 1, т. 1, 2, 5 и 8 от НРД 2002.
(3) Отказът на директора на РЗОК се издава в писмена форма и съдържа:
1. правни и фактически основания за издаване на отказа;
2. пред кой орган и в какъв срок отказът може да бъде обжалван;
3. дата на издаване и подпис на директора на РЗОК.
(4) Отказът на директора на РЗОК се връчва на лицето, което представлява лечебното или здравното заведение, или се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка в срок 7 работни дни от издаването му.
(5) При отказ на директора на РЗОК да сключи договор с изпълнител на ИМП или ИСП се прилагат чл.59, ал. 6 и 7 ЗЗО.
Глава осма
ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛИТЕ НА МЕДИЦИНСКА И СТОМАТОЛОГИЧНА ПОМОЩ
Чл. 28.
Изпълнителите на медицинска или стоматологична помощ осъществяват дейността си съгласно изискванията на чл.6, ал. 1 ЗЛЗ, Кодекса на професионалната етика (ДВ, бр. 79 от 2000 г.) и Кодекса за професионална етика на стоматолозите (ДВ, бр. 49 от 2002 г.).
Чл. 29.
Изпълнителите на медицинска или стоматологична помощ имат право да получат договореното заплащане за реализираните дейности при условията и по реда на глави шестнадесета, седемнадесета и двадесета.
Чл. 30.
Изпълнителите на медицинска или стоматологична помощ имат право да получават текуща информация и съдействие от РЗОК относно възложените им за изпълнение дейности.
Чл. 31.
(1) Изпълнителят на медицинска или стоматологична помощ осъществява дейността си според правилата за добра медицинска практика и утвърдени медицински стандарти при спазване на професионалната тайна и правата на пациента.
(2) Изпълнителят по ал. 1 разяснява на ЗЗОЛ естеството на необходимите изследвания, манипулации, физикални и оперативни интервенции и риска, който те крият, и ги осъществява след получено съгласие от пациента.
(3) Информацията по ал. 2 се предоставя на пациента предварително или на възможно най-ранен етап и по начин, даващ му възможност да я разбере и да направи своя независим и свободен избор. За малолетните и непълнолетните лица и за поставените под пълно или ограничено запрещение лица изборът се извършва от техните родители и настойници, съответно със съгласието на техните родители и попечители.
(4) Изпълнителят на медицинска или стоматологична помощ може да не предостави информацията по ал. 3, ако прецени, че с това може да причини сериозни щети на душевното или физическото здраве на пациента. В тези случаи той е длъжен да я предостави на съпруг/а, родители/настойници/ попечители, други роднини по права линия, роднини по съребрена линия до втора степен включително.
Чл. 32.
(1) Изпълнителят на медицинска или стоматологична помощ няма право да прилага диагностични и лечебни методи, които:
1. не са утвърдени в медицинската практика, противоречат на медицинската наука и създават риск за здравето и живота на пациента;
2. водят до временна промяна в съзнанието без съгласието на пациента, с изключение на животозастрашаващи състояния, изискващи спешна намеса, и при невъзможност да се вземе писмено съгласие на съпруг/а или роднини по чл. 31, ал. 4.
(2) На лица, които възпрепятстват оказването на медицинска или стоматологична помощ, може да не се окаже такава, с изключение на състояния, застрашаващи живота им.
Чл. 33.
Изпълнителите на медицинска или стоматологична помощ се задължават да:
1. осигуряват достъпна медицинска или стоматологична помощ и изпълняват правилата за добра медицинска практика съгласно условията на НРД;
2. предоставят медицинска или стоматологична помощ по вид и обем, съответстваща на договорената;
3. предписват лекарства, заплащани напълно или частично от НЗОК - с изключение на изпълнителите на болнична медицинска и болнична стоматологична помощ;
4. предписват лекарства по вид и количества, съобразени с изискванията на НРД и други действащи нормативни документи;
5. не изискват плащане или доплащане от ЗЗОЛ за дейност, която според договора се заплаща изцяло или частично от НЗОК, извън предвидената в договора сума, с изключение на консумативи, посочени за определени клинични пътеки, както и случаите на договорено в НРД доплащане за стоматологични дейности;
6. предоставят задължително изискваната от НЗОК информация в срокове, структура и формат, посочени в договора;
7. осигуряват на длъжностните лица на НЗОК достъп до документи, свързани с отчитането на извършените дейности;
8. не разпространяват данни, свързани с личността на ЗЗОЛ, станали му известни при или по повод оказване на медицинска или стоматологична помощ, освен в случаите, предвидени със закон.
Глава девета
КАЧЕСТВО НА МЕДИЦИНСКАТА И СТОМАТОЛОГИЧНАТА ПОМОЩ
Чл. 34.
(1) Страните по договора извършват систематично и планирано оценяване, мониториране, контрол и непрекъснато подобряване на качеството на медицинските и стоматологичните услуги, с което се осигурява равенство в достъпа, ефективността и сигурността на договорените медицински и стоматологични услуги и повишаване на удовлетвореността на пациентите.
Чл. 35.
Националната здравноосигурителна каса извършва оценка на качеството на дейностите, осъществявани от изпълнителите на медицинска и стоматологична помощ, като използва следните методи:
1. анализ на данните, постъпващи в РЗОК чрез отчети;
2. медицински одит, осъществяван от НЗОК и от външни експерти;
3. анализ на жалбите;
4. анкетен метод:
а) анкетиране на ЗЗОЛ по отношение на удовлетвореност;
б) анкетиране на изпълнителите на медицинска и стоматологична помощ.
Чл. 36.
Специфичните индикатори за качество са валидни за определен вид медицинска и стоматологична помощ и се уреждат в специалната част - глави шестнадесета, седемнадесета и двадесета.
Чл. 37.
Оценката на качеството на предоставените услуги от изпълнителите на медицинска и стоматологична помощ се извършва от директора на съответната РЗОК съгласно система за оценка на качеството, включваща специфични индикатори.
Глава десета
ДОКУМЕНТАЦИЯ И ДОКУМЕНТООБОРОТ
Чл. 38.
Изпълнителите на медицинска и стоматологична помощ съставят следните документи:
1. първични медицински и стоматологични документи - приложение № 2;
2. финансово-отчетни документи - приложение № 3.
Чл. 39.
(1) Документацията и документооборотът за ИМП се уреждат в специалната част на НРД, дял първи "Медицинска помощ".
(2) Документацията и документооборотът за ИСП се уреждат в специалната част на НРД, дял втори "Стоматологична помощ".
Глава единадесета
ЛЕКАРСТВА ЗА ИЗВЪНБОЛНИЧНА ПОМОЩ, ЗАПЛАЩАНИ НАПЪЛНО ИЛИ ЧАСТИЧНО ОТ НЗОК
Раздел I
Заболявания, за лечението на които НЗОК напълно или частично заплаща
Чл. 40.
Националната здравноосигурителна каса заплаща напълно или частично лекарства за домашно лечение на територията на страната за заболявания, определени с Наредба № 26 от 2002 г. за определяне на списъка на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК напълно или частично заплаща (ДВ, бр. 1 от 2003 г.).
Чл. 41.
(1) Националната здравноосигурителна каса определя заболяванията от списъка по чл. 40, за които е необходимо издаване на "Рецептурна книжка на хронично болния" в приложение № 4.
(2) Националната здравноосигурителна каса чрез РЗОК довежда до знанието на изпълнителите на медицинска и стоматологична помощ заболяванията по ал. 1.
(3) Начинът на работа с "Рецептурна книжка на хронично болния" е посочен в приложение № 4.
Раздел II
Ред и начин на формиране на списъка на лекарства за извънболнично лечение, заплащани от НЗОК
Чл. 42.
(1) Страните по НРД се споразумяват до влизане в сила на позитивния лекарствен списък в Република България съгласно чл.10, ал. 2 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина (ЗЛАХМ) (ДВ, бр. 36 от 1995 г.) да продължи да действа лекарственият списък, договорен по НРД 2002, наричан за краткост "лекарствен списък на НЗОК".
(2) Националната здравноосигурителна каса заплаща цената на производител или на аптека по ред, начин и в срокове, определени в индивидуалните споразумения и договори.
Чл. 43.
Лекарственият списък на НЗОК в приложение № 4 съдържа:
1. данни за всеки лекарствен продукт и химико-терапевтичната група, към която той се отнася;
2. договорена цена и търговска надценка;
3. начин на заплащане;
4. ред и изисквания при предписването на лекарствения продукт, които са задължителни за изпълнителите на медицинска и стоматологична помощ.
Чл. 44.
Националната здравноосигурителна каса заплаща до три лекарствени продукта, включени в лекарствения списък на НЗОК, предписани на ЗЗОЛ за лечението на едно заболяване по чл. 40.
Чл. 45.
(1) Националната здравноосигурителна каса издава указания за работа с лекарствения списък на НЗОК, които са задължителни за ИМП и ИСП.
(2) Националната здравноосигурителна каса чрез РЗОК довежда до знанието на всички ИМП и ИСП, лечебни заведения, издаващи протоколи, и аптеки, сключили договор с РЗОК, указанията по ал. 1 в срок не по-малък от 10 дни преди прилагането им. (
3) Указанията по ал. 1 се издават еднократно за действието на НРД. Промени могат да бъдат правени след влизане в сила на законови или подзаконови нормативни актове.
Чл. 46.
Лечебните заведения за извънболнична помощ са задължени да поддържат спешен шкаф с позициите съгласно Наредба № 25 от 1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ (ДВ, бр. 98 от 1999 г.) и лекарска чанта, обезпечаващи работата на ИМП при оказване на спешна помощ и при незабавно отзоваване при повикване.
Раздел III
Условие и ред за предписване на лекарства
Чл. 47.
(1) Изпълнителите на извънболнична медицинска и стоматологична помощ предписват лекарства от лекарствения списък на НЗОК за лечение на ЗЗОЛ с установени заболявания от списъка по чл. 40.
(2) Лекарствата по ал. 1 се предписват на основание чл.56 ЗЗО и при спазване изискванията на НРД, сключените с РЗОК договори и действащото законодателство.
Чл. 48.
Лекарствените продукти се предписват само след извършен преглед, който се документира в амбулаторния лист чрез подписа на ЗЗОЛ.
Чл. 49.
(1) На една рецептурна бланка за лечение на едно заболяване изпълнителят на извънболнична медицинска и стоматологична помощ има право да предпише до три лекарствени продукта от различна химико-терапевтична група, като нанася МКБ-кода в полето срещу всеки един от предписаните продукти.
(2) Лекарствени продукти, посочени в лекарствения списък на НЗОК като заплащани от НЗОК на доставчик и/или предписвани на протокол, се изписват на отделна рецептурна бланка.
Чл. 50.
Изпълнителят на извънболнична медицинска и стоматологична помощ има право да предпише лекарствени продукти в следните количества: 1. за лечение на остри състояния - лекарствени продукти за не повече от 10 дни; 2. за лечение на хронични заболявания - лекарствени продукти за не повече от 30 дни, с изключение на случаите по чл. 14, ал. 2 от Наредба № 4 от 2001 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти (ДВ, бр. 10 от 2001 г.) и липса на подходяща опаковка в лекарствения списък на НЗОК.
Чл. 51.
(1) Изпълнителят на медицинска или стоматологична помощ предписва лекарствените продукти от лекарствения списък на НЗОК на цели опаковки. В случаите по чл. 50, т. 2 той предписва лекарствени продукти в количества, достатъчни до следващо посещение, и записва с думи срока, за който те са предписани.
(2) Изпълнителите на медицинска или стоматологична помощ имат право да издадат "Рецептурна бланка" (бл. МЗ-НЗОК № 5) преди изтичането на 30-дневния срок от предхождащото предписание в случаите, когато се налага изравняване на сроковете на предписване на лекарствата.
Чл. 52.
(1) Лекарствените продукти, за които НЗОК заплаща, се предписват на "Рецептурна бланка" (бл. МЗ-НЗОК № 5).
(2) В рецептурната бланка ИМП и ИСП задължително попълват вярно и четливо всички реквизити, отнасящи се до:
1. лични данни на лекаря или стоматолога, предписващ лекарствените продукти;
2. регистрационни данни за практиката;
3. данни за ЗЗОЛ;
4. данни за предписваните лекарствени продукти, начина и срока на приемане;
5. номер на амбулаторния лист;
6. номер на "Рецептурната книжка на хронично болния", в случаите, когато тя е необходима.
(3) В амбулаторния лист се вписва фабричният номер на рецептурната бланка.
(4) Третият екземпляр от рецептурната бланка се съхранява от издалия рецептата за отчетност и контрол и е неразделна част от досието на пациента. Изключения се допускат само в случаите на предписания, извършвани по реда на чл.12, ал. 2 от Наредба № 4 от 2001 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти. В случаите, когато ИМП създават и поддържат електронни досиета на ЗЗОЛ, третият екземпляр от рецептурната бланка се съхранява в амбулаторията от издалия рецептата за отчетност и контрол.
(5) При издаване на рецептурна бланка за предписване на лекарства за заболявания от списъка по чл. 41 ал. 1 ИМП и ИСП вписва назначената терапия и в "Рецептурната книжка на хронично болния".
Чл. 53.
(1) Редът за предписване на лекарства от лекарствения списък на НЗОК се определя в три групи:
1. група I - лекарства, отпускани по протокол по реда на чл.55 ЗЗО;
2. група II - лекарства за определени заболявания, предписвани само от специалисти по профила на заболяването, сключили договор с РЗОК за извънболнична помощ;
3. група III - лекарства, предписвани от ОПЛ, които могат да бъдат назначавани и от специалисти на генеричен принцип.
(2) Терапията с лекарства по ал. 1, т. 3, назначена от специалист, сключил договор с НЗОК, се отразява в амбулаторния лист, третият екземпляр от който се предава на ОПЛ чрез ЗЗОЛ.
(3) Терапията с лекарства по ал. 1,т. 3, назначена от специалист, не сключил договор с НЗОК, се отразява в ЛАК или бланка "Медицинско направление" - бл. МЗ 119, който се предава на ОПЛ чрез ЗЗОЛ.
(4) Общопрактикуващият лекар има право да предписва лекарствени продукти съгласно назначената терапия по ал. 2 и 3 в рамките на съществуващата в лекарствения списък на НЗОК химико-терапевтична група.
Чл. 54.
(1) Изпълнителят на медицинска или стоматологична помощ е длъжен да уведоми ЗЗОЛ/родител/настойник/попечител:
1. за вида на предписаните лекарствени продукти, тяхното действие, нежелани лекарствени реакции, реда и начина на приемане;
2. за възможния избор на фармацевтично-еквивалентен продукт, включен в лекарствения списък на НЗОК;
3. за сумата, която ЗЗОЛ следва да заплати при получаване на лекарствените продукти в аптеката.
(2) Уведомяването на ЗЗОЛ, респ. на родителя/настойника/попечителя, се доказва с подпис, положен в амбулаторния лист.
(3) В случай на получаване на съобщение от РЗОК или аптека за блокиране на лекарствен продукт от лекарствения списък на НЗОК ИМП или ИСП уведомява при възможност ЗЗОЛ, на които е предписван такъв продукт.
Чл. 55.
Лекарствените продукти, обозначени в лекарствения списък на НЗОК като отпускани по протокол, се предписват при спазване на следния ред: 1. предписанията се извършват на протокол - обр. "МЗ-НЗОК № 1"; 2. на един протокол може да се предпише едно лекарство в до три дозови единици; 3. протоколите се издават за брой лечебни курсове в рамките на до шест месеца; 4. данните от предписанието се пренасят от одобрения по реда на раздел VI протокол върху "Рецептурна бланка" (МЗ-НЗОК № 5) от ОПЛ, който съхранява в медицинското досие на пациента копие от протокола.
Чл. 56.
(1) Рецептите имат срок на валидност до 30 календарни дни, а протоколите - до шест месеца, считано от датата на издаването им.
(2) За дата на издаване на протокола се счита датата на заверяването му в РЗОК.
Раздел IV
Условие и ред за отпускане на лекарства
Чл. 57.
(1) Рецептата се изпълнява в аптека, сключила договор с РЗОК, срещу представяне на документ за самоличност на приносителя. (2) В случаите по чл. 41, ал. 1 за изпълнение на рецептата се представя и "Рецептурна книжка за лечение на хронично болен".
(3) В случаите по ал. 2 рецептата се изпълнява в аптека, сключила договор с РЗОК по местоживеене на лицето.
Чл. 58.
(1) Националната здравноосигурителна каса изготвя общи условия за договаряне с аптеките в цялата страна, които ще отпускат лекарствени продукти от лекарствения списък на НЗОК.
(2) Всяка РЗОК сключва договори с аптеки, намиращи се на територията на съответната област.
(3) Срокът за сключване на договорите по ал. 2 е до 45 дни от датата на обнародване на НРД 2003 в "Държавен вестник".
(4) Районна здравноосигурителна каса може да сключи договор с аптека извън сроковете по ал. 3 в случаите на:
1. аптеката се намира в населено място или район с население под 5000 души, в който не съществува аптека, сключила договор с РЗОК;
2. прекратяване на договор с аптека в населено място или район с население под 5000 души, в който не съществува друга аптека, сключила договор с РЗОК.
(5) Районната здравноосигурителна каса предоставя в Централното управление (ЦУ) на НЗОК информация за сключените договори.
Чл. 59.
Рецептата не се изпълнява в аптеката и се връща на приносителя й, когато:
1. не съдържа всички реквизити;
2. срокът й на валидност по чл. 56 е изтекъл;
3. предписаното количество не съответства на изискванията на чл. 50 съгласно определената доза на прием;
4. предписаният лекарствен продукт не е включен в лекарствения списък на НЗОК или не се изписва по реда на чл.56, ал. 2 ЗЗО;
5. не се представя "Рецептурна книжка за лечение на хроничноболния" или документи по чл. 75, ал. 3;
6. съдържа несъответстващи кодове на лекарства и МКБ-кодове;
7. съдържа превишени дози, срещу които няма подпис на лекаря в случаите на чл.7, ал. 1, т. 3 от Наредба № 4 от 2001 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти; заличени и/или задраскани данни;
8. са налице други несъответствия с лекарствения списък на НЗОК и посочените в него изисквания по предписанието или указанията по чл. 45, ал. 1.
Чл. 60.
В случаите по чл.109 и чл.110 ЗЗО НЗОК не заплаща лекарства за извънболнично лечение на ЗЗОЛ.
Раздел V
Контрол по предписване и отпускане на лекарства
Чл. 61.
(1) Националната здравноосигурителна каса упражнява контрол по изпълнение на сключените договори с изпълнители на медицинска и стоматологична помощ по отношение на предписване на лекарства.
(2) Националната здравноосигурителна каса упражнява контрол по изпълнение на сключените договори с аптеки по отношение на договорените условия за отпускане на лекарства.
Чл. 62.
(1) Контролът по чл. 61, ал. 1 се упражнява по реда на извършване на медицински контрол съгласно глави осемнадесета и двадесета.
(2) Контролът по чл. 61, ал. 2 се упражнява по ред и начин, определен в сключените договори за отпускане на лекарства с аптеките.
(3) Контролът по чл. 61 се осъществява от лицата по смисъла на глава тринадесета, като могат да участват и консултанти-фармацевти - длъжностни лица в ЦУ на НЗОК и РЗОК.
Чл. 63.
Централното управление на НЗОК предоставя данни на РЗОК за средномесечната стойност на лечението на заболяванията по чл. 40, които служат за преценка на дейността на ИМП по предписване на лекарства.
Раздел VI
Извършване на експертиза за предписване и отпускане на скъпи лекарства по смисъла на чл. 78, т. 2 ЗЗО, заплащани от НЗОК
Чл. 64.
Лекарствените продукти по реда на чл. 53, ал. 1, т. 1 се предписват с "Протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК (РЗОК)" (бл. МЗ-НЗОК № 1).
Чл. 65.
Лекарствените продукти по чл. 64 се разделят на три групи:
1. група I А - протоколите за тях се разглеждат и утвърждават от комисия към НЗОК;
2. група I Б - протоколите за тях се разглеждат и утвърждават от комисия към РЗОК;
3. група I С - протоколите се издават от специалист по профила на заболяването и се заверяват в РЗОК.
Чл. 66.
(1) За разрешаване отпускането на лекарствени продукти по чл. 65, т. 1 НЗОК съвместно с консултанти, определени със заповед на директора на НЗОК, и експерти на БЛС разработва програма за заболяването и лекарствените продукти за неговото лечение, която съдържа:
1. уводна част, съдържаща обосновка, степен на повлияване хода на заболяването и прогнозни резултати от предлаганото лечение, данни за заболеваемост и болестност в страната;
2. брой ЗЗОЛ, които ще бъдат лекувани по програмата за срока на действие на НРД;
3. критерии за включване на ЗЗОЛ в програмата;
4. лечебно-диагностичен алгоритъм;
5. периодичност на контролните прегледи;
6. необходими медико-диагностични изследвания и референтни стойности на показатели за проследяване на ефективността на лечението;
7. лечебно заведение и ниво на компетентност на оценяващите ефективността на проведеното лечение.
(2) Програмите по ал. 1 влизат в сила след утвърждаване от директора на НЗОК на икономическа оценка с цел гарантиране на тяхната финансова обезпеченост в рамките на утвърдения бюджет.
(3) За разрешаване отпускането на лекарствени продукти по чл. 65, т. 2 НЗОК съвместно с консултанти, определени със заповед на директора на НЗОК, и експерти на БЛС разработва критерии за всеки продукт.
(4) Националната здравноосигурителна каса довежда до знанието на всички ИМП и лечебни заведения по чл. 67, ал. 1 програмите и критериите по ал. 1 и 3.
Чл. 67.
(1)Право да издават протоколи имат създадените със заповед на директора на лечебното заведение експертни комисии по съответното заболяване към университетски клиники, клиники в МБАЛ, диспансери, МЦ и ДКЦ съобразно изискванията на съответната програма и критерии.
(2) Съставът на комисиите по ал. 1 се утвърждава от директора на НЗОК, считано от 1.VI.2003 г.
Чл. 68.
Протоколите се издават за брой лечебни курсове, посочени в програмите и критериите по чл. 66, ал. 1 и 3, в рамките до шест месеца.
Чл. 69.
(1) При кандидатстване за получаване на лекарствато по чл. 65, т. 1 и 2 ЗЗОЛ представя следните документи:
1. молба (свободен текст) до директора на РЗОК по местоживеене;
2. епикриза съгласно изискванията на съответната програма или критерии, издадена от лечебното заведение, поставило диагнозата;
3. актуална етапна епикриза от специалист по профила на заболяването, наблюдаващ ЗЗОЛ, в случаите на продължаване на вече започнато лечение;
4. експертно становище, издадено от комисия по профила на заболяването, назначила терапията със съответния лекарствен продукт;
5. приложени изследвания, които се изискват по чл. 66, ал. 1, т. 6 или ал. 3;
6. оригинален протокол по чл. 65;
7. оригинал на предишен протокол с изпълнението на рецепти по месеци;
8. документ за платени здравноосигурителни вноски;
9. декларация за съгласие с изискванията за лечение по програмата.
(2) Всички документи по ал. 1 следва да бъдат изведени от лечебните заведения по съответния ред.
(3) Документите се представят в РЗОК по местоживеене на ЗЗОЛ.
Чл. 70.
(1) Документи по чл. 69 се разглеждат от експертни комисии в ЦУ на НЗОК или РЗОК.
(2) Комисията в ЦУ на НЗОК работи по ред и начин, утвърден от управителния съвет на НЗОК.
(3) Комисията в РЗОК работи по ред и начин, определен от директора на НЗОК.
(4) Експертите-консултанти на комисиите се определят с отделна заповед на директора на НЗОК (РЗОК).
Чл. 71.
(1) Комисията в ЦУ на НЗОК своевременно уведомява РЗОК за достигане броя на ЗЗОЛ съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2.
(2) В случаите по ал. 1 постъпилите документи по чл. 69, ал. 1 се връщат на ЗЗОЛ.
Чл. 72.
(1) Анулиране на протоколи се извършва в следните случаи:
1. смърт на пациента;
2. промяна на терапията, дозата или прекратяване на лечението, вкл. и в случаите на поява на нежелани лекарствени реакции; 3. в случай на изгубване или повреждане на протокола;
4. при промяна на условията, реда и начина за отпускане на лекарствения продукт;
5. в случаите на отмяна на протокол, издаден от комисията в РЗОК, от комисията в ЦУ на НЗОК;
6. при установено неспазване на предписаната схема на лечение;
7. при констатирано повторение на протокол, издаден на едно и също лице за припокриващи се периоди и за един и същ лекарствен продукт в различни РЗОК и/или НЗОК;
8. при представяне на ксерокопие на издаден от комисията протокол в аптека.
(2) В случаите по ал. 1, т. 3 комисията, утвърдила протокола, служебно съставя нов за остатъчния срок съобразно назначената терапия.
Чл. 73.
При установено неспазване на предписаната терапевтична схема в одобрен протокол комисиите по чл. 70 имат право да откажат разглеждането на постъпили молби за следващ курс лечение.
Чл. 74.
В ЦУ на НЗОК се съхранява обобщена информация за ЗЗОЛ, за които са издадени протоколи, получена от РЗОК по ред, начин и формат, определен от ЦУ на НЗОК.
Чл. 75.
(1) Лекарственият продукт, за който има одобрен протокол, се отпуска в аптеки, сключили договор с РЗОК, определени за извършване на дейността на територията на РЗОК, в която ЗЗОЛ е подало документи и е получило разрешение за получаването му.
(2) Изключение по ал. 1 се допуска в случаи на получени протоколи по чл. 65, когато ЗЗОЛ е променило временно или постоянно своето местоживеене. В този случай протоколът се представя за презаверка в РЗОК по временното или новото местоживеене.
(3) Отпускането на лекарствения продукт се извършва след представяне на оригинален протокол, заверен от РЗОК, "Рецептурна бланка" (бл. МЗ-НЗОК № 5), рецептурна книжка, документ за самоличност на приносителя и копие на протокола, който се съхранява в аптеката.
Чл. 76.
(1) По време на болнично лечение по клинични пътеки хоспитализираните пациенти могат да получават от извънболничната помощ лекарства, заплащани от НЗОК, само за хронични придружаващи заболявания, за които имат регистрирана рецептурна книжка преди датата на хоспитализацията.
(2) Изпълнителите на болнична помощ поемат разходите за лекарствени продукти на ЗЗОЛ за:
1. основното заболяване, за което е хоспитализирано лицето;
2. новооткрито заболяване по време на стационарното лечение.
Чл. 77.
На ЗЗОЛ, получаващи лекарства по реда на този раздел, не могат да им бъдат предписвани други лекарства от лекарствения списък на НЗОК, предназначени за лечение на същото заболяване.
Глава дванадесета
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ ПО ИНФОРМАЦИОННОТО ОСИГУРЯВАНЕ И ОБМЕНА НА ИНФОРМАЦИЯ
Чл. 78.
(1) Изпълнителите на медицинска или стоматологична помощ се задължават да събират, поддържат, съхраняват и предоставят информация на съответната РЗОК за извършената от тях дейност в полза на ЗЗОЛ.
(2) Обемът и видът на информацията по ал. 1 се използва за изграждане и поддържане на регистрите на НЗОК по чл. 63, т. 1 и 2 ЗЗО.
Чл. 79.
Обемът и видът на предоставяната информация са определени в НРД, като се спазват реквизитите на установените в този договор документи.
Чл. 80.
(1)Изпълнителите на медицинска или стоматологична помощ се задължават да предоставят изискваната информация на хартиен или електронен носител в сроковете, определени в НРД.
(2) Информацията, предавана на електронен носител, се предоставя в зададени от НЗОК фиксирани формати, предназначени за компютърна обработка.
Чл. 81.
Договорните партньори се задължават да предоставят съхраняваната при тях информация по чл. 78 на контролните органи на НЗОК с цел извършване на контрол.
Чл. 82.
(1) Националната здравноосигурителна каса еднократно получава от РЦЗ информация за вписаните в регистъра ИМП и ИСП съгласно чл.41 ЗЛЗ.
(2) Националната здравноосигурителна каса ежемесечно получава от РЦЗ информация за настъпилите в регистъра на ИМП и ИСП промени.
Чл. 83.
Националната здравноосигурителна каса се задължава да съхранява данните за ЗЗОЛ и ИМП и ИСП за период, регламентиран в чл.67 ЗЗО.
Чл. 84.
Националната здравноосигурителна каса се задължава да използва данните, свързани с личността на ЗЗОЛ и ИМП и ИСП, в съответствие с изискванията по чл.68, ал. 1 и 2 ЗЗО.
Чл. 85.
Националната здравноосигурителна каса се задължава да не предоставя данни, свързани с личността на ЗЗОЛ и изпълнителите на медицинска и стоматологична помощ, освен в случаите, когато това е предвидено със закон.
Чл. 86.
Националната здравноосигурителна каса се задължава чрез РЗОК да предоставя на ЗЗОЛ при поискване информация за ИМП, ИСП и аптеките, сключили договор с РЗОК, съдържаща данните по чл.64, ал. 2 ЗЗО.
Чл. 87.
(1) Националната здравноосигурителна каса се задължава да предоставя на лечебните заведения за ПИМП информация за промените в регистрите на работещите в тях ОПЛ.
(2) Информацията по ал. 1 се предоставя на тримесечие при подаване от изпълнителите на ПИМП на отчета за последния месец от тримесечието.
Чл. 88.
Министърът на здравеопазването, НЗОК и БЛС съвместно управляват частта от проект BUL 4565, финансиран по договор със Световната банка, насочена към частично машинно осигуряване на болничната помощ.
Глава тринадесета
УСЛОВИЯ И РЕД ЗА КОНТРОЛ ПО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ДОГОВОРИТЕ
Чл. 89.
(1) Контролът по изпълнение на договорите за оказване на медицинска и стоматологична помощ, сключени в съответствие с НРД, е:
1. медицински и стоматологичен;
2. финансов.
(2) Медицинският и финансовият контрол на ИМП се уреждат в глава осемнадесета, раздели I и II.
(3) Стоматологичният и финансовият контрол на ИСП се урежда в глава двадесета, раздел IX.
Чл. 90.
Директорът на НЗОК упражнява цялостен контрол върху изпълнението на договорите:
1. чрез длъжностни лица на НЗОК;
2. чрез длъжностни лица на РЗОК - финансови инспектори, лекари-контрольори и стоматолози-контрольори.
Чл. 91.
(1) Изпълнителите на медицинска и на стоматологична помощ са длъжни да:
1. оказват съдействие на контролните органи на НЗОК и РЗОК при изпълнение на служебните им задължения;
2. предоставят на контролните органи на НЗОК и РЗОК при поискване всички документи по сключените договори.
(2) Контролната дейност се осъществява по начин, незатрудняващ основната дейност на изпълнителите на медицинска и на стоматологична помощ.
Глава четиринадесета
САНКЦИИ ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРИТЕ
Чл. 92.
Когато изпълнител на медицинска или стоматологична помощ не изпълни задълженията си по договор с НЗОК, тя има право да приложи санкции, предвидени в глава деветнадесета - за ИМП, и глава двадесета - за ИСП.
Чл. 93.
(1) На територията, обслужвана от РЗОК, се конституират арбитражни комисии:
1. за обжалване на констатациите на лекарите-контрольори;
2. за обжалване на констатациите на стоматолозите-контрольори;
3. за обжалване на констатациите на финансовите инспектори.
(2) Съставът на арбитражните комисии се определя по писмено споразумение между директора на РЗОК и председателите на районните колегии на БЛС и ССБ.
(3) В едномесечен срок от обнародването на НРД въз основа на споразумението лицата по ал. 2 издават заповеди за участие в арбитражните комисии съответно на представителите на РЗОК и районните колегии на БЛС и ССБ.
(4) Арбитражните комисии се конституират за срока на действие на НРД.
Глава петнадесета
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОГОВОР С ИЗПЪЛНИТЕЛ НА МЕДИЦИНСКА И СТОМАТОЛОГИЧНА ПОМОЩ
Чл. 94.
Договорът с ИМП и ИСП се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие:
1. по взаимно съгласие между страните, изразено писмено;
2. с изтичане на уговорения срок;
3. при смърт или поставяне под запрещение на лекаря или стоматолога, регистрирал индивидуална практика за извънболнична медицинска или стоматологична помощ - от момента на смъртта или от датата на постановяване на съдебното решение за поставяне под запрещение;
4. при заличаване на регистрацията в РЦЗ на лечебното заведение-изпълнител при условията на чл.45 ЗЛЗ - от датата на влизане в сила на акта на заличаването;
5. при заличаване на лекаря или стоматолога, регистрирал индивидуалната практика за първична или специализирана медицинска помощ, от регистъра на съответната районна колегия на БЛС/ССБ, за което председателят на колегията незабавно уведомява РЗОК - от датата на влизане в сила на акта на заличаването;
6. при прекратяване, ликвидация или обявяване в несъстоятелност на изпълнител - юридическо лице или едноличен търговец - от момента на настъпване на съответното юридическо събитие.
Чл. 95.
Договорът се прекратява без предизвестие от страна на НЗОК, когато:
1. изпълнителят е прекратил дейността си, без да уведоми РЗОК - от датата на прекратяване на дейността, установена от контролните органи на РЗОК;
2. изпълнителят не представи отчети за извършена дейност:
а) за ИМП - повече от два последователни месеца;
б) за ИСП - повече от три последователни месеца.
Чл. 96.
Договорът може да се прекрати с писмено предизвестие от страна на ИМП или ИСП в следните срокове:
1. за изпълнител на ПИМП и ПИСП - един месец, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от три месеца; 2. за изпълнител на СИМП и СИСП - 15 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от един месец;
3. за изпълнител на болнична помощ - един месец, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от три месеца.
Чл. 97.
(1) Договорът може да се прекрати с едномесечно предизвестие от страна на НЗОК в случаите на прилагане на санкции по чл. 262, ал. 1, т. 2.
(2) Прекратяването на договор с изпълнител не освобождава НЗОК от задължението да му заплати извършените дейности до прекратяването на договора по представени отчетни документи.
СПЕЦИАЛНА ЧАСТ
ДЯЛ I
МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ
Глава шестнадесета
ИЗВЪНБОЛНИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ
Раздел I
Условия и ред за сключване на договори с изпълнители на извънболнична медицинска помощ
Чл. 98.
Страна по договор с НЗОК може да бъде лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ, което отговаря на общите условия по чл. 24, ал. 1, т. 1, както и на специалните условия в този раздел.
Чл. 99.
(1) Националната здравноосигурителна каса сключва договор с лечебно заведение за ПИМП, което има функциониращо и налично в лечебното заведение медицинско и техническо оборудване и обзавеждане съгласно приложение № 5.
(2) Лечебно заведение за ПИМП, желаещо да сключи договор с НЗОК, следва да има регистрирани ЗЗОЛ, осъществили правото си на свободен избор на ОПЛ.
(3) Не се установява долна и горна граница на броя ЗЗОЛ, осъществили правото си на избор на ОПЛ от лечебно заведение за ПИМП.
(4) Лечебните заведения за ПИМП могат да ползват общи помещения и оборудване съгласно приложение № 5.
Чл. 100.
(1) Националната здравноосигурителна каса сключва договори с лечебни заведения за СИМП за извършване на специализирани медицински дейности по специалности съгласно Наредба № 27 от 2002 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.
(2) Лечебно заведение за СИМП, желаещо да сключи договор с НЗОК, следва да отговаря на посочените в глава седма общи условия, както и да има функциониращо и налично в лечебното заведение медицинско и техническо оборудване и обзавеждане съгласно приложение № 6.
(3) Лечебните заведения за СИМП могат да ползват общи помещения и медицинска техника за образна диагностика и за извършване на високоспециализирани медицински дейности, находящи се в една или съседни сгради.
Чл. 101.
(1) Лечебно заведение за СИМП може да кандидатства и за извършване на високоспециализирани медицински дейности по специалности, посочени в Наредба № 27 от 2002 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.
(2) В случаите по ал. 1 лечебното заведение следва да отговаря и на следните изисквания:
1. функциониращо и налично в лечебното заведение медицинско и техническо оборудване и обзавеждане съгласно приложение № 6;
2. необходима квалификация и преминато обучение от специалистите от лечебното заведение за използване на високоспециализираната техника съгласно приложение № 6.
(3) Лечебните заведения за СИМП не могат да сключват договори само за извършване на високоспециализирани дейности, без да изпълняват и специализираните дейности от съответния пакет съгласно Наредба № 27 от 2002 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, с изключение на високоспециализираните дейности по пакети "Анестезиология и интензивно лечение" и "Неврохирургия".
Чл. 102.
(1) Лекари с придобита медицинска специалност, работещи в болница, могат да сключват договори за оказване на извънболнична медицинска помощ при условиe, че са спазени изискванията на чл.81 ЗЛЗ и чл.62 ЗЗО.
(2) Всеки лекар по ал. 1 има право да оказва медицинска помощ в изпълнение само на един договор с НЗОК на територията на една община в рамките на областта като изпълнител или наето лице в лечебно заведение за СИМП.
Чл. 103.
(1) Националната здравноосигурителна каса сключва договори за извършване на медико-диагностични изследвания съгласно Наредба № 27 със самостоятелни медико-диагностични лаборатории или лечебни заведения за СИМП, съдържащи в структурата си медико-диагностични лаборатории.
(2) Лечебните заведения по ал. 1, желаещи да извършват и високоспециализирани медико-диагностични изследвания, посочени в Наредба № 27 от 2002 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, следва да отговарят на изискванията по чл. 101, ал. 2.
(3) Лечебните заведения по ал. 1 трябва да притежават необходимия хардуер и софтуер с минимални възможности да регистрира, обработва, поддържа, съхранява и предоставя следните данни:
1. регистрация на пациента - уникален за лабораторията номер на регистрацията; ЕГН и трите имена на пациента; номер и дата на направлението; кода и имената на лекаря, назначаващ изследванията; назначени и извършени изследвания, обща стойност на извършените изследвания, определени по цените, договорени в НРД; резултати от изследванията;
2. обобщена справка за избран пациент за избран период от време, съдържаща броя на извършените изследвания по видове, тяхната стойност по договорените в НРД цени;
3. обобщена справка за избран лекар - възложител на изследвания, за избран период от време, съдържаща броя на назначените и извършените по негово назначение изследвания по видове и общо, тяхната стойност по договорените в НРД цени;
4. месечен отчет за РЗОК на електронен или магнитен носител, съдържащ данни, посочени в раздел VII "Документация и документооборот за изпълнители на извънболнична медицинска помощ".
(4) Данните по ал. 3, т. 1, 2 и 3 се съхраняват минимум една година след приключване на календарната година и се предоставят за медицинска информация и при извършване на медицински и финансов контрол на лабораторията или на ИМП, назначили изследванията.
Чл. 104.
(1)За медико-диагностични дейности от пакет "Клинична микробиология" - позиции 7, 9 и 10, договори могат да се сключват и с лечебни заведения с клинични лаборатории.
(2) За изследване на туморни маркери договори могат да се сключват и с лечебни заведения с имунологични лаборатории.
Чл. 105.
При липса на възможност сключилите договор с НЗОК лечебни заведения да задоволят потребностите на ЗЗОЛ от медико-диагностични изследвания може да се сключи договор със здравни заведения по ЗНЗ.
Чл. 106.
В случаите по чл. 19, ал. 2 НЗОК може да сключи договор за извършване на медико-диагностични изследвания с лечебно заведение за болнична помощ от даден здравен район само ако на територията на този здравен район няма самостоятелна медико-диагностична лаборатория или лечебно заведение за извънболнична помощ, съдържащо в структурата си медико-диагностична лаборатория от съответния профил.
Раздел II
Необходими документи и ред за сключване на договори с изпълнители на извънболнична медицинска помощ
Чл. 107.
(1) Лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ, желаещи да сключат договор със съответната РЗОК, на чиято територия е месторазположението им, представят заявление по образец, утвърден от директора на НЗОК, към което прилагат:
1. удостоверение за регистрация на лечебното заведение в районния център по здравеопазване;
2. документ, удостоверяващ членство в БЛС и съдържащ уникален идентификационен № на лекарите, които ръководят, съответно работят в лечебното заведение, към датата на подаване на документите, издаден от регионалните колегии;
3. декларация по образец, посочен в приложение № 5, за 24-часово осигуряване на здравни дейности на регистрираните ЗЗОЛ съгласно Наредба № 27 от 2002 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, график за обслужване на пациентите, изискуемото оборудване и обзавеждане и нает персонал (за лечебните заведения за първична медицинска помощ);
4. декларация по образец, посочен в приложение № 6, за дейността на лечебното заведение за специализирана извънболнична помощ;
5. декларация за броя ЗЗОЛ, осъществили правото си на избор на лекар, придружена от информация на електронен носител (за лечебните заведения за първична медицинска помощ);
6. декларация от управителя на лечебното заведение (медицински център, медико-стоматологичен център, диагностично-консултативен център и самостоятелни медико-диагностични лаборатории), че заплаща не по-малко от 30 % от брутния размер на личния принос на лекаря - пряк изпълнител на СИМП, от приходите, реализирани по договор с НЗОК, и потребителски такси;
7. информация за взаимоотношения с други изпълнители на медицинска помощ;
8. копия от необходимите квалификационни документи за всички лекари, които ще оказват медицинска помощ в изпълнение на договор с НЗОК;
9. копие от сертификат за участие и успешно преминати програми в национални системи за външна оценка на качеството на изследванията на медико-диагностичните лаборатории.
(2) Районната здравноосигурителна каса създава и поддържа досиета на лечебните заведения, сключили договор с НЗОК.
(3) Досието на лечебното заведение за ПИМП съдържа:
а) копие от удостоверението за регистрация на лечебното заведение в РЦЗ, придружено от декларация в свободен текст за липса на промени в обстоятелствата по регистрацията;
б) документ, удостоверяващ членство в БЛС и съдържащ уникалния идентификационен номер на лекарите, които ръководят, съответно работят в лечебното заведение, към датата на подаване на документите, издаден от регионалните лекарски колегии; в) декларация по образец, посочен в приложение № 5, за 24-часово осигуряване на здравни дейности на регистрираните ЗЗОЛ съгласно Наредба № 27 от 2002 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, график за обслужване на пациентите, изискуемото оборудване и обзавеждане и нает персонал;
г) декларация в свободен текст за броя ЗЗОЛ, осъществили правото си на избор на лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, придружена с регистъра им, предоставен на магнитен носител;
д) копия от квалификационни документи за всички лекари, оказващи медицинска помощ в изпълнение на договор с НЗОК;
е) информация за взаимоотношения с други изпълнители на медицинска помощ, свързани с непосредствената дейност по НРД.
(4) Досието на лечебното заведение за СИМП съдържа:
а) копие от удостоверението за регистрация на лечебното заведение в РЦЗ, придружено от декларация в свободен текст за липса на промени в обстоятелствата по регистрацията;
б) документ, удостоверяващ членство в БЛС и съдържащ уникалния идентификационен номер на лекарите, които ръководят, съответно работят в лечебното заведение, към датата на подаване на документите, издаден от регионалните лекарски колегии; в) декларация по образец, посочен в приложение № 6, за дейността на лечебното заведение за специализирана медицинска помощ;
г) копия от необходими квалификационни документи за всички лекари, оказващи медицинска помощ в изпълнение на договор с НЗОК;
д) информация за взаимоотношения с други изпълнители на медицинска помощ, свързани с непосредствената дейност по НРД;
е) копие от сертификат за участие и успешно преминати програми в национални системи за външна оценка на качеството на изследванията - за медико-диагностичните лаборатории;
ж) декларация от управителя на лечебното заведение (медицински център, диагностично-консултативен център, самостоятелна медико-диагностична лаборатория и медико-стоматологичен център), че заплаща не по-малко от 30 % от брутния размер на личния принос на лекаря - пряк изпълнител на СИМП, от приходите, реализирани по договор с НЗОК, и потребителски такси.
Чл. 108.
При промяна на всяко от обстоятелствата, удостоверени с документи по чл. 107, ал. 3 и 4, изпълнителят на медицинска помощ е длъжен в срок от 5 работни дни да уведоми РЗОК и да изпрати копие от съответния документ.
Чл. 109.
Здравните заведения, желаещи да сключат договор с РЗОК, подават заявление, към което прилагат:
1. копие от акта на Министерския съвет, с който са създадени или преобразувани съгласно чл.2, ал. 2 ЗНЗ;
2. информация за дейността на съответната профилна лаборатория в структурата на здравното заведение (оборудване, капацитет, структура и квалификация на персонала);
3. декларация в свободен текст за наличен хардуер и софтуер съгласно изискванията на НРД.
Чл. 110.
(1) Изискуемите документи за сключване на договор с НЗОК се подават от изпълнителите на медицинска помощ в съответната РЗОК след влизане в сила на НРД.
(2) Директорът на РЗОК разглежда подадените документи и сключва договори в сроковете при условията и по реда на чл. 26.
Раздел III
Условия и ред за оказване на извънболнична медицинска помощ
Чл. 111.
Извънболничната медицинска помощ се оказва на ЗЗОЛ по реда на Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица до лечебни заведения за извънболнична и болнична медицинска помощ, сключили договор с НЗОК. Избор на общопрактикуващ лекар, условия и ред за оказване на ПИМП
Чл. 112.
Първоначалният избор на общопрактикуващ лекар може да се осъществи по всяко време с регистрационна форма за първоначален избор, която се получава от РЗОК.
Чл. 113.
(1) Здравноосигурените лица могат да променят избора си на ОПЛ в срок от 1 до 30.VI.2003 г. и от 1 до 31.ХII.2003 г.
(2) Лицата по ал. 1 закупуват регистрационни форми за постоянен избор на общопрактикуващ лекар.
(3) Здравноосигурено лице, желаещо да направи постоянен избор, представя на новоизбрания ОПЛ:
1. здравноосигурителна книжка;
2. третия екземпляр от регистрационната форма за първоначален избор на ОПЛ, в случай че няма здравноосигурителна книжка; 3. попълнена регистрационната форма за постоянен избор.
(4) Лица, временно пребиваващи за срок от един до пет месеца извън здравния район, в който са осъществили постоянен избор, могат да направят временен избор с регистрационна форма за временен избор, която се закупува от лицето.
Чл. 114.
При наличие на незаета практика, за която повече от шест месеца няма кандидат, директорът прави служебен избор за ЗЗОЛ, които не са осъществили правото си на избор на ОПЛ, като ги включва в регистъра на изпълнител на ПИМП.
Чл. 115.
(1) Директорът на РЗОК и председателят на съответната районна колегия на БЛС съгласувано с командира на поделението осъществяват служебен избор на ОПЛ за военнослужещите на наборна военна служба във въоръжените сили на Република България, които нямат достъп до медицинска помощ поради липса на лекар, работещ в съответното ведомство.
(2) Директорът на РЗОК и председателите на съответните районни колегии на БЛС и ССБ съгласувано с директора на съответното заведение осъществяват служебен избор на ОПЛ за следните категории:
1. задържани под стража и лишени от свобода лица;
2. лица в процедура за придобиване статут на бежанец;
3. лица, настанени в домове за медико-социални услуги;
4. лица, настанени в специални училища и домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа.
Чл. 116.
(1) В случаите, когато ЗЗОЛ направи нов избор на ОПЛ, новоизбраното лечебно заведение за ПИМП изисква по подходящ начин извлечение от здравното досие (копие или етапна епикриза) от предишния ОПЛ.
(2) Предишният ОПЛ се задължава да изготви и представи по подходящ начин документацията по ал. 1 на новоизбрания лекар в едномесечен срок от датата на постъпване на искането.
(3) В случаите, когато ЗЗОЛ не го е посещавал, предишният ОПЛ издава служебна бележка, с която удостоверява липсата на здравно досие. (4) При неизпълнение на задълженията по ал. 2 и 3 на предишния ОПЛ се налагат санкции по глава деветнадесета.
Чл. 117.
(1) В срок до 5 работни дни след изтичане на срока по чл. 113, ал. 1 лечебните заведения за ПИМП представят в съответната РЗОК на електронен или магнитен носител регистъра с новоизбралите го здравноосигурени лица и първите екземпляри от регистрационните форми за първоначален, постоянен или временен избор.
(2) Районната здравноосигурителна каса обработва подадената информация от всички лечебни заведения по ал. 1, като за всяко от тях отчита:
1. броя на лицата, отпаднали от регистъра му поради промяна в избора или друго обстоятелство;
2. броя на новорегистрираните лица;
3. окончателния брой на лицата от регистъра след отчитане на броя на лицата по т. 1 и 2.
(3) В срок до 20 работни дни след изтичане на срока по ал. 1 РЗОК предоставя на ОПЛ актуалната информация по ал. 2.
Чл. 118.
(1) Лечебните заведения за ПИМП водят:
1. регистър на ЗЗОЛ, в който вписват данните относно здравноосигуреното лице съгласно регистрационните форми за осъществяване на избор на ОПЛ;
2. регистър на ЗЗОЛ, осъществили временен избор в тях за срок от един до пет месеца;
3. регистър на диспансеризираните лица съгласно Наредба № 2 от 2003 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на ЗЗОЛ (ДВ, бр. 16 от 2003 г.);
4. регистри по програми "Майчино здравеопазване" и "Детско здравеопазване".
(2) Регистрите по ал. 1 се поддържат на хартиен или магнитен носител и ежемесечно се актуализират.
(3) Лечебните заведения за ПИМП ежемесечно представят на хартиен или магнитен носител регистъра на диспансеризираните лица, съдържащ следните реквизити - № на диспансерно досие, трите имена и ЕГН на пациентите, диагноза/и, уникален идентификационен номер и ЕГН на лекаря, извършващ наблюдението (ОПЛ или специалист), заедно с отчетните документи.
Чл. 119.
(1) Общопрактикуващият лекар оказва ПИМП в обхват съгласно Наредба № 27 от 2002 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от НЗОК, за:
1. здравноосигурени лица, записани в регистрите им;
2. здравноосигурени лица, временно пребиваващи за срок от един до пет месеца извън здравния район, в който са избрали ОПЛ - срещу представяне на здравноосигурителна книжка.
(2) Задължително здравноосигурените лица, избрали ОПЛ, не заплащат медицинската помощ по чл. 1 извън потребителската такса по чл.37, ал. 1 ЗЗО. Таксата не се заплаща от категориите лица по чл.37, ал. 3 ЗЗО, както и от лицата със заболявания, определени по списък в приложение № 7
(3) Общопрактикуващият лекар е длъжен да:
1. оказва спешна медицинска помощ на всеки пациент независимо от неговата регистрация и местоживеене, когато такава е потърсена от него, до идване на екип на спешна помощ;
2. изпълнява програми "Майчино здравеопазване" и "Детско здравеопазване", провежда профилактични прегледи на недиспансеризирани лица над 18 години по приложение № 8 и работи по национални програми;
3. създава и поддържа регистри на диспансеризираните лица и лица по договорените програми на хартиен или електронен носител;
4. подготвя документацията по консултации и медико-диагностични изследвания, когато прецени, че са необходими такива;
5. подготвя документацията в случаи на хоспитализацията на ЗЗОЛ и осъществява връзка с лечебните заведения, които ще я осъществят, и уговаря с тях дата и час за прием на осигурените лица;
6. извършва посещения в домове за медико-социални грижи в района на практиката, ако настанените в него ЗЗОЛ са записани в регистъра на лечебното заведение;
7. осъществява методична помощ по отношение на здравните дейности в училищата, касаещи включените в регистъра му лица, ако са създадени условия за това от ръководството на съответното учебно заведение;
8. изпраща в началото на учебната година "Талон за здравословното състояние" на деца и ученици до здравните кабинети в детски заведения и училища;
9. излага на видно място в амбулаторията си списък на категории лица, освободени от потребителска такса, съгласно чл.37 ЗЗО;
10. осигурява непрекъснатост на медицинските грижи за регистрираните при него ЗЗОЛ;
11. (отменена с Решение № 8145 от 2003 г. по адм.д. № 3896 от 2003 г., ДВ, бр. 76 от 2003 г.) изисква задължително консултация и провеждане на съвместно лечение със специалист от лечебно заведение (ЛЗ) за СИМП, сключило договор с НЗОК при необходимост от лечение на деца на възраст от 0 до 1 г. (за ОПЛ, който няма придобита специалност "Детски болести").
(4) В лечебно заведение - групова практика за ПИМП, в състава на която има лекар с придобита специалност "Детски болести", последният може да извършва консултацията или съвместното лечение по ал. 3, т. 11 на децата от регистрите на останалите ОПЛ, участници в груповата практика.
(5) При отказ за осъществяване на консултацията по ал. 3, т. 11 родителят/настойникът/попечителят удостоверява това с подпис в амбулаторния лист.
Чл. 120.
(1) За нуждите на осъществяваната дейност лечебните заведения за ПИМП наемат медицински персонал, както следва:
1. при регистрирани до 2500 задължително здравноосигурени лица ОПЛ е длъжен да наеме медицински специалист с образователно-квалификационна степен "специалист" или "бакалавър" на пълен работен ден;
2. при регистрирани между 2500 и 3500 задължително здравноосигурени лица ОПЛ е длъжен да наеме медицински специалист с образователно-квалификационна степен "специалист" или "бакалавър" на пълен работен ден, както и лекар на пълен работен ден;
3. при регистрирани над 3500 задължително здравноосигурени лица ОПЛ е длъжен да наеме двама медицински специалисти с образователно-квалификационна степен "специалист" или "бакалавър" на пълен работен ден, както и лекар на пълен работен ден.
(2) В случаите по ал. 1, т. 3 за всеки регистрирани 1000 задължително здравноосигурени лица над 3500 ОПЛ е длъжен да наеме още един медицински специалист с образователно-квалификационна степен "специалист" или "бакалавър", а за всеки регистрирани 1500 лица над 3500 - още един лекар.
(3) Извън изискванията по ал. 1 и 2 ОПЛ по своя преценка може да наеме и други лекари, медицински специалисти с образователно-квалификационна степен "специалист" или "бакалавър" или персонал, извършващ административни или помощни дейности.
(4) В случаите, когато има нает допълнителен медицински персонал, лекарите, учредили лечебното заведение за ПИМП, трябва да включат в месечния график часовете, в които лично ще оказват медицинска помощ.
(5) Всеки лекар, който е в трудово-правни отношения с лечебното заведение за ПИМП, сключило договор с НЗОК, подписва всички медицински документи и ги подпечатва с личния си печат, както и с печата на лечебното заведение.
Чл. 121.
(1) Лечебните заведения за ПИМП обявяват в амбулаторията на място, достъпно за ЗЗОЛ по всяко време, своя месечен график, който съдържа:
1. часове за амбулаторен прием - не по-малко от 5 часа дневно за ОПЛ с до 3500 пациенти и не по-малко от 7 часа дневно за ОПЛ с над 3500 пациенти;
2. часове за домашни посещения;
3. часове за промотивна и профилактична дейност - два пъти седмично не по-малко от един час;
4. часове за работа по програма "Майчино здравеопазване"; 5. часове за работа по програма "Детско здравеопазване".
(2) (Частично отменена с Решение № 8145 от 2003 г. по адм.д. № 3896 от 2003 г., ДВ, бр. 76 от 2003 г.; доп., бр. 87 от 2003 г.) Графикът по ал. 1 съдържа телефон за повикване за оказване на медицинска помощ, съгласно т. V, т. 4 от приложение № 1 към член единствен, ал. 1 от Наредба № 27 от 2002 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и за домашни посещения - телефон на практиката, или мобилен.
Чл. 122.
(1) Всеки титуляр на индивидуална практика за ПИМП посочва в договора си с РЗОК свой заместник за случаите, когато не може да изпълнява лично задълженията си. Посоченият заместник представя писмена декларация за съгласие.
(2) Титулярят и заместникът могат да представят в РЗОК договор за заместване, в който се уреждат всички условия, при които се извършва заместването - срок, място, разплащателна сметка, помощен персонал и др. Договорът за заместване се приподписва от директора на РЗОК.
(3) При липса на договор за заместване посоченият по реда на ал. 1 заместник встъпва в правата на титуляря, като писмено уведомява съответната РЗОК. В този случай РЗОК заплаща по сметката на титуляря на практиката.
(4) Лицето, определено за заместник, трябва да притежава съответната правоспособност и да е вписано в съответния регистър по Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите (ЗСОЛС).
(5) В срока на заместване заместникът има всички права и задължения на титуляря на практиката, подписва всички документи и ги подпечатва с личния си печат.
(6) Срокът на заместване не може да бъде по-дълъг от срока на действие на договора на титуляря на практиката с НЗОК.
Чл. 123.
(1) При възникнала необходимост от преглед или консултация на болни или пострадали лица, които се нуждаят от медицинска помощ, за да бъде предотвратено по-нататъшно развитие и усложняване на заболяването, лечебното заведение за първична извънболнична помощ извън обявения график оказва необходимите медицински грижи:
1. самостоятелно;
2. съвместно по общ график с друго/и лечебно/и заведение/я за първична извънболнична помощ;
3. чрез договор с друго лечебно заведение - подизпълнител.
(2) Изпълнението на повикванията по ал. 1, т. 2 се осъществява по общ, предварително изготвен и съгласуван с РЗОК график. В графика фигурират телефони за връзка и адреси на оказващите помощта. Графикът е месечен. За промените в графика се уведомява РЗОК.
Чл. 124.
Общопрактикуващият лекар създава и съхранява медицинско досие на пациентите.
Чл. 125.
(1) Наред с първичните документи за работа с НЗОК ОПЛ издава и/или заверява и следните документи на записаните в неговия регистър ЗЗОЛ:
1. препис-извлечение от медицинско досие на ЗЗОЛ, осъществили правото си на избор на друг ОПЛ;
2. препис-извлечение от медицинската документация на наборници, подлежащи на първоначален медицински преглед и за явяване пред наборна комисия, след представено от тях известие от военното окръжие;
3. медицинско направление за балнеосанаториално лечение;
4. медицинско направление за превозване на починал в друго населено място;
5. медицинско направление за кремация;
6. медицинско направление за социални грижи;
7. препис от медицинско досие за съда и прокуратурата;
8. талон за здравословното състояние и талон за проведени профилактични прегледи на деца и ученици до здравните кабинети в детски заведения и училища;
9. болничен лист за временна неработоспособност или предписание за трудоустрояване;
10. медицинско свидетелство за постъпване на работа;
11. направление за хоспис;
12. медицинско свидетелство за приемане в детски и учебни заведения;
13. медицински свидетелства на участници в спортни състезания;
14. медицинско удостоверение за детски и учебни заведения при отсъствие по медицински показания;
15. съобщение до ЕСГРОН за смърт;
16. медицинска бележка на дете (ученик), че не е в контакт със заразно болни;
17. медицинско свидетелство за осиновяване на дете;
18. медицинско свидетелство за сключване на граждански брак;
19. здравна книжка на работещите в детски и хранителни заведения.
(2) При необходимост от скъпоструващи лекарства и лечение по реда на чл.78 ЗЗО ОПЛ съдейства за комплектоване на необходимите документи за извършване на експертизи.
(3) При необходимост от предписване на лекарствен продукт по чл.56, ал. 2 ЗЗО ОПЛ уведомява РЗОК и обосновава нуждата от него.
(4) Общопрактикуващият лекар попълва "Рецептурна книжка на хронично болен" за заболявания по приложение № 4.
Чл. 126.
(1) Общопрактикуващият лекар определя необходимостта от специализирана извънболнична помощ, като издава "Медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение" (бл. МЗ-НЗОК № 3) в следните случаи:
1. при заболявания и проблеми, изискващи специализирани диагностични дейности;
2. при настъпване на усложнения в хода на лечението;
3. за оценка на здравословното състояние;
4. при изпълнение на програми "Майчино здравеопазване" и "Детско здравеопазване";
5. при диспансеризация.
(2) В случаите по ал. 1 ОПЛ уговаря консултация и подготвя необходимите документи.
(3) В медицинското направление за консултация задължително се посочва конкретното искане към специалиста.
(4) (Отменена с Решение № 8145 от 2003 г. по адм.д. № 3896 от 2003 г., ДВ, бр. 76 от 2003 г.) По желание родителите на деца от 0- до 6-годишна възраст при остро заболяване получават безотказно "Медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение" (бл. МЗ-НЗОК № 3) за специализирана педиатрична помощ към лечебно заведение за СИМП, в случай че в лечебното заведение за ПИМП, в което е регистрирано ЗЗОЛ, липсва ОПЛ със специалност "Детски болести", "Детска алергология", "Детска ендокринология и болести на обмяната", "Детска кардиология", "Детска пневмология и фтизиатрия", "Детска ревматология" и "Детска психиатрия".
(5) (Отменена с Решение № 8145 от 2003 г. по адм.д. № 3896 от 2003 г., ДВ, бр. 76 от 2003 г.) По желание бременна безотказно получава "Медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение" (бл. МЗ-НЗОК № 3) от избрания от нея ОПЛ към лечебно заведение за оказване на СИМП по "Акушерство и гинекология".
(6) Общопрактикуващият лекар разполага с определен брой медицински направления за консултация или за провеждане на съвместно лечение, медицински направления за високоспециализирани дейности (само за пакети "Анестезиология и интензивно лечение" и "Неврохирургия"), направления за медико-диагностични изследвания съобразно регулативните стандарти.
(7) Медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение със специалист и направление за медико-диагностична дейност може да издава и лекар, който е назначен да обслужва следните категории лица:
1. военнослужещите на наборна военна служба;
2. задържани под стража или лишени от свобода;
3. малолетни и непълнолетни, настанени в домове за деца и юноши;
4. настанените в домове за медико-социални услуги.
(8) В случаите по ал. 7 направленията се закупуват от съответното ведомство, което ги подпечатва с печата си.
Чл. 127.
(1) Общопрактикуващият лекар насочва за хоспитализация ЗЗОЛ, когато лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболничната помощ.
(2) Общопрактикуващият лекар подготвя пациента с необходимите документи, изследвания и консултации за планова хоспитализация съгласно изискванията по приложение № 9. Резултатите от проведените изследвания и консултации се прилагат към направлението за хоспитализация.
(3) Отказ от болнично лечение се заявява пред ОПЛ лично или чрез родител/настойник/попечител. Отказът се заявява писмено в амбулаторния лист, а при фактическа невъзможност за писмено заявление - в присъствие на двама свидетели, които удостоверяват това с подписите си в амбулаторния лист.
(4) След изписване на пациента от лечебно заведение за болнична помощ или диспансер ОПЛ получава екземпляр от епикризата или копие от същата, която прилага към медицинското му досие.
(5) Общопрактикуващият лекар е длъжен да организира в съответствие с препоръките в болничната епикриза последващите контролни прегледи на изписания пациент в лечебното заведение за болнична помощ, осъществило стационарното му лечение.
Чл. 128.
При оказване на ПИМП ОПЛ предписва лекарства при условията и по реда, посочени в НРД. Условия и ред за оказване на СИМП
Чл. 129.
(1) Специализирана извънболнична медицинска помощ се оказва на ЗЗОЛ, на които е издадено "Медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение" (бл. МЗ-НЗОК № 3) и "Медицинско направление за ВСД" (бл. МЗ-НЗОК № 3А) от ОПЛ или специалист.
(2) Специалистът осъществява своята част от дейността и връща информацията на ОПЛ с указания за продължаване на лечението.
(3) Медицинското направление за консултация или провеждане на съвместно лечение може да се ползва до 30 календарни дни от издаването му.
(4) В срок до 30 календарни дни от издаването на медицинското направление за медико-диагностични изследвания ЗЗОЛ е длъжно да избере медико-диагностична лаборатория и уговори ден и час за извършване на изследванията.
(5) Високоспециализирана дейност се извършва от специалиста и на основание "Медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение" (бл. МЗ-НЗОК № 3) след преценка на необходимостта от ВСД. В този случай специалистът, извършил ВСД, попълва "Медицинско направление за ВСД" (бл. МЗ-НЗОК № 3А), без да се попълва името на изпращащ специалист.
Чл. 130.
(1) Здравноосигуреното лице може да избере лечебно заведение за СИМП, сключило договор с НЗОК и с месторазположение на територията на областта, в която е неговият здравен район.
(2) В случаите, когато ЗЗОЛ не може да посочи специалист, такъв се препоръчва от ОПЛ.
(3) Специалистът определя ден и час за консултация.
(4) Когато на територията на областта, в която е здравният район на осигуреното лице, няма лечебно заведение за специализирана извънболнична помощ, което да осъществи необходимите диагностични и лечебни дейности, то може да бъде изпратено с "Медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение" (бл. МЗ-НЗОК № 3) или "Медицинско направление за ВСД" (бл. МЗ-НЗОК № 3А) в лечебно заведение извън нея.
Чл. 131.
(1) В случаите по чл. 126, ал. 5 лекарят с придобита специалност по "Акушерство и гинекология" извършва необходимите вторични прегледи на базата на първичен преглед съгласно Наредба № 2 за организация и провеждане на профилактичните прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на ЗЗОЛ.
(2) В случаите по чл. 126, ал. 4 специалистът педиатър извършва необходимия брой вторични прегледи за остри заболявания на базата на първичен преглед, но не повече от два средно за избралите го ЗЗОЛ за срока на действие на НРД.
(3) Специалистите по ал. 1 и 2 водят отделен регистър на обслужваните ЗЗОЛ по чл. 126, ал. 4 и 5, който ежемесечно представят в РЗОК заедно с отчетните документи.
Чл. 132.
(1) Лечебните заведения за СИМП обявяват в амбулаторията на място, достъпно за здравноосигурените лица по всяко време, своя седмичен график, който включва:
1. часовете за амбулаторен прием;
2. часовете за домашни посещения.
(2) Всяко лечебно заведение следва да поддържа актуална листа на чакащите и да уведомява пациентите си за първата следваща свободна дата за амбулаторен прием.
(3) Лекар от лечебно заведение за СИМП оказва помощ в дома на здравноосигурено лице, в случай че:
1. е повикан за консултация от ОПЛ, който е преценил, че състоянието на пациента не позволява да посети кабинета на специалиста, като в този случай попълва "Амбулаторен лист" (бл. МЗ-НЗОК № 1);
2. за лекувано от него лице се налага повторно посещение в дома на пациента, като в този случай попълва "Амбулаторен лист" (бл. МЗ-НЗОК № 1).
(4) Специалистът може да препоръча или изиска консултация в дома от друг специалист.
(5) Специалистът осъществява и регистрира домашни консултации или лечебно-консултативна помощ в амбулатория за ПИМП само при поискване от ОПЛ, като отбелязва номера на направлението, деня и часа на получаването му.
Чл. 133.
(1) В случаите на временно отсъствие на лекар-специалист от лечебни заведения за СИМП - групова практика, ДКЦ, МЦ, МСЦ и медико-диагностичните лаборатории той може да бъде заместен от лекар със същата специалност, работещ в лечебно заведение за СИМП, сключило договор с НЗОК.
(2) За обстоятелството по ал. 1 лечебното заведение уведомява РЗОК в срок до пет работни дни от началото на заместването.
Чл. 134.
(1) Изпълнителят на СИМП извършва дейности от пакетите при първични и вторични посещения на ЗЗОЛ.
(2) Специалистът преценява броя на необходимите вторични прегледи за всеки пациент съобразно неговото състояние.
Чл. 135.
(1) Специалистът е длъжен да насочва за хоспитализация ЗЗОЛ, когато лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболничната помощ.
(2) Специалистът подготвя пациента с необходимите документи, изследвания и консултации за планова хоспитализация съгласно изискванията по приложение № 9. Резултатите от проведените изследвания и консултации се прилагат към направлението за хоспитализация.
Чл. 136.
Необходимостта от рехабилитационни мероприятия за ЗЗОЛ се установява от специалиста и/или ОПЛ, като лечението се извършва по предписана схема, която се съгласува помежду им.
Чл. 137.
(1) Специалистът води амбулаторен журнал, състоящ се от вторите екземпляри на "Амбулаторен лист" (бл. МЗ-НЗОК № 1), в които се вписват данните от прегледа, резултатите от направените изследвания, извършените процедури, диагнозите, предписаната терапия и установената временна неработоспособност.
(2) Третият екземпляр от "Амбулаторен лист" (бл. МЗ-НЗОК № 1) с резултатите от проведените изследвания и лечение се изпраща на ОПЛ, издал "Медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение" (бл. МЗ-НЗОК № 3).
Чл. 138.
(1) Лечебното заведение за СИМП изисква консултация или провеждане на съвместно лечение със специалист от същото или друго лечебно заведение, сключило договор с НЗОК, в следните случаи:
1. при необходимост от консултация или провеждане на съвместно лечение със специалист от същата или друга специалност;
2. при необходимост от извършване на ВСД с "Медицинско направление" (бл. МЗ-НЗОК № 3А).
(2) Лечебното заведение за СИМП разполага с определен брой медицински направления за консултация или за провеждане на съвместно лечение, медицински направления за ВСД и направления за медико-диагностични изследвания съобразно регулативните стандарти.
Чл. 139.
Специалистът предоставя на ОПЛ необходимите документи за всяко консултирано от него лице в случаите, когато то се нуждае от скъпоструващо лечение съгласно правилата за извършване на експертизи и дейност на комисията по чл. 78 ЗЗО.
Чл. 140.
Специалистът извършва експертизна дейност и издава следните документи:
1. медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение;
2. направление за МДД;
3. направление за хоспитализация;
4. болничен лист за временна неработоспособност;
5. съобщения за смърт;
6. рецепти;
7. протоколи (приложение № 2);
8. бързи известия за инфекциозно заболяване и за задължително съобщаване за злокачествено образувание;
9. талон за ЛКК.
Чл. 141.
Изпълнителят от лечебно заведение за СИМП, сключило договор с НЗОК, предписва лекарствени продукти и консумативи съгласно условията и реда, описан в НРД.
Чл. 142.
(1) Лечебните заведения за СИМП водят отделен регистър на диспансеризираните ЗЗОЛ съгласно Наредба № 2 от 2003 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на ЗЗОЛ.
(2) Лечебните заведения за СИМП представят в РЗОК на хартиен или електронен носител на всеки три месеца заедно с отчетните документи регистъра на диспансеризираните лица, съдържащ следните реквизити - № на диспансерно досие, трите имена и ЕГН на пациентите, диагноза/и, уникален идентификационен № и ЕГН на лекаря, извършващ наблюдението.
(3) Специалистът преценява броя на необходимите консултативни прегледи на ЗЗОЛ по ал. 1 с други специалисти за всеки пациент според състоянието му.
Чл. 143.
(1) Високоспециализираните дейности, високоспециализирани медико-диагностични изследвания и изследванията от пакет "Нуклеарна медицина" се назначават само от изпълнители на СИМП.
(2) За специалностите само с ВСД се допуска назначаването им от изпълнители на ПИМП и СИМП. Условия и ред за извършване на медико-диагностична дейност
Чл. 144.
(1) Изпълнителите на медико-диагностични изследвания извършват същите въз основа на "Медицинско направление за медико-диагностична дейност" (бл. МЗ-НЗОК № 4), издадено от изпълнител на ПИМП или СИМП.
(2) В медицинското направление за МДД се описват кодовете на необходимите изследвания, за които има договор с НЗОК.
(3) Медико-диагностичната лаборатория осъществява договорената дейност в присъствие на лекар в рамките на дневния работен график в изпълнение на договора с НЗОК, който не може да бъде по-малък от 4 часа.
Чл. 145.
(1) За МДД, при които в лабораторията се взема биологичен материал, съответният изпълнител може да определи цена за вземане на биологичен материал, като сумата се заплаща от ЗЗОЛ. Цената се определя от изпълнителя, като за изследвания, договорени в НРД, нe може да бъде по-висока от 2 лв.
(2) За едно посещение в медико-диагностичната лаборатория се плаща цена, определена по реда на ал. 1, независимо от броя на изследванията.
(3) В случай, че ЗЗОЛ заплаща цена за вземане на биологичен материал по ал. 1, лечебното заведение не може за изследвания в същата лаборатория да изисква от него такса по чл.37, ал. 1, т. 1 ЗЗО.
(4) В лечебни заведения, извършващи МДД, за които не се плаща сумата по ал. 1, ЗЗОЛ заплащат таксата по чл.37, ал. 1, т. 1 ЗЗО.
(5) От заплащане за вземане на биологичен материал по ал. 1 се освобождават лицата без доходи, настанени в домове за деца и юноши, в домове за деца от предучилищна възраст и в домове за социални грижи.
Раздел IV
Дейност на лечебните заведения за извънболнична помощ във връзка с експертиза на работоспособността
Чл. 146.
(1) Дейността на лечебните заведения за извънболнична помощ, сключили договор за оказване на медицинска помощ с НЗОК относно извършване експертиза на работоспособността на ЗЗОЛ, се извършва при условия и по ред, определени в Наредбата за експертиза на работоспособността (НЕР) (ДВ, бр. 61 от 2000 г.).
(2) Eкспертизата на работоспособността е неразделна част от диагностично-лечебната и профилактичната дейност на лечебните заведения по ал. 1.
Чл. 147.
(1) Експертизата на временната неработоспособност се осъществява от:
1. лекар от лечебно заведение за ПИМП или СИМП;
2. лекарските консултативни комисии;
3. териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК);
4. Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК).
(2) Експертизата на трайната неработоспособност се осъществява от:
1. териториалните експертни лекарски комисии;
2. Националната експертна лекарска комисия.
Чл. 148.
(1) При извършване на експертиза на временната неработоспособност (до 10 календарни дни) лекарят от лечебното заведение за ПИМП или СИМП води необходимата медицинска документация и извършва дейностите, предвидени в чл.5 НЕР.
(2) В случай, че за нуждите на експертизата по ал. 1 са необходими изследвания или консултации със специалисти, лекарят издава на ЗЗОЛ направление за МДД или направление за консултация или провеждане на съвместно лечение.
Чл. 149.
(1) Общопрактикуващият лекар или лекуващият лекар-специалист от лечебно заведение за СИМП насочва ЗЗОЛ към Лекарската консултативна комисия в случаите по чл.5, ал. 1, т. 6 НЕР.
(2) При подготовката за ЛКК ЗЗОЛ се насочва за прегледи към специалисти от лечебни заведения за СИМП, сключили договор с НЗОК, с "Талон за ЛКК".
(3) Задължително здравноосигуреното лице се насочва към ЛКК с "Талон за ЛКК".
(4) Лекарската консултативна комисия освидетелства ЗЗОЛ при наличие на основанията, предвидени в чл.6 НЕР.
(5) Лекарската консултативна комисия, сформирана в лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ, може да назначи допълнителни изследвания или консултации, ако са необходими.
(6) Лекарската консултативна комисия насочва ЗЗОЛ за допълнителни консултации към специалист с "Талон за ЛКК".
(7) Член на ЛКК, сформирана в лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ, няма право да насочи ЗЗОЛ за допълнителни изследвания или консултации към самия себе си.
Чл. 150.
Общопрактикуващият лекар или специалистът представя ЗЗОЛ пред ЛКК с необходимата медицинска документация, третия екземпляр на амбулаторния лист и ЛАК, като не участва при вземането на решение освен в случаите, когато е член на ЛКК.
Чл. 151.
(1) Ръководителите на лечебни заведения, в които е създадена ЛКК, сключили договор с НЗОК, се задължават да предадат в РЗОК информация, вкл. и за настъпили промени, със следното съдържание:
1. номер и основание за издаване на заповедта, с която е създадена ЛКК;
2. вид на комисията (обща или специализирана и по какви болести);
3. състав на комисията и придобита клинична специалност на членовете й;
4. район и график за работата на комисията.
(2) Районната здравноосигурителна каса е задължена да уведоми по подходящ начин лечебните заведения от извънболничната помощ, сключили договор с НЗОК, за сформираните ЛКК на територията на съответната област, профила им и графика за работата.
Чл. 152.
Лекарската консултативна комисия оформя документацията на ЗЗОЛ и я представя за експертиза пред ТЕЛК в случаите по чл.10 НЕР.
Чл. 153.
(1) Пациентът представя в "Картотека за медицински експертни досиета" (КМЕД) медицинския протокол, придружен от молба и съответната медицинска документация.
(2) Когато се прецени, че представеният протокол не е достатъчно изчерпателен (като изследвания и консултации), КМЕД е в правото си да го върне на съответната ЛКК за допълнителни такива.
(3) Лекарската консултативна комисия назначава допълнителните изследвания или консултации по определения ред.
Чл. 154.
(1) Председателите на ЛКК, сформирани в лечебни заведения за извънболнична помощ, представят ежемесечни отчети пред РЗОК. Отчетът съдържа обобщен списък на ЗЗОЛ, номерата на протоколите от заседанията на комисията, състава на комисията и взетите решения.
(2) Към отчета по ал. 1 се прилага общата част на талона за ЛКК, с който пациентът е изпратен за експертиза на работоспособността.
Раздел V
Качество на дейностите в извънболничната медицинска помощ
Чл. 155.
(1) Оценката на качеството на предоставените услуги от ИМП се извършва от директора на РЗОК съгласно система за оценка на качеството, включваща специфични индикатори, посочени в чл. 156 и чл. 157.
(2) Скалата за оценка съдържа три елемента - ниво на изпълнение, оценка и коефициент на тежест на индикатора.
(3) Положителната оценка на дейността на лечебните заведения за ПИМП е свързана с финансово стимулиране за добро качество.
(4) За нуждите на оценката на качеството ИМП предоставят информация на НЗОК.
(5) Оценката на качеството се извършва веднъж годишно.
(6) Специфичните индикатори са:
1. за качество на процеса;
2. за качество на резултата.
Специфични индикатори в ПИМП
Чл. 156.
Индикатори за качество на процеса са:
1. обхват на извършените профилактични прегледи на ЗЗОЛ над 18 години, които не са на диспансерно наблюдение, спрямо общия брой лица от същата категория, записани при ОПЛ; отнася се за целеви групи: рак на млечната жлеза (жени над 40 г.), хипертония (ЗЗОЛ от 30 до 50 г.) и диабет (ЗЗОЛ от 30 до 50 г.);
2. изпълнение на изискванията на програмата по майчино здравеопазване;
3. изпълнение на програмата по детско здравеопазване за проследяване на здравословното състояние на лица на възраст от 0 до 18 години;
4. обхват на осъществени имунизации спрямо общия брой подлежащи лица, съгласно изискванията на утвърдения от министъра на здравеопазването имунизационен календар;
5. съответствие на прегледи по брой и периодичност съобразно изискванията на Наредба № 2 от 2003 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на задължително здравноосигурени лица;
6. изпълнение на предхоспитализационен минимум, описан в клиничните пътеки;
7. спазване на консенсусно приети правила за диагностично-терапевтично поведение;
8. съвпадение на диагнози при планова хоспитализация (изпращаща и окончателна);
9. осигуряване на непрекъснатост на медицинските грижи на регистрираните ЗЗОЛ;
10. относителен дял на основателните жалби спрямо общия брой жалби и брой пациенти.
Чл. 157.
(1) Индикатори за качество на резултата са:
1. за пациенти с хронични заболявания, които се наблюдават само от ОПЛ:
1.1. поддържане на компенсирано състояние на пациенти с хронични заболявания (лица над 18 години) за:
1.1.1. инсулинонезависим диабет:
а) за добър контрол се считат стойности 5.1 - 6.5 mmol/l, измерени на гладно през последните три месеца на календарната 2003 г.;
б) за незадоволителен контрол се считат стойности над 6.5 mmol/l, измерени на гладно през последните три месеца на календарната 2003 г.;
1.1.2. за неусложнена хипертония (лека и средностепенна в първи стадий):
а) за добър контрол се считат измерените стойности на систоличното налягане под 140 mm/Hg, диастолично под 90 mm/Hg, измерени през последните три месеца на календарната 2003 г.;
б) за незадоволителен контрол се считат измерените стойности на систоличното налягане над 140 mm/Hg, диастолично над 90 mm/Hg, измерени през последните три месеца на календарната 2003 г.;
2. своевременност при хоспитализация - брой отклонения от кл. пътеки, дължащи се на несвоевременна хоспитализация.
(2) Индикаторите по ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 156, т. 1, 2, 3, 4, 5, 8 и 10 се включват към системата за оценка на качеството на извършените дейности от ПИМП. Специфични индикатори в СИМП
Чл. 158.
Индикатори за качество на процеса са:
1. съответствие на назначените медико-диагностични изследвания за ЗЗОЛ по вид, обем и периодичност съгласно Наредба № 2 от 2003 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на задължително здравноосигурени лица;
2. основателност на показанията за провеждане на ВСД и изследвания (по експертна оценка);
3. съответствие на прегледите по брой и периодичност за едно диспансеризирано лице съгласно Наредба № 2 от 2003 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на задължително здравноосигурени лица;
4. съвпадение на диагнози при планова хоспитализация (изпращаща и окончателна);
5. спазване на изискванията за целесъобразност при изписване на лекарствени продукти;
6. продължителност на първичен амбулаторен преглед не по-малко от 20 мин.;
7. относителен дял на основателните жалби спрямо общия брой жалби и брой пациенти.
Чл. 159.
(1) Индикатори за качество на резултата:
1. изход при пациенти с остро заболяване: брой случаи спрямо общ брой случаи по дадено заболяване, преминали през специалист и завършили със:
а) оздравяване;
б) хронифициране на заболяването;
в) без промяна;
г) починали;
2. за пациенти с хронични заболявания, регистрирани при специалиста:
а) брой на преминалите болни от декомпенсирано в компенсирано състояние спрямо общия брой болни от даденото заболяване; б) брой на преминалите болни от компенсирано в декомпенсирано състояние спрямо общия брой болни от даденото заболяване; в) брой на починали диспансеризирани пациенти спрямо общия брой диспансеризирани лица;
г) процент хоспитализирани пациенти с усложнение на основното заболяване спрямо общия брой диспансеризирани по даденото заболяване;
3. за оценка на качеството на лекарските консултации при бременност се проследяват следните показатели:
а) брой бременни жени с претоксикози и повишен риск от възникване на токсикози на бременността спрямо общия брой наблюдавани бременни;
б) брой жени, при които бременността е завършила с антенатална смърт на плода, спрямо общия брой бременни;
в) брой на бременните с преждевременно раждане на жив плод спрямо общия брой бременни;
г) брой на извършени скринингови изследвания за търсене на малформации у плода при жени:
аа) с фамилна обремененост и/или предхождащо раждане на дете с малформации;
бб) при възраст над 35 години;
4. своевременност при хоспитализация - брой отклонения от кл. пътеки, дължащи се на несвоевременна хоспитализация.
(2) Индикаторите по чл. 158, ал. 1 и чл. 159, ал. 1, т. 2, 3 и 4 се включват към системата за оценка на качеството на извършените дейности от СИМП.
Чл. 160.
Оценката на качеството на МДД се извършва по следните индикатори:
1. изпълнение на медицинските стандарти, утвърдени от министъра на здравеопазването;
2. кадрово осигуряване на медико-диагностичната лаборатория с лекарско присъствие в рамките на обявения график;
3. осигуреност на медико-диагностичната лаборатория с хардуерно и програмно оборудване;
4. документирана преценка на резултата от лекар с придобита специалност по профила на лабораторията, удостоверена с подпис върху бланка за МДД.
Раздел VI
Заплащане за извънболнична помощ
Заплащане за първична извънболнична медицинска помощ
Чл. 161.
Националната здравноосигурителна каса заплаща договорената и извършената дейност на изпълнителите на ПИМП по следните елементи:
1. медицинско обслужване на ЗЗОЛ, включени в регистъра на изпълнител на ПИМП, по основен пакет за ПИМП съгласно Наредба № 27 от 2002 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК;
2. профилактична дейност по приоритетна програма "Детско здравеопазване";
3. диспансерно наблюдение по приоритетна програма "Майчино здравеопазване" на ЗЗОЛ, избрали ОПЛ за изпълнител по тази програма;
4. диспансерно наблюдение на ЗЗОЛ съгласно Наредба № 2 от 2003 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на задължително здравноосигурени лица, включени в регистъра на изпълнител на ПИМП извън случаите по т. 3;
5. профилактични прегледи на недиспансеризирани лица над 18 години;
6. неблагоприятни условия на работа;
7. посещение на ЗЗОЛ от друг здравен район, обърнало се към изпълнител на ПИМП инцидентно по повод на медицински проблем; 8. допълнително заплащане на изпълнители на ПИМП в случаите на неусвояване на годишния бюджет за ПИМП по чл. 195, ал. 2.
Чл. 162.
(1) Заплащането по чл. 161, т. 1 се определя в зависимост от възрастта и броя на:
1. задължително здравноосигурените лица с постоянен избор при изпълнителя на ПИМП;
2. задължително здравноосигурените лица, пребиваващи повече от един месец в друго населено място и направили временен избор при изпълнителя на ПИМП.
(2) Броят на ЗЗОЛ по ал. 1, т. 1 се намалява с броя на лицата по ал. 1, т. 2, които са направили временен избор при друг изпълнител на ПИМП, за периода на временния избор.
(3) Броят на ЗЗОЛ по ал. 1 се определя към последно число на месеца или датата на прекратяване на договора.
(4) Националната здравноосигурителна каса заплаща ежемесечно на изпълнителите на ПИМП, както следва:
1. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) за всяко ЗЗОЛ на възраст от 0 до 18 години - по 0,77 лв.;
2. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) за всяко ЗЗОЛ на възраст от 18 до 65 години - по 0,66 лв.;
3. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) за всяко ЗЗОЛ на възраст над 65 години - по 0,97 лв.
(5) Когато договорът е сключен или прекратен през текущия месец, заплащането се изчислява пропорционално на календарните дни на действие на договора през месеца.
(6) Плащането по чл. 161, т. 1 се извършва месечно след проверка по фактура, спецификация, първите екземпляри на регистрационните форми за избор за новорегистрирани ЗЗОЛ и амбулаторните листове.
Чл. 163.
(1) Заплащането по чл. 161, т. 2 е:
1. за извършен профилактичен преглед съгласно изискванията на Наредба № 2 от 2003 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на ЗЗОЛ:
а) (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) на лице от 0 до 1 г. - 1,23 лв.;
б) (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) на лице от 1 до 2 г. - 3,07 лв.;
в) (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) на лице от 2 до 7 г. - 3,58 лв.;
г) (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) на лице от 7 до 18 г. - 6,14 лв.;
2. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) за извършена имунизация по задължителния имунизационен календар съгласно Наредба № 2 от 2000 г. за видовете имунизации в Република България и сроковете за извършването им (ДВ, бр. 38 от 2000 г.) на лице от 0 до 18 години, включено в програма "Детско здравеопазване" при изпълнителя на ПИМП – 1,02 лв.
(2) Общият брой на заплатените профилактични прегледи и имунизации по възрастови групи по реда на НРД 2002 и НРД 2003 за календарната 2003 г. не може да надвишава изискуемия им годишен брой за всяка възрастова група съгласно Наредба № 2 от 2003 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на задължително здравноосигурени лица и Наредба № 2 от 2000 г. за видовете имунизации в Република България и сроковете за извършването им.
(3) Плащането на изпълнителя на ПИМП по чл. 161, т. 2 се извършва месечно след проверка по фактура, спецификация, регистър на ЗЗОЛ, включени в програма "Детско здравеопазване", амбулаторни листове и месечни отчети.
Чл. 164.
(1) (Изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Заплащането по чл. 161, т. 3 за извършена дейност по диспансерно наблюдение на бременността съгласно изискванията на Наредба № 2 от 2003 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на задължително здравноосигурени лица при посещение на лице, включено в програма "Майчино здравеопазване" при изпълнителя на ПИМП, е 1,02 лв.
(2) Включването на ЗЗОЛ, осъществили правото си на избор на ОПЛ за изпълнител на програмата, се извършва след доказване на бременността.
(3) Националната здравноосигурителна каса заплаща на изпълнителя на ПИМП по чл. 161, т. 3 месечно след проверка по фактура, спецификация, регистър на ЗЗОЛ, включени в програмата, основанието за включване на нови лица и амбулаторни листове и месечни отчети.
Чл. 165.
(1) (Изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Заплащането по чл. 161, т. 4 за диспансерно наблюдение извън случаите по чл. 161, т. 3 съобразно изискванията на Наредба № 2 от 2003 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на ЗЗОЛ, диспансеризирано при изпълнителя на ПИМП за едно или повече заболявания, е 1,02 лв.
(2) Националната здравноосигурителна каса заплаща на изпълнителя на ПИМП по чл. 161, т. 4 месечно след проверка по фактура, спецификация, регистър на диспансеризираните лица и амбулаторни листове.
Чл. 166.
(1) (Изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Заплащането по чл. 161, т. 5 за профилактичен преглед на ЗЗОЛ над 18 години извън списъка на диспансеризираните лица е 3,07 лв.
(2) Националната здравноосигурителна каса заплаща само един годишен профилактичен преглед на ЗЗОЛ по ал. 1.
(3) Плащанията на изпълнителя на ПИМП по чл. 161, т. 5 се извършват месечно след проверка по фактура, спецификация и амбулаторни листове.
Чл. 167.
(1) Изпълнителят на ПИМП има право на заплащане по чл. 161, т. 6, когато населеното място, в което е разкрита амбулаторията му, е определено като неблагоприятно в този договор.
(2) Месечните суми, заплащани от НЗОК, и населените места - центрове на практики с неблагоприятни условия, са посочени в приложение № 10.
(3) При наличие на повече от един изпълнител на ПИМП с месторазположение на практиката в населеното място по приложение № 10 сумата се разпределя по съвместно решение на РЗОК и районната колегия на БЛС.
(4) Сумите по ал. 2 и 3 се определят към момента на сключване на индивидуалния договор и се вписват в него.
(5) Когато договорът е сключен или прекратен през текущия месец, сумата се изчислява пропорционално на календарните дни на действие на договора през месеца.
(6) (Изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Изпълнител на ПИМП получава еднократно плащане в размер 306,90 лв. при наличие на следните две условия:
1. разкрита амбулатория в обособена в областната здравна карта практика, която е била незаета в продължение на последните 6 месеца;
2. декларирано 24-часово осигуряване на лекарска помощ на територията на практиката за срока на действие на договора.
Чл. 168.
(1) (Изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Заплащането по чл. 161, т. 7 е 4,09 лв. за извършено посещение на ЗЗОЛ с регистрация в друг здравен район при лекаря при следните условия:
1. задължително здравноосигуреното лице е временно извън района, където е осъществило избор на ОПЛ, и при посещението си представи здравноосигурителна книжка;
2. изпълнителят отчита не повече от две посещения на едно и също ЗЗОЛ за месеца.
(2) Плащанията на изпълнителя на ПИМП се извършват по чл. 161, т. 7 месечно след проверка по фактура, спецификация и амбулаторни листове.
Чл. 169.
(1) Заплащането по чл. 161, т. 8 е еднократно през декември и се определя по методика.
(2) Националната здравноосигурителна каса заплаща на изпълнителя на ПИМП по чл. 161, т. 8 след проверка по фактура и спецификация.
Заплащане за специализирана извънболнична медицинска помощ
Чл. 170.
(1) Националната здравноосигурителна каса заплаща по различен ред договорената и извършената дейност за следните видове СИМП:
1. специализирана извънболнична медицинска помощ съгласно основни пакети за специалности: "Акушерство и гинекология", "Вътрешни болести", "Гастроентерология", "Детски болести", "Ендокринология и болести на обмяната", " Детска ендокринология и болести на обмяната", "Инфекциозни болести", "Кардиология", "Детска кардиология", "Клинична алергология", "Детска клинична алергология", "Клинична токсикология", "Клинична хематология", "Кожни и венерически болести", "Медицинска паразитология", "Нервни болести", "Нефрология", "Онкология", "Ортопедия и травматология", "Очни болести", "Пневмология и фтизиатрия", "Детска пневмология и фтизиатрия", "Психиатрия", "Детска психиатрия", "Ревматология", "Детска ревматология", "Ушно-носно-гърлени болести", "Урология", "Хирургия";
2. специализирана извънболнична медицинска помощ, оказвана на:
а) задължително здравноосигурени лица до 6 години от лекар-специалист с придобита специалност по "Детски болести", "Детска клинична алергология", "Детска ендокринология и болести на обмяната", "Детска кардиология", "Детска пневмология и фтизиатрия", "Детска ревматология" и "Детска психиатрия";
б) задължително здравноосигурени лица от лекар-специалист с придобита специалност по "Акушерство и гинекология", извършващ диспансерно наблюдение на бременността съгласно Наредба № 2 от 2003 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на задължително здравноосигурени лица;
3. специализирана извънболнична медицинска помощ съгласно основен пакет по специалност "Физикална терапия и рехабилитация";
4. специализирана извънболнична медицинска помощ по диспансерно наблюдение на ЗЗОЛ, извън случаите по т. 2, буква "б", съгласно Наредба № 2 от 2003 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на задължително здравноосигурени лица;
5. високоспециализирани дейности съгласно Наредба № 27 от 2002 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК; 6. медико-диагностични дейности по пакети: "Вирусология", "Имунология", "Клинична лаборатория", "Клинична микробиология", "Медицинска паразитология", "Нуклеарна медицина","Обща и клинична патология" и "Рентгенология" и списък високоспециализирани медико-диагностични дейности съгласно Наредба № 27 от 2002 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.
(2) В случаите на неусвояване на годишните бюджети за СИМП и МДД по чл. 194, ал. 2 се извършва допълнително заплащане на изпълнителите на СИМП и МДД.
Чл. 171.
(1) За видовете специализирана медицинска помощ по чл. 170, т. 1 се заплаща за:
1. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) реализирано първично посещение при специалист по повод заболявания и състояния – 10,23 лв.;
2. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) реализирано вторично посещение по повод заболявания и състояния - 4,86 лв.
(2) Първичните посещения за месеца се отчитат пред РЗОК с медицинско направление и с първия екземпляр на амбулаторни листове.
(3) Вторичните посещения за месеца се отчитат, като към медицинското направление за първично посещение, реализирано през същия месец, се прибавят първите екземпляри на амбулаторните листове.
(4) Вторичните посещения, реализирани през месеци, следващи първичното посещение, се отчитат с първите екземпляри от амбулаторните листове, попълнени за вторични посещения и подписани от пациентите. В него се вписват номерът на медицинското направление за първично посещение и номерът на амбулаторния лист от първично посещение.
(5) За видовете специализирана помощ се заплащат на лечебното заведение за СИМП отчетените вторични посещения, но не повече от 50 % от общия брой на отчетените през месеца първични посещения по ал. 1, т. 1.
(6) Националната здравноосигурителна каса заплаща допълнително 50 % от общия брой първични посещения по ал. 1, т. 1 при специалисти със специалности "Хирургия" и "Ортопедия и травматология" за извършени хирургични процедури, определени със Заповед на директора на НЗОК, съгласувано с председателя на управителния съвет на БЛС.
Чл. 172.
(1) За видовете специализирана помощ по чл. 170, т. 2, буква "а" се заплаща за:
1. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) реализирано първично посещение от ЗЗОЛ от 0 до 6 години при специалист "Детски болести", "Детска алергология", "Детска ендокринология и болести на обмяната", "Детска кардиология", "Детска пневмология и фтизиатрия", "Детска ревматология" и "Детска психиатрия" по повод остри заболявания и състояния – 10,23 лв.;
2. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) реализирано вторично посещение по повод остри заболявания и състояния - 4,86 лв.
(2) Първичните и вторичните посещения се отчитат по реда на чл. 171, ал. 2, 3 и 4.
(3) За видовете специализирана помощ на изпълнителя на СИМП се заплащат отчетените вторични посещения, но не повече от 200 % от общия брой на отчетените през месеца първични посещения по чл. 171, т. 2, буква "а".
Чл. 173.
(1) За видовете специализирана помощ по чл. 170, т. 2, буква "б" се заплаща:
1. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) за реализирано първично посещение на ЗЗОЛ, избрало специалист по "Акушерство и гинекология" за диспансерно наблюдение на бременността – 10,23 лв.;
2. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) за реализирано вторично посещение - 4,86 лв.
(2) Първичните и вторичните посещения се отчитат по реда на чл. 171, ал. 2, 3 и 4.
(3) За видовете специализирана помощ на изпълнителя на СИМП се заплащат отчетените вторични посещения на едно ЗЗОЛ съгласно изискванията на Наредба № 2 от 2003 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на задължително здравноосигурени лица.
Чл. 174.
(1) Специализираната медицинска помощ по чл. 170, т. 3 се заплаща за реализиран физиотерапевтичен курс на лечение.
(2) За физиотерапевтичен курс на лечение на определено заболяване се приема комплексно физиолечение, включващо преглед на лекаря и общ брой не по-малък от 10 физикални процедури от групи 1, 2 или 3, по преценка на лекаря физиотерапевт в зависимост от обективното състояние на болния, назначеното лечение, промените на лечението за даденото лице, както и оценката на резултата от него.
(3) Националната здравноосигурителна каса заплаща за физиотерапевтичен курс лечение по групи, както следва:
1. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) група 1 - не по-малко от два фактора от апаратна терапия – 20,46 лв.;
2. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) група 2 - един фактор от апаратна терапия и една кинезитерапевтична техника – 25,58 лв.;
3. изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) група 3 - не по-малко от два фактора от апаратна терапия и една кинезитерапевтична техника или един фактор от апаратна терапия и две кинезитерапевтични техники – 30,69 лв.
(4) Физиотерапевтичният курс лечение се отчита с "Медицинско направление" (бл. МЗ - НЗОК № 3) и амбулаторен лист.
Чл. 175.
(1) За видовете специализирана помощ по чл. 170, т. 4 се заплаща, както следва:
1. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) за реализирано първично посещение на ЗЗОЛ, подлежащо на диспансеризация при лекар-специалист за едно или повече заболявания, или интердисциплинарна консултация съгласно изискванията на Наредба № 2 от 2003 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на задължително здравноосигурени лица - 10,23 лв.;
2. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) за реализирано вторично посещение на диспансеризирано лице при лекаря-специалист, водещ диспансеризацията по едно или повече заболявания, съгласно изискванията на Наредба № 2 от 2003 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на задължително здравноосигурени лица - 4,86 лв.
(2) Първичните посещения се отчитат пред РЗОК с медицински направления и с първите екземпляри на амбулаторните листове.
(3) Вторичните посещения на лица, диспансеризирани преди 1.IV.2003 г., и на новодиспансеризирани лица се отчитат с първите екземпляри на амбулаторните листове и регистър на диспансеризираните ЗЗОЛ при специалиста.
(4) За видовете специализирана помощ на изпълнителя на СИМП се заплащат отчетените вторични посещения на едно диспансеризирано ЗЗОЛ съгласно изискванията на Наредба № 2 от 2003 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на ЗЗОЛ.
Чл. 176.
(1) Реализираната високоспециализирана дейност по чл. 170, т. 5 се заплаща по цени, както следва:
1. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) тъканно деструктивно лечение на доброкачествени изменения на маточната шийка, с изключение на химичната каутеризация – 10,23 лв.;
2. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) колпоскопия с прицелна биопсия под колпоскопски контрол – 10,23 лв.;
3. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) бронхопровокационен тест с медиатори – 20,46 лв.;
4. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) кожно-алергично тестуване - скарификация, убождане ("прик" - тестове, епикутанни и интракутанни) – 10,23 лв.;
5. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) езофагогастродуоденоскопия със/без пилипектомия, +/ - биопсия от няколко места – 16,37 лв.;
6. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) фибросигмоидоскопия със/без ендоскопска пилипектомия,+/ - биопсия от няколко места – 16,37 лв.;
7. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) колоноскопия, +/ - биопсия от няколко места и полипектомия – 25,58 лв.;
8. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) диагностична и терапевтична пункция и пункционна биопсия на кистозни формации под ехографски контрол (панкреас, черен дроб, бъбреци, яйчник) – 30,69 лв.;
9. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) аблация на тумори (високочестотна аблация и алкохолизация) – 35,81 лв.;
10. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) криотерапия на доброкачествени кожни тумори – 10,23 лв.;
11. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) пункционна биопсия на щитовидна жлеза под ехографски контрол – 15,35 лв.;
12. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) остеоденситометрия при болни със: трансплантирани органи - бъбреци; доказан хиперпаратиреоидизъм; с доказан хипогонадизъм, включително кастрационен синдром – 15,35 лв.;
13. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) непрекъснат 24-часов EКГ запис с Холтер монитор – 13,30 лв.;
14. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) ехокардиография – 17,39 лв.;
15. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) сърдечно-съдов тест с натоварване (бягаща пътечка или велосипеден ергометър) – 15,35 лв.;
16. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) доплерова сонография на артерии и вени – 13,30 лв.;
17. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) фетална ехокардиография на рисков контингент – 17,39 лв.;
18. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) електромиография (ЕМГ) – 12,28 лв.;
19. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) електроенцефалография (ЕЕГ) – 12,28 лв.;
20. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) доплерово ултразвуково изследване на бъбречни съдове - цветен доплер и power доплер – 17,39 лв.;
21. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) ехографско изследване на стави при деца – 13,30 лв.;
22. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) диагностична и терапевтична пункция на стави – 10,23 лв.;
23. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) конвенционална аудиометрия - прагова – 5,12 лв.;
24. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) фонетография – 10,23 лв.;
25. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) фониатрична консултация с последваща гласова рехабилитация - курс (комплекс дихателни, фонаторни и резонаторни упражнения) 10 сеанса – 20,46 лв.;
26. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) ларингостробоскопия – 20,46 лв.;
27. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) трансфонтанелна ехография – 13,30 лв.;
28. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) фибробронхоскопия +/ - биопсия – 27,62 лв.;
29. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) цистоскопия (диагностична) – 15,35 лв.;
30. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) вземане на биопсичен материал (от гърда, кожа, подкожна тъкан, уретра, пикочен мехур, пенис, лимфен възел, простата) – 10,23 лв.;
31. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) вагинотомия – 20,46 лв.;
32. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) диагностична и лечебна пункция на повърхностни кисти, абсцеси или сондиране на повърхностно разположени фистули на глава и гръбнак – 12,28 лв.;
33. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) постоянен съдов достъп при подготовка за хемодиализа – 16,37 лв.;
34. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) трансторакална плеврална биопсия – 35,81 лв.;
35. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) иглена биопсия (tru cut) - паренхимни органи – 35,81 лв.;
36. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) трансторакална иглена биопсия на интраторакални процеси под рентгенов или ехографски контрол – 35,81 лв.;
37. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) аналгезия при лечение на хроничната болка с анестетични средства в амбулаторни и домашни условия, включващо поставяне на спинален, епидурален и интраплеврален катетър, всички видове блокове на нерви и прилагане на други фармакологични средства – 22,51 лв.;
38. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) венозна анестезия – 15,35 лв.;
39. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) амбулаторна епидурална, спинална или комбинирана анестезия – 22,51 лв.;
40. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) дренаж на плеврална кухина (затворен) – 35,81 лв.;
41. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) пункция и/или дренаж в перикардиум – 50,15 лв.;
42. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) анестезиологична консултация – 10,23 лв.;
43. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) амниоцентеза – 15,35 лв.;
44. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) специализирани кинезитерапевтични методи, при 20-дневен курс на лечение, приложими при болни с детска церебрална парализа (методи на Кабат, Бобат и др. ) – 20,46 лв.;
45. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) лазертерапия при диабетна ретинопатия – 30,69 лв.;
46. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) лазертерапия, лазерпунктура, при 10-дневен курс на лечение, при следните диагнози: постоперативни и труднозарастващи рани; алгодистрофичен синдром (синдром на Зудек); артрит на темпоро-мандибуларната става – 20,46 лв.;
47. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) AV анастомоза при подготовка за хемодиализа – 30,69 лв.;
48. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) нервни и паравертебрални блокади – 20,46 лв.
(2) Заплащането по ал. 1 включва извършените ВСД и интерпретацията на резултатите.
(3) Високоспециализираните дейности се отчитат с "Медицинско направление" (бл. МЗ - НЗОК № 3А) и "Амбулаторен лист".
(4) С едно "Медицинско направление" (бл. МЗ - НЗОК № 3А) може да бъде отчетена само една високоспециализирана дейност.
(5) Националната здравноосигурителна каса заплаща само цената на извършената и отчетената ВСД без консултация за ЗЗОЛ, насочени от специалист към специалист от една и съща медицинска специалност, както и за извършваните от изпълнителите на болнична помощ ВСД.
(6) Националната здравноосигурителна каса заплаща отчетени ВСД, назначени от изпълнител на СИМП, сключил договор по този рамков договор.
(7) Националната здравноосигурителна каса заплаща и отчетени ВСД по специалности, за които в Наредба № 27 от 2002 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК не е дефиниран основен пакет и са назначени от изпълнител на ПИМП, сключил договор с НЗОК.
Чл. 177.
(1) Реализираните изследвания по чл. 170, т. 6 се заплащат по цени, както следва:
а) (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) хематологични и цитологични:
кръвна картина - до 8 параметъра - Hb, Er, Leu, Ht, Tr, MCV, MCH, MCHC; комплексно - 1,53 лв.;
диференциално броене на левкоцити и морфология на еритроцити в периферна кръв - 1,53 лв.;
СУЕ - 0,72 лв.;
б) (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) кръвосъсирване и фибринолиза:
време на кървене - 1,13 лв.;
протромбиново време - 1,13 лв.;
активирано парциално тромбопластиново време (APTT) - 1,13 лв.;
фибриноген - 1,13 лв.;
в) (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) урина и изпражнения:
химично изследване с течни реактиви (белтък, билирубин, уробилиноген) - комплексно - 0,51 лв.;
седимент - ориентировъчно изследване - 0,51 лв.;
окултни кръвоизливи - 0,51 лв.;
г) (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) клинико-химични: глюкоза - 1,13 лв.;
кръвно-захарен профил - 3,07 лв.;
креатинин - 1,13 лв.;
урея - 1,13 лв.;
билирубин - общ - 1,13 лв.;
билирубин - директен - 1,13 лв.;
общ белтък - 1,13 лв.;
албумин - 1,13 лв.; х
олестерол - 1,13 лв.;
холестерол HDL - 1,13 лв.;
триглицериди - 1,13 лв.;
гликиран хемоглобин - при лица до 18 г. с доказан захарен диабет - 5,12 лв.;
пикочна киселина - 1,13 лв.;
АСAT - 1,13 лв.;
АЛАТ - 1,13 лв.;
креатинкиназа (КК) - 1,13 лв.;
ГГТ - 1,13 лв.;
алкална фосфатаза (АФ) - 1,13 лв.;
липаза - 1,13 лв.;
алфа-амилаза - 1,13 лв.;
натрий - 1,13 лв.;
калий - 1,13 лв.;
хлориди - 1,13 лв.;
калций - 1,13 лв.;
фосфати - 1,13 лв.;
желязо - 1,13 лв.;
ЖСК - 1,13 лв.;
2. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) изследвания от пакет "Клинична микробиология":
фекална маса и ректален секрет - 3,07 лв.;
изследване на урина за урокултура - 3,07 лв.;
материал от генитална система - 3,07 лв.;
ранев материал и гной - 3,07 лв.;
гърлени и назофарингеални секрети - 3,07 лв.;
храчка, бронхоалвеоларен лаваж - 3,07 лв.;
RPR (или Васерман) само за бременни - 3,07 лв.;
антибиограма с 6 антибиотични диска - 3,07 лв.;
антистрептолизинов титър (AST) при ревматизъм и други бета-стрептококови инфекции - 3,07 лв.;
Waaler Rose/ RF (ревматоиден артрит),
Paul - Bunnell (инфекциозна мононуклеоза), Chlamydia (сух тест) - 3,07 лв.;
3. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Изследвания от пакет "Вирусология": доказване на HIV антитела с имунологичен метод ELISA - 6,14 лв.;
серологично изследване за маркери на хепатитен вирус А,B, C и D по метод ELISA - 6,14 лв.;
доказване на антитела РЗХА за морбили, паротит и рубеола при суспектно болни - 6,14 лв.;
4. изследвания от пакет "Имунология":
а) (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) група 1 - определяне на криоглобулини - 5,12 лв.;
б) (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) група 2:
определяне на общи имуноглобулини IgM - 8,18 лв.;
определяне на общи имуноглобулини IgG - 8,18 лв.;
определяне на общи имуноглобулини IgA - 8,18 лв.;
определяне на C3 компонентна комплемента - 8,18 лв.;
определяне на C4 компонентна комплемента - 8,18 лв.;
5. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) изследвания от пакет "Медицинска паразитология":
микроскопско изследване за доказване на паразити - 3,07 лв.;
серологично изследване за трихинелоза - 3,07 лв.;
серологично изследване за токсоплазмоза - 3,07 лв.;
серологично изследване за ехинококоза - 3,07 лв.;
6. изследвания от пакет "Рентгенология":
а) (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) група 1 - рентгенография на зъби с определен центраж (секторна рентгенография) - 1,02 лв.;
б) (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) група 2:
рентгенография на челюстите в специални проекции - 5,12 лв.;
рентгенография на лицеви кости - 5,12 лв.;
рентгенография на околоносни синуси - 5,12 лв.;
специални центражи на черепа - 5,12 лв.;
рентгенография на стернум - 5,12 лв.;
рентгенография на ребра - 5,12 лв.;
рентгеноскопия на бял дроб - 5,12 лв.;
рентгенография на крайници - 5,12 лв.;
рентгенография на длан и пръсти - 5,12 лв.;
рентгенография на стерноклавикуларна става - 5,12 лв.;
рентгенография на сакроилиачна става - 5,12 лв.;
рентгенография на тазобедрена става - 5,12 лв.;
рентгенография на бедрена кост - 5,12 лв.;
рентгенография на колянна става - 5,12 лв.;
рентгенография на подбедрица - 5,12 лв.;
рентгенография на глезенна става - 5,12 лв.;
рентгенография на стъпало и пръсти - 5,12 лв.;
рентгенография на клавикула - 5,12 лв.;
рентгенография на акромиоклавикуларна става - 5,12 лв.;
рентгенография на скапула - 5,12 лв.;
рентгенография на раменна става - 5,12 лв.;
рентгенография на хумерус - 5,12 лв.;
рентгенография на лакетна става - 5,12 лв.;
рентгенография на антебрахиум - 5,12 лв.;
рентгенография на гривнена става - 5,12 лв.;
в) (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) група 3:
рентгенография на череп - 9,21 лв.;
рентгенография на гръбначни прешлени - 9,21 лв.;
рентгенография на гръден кош и бял дроб - 9,21 лв.;
обзорна рентгенография на сърце и медиастинум - 9,21 лв.;
обзорна рентгенография на корем - 9,21 лв.;
обзорна (панорамна) рентгенография на зъби (ортопантомография) - 9,21 лв.;
рентгенография на таз - 9,21 лв.;
ехографска диагностика на коремни органи и ретроперитонеум - 9,21 лв.;
г) (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) група 4:
томография на гръден кош и бял дроб - 14,32 лв.;
интравенозна холангиография - 14,32 лв.;
рентгеново изследване на хранопровод, стомах, тънки черва - 14,32 лв.;
рентгеново изследване на тънки черва (със сонда) - 14,32 лв.;
иригография - 14,32 лв.;
венозна урография - 14,32 лв.;
хистеросалпингография - 14,32 лв.;
7. изследвания от пакет "Обща и клинична патология":
а) (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) група 1:
I. цитологично изследване (цитонамазка) на спонтанно отделени материали - 2 проби:
цитонамазка от храчка - 3,07 лв.;
цитонамазка от седимент от урина - 3,07 лв.;
цитонамазка на секрет от гърда, външни фистули, раневи повърхности, вкл. оперативна рана - 3,07 лв.;
II. цитологично изследване от лаважна течност:
цитологични препарати от отделителна система (пикочен мехур, уретери, легенчета) - 3,07 лв.;
цитологични препарати от бронхиален лаваж - 3,07 лв.;
цитологични препарати от изливи в телесни кухини - 3,07 лв.;
цитологични препарати от ставна течност - 3,07 лв.;
цитологични препарати от цереброспинална течност - 3,07 лв.;
III. цитологично изследване (цитонамазка) от кухи органи и повърхностни кожни лезии - 2 проби:
патоморфологично изследване на гинекологична намазка - 3,07 лв.;
патоморфологично изследване на цитонамазка от устна кухина - 3,07 лв.;
патоморфологично изследване на цитонамазка от очни лезии - 3,07 лв.;
б) (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) група 2; IV. хистобиопсично изследване след тънкоиглена пункционна биопсия - 2 препарата:
хистобиопсия на палпируеми органи и тумори под кожата (лимфни възли, гърда, простата, щитовидна жлеза, слюнчени жлези) - 10,23 лв.;
хистобиопсия, взета под контрол на методи за образна диагностика (бял дроб, медиастинум, коремни органи, туморни формации в коремна кухина) - 10,23 лв.;
V. хистобиопсично изследване след пункционна биопсия и четкови или щипкови биопсии - 2 проби:
при бронхоскопия, гастроскопия, ректоскопия, ентероскопия, цистоскопия, колпоскопия и др. - 10,23 лв.;
VI. хистобиопсично изследване на инцизионна амбулаторна биопсия от повърхностни органи или при ендоскопски методи - 2 проби:
кожни и очни лезии - 10,23 лв.;
устна кухина - 10,23 лв.;
лимфни възли - 10,23 лв.;
палпируеми подкожни тумори, вкл. щитовидна жлеза - 10,23 лв.;
гърда - 10,23 лв.;
кожно-мускулни биопсии - 10,23 лв.;
ендоскопии/фаринго-, ларинго-, езофаго-, ентеро-, ректо-, трахео-, бронхо-, цисто-, колпо-, артроскопия и др. - 10,23 лв.;
8. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) изследвания от пакет "Нуклеарна медицина":
белодробна сцинтиграфия - 25,58 лв.;
костна сцинтиграфия - 30,69 лв.;
сцинтиграфия на бъбреци с 99м Тс - ДМСА, ДТРА, МАГЗ, MIBI - 25,58 лв.;
сцинтиграфия на щитовидна жлеза - 20,46 лв.;
сцинтиграфия с 99 м Тс МIВI - 25,58 лв.;
сцинтиграфско изследване на остатъчна урина - хипуран - 10,23 лв.;
радионуклидна нефрография със 131 J-хипуран - 20,46 лв.;
9. високоспециализирани медико-диагностични изследвания:
а) (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) образни изследвания:
компютърна аксиална томография - 51,15 лв.;
магнитнорезонансно изследване - 153,45 лв.;
мамография на двете млечни жлези - 14,32 лв.;
б) (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) имунологични изследвания:
А. изследване на хуморален имунен отговор определяне на общи IgE, антинуклеарни антитела в серума - 35,81 лв.;
Б. изследване на клетъчен имунен отговор флуоцитометрично имунофенотипизиране на левкоцити - стандартен панел - 102,30 лв.;
определяне на оксидативния взрив на периферни неутрофили и моноцити с нитроблу тетразолов тест (НТТ) - 27,62 лв.;
флуоцитометрично определяне на фагоцитозата - 40,92 лв.;
В. хормони fT4; TSH - по 9,21 лв.;
Г. туморни маркери PSA; CA-15-3; СА-19-9; СА-125; алфа-фетопротеин; бета-хорионгонадотропин - по 10,23 лв.;
в) (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) клинико-лабораторни изследвания:
А. хормони fT4; TSH - по 9,21 лв.;
Б. туморни маркери PSA; CA-15-3; CA-19-9; CA-125; алфа-фетопротеин; бета-хорионгонадотропин - по 10,23 лв.;
В. лекарствена концентрация карбамазепин; валпроева киселина; фенитоин; дигоксин - по 9,21 лв.;
Г. изследване на урина микроалбуминурия - 6,14 лв.
(2) Заплащането по ал. 1 включва извършените изследвания и интерпретацията на резултатите. В заплащането не се включват стойността на контрастната материя и таксата за вземане на биологичен материал по чл. 145.
(3) Националната здравноосигурителна каса заплаща отчетени високоспециализирани медико-диагностични изследвания и нуклеарни изследвания, назначени от изпълнител на СИМП, сключил договор с НЗОК.
(4) С едно "Направление за медико-диагностична дейност" (бл. МЗ - НЗОК № 4) може да бъдат назначени и отчетени: до 5 изследвания от пакет "Клинична лаборатория" или по едно изследване от всеки друг пакет медико-диагностични изследвания.
Чл. 178.
(1) Плащанията по чл. 177 се извършват след проверка по фактура, спецификация и "Направление за медико-диагностична дейност" (бл. МЗ - НЗОК № 4).
(2) Заплащането по чл. 170, т. 7 е еднократно през декември 2003 г. и се определя съобразно чл. 194, ал. 2.
Заплащане за експертизна дейност
Чл. 179.
На изпълнители на СИМП се заплаща по реда на НРД извършена и отчетена експертизна дейност съгласно Наредбата за експертизата на неработоспособността.
Чл. 180.
(1) Националната здравноосигурителна каса заплаща два лева за извършена и отчетена експертиза на временната неработоспособност на всеки член на обща или специализирана ЛКК, но на не повече от трима.
(2) Експертиза по ал. 1 се отчита с отрязък от "Талон за лекарска консултативна комисия" (бл. МЗ - НЗОК № 6) за всеки член на ЛКК и един амбулаторен лист, издаден от председателя на ЛКК.
(3) (Изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Националната здравноосигурителна каса заплаща 2,05 лв. за отчетен преглед, поискан от ЛКК и КМЕД.
(4) Прегледът по ал. 3 се отчита с отрязък от "Талон за лекарска консултативна комисия" (бл. МЗ - НЗОК № 6) и амбулаторен лист.
(5) Националната здравноосигурителна каса заплаща извършените МДД, изискани от ЛКК, по реда на чл. 177.
Чл. 181.
Плащанията на изпълнител на СИМП по чл. 179 се извършват след проверка по фактура, спецификация и изискваните отчетни документи по чл. 180.
Условия и срокове за заплащане на извършените медицински дейности
Чл. 182.
(1) Изпълнителите на извънболнична медицинска помощ, сключили договор с НЗОК, предоставят ежемесечни отчети за дейността си на РЗОК по утвърден график до 5-ия работен ден на месеца, следващ отчетния.
(2) Районната здравноосигурителна каса извършва плащанията на ИМП до последния работен ден на месеца, следващ отчетния.
Чл. 183.
При неспазване на посочения срок за представяне на отчетните документи от ИМП обработката им и съответното заплащане се извършват в сроковете за следващия отчетен период.
Чл. 184.
(1) Условие за плащане на ИМП е точно и правилно попълване на документите с всички необходими данни съгласно глава десета.
(2) Районната здравноосигурителна каса не заплаща по реда, предвиден в НРД, за извършени дейности от ИМП, ако те не са отчетени за два последователни месеца.
Чл. 185.
(1) При констатиране на неправилно попълнени данни РЗОК връща фактурата и спецификацията към нея на ИМП с писмени указания за необходимите корекции и допълнения, но не по-късно от 20-о число на месеца на отчитане. В срок 3 работни дни ИМП се задължава да върне документите със съответните промени.
(2) Дължимата сума се заплаща след уточняване на данните в определените срокове.
(3) Ако исканите поправки не се извършат в рамките на следващия отчетен период, на ИМП не се заплаща по реда на НРД.
Чл. 186.
Плащанията се извършват в левове по банков път, по обявена от ИМП банкова сметка.
Чл. 187.
За неверни данни, посочени в отчетите и справките, изискуеми по договора, ИМП носят отговорност съгласно условията на глава деветнадесета "Санкции при неизпълнение на договорите за оказване на медицинска помощ".
Чл. 188.
В случай че РЗОК не заплати на ИМП реализираните дейности в сроковете, определени с договора, тя дължи на изпълнителя законна лихва за просроченото време. Регулативни стандарти за възлагане на специализирани медицински дейности. Корекция на стандартите и цените в хода на изпълнение на договора
Чл. 189.
(1) Регулативните стандарти (РС) за възлагане на специализирани медицински дейности (СМД) на изпълнителите на ПИМП и СИМП са метод за определяне на обективни критерии за възлагане на СМД от отделните изпълнители на извънболнична медицинска помощ.
(2) Регулативните стандарти определят броя на отделните видове СМД, които могат да бъдат възлагани на ИМП.
Чл. 190.
(1) Националната здравноосигурителна каса и БЛС договарят цените на отделните видове медицински дейности в зависимост от бюджета на НЗОК по отделните видове здравноосигурителни плащания (за ПИМП, СИМП и МДД) и прогнозни обеми дейности, произтичащи от нормативните актове, договорени в НРД извън задължителните СМД.
(2) Регулативните стандарти се определят от РЗОК за всеки лекар от лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ, сключили договор с НЗОК по методика, разработена и утвърдена от директора на НЗОК на базата на договорените в ал. 1 обеми и цени на медицинската помощ.
(3) Регулативни стандарти се определят за следните дейности:
1. издаване на направления за консултации и за провеждане на съвместно лечение и диспансеризация от специалист (първични прегледи от специалист);
2. издаване на направления за физиотерапия и рехабилитация;
3. издаване на направления за високоспециализирани медицински дейности;
4. стойност на направления за медико-диагностични дейности;
5. извършване на вторични прегледи, като частта на диспансерните от тях се определя на базата на Наредба № 2 от 2003 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на ЗЗОЛ.
(4) Извън стандартите по ал. 3 ИМП изпълняват без ограничение следните дейности:
1. издаване на направление за консултация или съвместно лечение със специалист-педиатър за деца до 6-годишна възраст като безусловен достъп при остро заболяване - от ОПЛ, когато в лечебното заведение за ПИМП не работи лекар с придобита специалност "Детски болести";
2. издаване на едно първоначално направление за диспансерно наблюдение на бременни от лекар с придобита специалност "Акушерство и гинекология" като безусловен достъп - от ОПЛ;
3. експертизна дейност - издаване на талон за ЛКК (бл. МЗ - НЗОК № 6) и извършване на експертизна дейност от ОПЛ и специалисти според потребностите;
4. извършване на първични и вторични прегледи и МДД от насочени ЗЗОЛ от лекари от ведомства, които нямат договор с НЗОК - от специалисти и изпълнители на МДД без ограничение според броя насочени към тях ЗЗОЛ.
(5) Регулативните стандарти за извършване на високоспециализирани медицински дейности се определят само за специалисти от СИМП, с изключение за ВСД, за които няма основен пакет дейности. За последните по методиката за ОПЛ се определя брой направления за целия срок на договора, който не може да бъде надвишаван. При надвишаване на броя се прилагат разпоредбите по чл. 192.
(6) Високоспециализираните медико-диагностични изследвания и изследванията от пакет "Нуклеарна медицина" могат да се назначават само от изпълнители на СИМП, като те влизат в сумата на РС за МДД на специалиста. Изпълнителите на МДД не изпълняват такива дейности, назначени от ОПЛ. При представяне на искане за заплащане от РЗОК на такива дейности те не се заплащат, а изпълнителят на МДД и възложителят, ако има договор с РЗОК, се санкционират със санкциите, предвидени в този договор, като базисният размер на санкцията е стойността на съответните високоспециализирани МДД.
Чл. 191.
(1) Регулативните стандарти за изпълнителите се актуализират всяко тримесечие на базата на индивидуалните отчети на изпълнителите от предходното. За второ тримесечие от този НРД се считат месеците март, април и май, като от периода се изключва март и стандартите се приравняват към два месеца. Третото тримесечие включва юни, юли и август, а четвъртото - септември, октомври и ноември. Месец декември влиза в първото тримесечие на новия НРД и РС се определят с новия НРД, а ако той не влезе в сила - по тази методика, но в съответствие с макрорамката на новия бюджет.
(2) Изпълнителите на ПИМП и СИМП представят при подаване на документите за сключване на договор регистър на електронен и хартиен носител на диспансеризираните при тях лица по заболявания съгласно Наредбата за диспансеризация. Лица, които съществуват в регистър на ОПЛ, и специалист се определят за диспансеризация съгласно Наредба № 2 от 2003 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на ЗЗОЛ. Лица, които фигурират като диспансерни при двама специалисти с една и съща специалност, се завеждат при този, при който е осъществен последният преглед. Същите актуализирани данни се предават с отчета за последния месец от тримесечието.
(3) За определяне на РС за второто тримесечие на 2003 г. се използват данните по ал. 2, данните за брой ЗЗОЛ в листата на ОПЛ към края на февруари и за броя отчетени първични прегледи от специалист за януари и февруари 2003 г.
(4) Регулативните стандарти за следващите тримесечия се актуализират на базата на актуализираните регистри по ал. 2, броя ЗЗОЛ при ОПЛ в края на предходното тримесечие и броя на първичните посещения при специалист за цялото предходно тримесечие. Актуализираните РС за новото тримесечие се предават на изпълнителите при приемане на отчета им за първия му месец.
(5) За нови договорни партньори се предоставя методика, по която сами да определят РС на базата на извършваната дейност през текущия период.
Чл. 192.
(1) Броят на възложените от ИМП специализирани медицински дейности по чл. 190, ал. 3, т. 1 - 4 могат да се отклоняват от определените им стандарти, както следва:
1. за първо тримесечие на 2004 г. в случаите по чл. 55, ал. 3, изр. първо ЗЗО: от - 20 до + 10 процента;
2. за второ, трето и четвърто тримесечие на 2003 г. - от - 20 до + 10 процента.
(2) През първите три тримесечия изпълнителите могат да превишават с допълнителни 15 процента определените им РС, но са длъжни да ги компенсират през следващото тримесечие.
(3) Неусвоените възложени СМД през първите три тримесечия могат да се използват през следващото тримесечие.
(4) При превишение броя възложени СМД извън рамките на ал. 2, както и при неизпълнение на условието за компенсация на превишението по ал. 2 през следващото тримесечие и превишаване на броя на вторичните посещения, изчислени по методиката спрямо първичните посещения и диспансерните листи с повече от 25 %, се прилагат санкциите, предвидени в договора.
(5) Базисният размер на санкциите по ал. 4 е равен на стойността на генерираните допълнително СМД и се пресмята по действащите за отчетното тримесечие цени, както следва: 1. за първично посещение - цената му, умножена по 2,4; 2. за високоспециализирани медицински дейности - 20 лв. за направление; 3. направление за физиотерапия и рехабилитация - цената на курса, умножена по 1,3; 4. за МДД - стойността им; 5. за вторично (диспансерно) посещение - цената му.
(6) При неизпълнение броя възложени СМД извън рамките на ал. 2 и неизползването им през следващото тримесечие, както и при неизпълнение на броя на диспансерните посещения с повече от 25%, които не са компенсирани през следващото тримесечие, се прилагат санкциите, предвидени в договора.
(7) Базисният размер на санкциите по ал. 6 е равен на половината от размера, определен в ал. 5.
Чл. 193.
(1) При наличие на неусвоени средства за отчетеното тримесечие в рамките на предвидените за съответната РЗОК директорът на НЗОК може да разреши допълнителното превишение от изпълнители по чл. 192, ал. 2 да не се компенсира през следващото тримесечие изцяло или частично.
(2) Директорът на НЗОК може по реда на методиката да разреши допълнителното превишение от всички или определени категории изпълнители по чл. 192, ал. 2 да не се компенсира през следващото тримесечие изцяло или частично, като го покрие чрез оперативния резерв.
Чл. 194.
(1) На базата на отчетените данни за изпълнени натурални и стойностни показатели за деветмесечието по отделните видове здравноосигурителни плащания и съответното прогнозно изпълнение за последното тримесечие на годината в срок до 30.IX.2003 г. директорът на НЗОК след съгласуване с УС на НЗОК и УС на БЛС извършва корекции на РС и цените за последното тримесечие, както следва:
1. при очаквано превишение на разходите по бюджета за съответните здравноосигурителни плащания до 5 % се намаляват съответно РС за последното тримесечие:
а) по бюджета на СИМП - намаляване РС за броя на направленията за консултации от ОПЛ и специалист, за физиотерапия и рехабилитация и ВСД;
б) по бюджета за МДД - намаляване РС за стойността на възлаганите МДД;
2. при очаквано превишение на разходите над 5 % се намаляват съответно броят на СМД по РС по реда на т. 1 и цените за тях за последното тримесечие, като двете компенсаторни мерки се прилагат в съотношение 1:1;
3. при очаквано неизпълнение на разходите до 5 % се увеличава съответно броят на СМД по РС за последното тримесечие аналогично на реда по т. 1; 4. при очаквано неизпълнение на разходите над 5 % се увеличават съответно броят на СМД по РС по т. 3 и цените за тях за последното тримесечие, като двете компенсаторни мерки се прилагат в съотношение 1:1.
(2) При налично неизпълнение на годишния бюджет за заплащане на СИМП и МДД за 2003 г. след отчитане на плащанията за извършените дейности за ноември до края на годината сумата се дава като бонус за изпълнителите от СИМП, съответно на МДД, като се разпределя пропорционално на получените от НЗОК плащания за извършена дейност за осемте месеца от действието на договора.
(3) Корекциите по ал. 1 са в сила за последното тримесечие на годината. При невлизане в сила на нов НРД от началото на 2004 г. до влизането му в сила се прилагат разпоредбите на този договор на базата на първоначално договорените в него цени със съответния инфлационен индекс. В този случай РС за изпълнителите се определят по тази методика по тримесечия, но се преизчисляват с оглед индексираната цена и макрорамката на отделните видове здравноосигурителни плащания, определени с бюджета на НЗОК за 2004 г.
Чл. 195.
(1) На базата на отчетените данни за изпълнени натурални и стойностни показатели за деветмесечието на ПИМП и съответното прогнозно изпълнение за последното тримесечие на годината в срок до 30.IX.2003 г. директорът на НЗОК след съгласуване с УС на НЗОК и УС на БЛС извършва корекции на РС и цените за последното тримесечие, както следва:
1. при очаквано превишение на разходите по бюджета на ПИМП се намаляват със съответния процент, който да компенсира превишението, капитационните суми за заплащане на база брой ЗЗОЛ, регистрирани от ОПЛ;
2. при очаквано неизпълнение на разходите над 5 % за компенсация на разликата над 5 % пропорционално се увеличават цените за извършвана дейност от ОПЛ (без капитационните суми).
(2) При налично неизпълнение на годишния бюджет за заплащане на ПИМП за 2003 г. след отчитане на плащанията за извършените дейности за ноември до края на годината сумата се дава като бонус за изпълнителите от ПИМП, като се разпределя пропорционално на получените от НЗОК плащания за осемте месеца от действието на договора. За изпълнителите, които са отчели показателите за изпълнение на качество, сумата се умножава с коефициент 1,5 за добро и 2 за отлично качество, като това се взема предвид при пресмятане на базисните суми за бонификация.
(3) Корекциите по ал. 1 са в сила за последното тримесечие на годината. При невлизане в сила на нов Национален рамков договор от 1.I.2004 г. до влизането му в сила се прилагат разпоредбите на НРД 2003 на базата на първоначално договорените в този договор цени със съответния инфлационен индекс.
Чл. 196.
(1) За целите за изпълнение на РС се определят прогнозен брой СМД за периода от осем месеца (от април до ноември 2003 г. вкл.), както следва:
1. първични посещения - 3 310 024;
2. вторични посещения - 3 408 925, от които: диспансерни - реален брой диспансеризирани ЗЗОЛ от лекар-специалист по Наредба № 2 от 2003 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на задължително здравноосигурени лица, както и бременни от лекар-специалист с придобита специалност "Акушерство и гинекология" по реда на безотказния достъп на база 7 вторични прегледа за една бременна за срока на бременността;
3. брой високоспециализирани медицински дейности - 173 341;
4. брой дейности по физиотерапия и рехабилитация - 130 000;
5. прогнозен брой ЗЗОЛ, насочени към лекар-специалист от ведомствени лекари без договор с РЗОК - 31 895;
6. прогнозен брой насочени от ОПЛ деца до 6 години към лекар-специалист с придобита специалност "Детски болести" при остри заболявания като безотказен достъп - 80 000;
7. прогнозен брой насочени от ОПЛ бременни към лекар-специалист с придобита специалност "Акушерство и гинекология" като безотказен достъп - 30 000; 8. стойност на МДД - 26 404 787 лв.
(2) За разпределяне чрез методиката на РС за извършване на специализирани медицински дейности се определят следните ориентировъчни съотношения между ОПЛ и специалисти:
1. на направленията за консултация и съвместно лечение със специалист при остри състояния (извън тези за диспансеризирани болни) - 85:15;
2. на направленията за високоспециализирани медицински дейности - 6:94;
3. на направленията за физиотерапия и рехабилитация - 50:50;
4. на стойността на направленията за извършване на медико-диагностични дейности (вкл. високоспециализирани, които се издават само от специалистите) - 60:40.
(3) Корекциите на цените по този раздел се прилагат автоматично без предоговаряне при заплащане по договорите с ИМП, в които се залага съответната клауза, позоваваща се на този раздел.
Раздел VII
Документация и документооборот за изпълнители на извънболнична помощ
Чл. 197.
Документацията, която е длъжен да води и съхранява в амбулаторията си всеки ИМП, включва първични медицински документи - приложение № 2, и финансово-отчетни документи - приложение № 3.
Чл. 198.
(1) Първичните медицински документи са:
1. "Амбулаторен лист" (бл. МЗ - НЗОК № 1);
2. "Медицинско направление" (бл. МЗ - НЗОК № 3) за консултация или за провеждане на съвместно лечение;
3. "Медицинско направление" (бл. МЗ - НЗОК № 3А) за извършване на високоспециализирани дейности;
4. "Направление за медико-диагностична дейност" (бл. МЗ - НЗОК № 4);
5. "Рецептурна бланка - НЗОК" (бл. МЗ - НЗОК № 5) за предписване и отпускане на лекарства, за които НЗОК напълно или частично заплаща;
6. "Протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК или РЗОК";
7. "Талон за ЛКК" (бл. МЗ - НЗОК № 6);
8. "Рецептурна книжка на хронично болния";
9. "Искане/резултат за цитологично изследване на влагалищни намазки"; 10. "Направление за хоспитализация" (бл. МЗ - НЗОК №7).
(2) Документооборотът по ал. 1 е, както следва:
1. "Амбулаторен лист" (бл. МЗ - НЗОК № 1) - попълва се в три екземпляра от:
а) общопрактикуващия лекар - при всяко посещение на ЗЗОЛ; общопрактикуващият лекар ежемесечно отчита в РЗОК първия екземпляр в случаите на изпълнение на програми "Майчино здравеопазване" и "Детско здравеопазване" (профилактични прегледи и имунизации), диспансеризирани лица, профилактични прегледи на недиспансеризирани лица над 18 години и инцидентни посещения на ЗЗОЛ от други здравни райони; вторият екземпляр формира медицинско или диспансерно досие на ЗЗОЛ по хронология, което се води и съхранява при лекаря, а третият екземпляр се предоставя на ЗЗОЛ; първите екземляри се предоставят в РЗОК, подредени по хронология; диспансерното досие се формира по реда от Наредба № 2 от 2003 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи на лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на задължително здравноосигурени лица; в случаите, когато ОПЛ разпечатва документи, един екземпляр "Амбулаторен лист" (бл. МЗ - НЗОК № 1) формира медицинското досие на пациента, а втори екземпляр се предоставя на ЗЗОЛ; общопрактикуващият лекар може да представи ежемесечния си отчет за извършената дейност на електронен носител в утвърдения формат по приложение № 2, съдържащ следните реквизити: трите имена, уникален идентификационен номер и ЕГН на лекаря, регистрационен номер на лечебното заведение, трите имена и ЕГН на пациентите, № на рецептурна книжка, № на РЗОК, № на амбулаторни листове, дата на посещение, диагнози на основно и придружаващи заболявания, извършени имунизации, извършени профилактични прегледи, извършени прегледи по програма "Майчино здравеопазване", брой на издадени направления за МДД, кодове на МДИ, брой на издадени направления № 3 за консултация и/или съвместно лечение, брой на издадени направления № 3А за ВСД и фабрични номера на издадени рецептурни бланки; в този случай електронният отчет замества първите екземпляри на "Амбулаторен лист" (бл. МЗ - НЗОК № 1), които се представят в РЗОК; електронният отчет се съпровожда от опис на хартиен носител по утвърден в НРД 2003 образец, съдържащ пореден номер, ЕГН на пациентите, номерата на амбулаторните листи, дата на посещение, име на лекаря, ЕГН на лекаря,УИН на лекаря, подпис и печат на изпълнителя; копие от електронния носител и описът се съхраняват при ОПЛ и се предоставят на контролните органи при проверка;
б) лекаря от лечебното заведение за СИМП - при всяко посещение на ЗЗОЛ (при остри случаи и при диспансеризирани лица, при извършване на ВСД); изпълнителят на СИМП ежемесечно отчита първия екземпляр в РЗОК (с прикрепено към него "Медицинско направление" - бл. МЗ - НЗОК № 3, за остър случай); вторият екземпляр формира амбулаторния журнал или диспансерното досие на пациента, а третият се изпраща по пациента или по служебен път на ОПЛ за формиране на медицинско досие на ЗЗОЛ; първите екземляри се предоставят в РЗОК, подредени по хронология; диспансерното досие се формира по реда от Наредба № 2 от 2003 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи на лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на задължително здравноосигурени лица; в случаите, когато специалистът разпечатва документи, един екземпляр "Амбулаторен лист" (бл. МЗ - НЗОК № 1) формира диспансерното досие на пациента, а втори екземпляр се предоставя на ЗЗОЛ; лечебното заведение за СИМП може да представи ежемесечния си отчет на електронен носител в утвърдения формат по приложение № 2, съдържащ следните реквизити: трите имена, уникален идентификационен № и ЕГН на лекаря, код на специалността, трите имена и ЕГН на пациентите, № на рецептурна книжка, № на РЗОК, № на амбулаторни листове, дата и час на посещение, диагнози на основно и придружаващи заболявания, кодове на извършени процедури, брой на издадени направления за МДД, кодове на МДИ, брой на издадени направления № 3 за консултация и/или съвместно лечение, брой на издадени направления № 3А за ВСД и фабрични номера на издадени рецептурни бланки; в този случай електронният отчет замества първите екземпляри на "Амбулаторен лист" (бл. МЗ - НЗОК № 1), които се представят в РЗОК; електронният отчет се съпровожда от опис на хартиен носител, по утвърден в НРД 2003 образец, съдържащ пореден номер, ЕГН на пациентите, номерата на амбулаторните листи, дата и час на посещението, име на лекаря, ЕГН на лекаря, УИН на лекаря, подпис и печат на изпълнителя; копие от електронния отчет и описът се съхраняват при специалиста и се предоставят на контролните органи при проверка; специалистът може да създава и поддържа амбулаторен журнал в електронен вид, който замества амбулаторния журнал на хартиен носител; специалистът може да създава и поддържа медицинско досие в електронен вид; програмният продукт, които се използва в този случай, позволява задължително групирането на амбулаторните листи по пациенти - за остри случаи и диспансерно болни; медицинските досиета в електронен вид съдържат всички реквизити от утвърдения образец на "Амбулаторен лист" (бл. МЗ - НЗОК № 1) по приложение №2;
в) председателя на ЛКК - за всяка извършена експертиза на едно ЗЗОЛ; изпълнителят на СИМП ежемесечно отчита първия екземпляр в РЗОК с прикрепен към него "Талон за ЛКК" (бл. МЗ - НЗОК № 6); вторият екземпляр формира журнала на ЛКК, а третият се изпраща чрез пациента или по служебен път на ОПЛ за формиране на медицинско досие на ЗЗОЛ; първите екземляри се предоставят на РЗОК в папка, подредени по хронология;
2. "Медицинско направление" (бл. МЗ - НЗОК № 3) за консултация или за провеждане на съвместно лечение - съставя се в един екземпляр от изпълнителя на извънболнична медицинска помощ при необходимост от провеждане на специализирана медицинска консултация или лечение; изпълнителят на СИМП, извършил консултацията или съвместното лечение, отчита документа заедно с финансовите отчетни документи в РЗОК; към всяко отчетено "Медицинско направление" (бл. МЗ - НЗОК № 3) се прикрепя първият екземпляр от попълнения "Амбулаторен лист" за проведената консултация и/или съвместно лечение;
3. "Медицинско направление за ВСД" (бл. МЗ - НЗОК № 3А) - съставя се в един екземпляр от изпълнителя на извънболнична медицинска помощ при необходимост от провеждане на високоспециализирана медицинска дейност; изпълнителят на СИМП или на БП, извършил ВСД, отчита документа заедно с финансовите отчетни документи в РЗОК; към всяко отчетено "Медицинско направление" (бл. МЗ - НЗОК № 3А) се прикрепя първият екземпляр от попълнения "Амбулаторен лист";
4. "Направление за медико-диагностична дейност" (бл. МЗ - НЗОК № 4) - съставя се в два екземпляра от изпълнител на извънболничната медицинска помощ; двата екземпляра се изпращат на медико-диагностичната лаборатория чрез пациента; първия екземпляр медико-диагностичната лаборатория отчита в РЗОК заедно с месечния си отчет; вторият екземпляр с прикрепените резултати се изпраща от лабораторията за медико-диагностични изследвания чрез пациента или по служебен път на лекаря, назначил изследванията; в "Направление за медико-диагностична дейност" (бл. МЗ - НЗОК № 4) изпълнителят, назначил изследванията, задължително вписва общата цена на изследванията; резултатите от изследванията се съхраняват в медицинското или диспансерното досие на пациента; медико-диагностичните лаборатории задължително вписват референтните стойности на извършените от тях изследвания; изследванията, включени в направлението, трябва да са само по един от договорените с НРД пакети за медико-диагностична дейност; в случаите, когато "Направление за медико-диагностична дейност" (бл. МЗ - НЗОК № 4) се разпечатва, данните се съхраняват и в електронен формат;
5. "Рецептурна бланка - НЗОК" (бл. МЗ - НЗОК № 5) за предписване и отпускане на лекарства - съставя се в три екземпляра от изпълнителя на медицинска или стоматологична помощ; първият екземпляр от рецептата се прилага към финансовия отчет (спецификация към фактура) и се предава в РЗОК от аптеките, сключили договор с РЗОК; вторият екземпляр остава в аптеката, отпуснала лекарствата; третият екземпляр остава в изпълнителя на медицинска помощ, изписал рецептата;
6. "Протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК" (бл. МЗ - НЗОК № 1) - само ОПЛ, при който е записано лицето, на което е издаден протокол, попълва рецептурна бланка - НЗОК, с предписаните в протокола лекарства;
7. "Талон за ЛКК" (бл. МЗ - НЗОК № 6) - документът се попълва в един екземпляр; използва се в случаите, когато ОПЛ или специалист изпраща ЗЗОС към специалист в извънболничната медицинска помощ за преглед за представяне пред ЛКК или в ЛКК за експертиза на работоспособността; в тези случаи не се издава "Медицинско направление" (бл. МЗ - НЗОК № 3) за консултация или за провеждане на съвместно лечение; всеки специалист, извършил преглед за представяне пред ЛКК, както и специалист, член на ЛКК, попълва данните си в отрязъка от "Талон за ЛКК", откъсва го и го изпраща в РЗОК, прикрепен към амбулаторния лист за посещението; общият талон (данните за ЗЗОЛ и данните на изпращащия за консултация изпълнител на медицинска помощ):
а) при предварителни прегледи със специалисти за представяне пред ЛКК се връща на ОПЛ или специалиста, поискал консултациите, като се прилага към медицинското досие на здравноосигуреното лице;
б) при изпращане към ЛКК остава в председателя на ЛКК, като се прилага към месечния отчет на ЛКК, представян в РЗОК;
в) при допълнително поискани прегледи от ЛКК се връща от здравноосигуреното лице в ЛКК и се прилага към месечния отчет на ЛКК, представян в РЗОК;
8. "Рецептурна книжка на хронично болния" - издава се на ЗЗОЛ, определени като хронично болни по списък заболявания (приложение № 4); книжката се попълва от ОПЛ, при който е записано здравноосигуреното лице; заверява се в РЗОК по местоживеене на здравноосигуреното лице; в документа се вписват диагнози от "Списък на заболявания, за които се издава рецептурна книжка на хронично болния" (приложение № 4); лекарствен продукт по диагноза, отбелязана в книжката, може да се изписва от ОПЛ на ЗЗОЛ или от специалист със специалност по профила на заболяването; лекарствени продукти, изписани по диагнозите, отбелязани в книжката, се получават в аптека, сключила договор с РЗОК, срещу представяне на документите по чл. 75, ал. 3;
9. "Искане/резултат за цитологично изследване на влагалищни намазки" - фишът се състои от две части: искане за изследване и резултат от изследването; прегънат е на две; съставя се в един екземпляр, при необходимост от цитологично изследване на влагалищни намазки на пациентка; попълва се от лекар със специалност "Акушерство и гинекология"; резултатът от изследването се попълва от лабораторията; след вписване на всичко необходимо фишът се разделя; отрязъкът "отговор" се връща на изпращача, а отрязъкът "искане" остава в лабораторията.
Чл. 199.
Съществуващите документи в системата на здравеопазването към момента на сключване на този договор се прилагат, доколкото не противоречат на документите по НРД.
Чл. 200.
(1)Документите по чл. 198, ал. 1 НРД се изготвят съгласно изискванията, реквизитите и стандарта, посочени в приложение № 2.
(2) Изпълнителите на извънболнична медицинска помощ закупуват за своя сметка формуляри на документите по ал. 1.
Чл. 201.
(1) Районната здравноосигурителна каса предоставя на ИМП в електронен вид образците на следните документи:
1. "Амбулаторен лист" (бл. МЗ - НЗОК № 1);
2. "Медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение" (бл. МЗ - НЗОК № 3);
3. "Медицинско направление за ВСД" (бл. МЗ - НЗОК № 3А);
4. "Направление за медико-диагностична дейност" (бл. МЗ - НЗОК № 4);
5. "Талон за ЛКК" (бл. МЗ - НЗОК № 6);
6. "Искане/резултат за цитологично изследване на влагалищни намазки";
7. опис, съпровождащ отчета на електронен носител, представян в РЗОК от ОПЛ и лекари-специалисти.
(2) Изпълнителите на ИМП могат да използват разпечатани образци на документите по ал. 1.
(3) Софтуерните продукти, които се използват при разпечатването на документите по ал. 1, се одобряват от НЗОК с оглед съответствие със стандартите на утвърдените в НРД 2003 документи.
(4) Информацията, която се съхранява в електронен формат (освен на твърд диск) се записва задължително и на външни електронни носители.
Чл. 202.
(1) Финансово-отчетните документи (приложение № 3) са:
1. фактура;
2. спецификация;
3. отчети за месечно отчитане на дейността на изпълнителите на ИМП;
4. опис на отчетените амбулаторни листове.
(2) Документите по ал. 1 се подготвят в два екземпляра от всички лечебни заведения, сключили договор с НЗОК. Първият екземпляр, придружен с фактура, се отчита в РЗОК в срок съгласно условия и срокове на заплащане по глава шестнадесета. Вторият екземпляр остава в ИМП.
Чл. 203.
Общопрактикуващите лекари, сключили договор с НЗОК, изготвят месечни отчети за извършена дейност по програма "Майчино здравеопазване", програма "Детско здравеопазване" (профилактични прегледи и имунизации) и за извършени профилактични прегледи на недиспансеризирани лица над 18 години.
Чл. 204.
В РЗОК се води отчетност за всички първични медицински и отчетни документи, които изпълнителите на извънболнична помощ представят, по опис за отчитане на извършената дейност.
Чл. 205.
(1) При констатиране на неправилно попълнени данни във финансовите отчетни документи на ИМП РЗОК ги връща за корекция в срок съгласно тази глава.
(2) За представени неверни данни в отчетите по този договор се прилагат разпоредбите на глава четиринадесета.
Чл. 206.
(1) Изпълнителите на МДД представят месечен отчет за РЗОК на електронен носител, съдържащ:
1. за всеки лекар с неговото име и код, изпратил с направления пациенти - номер и дата на направленията, ЕГН и имена на пациентите, брой назначени и извършени изследвания в тях, стойност на извършените изследвания за всяко направление;
2. за лекарите, изпратили с направления пациенти - общ брой направления, общ брой назначени и извършени изследвания и обща стойност на извършените изследвания;
3. за цялата медико-диагностична лаборатория - общ брой лекари, изпратили с направления пациенти, общ брой направления; общ брой назначени и извършени изследвания по видове и обща стойност на извършените изследвания; общ брой на всички назначени и извършени изследвания и обща стойност на извършените изследвания.
(2) Месечният отчет на електронен носител по ал. 1 се предава в РЗОК и се съхранява в лабораторията за срок 10 години след приключване на календарната година.
(3) Данните на електронен носител по ал. 1 се изготвят в два екземпляра и на хартиен носител с подпис и печат на управляващия лабораторията и лечебното заведение, като единият екземпляр се предава заедно с месечния отчет на електронен носител по ал. 1 срещу подпис в РЗОК, а другият се съхранява в лечебното заведение за срок 10 години заедно с електронния носител.
(4) Изследвания, които не са назначени с направлението на изпращащия ИМП, но са извършени от лабораторията, не се отчитат по този ред и не се заплащат от РЗОК.
Глава седемнадесета
БОЛНИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ
Раздел I
Условия и ред за сключване на договори за оказване на болнична медицинска и стоматологична помощ
Чл. 207.
(1) Националната здравноосигурителна каса сключва договори за оказване на медицинска и стоматологична БП за изпълнение на клинични пътеки от основния пакет БП по Наредба № 27 от 2002 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.
(2) Договорите по ал. 1 се сключват с лечебни заведения по чл. 20, които отговарят на общите условия по чл. 24, ал. 1, както и на следните специални условия:
1. функциониращо и изправно медицинско и техническо оборудване и обзавеждане, което е налично в помещенията, в които лечебното заведение извършва лечебната си дейност, и е необходимо за осъществяване на дейността по клинични пътеки, за които лечебното заведение кандидатства съгласно "Специални изисквания на НЗОК за сключване на договор" от съответната клинична пътека по приложение № 9;
2. необходима квалификация на медицинските специалисти за осъществяване на диагностична и лечебна дейност по клинични пътеки съгласно "Специални изисквания на НЗОК за сключване на договор" от съответната клинична пътека по приложение № 11; 3. наличие на трудов договор - за лекарите с придобита специалност, които ще изпълняват клиничните пътеки, за които лечебното заведение кандидатства;
4. съответствие на устройството и дейността на лечебното заведение с утвърдените медицински стандарти;
5. лечебното заведение притежава институционална акредитационна оценка една или повече звезди; 6. програмен продукт по чл. 103, ал. 3 и 4 за самостоятелните медико-диагностични лаборатории и за изпълнителите на БП, които са сключили договор с НЗОК за извършване на медико-диагностични изследвания по чл. 19, ал. 2, т. 1 и 2.
(3) За извършване на определени дейности, посочени в приложение № 9, за които е необходима специална апаратура, изпълнителят на БП може да сключи договор с друго лечебно заведение със седалище на територията на същата или най-близка област.
8. Чл. 20
(1) Директорът на РЗОК сключва договори за оказване на БП с лечебни заведения по чл. 20, чиито седалища се намират на територията на областта, обслужвана от РЗОК,
(2) Когато лечебното заведение, оказващо БП, обслужва населението на повече от една област съгласно Наредбата за достъп на здравноосигурените лица до лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ, същото сключва договор само с РЗОК, на чиято територия се намира седалището му.
(3) Териториалният обхват на обслужваното население от лечебните заведения за БП, сключили договор с НЗОК, се определя от министъра на здравеопазването съгласно заповед, издадена на основание чл.21, ал. 6 от Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица до лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ.
(4) Договори за оказване на БП могат да се сключват с лечебни заведения по чл. 20, ал. 1, които имат разрешение от министъра на здравеопазването за извършване на активно лечение на остри заболявания, обострени хронични заболявания, рехабилитация след остри състояния и палиативни грижи за терминално болни пациенти.
Раздел II
Необходими документи и ред за сключване на договори за оказване на болнична медицинска и болнична стоматологична помощ
Чл. 209.
(1) Районната здравноосигурителна каса създава и поддържа досиета на лечебните заведения за БП.
(2) Лечебните заведения, кандидатстващи за сключване на договор за оказване на БП, предоставят в РЗОК заявление по образец, утвърден в НРД - приложение № 11, към което прилагат следните документи, формиращи досието:
1. удостоверение за актуална съдебна регистрация;
2. копие на разрешението за осъществяване на дейността на министъра на здравеопазването;
3. копие от акта за създаване на лечебните заведения по чл.5, ал. 1 ЗЛЗ;
4. документ, удостоверяващ членство в БЛС/ССБ, съдържащ единния регистрационен номер на лекарите, работещи в лечебното заведение, оказващо болнична помощ;
5. удостоверение от управителя, респ. изпълнителния директор на лечебното заведение - изпълнител на БП, за наличие на трудов договор - за лекарите с придобита специалност, които ще изпълняват клиничните пътеки, за които лечебното заведение кандидатства;
6. документ за призната специалност на лицата съгласно "Специални изисквания на НЗОК за сключване на договор" към съответните клинични пътеки (приложение № 11);
7. декларация по образец съгласно приложение № 11 за функциониращо и изправно налично медицинско и техническо оборудване и обзавеждане съгласно методичните изисквания към клиничните пътеки - "Специални изисквания на НЗОК за сключване на договор" и/или договор с лечебно заведение в случаите по чл. 207, ал. 2, т. 1;
8. сертификат за преминати програми от българска национална система за оценка на качеството на клинична лаборатория и диагностичните лаборатории по микробиология, вирусология, паразитология, микробиология и инфекциозна имунология;
9. декларация от управителя, респ. директора на лечебното заведение, че заделя 40 % бруто от размера на приходите, реализирани по договор с НЗОК, за възнаграждения, включително задължителните социалноосигурителни и здравноосигурителни вноски от работодателя, на персонала в лечебното заведение, изпълняващо БП по НРД;
10. отчет за извършени медицински дейности по предходната година по образец по приложение № 11;
11. декларация от управителя, респ. директора на лечебното заведение за съответствие на устройството и дейността на същото с утвърдените медицински стандарти;
12. институционална акредитационна оценка една или повече звезди по реда на Наредба № 1 от 2000 г. за критериите, показателите и методиката на акредитация на лечебните заведения за болнична помощ и диагностично-консултативните центрове;
13. декларация за наличието на програмен продукт по чл. 103, при сключване на договор за извършване на медико-диагностични дейности в извънболничната медицинска помощ.
(3) Изпълнителите на БП по чл.5, ал. 1 ЗЛЗ прилагат всички необходими документи, с изключение на разрешение за осъществяване на дейността на министъра на здравеопазването и съдебно решение за регистрация на лечебното заведение.
Чл. 210.
При промяна на всяко от обстоятелствата, удостоверени с документи по чл. 209, изпълнителят на БП е длъжен в срок 5 работни дни да уведоми РЗОК и да изпрати копие от съответния документ. Раздел III
Условия и ред за оказване на болнична помощ
Чл. 211.
(1) Изпълнител на БП оказва договорената медицинска или стоматологична помощ на ЗЗОЛ, на които е издадено "Направление за хоспитализация" (бл. МЗ - НЗОК № 7).
(2) Задължително здравноосигуреното лице може да бъде насочено за хоспитализация от всеки лекар или стоматолог съгласно Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица до лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ.
(3) В случаите, когато пациент самостоятелно се обърне към изпълнител на БП, сключил договор с НЗОК, той се хоспитализира след документирана преценка за необходимостта от болнично лечение, което изисква извършването на спешни диагностично-терапевтични процедури по клинична пътека.
Чл. 212.
(1) Лекарите и стоматолозите от лечебните заведения за извънболнична помощ насочват с медицинско направление ЗЗОЛ към изпълнители на БП съгласно чл.21, ал. 1 и 3 и чл.21а от Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица към лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ.
(2) Когато необходимите за лечението медицински дейности не могат да бъдат осигурени от изпълнителите на болнична помощ по ал. 1, ЗЗОЛ се насочват към:
1. областна, междуобластна или национална болница съгласно заповед на министъра на здравеопазването, издадена на основание чл.21, ал. 6 от Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица до лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ, ако заболяването на лицето е включено в списъка на клиничните пътеки, за които лечебното заведение е сключило договор с НЗОК;
2. Клинична болница "Лозенец" - София, Военномедицинска академия - София, Национална многопрофилна транспортна болница "Цар Борис III" - София, и Медицински институт на МВР - София, ако заболяването на лицето е включено в списъка на клиничните пътеки, за които лечебното заведение е сключило договор с НЗОК.
(3) За да бъде включен в клинична пътека, ЗЗОЛ трябва да отговаря на индикациите за хоспитализация, определени в нея.
Чл. 213.
(1) Лечебното заведение за БП предоставя на РЗОК и обявява на видно място работния график на кабинетите в диагностично-консултативния блок.
(2) Районната здравноосигурителна каса и нейните поделения по общини предоставят информацията по ал. 1 на:
1. изпълнителите на извънболнична помощ при месечното отчитане на дейността им;
2. задължително здравноосигурените лица - при поискване.
Чл. 214.
Изпълнителите на БП се задължават да осигурят на пациентите непрекъснатост на болничната помощ и грижите, както и координация между специалистите, които ги осъществяват.
Чл. 215.
Районната здравноосигурителна каса и съответните поделения по общини:
1. предоставят на изпълнителите на извънболнична помощ информация за лечебните заведения за болнична помощ в съответната област, сключили договор с НЗОК, както и за договорените с тях клинични пътеки;
2. своевременно уведомяват изпълнителите на извънболнична помощ за промяна на договорните отношения с лечебните заведения за болнична помощ;
3. при поискване предоставя информация по т. 1 ЗЗОЛ.
Чл. 216.
Специалистът от диагностично-консултативния блок на лечебното заведение определя деня и часа за хоспитализация на пациента, които вписва в направлението за хоспитализация и в журнала за планов прием на пациенти.
Чл. 217.
При приемане в лечебното заведение - изпълнител на БП, пациентът, членовете на семейството му или придружаващото го лице следва да бъдат информирани за предлаганата медицинска помощ и очакваните разходи за сметка на пациента за тази помощ съгласно Наредба № 22 от 1997 г. за условията и реда за заплащане на медицинската помощ по избор на пациента.
Чл. 218.
Лечебното заведение за БП в процеса на диагностика, лечение и обслужване на пациента прилага утвърдени начини на действие, съобразени с указанията за клинично поведение в клиничните пътеки, правилата за добрата медицинска практика и утвърдените медицински стандарти.
Чл. 219.
(1) Изпълнител на БП пренасочва пациент, изпратен за планова хоспитализация по клинична пътека, за която няма сключен договор, към лечебно заведение, сключило договор с НЗОК за същата пътека съгласно Наредбата за достъпа на ЗЗОЛ до лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ.
(2) Пренасочването се отразява в съответната графа на направлението за хоспитализация съгласно указание за попълване на бланка МЗ - НЗОК № 7 (приложение № 2).
Чл. 220.
(1) Изпълнител на БП пренасочва или превежда пациент по клинична пътека за лечение към друго лечебно заведение за болнична помощ, когато в хода на лечебно-диагностичния процес установи, че не може да изпълни определени медицински дейности поради:
1. промяна на приемната диагноза или настъпило усложнение, което лечебното заведение не може да лекува;
2. възникнал проблем с медицинско и техническо оборудване и обзавеждане;
3. липса на съответно квалифициран медицински персонал.
(2) Взаимодействието между изпълнителите на БП при лечение на хоспитализирани болни се осъществява съгласно Наредба № 26 от 1996 г. за организацията на консултативната медицинска помощ и взаимодействие между здравните заведения при лечението на хоспитализирани болни.
Чл. 221.
(1) Изпълнителят на БП привежда пациента към друг изпълнител на БП, когато това се налага, съгласно Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица до лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ и Наредба № 26 от 1996 г. за организацията на консултативната медицинска помощ и взаимодействие между здравните заведения при лечението на хоспитализирани болни.
(2) Изпращащият изпълнител на БП попълва ново "Направление за хоспитализация" (бланка МЗ - НЗОК № 7).
(3) Изпращащият изпълнител на БП задължително предоставя писмена информация за клиничното състояние на пациента и оказаните му диагностично-лечебни процедури, както и мотивите за привеждане на приемащото лечебно заведение за БП.
Чл. 222.
(1) При изписване на пациента в лечебното заведение за БП се изготвя епикриза съгласно чл.24, ал. 1 от Наредба № 29 от 1999 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи, като:
1. първият екземпляр от епикризата се предоставя срещу подпис в история на заболяване на пациента на членовете на семейството му или на придружаващите го лица;
2. вторият екземпляр от епикризата се оформя и изпраща чрез пациента или РЗОК по преценка на лечебното заведение за ПИМП, в което лицето е осъществило правото си на избор на ОПЛ;
3. копие от епикризата се прилага към историята на заболяването на пациента и се съхранява в лечебното заведение.
(2) При необходимост се издава ново копие от епикризата.
(3) Епикризата съдържа следните реквизити:
1. паспортна част;
2. окончателна диагноза;
3. придружаващи заболявания;
4. анамнеза;
5. описание на извършените изследвания в извънболничната медицинска помощ според изискванията по КП;
6. обективно състояние с локален, соматичен и специализиран статус;
7. параклинични изследвания;
8. консултативни прегледи;
9. терапевтична схема;
10. ход на заболяването;
11. настъпили усложнения;
12. инвазивни диагностични и терапевтични процедури;
13. дата на оперативната интервенция с оперативна диагноза;
14. извадка от оперативния протокол - вид анестезия, находка, извършена интервенция;
15. постоперативен статус и ход на заболяването след операцията;
16. статус при изписването;
17. изход от заболяването;
18. временна неработоспособност - мотиви, период;
19. препоръки за хигиенно-диетичен режим след изписването и назначено медикаментозно лечение след изписването и препоръки за такова;
20. необходимост от контролни прегледи в болницата след изписването;
21. препоръки към ОПЛ на пациента;
22. насрочена рехоспитализация при необходимост от такава;
23. описание на съпровождащите епикризата изследвания и други документи за служебно ползване;
24. имена и подписи на лекуващия лекар и началника на съответното отделение;
25. печат на лечебното заведение.
(4) Изследвания, резултатът от които се получава след изписването на пациента, се изпращат в писмен вид от лечебното заведение - изпълнител на БП, по преценка на пациента или на ОПЛ.
Раздел IV
Структура на клиничната пътека
Чл. 223.
(1) Пакетът БП, заплащан от НЗОК в полза на ЗЗОЛ, съдържа диагностика и клинично лечение на заболявания, включени в клинични пътеки.
(2) Клиничната пътека се състои от следните основни компоненти:
1. индикации за болнично лечение;
2. условия, необходими за започване на лечение, и задължителен предхоспитализационен минимум медицински дейности;
3. изисквания по провеждане на лечение:
а) за същността на дейностите и достоверността на резултата от тях;
б) за начина на извършване на дейностите само по изключение (при императивна необходимост);
4. решение за дехоспитализация и определяне на следболничния режим;
5. определяне работоспособността на ЗЗОЛ след проведеното лечение;
6. спазване правата на пациента.
(3) Компонентите по ал. 1 формират методичните изисквания на клиничната пътека.
(4) В случаите, в които е възможно и необходимо, изискванията по ал. 3 са обвързани със срокове (часове, дни).
(5) Управителите, респ. изпълнителните директори на ЛЗ, изпълнители на БП, довеждат до знанието на лекарите, работещи по клинични пътеки, пълното им съдържание съгласно приложение № 9.
Чл. 224.
(1) Задължителният минимум от предхоспитализационни дейности е отразен в част "Условия за лечение - извънболнична подготовка на болния" от методичните изисквания на клиничните пътеки.
(2) Дейностите по ал. 1 могат да се извършват:
1. от лечебни заведения за извънболнична помощ - амбулатории за СИМП или самостоятелни медико-диагностични лаборатории; 2. от лечебни заведения за болнична помощ, изпълнители на съответната клинична пътека.
Документално оформление на клиничната пътека
Чл. 225.
(1) Условията и изискванията за извършване на дейностите по КП са оформени като документи в три групи:
1. методични изисквания съгласно чл. 223, ал. 3;
2. допълнения към болничната документация (документи № 1 - 4 към всяка клинична пътека);
3. отчетни документи.
Чл. 226.
(1) Дейностите, извършени по КП, задължително се документират от изпълнителя им в болничната документация.
(2) Допълнението към болничната документация (специфични медицински грижи и дейности към всяка клинична пътека) представляват листове с формат А4, разграфени по дни, съгласно инструкция за попълване на документи към КП в приложение № 9 и съдържат:
1. название на диагностична или лечебна процедура (лечебно средство), която би следвало да се приложи на съответния ден от началото на лечението;
2. обозначение за прилагане на манипулацията (средството), неописана по т. 1;
3. място за кратко излагане на мотиви, в случай на прилагане/неприлагане на манипулацията (средството).
(3) Листовете по ал. 2 се подлепват в историята на заболяването на всеки пациент, лекуван по КП, и стават неразделна част на болничната документация.
(4) Резултатите от изследвания, процедури, лекарствени средства, консултации и други фактори от значение за протичане на болестта, които не са изрично посочени в листовете по ал. 2, се обозначават в болничната документация съгласно изискванията на МЗ и утвърдените в лечебното заведение правила.
(5) Използваните лекарства и консумативи задължително се отбелязват в температурен лист на пациента.
(6) Контролните консултативни прегледи след изписване на пациента се отразяват в специален дневник за прегледи, който се съхранява в диагностично-консултативния блок на лечебното заведение - изпълнител на болнична помощ.
Раздел V
Качество на болничната помощ. Специфични индикатори
Чл. 227.
(1) Специфичните индикатори за качеството на процеса на предоставяне на болнична помощ са:
1. брой пациенти, хоспитализирани с неспазени индикации за хоспитализация по съответната клинична пътека;
2. брой случаи за отчетния период по клинични пътеки, насочени към друг изпълнител на БП за всяка пътека;
3. повторна хоспитализация по съответната клинична пътека по чл. 236;
4. брой пациенти с отклонения по съответна клинична пътека:
а) организационни отклонения;
б) клинични отклонения, свързани с основното заболяване; придружаващите заболявания; лечението или диагностиката;
в) отклонения, предизвикани от външни обстоятелства;
5. болничен престой;
6. съответствие на диагнозите:
а) съответствие между приемна, предварителна и окончателна диагноза;
б) съответствие между основна окончателна и основна патоморфологична диагноза;
в) съответствие между клинична и оперативна диагноза;
7. наличие и управление на "Лист на чакащи" за планова хоспитализация пациенти, съобразно тежестта на заболяването; своевременност на хоспитализацията;
8. брой регистрирани вътреболнични инфекции;
9. брой пациенти с проведени контролни прегледи след дехоспитализация;
10. хирургична дейност:
а) предоперативен престой;
б) пациенти с постоперативни усложнения;
в) пациенти с постоперативни инфекции;
г) брой пациенти с проведен клиничен преглед и подготовка на пациент за анестезия (КППА) в съответствие с изискванията на медицинския стандарт "Анестезия и интензивно лечение";
д) немотивирано отлагане на оперативното лечение.
(2) Специфичните индикатори за качество на резултата от болничната медицинска помощ са:
1. промяната на здравословното състояние на пациентите в процеса на провежданото лечение и след завършването му:
а) оздравели пациенти;
б) пациенти с подобрение;
в) пациенти без промяна;
г) пациенти с влошаване;
д) пациенти с инвалидизация;
е) брой пациенти, насочени за физиотерапия и рехабилитация, преминали по клинични пътеки, за които това се изисква;
2. смъртни случаи по договорени клинични пътеки;
3. постоперативен леталитет;
4. основателност на жалбите.
Чл. 228.
Националната здравноосигурителна каса извършва оценка на качеството с оглед индикаторите по чл. 227 чрез:
1. анализ на специфичните индикатори, отразени в месечния отчет по клинична пътека;
2. анализ на специфичните индикатори, отразени в годишния отчет за медицинска дейност, представен в РЦЗ и РЗОК;
3. анализиране на отклоненията при изпълнение на клиничните пътеки;
4. провеждане на медицински контрол съгласно глава осемнадесета;
5. провеждане на медицински одит с участието на консултанти от ККК;
6. анкетиране на пациенти и техни близки;
7. анализ на жалби от ЗЗОЛ.
Чл. 229.
(1)Специфичните индикатори по чл. 227, ал 1, т. 4, 5, т. 6, буква "а" и ал. 2, т. 2 са показатели за самооценка на качеството, които лечебните заведения за болнична помощ отразяват в направлението за хоспитализация.
(2) Самооценката по показателите в ал. 1 се извършва от изпълнителите на болнична помощ по методика, разработена съвместно от НЗОК и БЛС.
Раздел VI
Заплащане за болнична помощ
Чл. 230.
(1) Националната здравноосигурителна каса заплаща на изпълнителите на болнична помощ дейност по клинични пътеки за ЗЗОЛ, насочени с "Направление за хоспитализация" (бл. МЗ - НЗОК № 7) по реда на тази глава.
(2) Заплащането по ал. 1 е за ЗЗОЛ, хоспитализирани след влизане в сила на договора между НЗОК и съответния изпълнител на болнична помощ.
Чл. 231.
За всеки отчетен случай по договорените клинични пътеки се заплаща, както следва:
Новообразувания: оперативно лечение | ||
1. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Оперативно лечение при туморни процеси на устните и устната кухина | 511,50 лв. |
2.1. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Пакет конвенционална и лазер-микроларингова хирургия на тумори на ларинкса | 306,90 лв. |
2.2. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Оперативно лечение на карцином на ларинкса: стадии Т1-4, N0-3, M0, вкл. с шийни метастази | 752,93 лв. |
3. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Оперативно лечение при онкологични и неонкологични заболявания на щитовидната и паращитовидните жлези | 445,01 лв. |
4.1. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Оперативно лечение на тумори на бял дроб, медиастинум, плевра и гръдна стена | 1678,74 лв. |
4.2. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Оперативно лечение на неонкологични болести на бял дроб, медиастинум, плевра и гръдна стена | 920,70лв. |
5. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Оперативно лечение при новообразувания на слюнчените жлези | 425,57 лв. |
6. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Оперативно лечение при онкологични заболявания на хранопровода, стомаха и дуоденума | 1176,45 лв. |
7. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Оперативно лечение при онкологични заболявания на тънки и дебели черва: в стадии Т1-4, N0, M0 | 1023,00 лв. |
8. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Палиативни хирургични интервенции при онкологични заболявания на тънки и дебели черва: стадии Т1-4, N1-3, M0-1 | 562,65 лв. |
9. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Оперативно лечение при онкологични заболявания на хепатобилиарната система и панкреаса | 1534,50 лв. |
10. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Оперативно лечение на онкологично заболяване на гърдата: стадии T1-4, N0-2, M0 | 468,53 лв. |
11. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Оперативни интервенции върху гърда при неонкологични заболявания с локална ексцизия или биопсия | 130,94 лв. |
12. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Трансуретрално оперативно лечение при онкологични заболявания на пикочния мехур: стадии T1-3, N0-2, M0-1 | 388,74 лв. |
13. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Радикална цистектомия. Радикална простатектомия. Радикална цистопростатектомия | 818,40 лв. |
14. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Оперативно лечение и трансуретрална хирургия при доброкачествена хиперплазия на простатната жлеза | 409,20 лв. |
15. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Оперативно лечение при онкологично заболяване на: маточната шийка в I, IIА клиничен стадий, маточното тяло до III клиничен стадий по клинико-анатомичната класификация и яйчниците до III клиничен стадий включително | 767,25 лв. |
Новообразувания: лъчелечение | ||
16. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Предоперативно лъчелечение при онкологични заболявания | 613,80 лв. |
17. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Следопертивно лъчелечение при онкологични заболявания | 664,95 лв. |
18. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Дефинитивно лъчелечение при онкологични заболявания | 716,10 лв. |
Други заболявания: хирургично лечение | ||
19. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Хирургично лечение при сърдечни заболявания в условията на екстракорпурално кръвообращение. Минимално инвазивни сърдечни операции | 9974,25 лв. |
20. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Хирургично лечение при вродени сърдечни малформации без екстракорпорално кръвообращение | 2813,25 лв. |
21. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Съдово реконструктивни операции при хронична артериална недостатъчност: аорто-илио-феморален сегмент | 1279,77 лв. |
22. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Съдово реконструктивни операции при хронична артериална недостатъчност: феморо-поплитеаленален сегмент | 920,70 лв. |
23. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Съдово-реконструктивни операции при оклузивни заболявания на артерия каротис | 734,51 лв. |
24. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Краниотомии, непредизвикани от травма | 1534,50 лв. |
25. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Гръбначни и гръбначномозъчни оперативни интервенции | 1125,30 лв. |
26. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Хирургично лечение при флегмон на пода на устата | 333,50 лв. |
27. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Хирургично лечение на вродени малформации при устните и небцето | 524,80 лв. |
28. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Лечение при фрактури на долна челюст | 671,09 лв. |
29. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Хирургично лечение при хронични заболявания на сливиците | 203,58 лв. |
30. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Хирургично лечение при вродени аномалии на хранопровода, стомаха, дуоденума и хепатобилиарната система | 841,93 лв. |
31. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Оперативни интервенции при язвена болест | 716,10 лв. |
32. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Оперативни интервенции върху черен дроб и панкреас при паразитарни и непаразитарни кисти. Остър панкреатит | 688,48 лв. |
33. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Хирургично лечение при вродени аномалии на тънки и дебели черва | 1128,37 лв. |
34. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Оперативни интервенции върху тънки и дебели черва при чревна непроходимост при неонкологични заболявания | 613,80 лв. |
35. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Хирургични интервенции в областта на ануса и интервенция за затваряне на стома | 457,28 лв. |
36. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Хирургични интервенции в областта на перианалното пространство | 312,02 лв. |
37. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Апендектомия | 409,20 лв. |
38. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Оперативни интервенции при херния | 414,32 лв. |
39. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Холецистектомия: лапароскопска или конвенционална | 521,73 лв. |
40. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Спленектомия | 352,94 лв. |
41.1. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Бъбречно-каменна болест: уретеролитиаза – екстракорпорална литотрипсия | 474,67 лв. |
41.2. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Бъбречно-каменна болест: уретеролитиаза – ендоскопски и отворени методи на лечение | 474,67 лв. |
42. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Оперативни интервенции върху матката (тотална екстирпация със или без придатъци) без предварителни данни за онкологично заболяване | 613,80 лв. |
43. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Оперативни интервенции при диабетно стъпало, без съдови реконструктивни операции | 659,84 лв. |
44. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Оперативно лечение при вродени заболявания на тазобедрената става | 634,26 лв. |
45. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Оперативно лечение при фрактура на бедрената кост | 1037,32 лв. |
46. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Хирургично лечение при глухота | 277,23 лв. |
47. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Хирургично лечение при катаракта | 306,90 лв. |
48. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Хирургично лечение при глаукома | 314,06 лв. |
49.1. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Хирургично лечение на изгаряния от 0 до 5%, с хирургична обработка на рана без кожна пластика | 207,67 лв. |
49.2. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Хирургично лечение при необширни изгаряния от 0 до 20%, с хирургична обработка на рана или друга хирургична интервенция | 3030,13 лв. |
50. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Хирургично лечение при обширни изгаряния - над 20 %, с хирургични интервенции | 7409,59 лв. |
51. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Изкуствен аборт по медицински показания и евакуация на маточното съдържание при спонтанен неусложнен аборт | 122,76 лв. |
52. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Раждане, независимо от метода на родоразрешение | 265,98 лв. |
Интервенционално лечение и свързани с него диагностични катетеризации при сърдечно-съдови заболявания | ||
53.1. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Инвазивна диагностика при сърдечно-съдови заболявания | 695,64 лв. |
53.2. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Итервенционално лечение и свързани с него диагностични катетеризации при сърдечно-съдови заболявания | 3223,47 лв. |
Ендоскопски и терапевтични процедури | ||
54. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Ендоскопски терапевтични процедури при заболявания на хранопровода, стомаха и дуоденума, тънки и дебели черва | 638,35 лв. |
55. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Ендоскопски терапевтични процедури при заболявания на хепатобилиарната система | 698,71 лв. |
56. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Артроскопия на колянна става | 496,16 лв. |
Консервативно лечение | ||
57. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Остро протичащи чревни инфекциозни болести с диаричен синдром: микробиологично доказани | 403,06 лв. |
58. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Инфекциозни и паразитни заболявания, предавани чрез ухапване от членестоноги | 468,53 лв. |
59. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Остри вирусни и бактериални менингити и менинго-енцефалити | 1141,67 лв. |
60. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Остър вирусен хепатит | 613,18 лв. |
61. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Бронхопневмония и бронхиолити при лица до 18-годишна възраст | 368,28 лв. |
62. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Хронична обструктивна белодробна болест | 353,96 лв. |
63. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Бронхопневмония: усложнени форми при лица над 18-годишна възраст | 369,30 лв. |
64. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Бронхиална астма: средно тежък и тежък пристъп | 296,67 лв. |
65. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Хронична сърдечна недостатъчност | 306,90 лв. |
66. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Нестабилна форма на ангина пекторис | 368,28 лв. |
67.1. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Остър инфаркт на миокарда без фибринолитик | 511,50 лв. |
67.2. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Остър инфаркт на миокарда с фибринолитик | 2352,90 лв. |
68. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Исхемичен мозъчен инсулт и консервативно лечение при интракраниален кръвоизлив | 458,30 лв. |
69. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Полирадикулоневрити | 855,23 лв. |
70. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Остър и обострен хроничен пиелонефрит, гломерулонефрит | 296,67 лв. |
71. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Чернодробна цироза - декомпенсиран стадий | 767,25 лв. |
72. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Декомпенсиран захарен диабет | 363,17 лв. |
73. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Лимфоми. Левкози | 535,03 лв. |
74. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Ревматоиден артрит | 460,35 лв. |
75. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Хроничен хепатит при лица до 18-годишна възраст | 493,09 лв. |
76. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Глухота - диагностика и консервативно лечение | 156,52 лв. |
77. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Пемфигус | 525,82 лв. |
78. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Прееклампсия и еклампсия | 562,65 лв. |
Физиотерапия и рехабилитация | ||
79. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Физиотерапия и рехабилитация след инфаркт на миокарда | 245,52 лв. |
80. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Физиотерапия и рехабилитация след мозъчен инсулт | 306,90 лв. |
Палиативни грижи | ||
81. | (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Палиативни грижи при терминално онкологично болни | 537 лв. |
За леглоден по 81 КП | 27,47 лв. |
Чл. 232.
(1) Заплащането по чл. 231, т. 81 за клинична пътека "Палиативни грижи при терминално онкологично болни" включва хоспитализации с обща продължителност до 20 дни в рамките на шестмесечен период.
(2) При хоспитализация на пациент по клинична пътека "Палиативни грижи при терминално онкологично болни" размерът на заплащането се изчислява по формулата: брой пролежани леглодни, но не повече от 20, по цена на един леглоден.
Чл. 233.
Заплащането по чл. 231 включва:
1. извършване на необходимите изследвания и предхоспитализационни дейности на ЗЗОЛ, подлежащи на хоспитализация по клинични пътеки;
2. всички медицински дейности по клинични пътеки съгласно приложение № 9 и спомагателни услуги, предоставени на ЗЗОЛ по време на тяхната хоспитализация;
3. експертизна дейност във връзка с временната неработоспособност на ЗЗОЛ, преминали през изпълнителя на болнична помощ по договорените клинични пътеки;
4. до два амбулаторни консултативни прегледа след изписване от лечебното заведение - изпълнител на БП, извършени по преценка с оглед състоянието на пациента.
Чл. 234.
Националната здравноосигурителна каса заплаща еднократно за периода на хоспитализация само по една клинична пътека на един пациент за комплексно лечение на основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения.
Чл. 235.
(1) Националната здравноосигурителна каса заплаща на изпълнителите на болнична помощ за завършена клинична пътека.
(2) За смъртни случаи, настъпили по време на болничния престой, или отказ от страна на пациента да продължи лечение по клинична пътека РЗОК заплаща на изпълнителя на БП, ако са спазени индикациите за завършена клинична пътека.
Чл. 236.
(1) Националната здравноосигурителна каса не заплаща в случаите на повторна хоспитализация за отчетния период от време съгласно указания на МЗ, в същото лечебно заведение по повод на същата диагноза.
(2) При хоспитализация в друго лечебно заведение - изпълнител на БП, сключил договор с НЗОК, съгласно ал. 1 изплатената за лечението сума на предхождащото ЛЗ след провеждане на контрол се удържа от заплащането на същото за следващия месец.
Чл. 237.
(1) Националната здравноосигурителна каса заплаща на изпълнителя на БП след представяне на фактура, спецификация към нея, първи екземпляр от направления за хоспитализация с основна диагноза и извършена основна диагностична и/или лечебна процедура, месечни отчети по клинични пътеки съгласно приложение № 11.
(2) Изпълнителите на БП, сключили договор с НЗОК, предоставят ежемесечни отчети за дейността си на РЗОК по утвърден график от 6-о до 10-о число на месеца, следващ отчетния, и приложение № 3.
(3) Условията и сроковете за плащане на изпълнителите на БП са съгласно глава шестнадесета, раздел VI. Корекция на цените на клиничните пътеки в хода на изпълнение на НРД
Чл. 238.
(1) Националната здравноосигурителна каса, БЛС и ССБ договарят прогнозните обеми и цени на отделните клинични пътеки според бюджета на НЗОК по здравноосигурителните плащания за БП.
(2) На базата на ал. 1 за общ брой на случаите по КП за осемте месеца за действие на договора /А/ се определя обща сума на клиничните пътеки /Р/ и средна стойност на една клинична пътека /х/ по формулата х = P/A.
(3) Стойностите на А и Р по ал. 2 се разделят на 8 и се получават брой на случаите по клинични пътеки месечно /а/, сума на клиничните пътеки месечно /р/, като: х = p/a.
Чл. 239.
(1) На базата на отчетените данни за изпълнени натурални и стойностни показатели за деветмесечието (5 месеца до края на август) по клиничните пътеки и съответното прогнозно изпълнение за последното тримесечие на годината в срок до 30.IX директорът на НЗОК след съгласуване с УС на НЗОК, УС на БЛС и УС на ССБ извършва корекции на цените на клиничните пътеки за последното тримесечие по корекционен коефициент, определен, както следва:
1. реалното изпълнение на броя на случаите /А1/, стойността /Р1/ и средната цена /х1/ на клиничните пътеки за първите 5 месеца се определят по формулата х1 = P1/A1;
2. стойностите на А1 и Р1 по т. 1 се разделят на 5 и се получават брой на случаите по клинични пътеки месечно /а1/, сума на клиничните пътеки месечно /р1/, като: х1 = p1/a1;
3. прогнозният брой случаи /А2/ по клиничните пътеки за последните три месеца за изпълнение на договора се определя по формулата А2 = 3 x a1 x 1.1;
4. остатъчната сума за заплащане на клиничните пътеки /Р2/ се определя по формулата Р2 = P - P1;
5. средната цена на клиничната пътека /х2/ за последните три месеца на договора се определя по формулата х2 = P2/A2;
6. определя се корекционен коефициент /к2/ за цената на всички клинични пътеки, с който се коригират цените им, по които НЗОК заплаща на ИМП, по формулата к2 = x2/x.
(2) При общо съгласие на УС на НЗОК, БЛС и ССБ за отделни клинични пътеки могат да се извършат корекции на цените, различни от получените при коригирането им с коефициента к2 при условие, че средната стойност на коефициента се запазва и не се променя остатъчната сума Р2.
(3) След приемане на отчетите за изпълнените клинични пътеки за месеците октомври и ноември 2003 г. се извършва окончателна годишна корекция, като:
1. с приемане на отчетите за изпълнените случаи по клинични пътеки за септември и октомври те се заплащат 90 % от коригираните цени, а за ноември 2003 г. се изчислява и общата им стойност за цялата година, като неизпълнението, съответно превишението на сумата, се определя като коефициент /в/ спрямо бюджета за болнична медицинска помощ за 2003 г.;
2. определя се годишната корекционна сума за всеки изпълнител, като сумата, получена за изпълнение на клинични пътеки през цялата 2003 г., се умножава по коефициента /в/;
3. получената корекционна сума по т. 2 се добавя като бонус към, съответно се удържа от плащането за ноември.
Чл. 240.
(1) Корекциите по чл. 239 са в сила за последното тримесечие на 2003 г. При несключване на нов Национален рамков договор от 1.I.2004 г. директорът на НЗОК в срок до 15.I.2004 г. след съгласуване с УС на НЗОК и УС на БЛС и ССБ извършва корекции на цените на клиничните пътеки за плащанията на изпълнените от декември 2003 г. случаи по клинични пътеки до влизането в сила на нов НРД, по следната методика:
1. определя се реалният брой /А3/ изпълнени случаи по клинични пътеки за последното тримесечие на 2003 г. (за месеците септември, октомври и ноември);
2. определя се средномесечният брой /а3/ на случаите по клиничните пътеки по формулата а3 = A3/3;
3. определя се средномесечната сума /р3/ за клинични пътеки през 2003 г. според бюджета за болнична медицинска помощ за 2003 г. /Р3/, коригиран с инфлационния индекс за 2003 г. /i/, по формулата р3 = P3 x i/12;
4. определя се средна цена /х3/ на клинична пътека за 2004 г. по формулата х3 = p3/a3;
5. определя се корекционен коефициент /к3/ за цената на всички клинични пътеки, с който се коригират цените им, по които НЗОК заплаща на ИМП, по формулата к3 = x3/x.
(2) При общо съгласие на УС на НЗОК и БЛС за отделни клинични пътеки могат да се извършат корекции на цените, различни от получените при коригирането им с коефициента к3, при условие че средната стойност на коефициента се запазва и не се променя месечната сума р3.
Чл. 241.
(1) Определят се за целите за изпълнение на тази методика прогнозен брой за периода от осем месеца (от април до ноември вкл.) на 2003 г., както следва:
1. А - брой случаи по клинични пътеки - 319 066;
2. Р - стойност на клиничните пътеки - 150 000 000 лв.;
3. х - средна цена на един случай по клинична пътека - 470 лв.
(2) Корекциите на цените по този раздел се прилагат автоматично без предоговаряне при заплащане по договорите с ИМП, в които се предвижда съответната клауза, позоваваща се на този раздел.
Раздел VII
Документация и документооборот за изпълнители на болнична помощ
Чл. 242.
Документацията, която е длъжен да води и съхранява всеки изпълнител на БП по този договор, включва първични медицински и отчетни (медико-статистически и финансови) документи.
Чл. 243.
Първичният медицински документ "Направление за хоспитализация" (бл. МЗ - НЗОК № 7) се изготвя съгласно изискванията и реквизитите, посочени в приложение № 2, и:
1. съгласно заповед на министъра на здравеопазването първичният медицински документ "Направление за хоспитализация" (бл. МЗ - НЗОК № 7) е задължителен за всички лечебни заведения;
2. служи за насочване на ЗЗОЛ към изпълнител на БП за планова хоспитализация или при необходимост - от хоспитализация по спешност;
3. има срок на валидност седем дни до преглед в диагностично-консултативен блок на лечебното заведение - изпълнител на БП; 4. е основен отчетен документ към РЗОК на лечебно заведение за болнична помощ, договорен партньор на НЗОК.
Чл. 244.
Първичният медицински документ "Направление за хоспитализация" (бл. МЗ - НЗОК № 7) се попълва в два екземпляра, като:
1. регистрационните и медицинските данни в документа, необходими за насочване за хоспитализация, се попълват от лекар/стоматолог от лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ, изпълнител на БП, или друго лечебно заведение за медицинска или стоматологична помощ;
2. регистрационните и медицинските данни в документа относно приемането за хоспитализация и болничното лечение на ЗЗОЛ се попълват от лечебното заведение за болнична помощ; първият екземпляр на документа и уточнени реквизити от него на електронен носител се изпращат заедно с финансовите отчетни документи в РЗОК, а вторият остава на съхранение в лечебното заведение за болнична помощ.
Чл. 245.
Съществуващите документи в системата на здравеопазването се използват, доколкото не противоречат на документите, приети по този НРД.
Чл. 246.
Изпълнителите на БП закупуват за своя сметка формуляри съгласно приложение № 2.
Чл. 247.
(1) Финансовият отчетен документ към фактурата (спецификация за извършена дейност по клинични пътеки от изпълнителя на БП) представлява неразделна част от НРД (приложение № 3). Тя се подготвя в два екземпляра от всички изпълнители на БП. Първият екземпляр, придружен с фактура и направленията за хоспитализация, се предава в РЗОК в срок съгласно условията и сроковете на заплащане по тази глава. Вторият екземпляр остава в изпълнителя на болнична помощ.
(2) Неразделна част към спецификацията са месечните отчети по клинични пътеки (приложение № 9).
Чл. 248.
(1) В РЗОК се води отчетност за всички първични медицински и отчетни документи, които изпълнителите на БП представят, по опис за отчитане на извършената дейност.
(2) При констатиране на неправилно попълнени данни във финансовите отчетни документи на изпълнителите на болнична помощ РЗОК ги връща за корекция в срока по тази глава.
(3) За представени неверни данни в отчетите по този договор се прилагат разпоредбите на глава деветнадесета.
Чл. 249.
Броят леглодни се изчислява съгласно изисквания на Министерството на здравеопазването.
Глава осемнадесета
УСЛОВИЯ И РЕД ЗА КОНТРОЛ ПО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ДОГОВОРИТЕ ЗА ОКАЗВАНЕ НА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ
Раздел I
Контрол, осъществяван от длъжностни лица на НЗОК
Чл. 250.
(1) Длъжностните лица на НЗОК извършват проверка на договорите за оказване на медицинска помощ на основание заповед на директора на НЗОК, с която се определят проверяващото лице (лица), обектът - наименование и месторазположение, срокът, видът и задачата на проверката.
(2) За проверката по ал. 1 се съставя доклад, който се подписва в два екземпляра от длъжностните лица и се връчва на: 1. директора на НЗОК; 2. директора на РЗОК.
(3) За подпомагане дейността на длъжностните лица на НЗОК директорът на НЗОК определя комисии от външни експерти по специалности.
Чл. 251.
(1) Директорът на НЗОК може да назначи извършване на проверка от РЗОК с участието на служители на НЗОК. Служителите на НЗОК се определят със заповед на директора на НЗОК, в която се посочват обектът - наименование и месторазположение на ИМП, видът и срокът на проверката.
(2) На основание заповедта на директора на НЗОК директорът на РЗОК издава заповед, с която определя контролните органи на РЗОК, участващи в проверката.
(3) За извършената проверка се съставя финансов или медицински протокол от длъжностните лица на РЗОК - финансови инспектори или лекари-контрольори. Длъжностните лица от НЗОК, участвали в проверката, изготвят доклад.
Раздел II
Непосредствен контрол
Чл. 252.
(1) Непосредственият контрол върху дейността на ИМП по изпълнението на договорите се осъществява от длъжностни лица на РЗОК - финансови инспектори и лекари-контрольори. Националната здравноосигурителна каса изработва методика за контрол и тя се предоставя своевременно на БЛС.
(2) Проверките по ал. 1 се извършват на основание заповед на директора на РЗОК, с която се определят проверяващото лице/лица, обектът - наименование и месторазположение на ИМП, срокът, видът и задачата на проверката.
(3) При откриване на проверката проверяващото лице (лица) се легитимира и връчва копие от заповедта за проверка на лицето, представляващо ИМП - обект на проверката.
(4) Проверките на ИМП се извършват в присъствието на лекаря, регистрирал индивидуална практика за първична или специализирана помощ, или в присъствието на лицето, представляващо лечебното заведение и посочено в договора с НЗОК.
Чл. 253.
Длъжностните лица на РЗОК - финансови инспектори, имат правата по чл.73, ал. 1 ЗЗО.
Чл. 254.
(1) За резултатите от извършената проверка се съставя финансов протокол, в който се вписват:
1. обектът на проверката - наименование, месторазположение;
2. данните за проверката - дата и място на съставяне, основание за извършване на проверката, проверяващото лице (лица);
3. констатираните нарушения по клаузите на договора с изпълнителя на медицинска или стоматологична помощ и размера на нанесените вреди в случаите, когато такива са установени;
4. задължителните предписания и сроковете за отстраняване на констатираните нарушения;
5. подписът на съставителя и лицето - обект на проверката, и датата на връчване;
6. срокът за възражение.
(2) Финансовият протокол се изготвя в три екземпляра и се връчва на: лицето, представляващо ИМП - обект на проверката, и на директора на РЗОК, а на районната колегия на БЛС се изпраща за сведение.
Чл. 255.
Лицето, представляващо обекта на проверката, има право да представи писмено възражение по направените във финансовия протокол констатации пред директора на РЗОК в 7-дневен срок, считано от деня, следващ деня на получаване на протокола.
Чл. 256.
Санкциите се налагат по реда на глава деветнадесета, раздел III.
Чл. 257.
(1) Длъжностните лица на РЗОК - лекари-контрольори, имат правата по чл.74, ал. 1 ЗЗО.
(2) Със заповед на директора на РЗОК може да се създаде клинична консултативна комисия (ККК), подпомагаща дейността на лекарите-контрольори и финансови инспектори. Съставът на комисията се определя съвместно с РК на БЛС. По предложение на БЛС или РЗОК съставът на комисията може да се променя.
(3) Националната здравноосигурителна каса изработва правила за работа на ККК, които се предоставят своевременно на БЛС.
Чл. 258.
(1) За резултатите от извършената проверка се съставя медицински протокол, в който се вписват:
1. обектът на проверката - наименование, месторазположение;
2. данните за проверката - дата и място на съставяне, основание за извършване на проверката, проверяващото лице (лица);
3. констатираните нарушения по клаузите на договора с ИМП;
4. констатираните недостатъци в дейността на ИМП;
5. задължителните предписания и сроковете за отстраняване на констатираните нарушения;
6. препоръките за подобряване на дейността на ИМП;
7. подписът на съставителя и лицето - обект на проверката, и дата на връчване;
8. срокът за възражение.
(2) Протоколът се изготвя в три екземпляра и се връчва на: лицето, представляващо ИМП - обект на проверката, на директора на съответната РЗОК и се изпраща за сведение на съответната РК на БЛС.
(3) При констатирани от извършената проверка нарушения на Кодекса на професионалната етика директорът на РЗОК уведомява съответната комисия за професионална етика към БЛС.
Чл. 259.
Лицето - обект на проверката, има право на писмено възражение по направените от лекаря-контрольор констатации пред директора на РЗОК в 7-дневен срок, считано от деня, следващ деня на получаване на протокола.
Глава деветнадесета
САНКЦИИ ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРИТЕ ЗА ОКАЗВАНЕ НА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ
Раздел I
Основания за прилагане на санкции. Видове санкции
Чл. 260.
(1) Когато ИМП не изпълни задълженията си по договор с НЗОК, директорът на РЗОК има право да приложи санкциите, предвидени в тази глава.
(2) Предвидените санкции се прилагат при нарушение, констатирано по реда на глава осемнадесета.
(3) За нарушение, констатирано в срока, даден от контролните органи за отстраняването му, не се налага повторна санкция.
Чл. 261.
(1) В случаите, когато изпълнител на медицинска помощ е получил от НЗОК суми без правно основание и когато това е установено при проверка от контролните органи на РЗОК, респ. длъжностни лица на НЗОК, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите.
(2) Когато сумите по ал. 1 са получени в резултат на извършено нарушение по НРД, директорът на РЗОК удържа неоснователно платените суми и прилага предвидената в договора санкция.
(3) В случаите по ал. 1 или 2 за неоснователно получените суми се извършва проверка и се съставя протокол. Лицето - обект на проверката, има право да представи писмено възражение пред директора на РЗОК в 7-дневен срок, считано от деня, следващ деня на получаване на протокола.
(4) След изтичане на срока за възражение по ал. 3 директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, която се връчва на изпълнителя.
(5) В 14-дневен срок от получаване на поканата изпълнителят следва доброволно да внесе дължимите суми.
(6) Когато изпълнителят не изпълни поканата в срока по ал. 5, дължимата сума се прихваща от следващото плащане по договора. Когато договорът е прекратен и/или не се дължат плащания по него, сумата се събира по съдебен ред.
Чл. 262.
(1) Санкциите по този НРД са:
1. финансови неустойки;
2. прекратяване на договор с едномесечно предизвестие.
(2) За всеки вид констатирано нарушение се прилага съответна по вид и размер санкция.
(3) При констатирани няколко нарушения от един вид, извършени от един или различни лекари от проверяваното лечебно или здравно заведение, на заведението се налага предвидената за съответния вид нарушение санкция.
(4) При констатирани няколко нарушения от различен вид, извършени от един или различни лекари от проверяваното лечебно или здравно заведение, на заведението се налага съответната по вид санкция за всеки вид нарушение.
(5) При повторно нарушение на лечебното заведение се прилага финансова неустойка в размер един и половина пъти от първоначално приложената санкция за същия вид нарушение или прекратяване на договора в случаите, предвидени в раздел втори на тази глава.
(6) При системно нарушение в зависимост от вида на лечебното заведение се прилага санкция - финансова неустойка в троен размер на първоначално приложената санкция за същия вид нарушение или прекратяване на договор с предизвестие. В случаите на прекратяване на договор се уведомява РК на БЛС.
(7) При системно нарушение, извършено от един и същ лекар от лечебно заведение - ДКЦ, МЦ, МСЦ, лечебното заведение прекратява участието на лекаря по изпълнението на договора с НЗОК от датата на влизане в сила на заповедта за прилагане на санкцията, за което в 7-дневен срок писмено уведомява РЗОК.
(8) В случаите по ал. 7, когато по определена специалност работи само един лекар-специалист, извършил системно нарушение, договорът с лечебното заведение се прекратява частично по отношение на тази специалност, освен ако в 7-дневен срок лечебното заведение не посочи друг лекар-специалист за изпълнение на пакета от същата специалност.
Чл. 263.
За изпълнителите на болнична помощ финансовата неустойка се определя за всяка договорена клинична пътека.
Чл. 264.
Видът и размерът на санкцията се определят от директора на РЗОК в зависимост от: тежестта на констатираното нарушение; поредността на извършването му; както и от решението на арбитражната комисия в случаите, когато тя се е произнесла с решение.
Раздел II
Санкции при констатирани нарушения
Чл. 265.
(1) Санкциите при констатирани нарушения от финансовите инспектори или лекарите-контрольори по реда на чл.73 и чл.74 ЗЗО се прилагат от директора на РЗОК, както следва:
1. при нарушаване на поетите задължения за налично и изправно техническо оборудване и обзавеждане по чл. 107, ал. 1, т. 3 и чл. 209, ал. 2, т. 7 - финансова неустойка в размер:
а) за индивидуални и групови практики - от 80 до 160 лв.;
б) за ДКЦ, МЦ, МСЦ и самостоятелни медико-диагностични лаборатории - от 120 до 280 лв.;
в) за лечебни заведения за болнична помощ и диспансери - от 160 до 360 лв.;
2. при неспазване на графика за обслужване на пациентите - финансова неустойка в размер:
а) за индивидуални и групови практики - от 80 до 160 лв.;
б) за ДКЦ, МЦ, МСЦ и самостоятелни медико-диагностични лаборатории - от 120 до 280 лв.;
в) за лечебни заведения за болнична помощ и диспансери - от 160 до 360 лв.;
3. при неизпълнение на задължението за 24-часово осигуряване на медицински грижи - финансова неустойка в размер от 80 до 160 лв. - за индивидуални и групови практики за ПИМП;
4. при нарушения на установения ред за работа с първични документи съгласно чл. 198, както и с документи 1 - 4 по КП, епикриза при дехоспитализация, амбулаторен журнал, дневник на контролните прегледи, извършвани в ДКБ на болницата за дехоспитализирани пациенти, медицинско досие, рецептурна книжка, протокол за изписване на лекарствени продукти, с изключение на случаите при явна фактическа грешка - финансова неустойка в размер:
а) за индивидуални и групови практики - от 80 до 160 лв.;
б) за ДКЦ, МЦ, МСЦ и самостоятелни медико-диагностични лаборатории - от 120 до 280 лв.;
в) за лечебни заведения за болнична помощ и диспансери - от 160 до 360 лв.;
5. при възпрепятстване на контролните органи на НЗОК и РЗОК да изпълняват правата и задълженията си - финансова неустойка в размер:
а) за индивидуални и групови практики - от 80 до 160 лв.;
б) за ДКЦ, МЦ, МСЦ и самостоятелни медико-диагностични лаборатории - от 120 до 280 лв.;
в) за лечебни заведения за болнична помощ и диспансери - от 160 до 360 лв.
(2) Санкциите при констатирани финансови нарушения от финансовите инспектори по реда на чл. 73 ЗЗО се прилагат от директора на РЗОК, както следва:
1. при неспазване на поетите задължения за нает медицински персонал - финансова неустойка в размер:
а) за индивидуални и групови практики - от 80 до 160 лв.;
б) за ДКЦ, МЦ, МСЦ и самостоятелни медико-диагностични лаборатории - от 120 до 280 лв.;
в) за лечебни заведения за болнична помощ и диспансери - от 160 до 360 лв.;
2. при неизпълнение на задължението за уведомяване на РЗОК за промяна в обстоятелствата съгласно чл. 108 и чл. 210 - финансова неустойка в размер
а) за индивидуални и групови практики - от 80 до 160 лв.;
б) за ДКЦ, МЦ, МСЦ и самостоятелни медико-диагностични лаборатории - от 120 до 280 лв.;
в) за лечебни заведения за болнична помощ и диспансери - от 160 до 360 лв.;
3. при неправомерно включване на ЗЗОЛ в регистъра на ОПЛ с оглед на правилата за избор по реда на Наредбата за достъпа на ЗЗОЛ до лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ и НРД:
3.1. финансова неустойка в размер от 240 до 640 лв. - за индивидуални и групови практики за ПИМП;
3.2. прекратяване на договора - при повторно нарушение;
4. за нарушения, свързани с отчитане на извършената медицинска дейност по сключените договори, както и при отчитане на услуги, които не са извършени и са отразени в документацията - финансова неустойка в размер:
а) за индивидуални и групови практики - от 240 до 640 лв.;
б) за ДКЦ, МЦ, МСЦ и самостоятелни медико-диагностични лаборатории - от 400 до 800 лв.;
в) за лечебни заведения за болнична помощ и диспансери - от 560 до 960 лв.;
5. при установено заплащане или доплащане от пациенти на дейности, заплатени по договор с НЗОК:
5.1. финансова неустойка в размер:
а) за индивидуални и групови практики - от 240 до 720 лв.;
б) за ДКЦ, МЦ, МСЦ и самостоятелни медико-диагностични лаборатории - от 400 до 1440 лв.;
в) за лечебни заведения за болнична помощ и диспансери - от 560 до 2400 лв.;
5.2. при повторно нарушение - прекратяване на договора;
6. неоснователно заплащане от ЗЗОЛ на потребителска такса по чл.37 ЗЗО:
а) за индивидуални и групови практики - 80 лв.;
б) за ДКЦ, МЦ, МСЦ и самостоятелни медико-диагностични лаборатории - 120 лв.;
в) за лечебни заведения за болнична помощ и диспансери - 160 лв.
(3) Санкциите при констатирани медицински нарушения, установени от лекари-контрольори по реда на чл.74 ЗЗО, се прилагат от директора на РЗОК, както следва:
1. при неспазване на изискванията за участие в национални системи за външна оценка на качеството или при неспазване дейностите по вътрешната оценка на качество съгласно утвърдения медицински стандарт - финансова неустойка в размер:
а) за самостоятелни медико-диагностични лаборатории - от 120 до 400 лв.;
б) за лечебни заведения за болнична помощ и диспансери с медико-диагностични лаборатории - от 120 до 400 лв.;
2. при неспазване на установения в глава единадесета ред за предписване на лекарства, заплащани напълно или частично от НЗОК:
2.1. финансова неустойка в размер:
а) за индивидуални и групови практики - от 160 до 320 лв.;
б) за ДКЦ, МЦ и МСЦ - от 240 до 560 лв.;
2.2. при повторно нарушение - финансова неустойка в двоен размер от първоначално приложената санкция за същия вид нарушение;
2.3. при системно нарушение - прекратяване на договора с ИМП;
3. неотговаряща на изискванията по договора квалификация на персонала - финансова неустойка в размер:
а) за индивидуални, групови практики - от 80 до 160 лв.;
б) за ДКЦ, МЦ, МСЦ и самостоятелни медико-диагностични лаборатории - от 120 до 280 лв.;
в) за лечебни заведения за болнична помощ и диспансери - от 160 до 360 лв.;
4. при несъответствие между договорената по вид и обем и оказана медицинска помощ, изразяващо се във:
4.1. документиран първичен или вторичен преглед от специалист без осъществен преглед на пациента;
4.2. документирана, но неизвършена медицинска дейност по клинична пътека;
4.3. случай по клинична пътека без реално присъствие на пациент;
4.4. документирана дейност по клинична пътека при отсъствие на възможност за извършването й;
4.5. непосочени основания за неизвършване на включени в клиничната пътека дейности;
4.6. несъответствие между договорената и оказаната медико-диагностична дейност; за всеки вид нарушение по т. 4.1 - 4.6 се прилага финансова неустойка в размер:
а) за индивидуални и групови практики - от 240 до 720 лв.;
б) за ДКЦ, МЦ, МСЦ и самостоятелни медико-диагностични лаборатории - от 320 до 960 лв.;
в) за лечебни заведения за болнична помощ и диспансери - от 400 до 1200 лв.;
5. нарушения, свързани с лечебно-диагностичния процес или експертизната дейност на лечебните заведения, изразяващи се във:
5.1. неоснователен отказ да се окаже медицинска помощ на ЗЗОЛ, когато такава се дължи по договор;
5.2. нарушения по изпълнение на вида и обема по пакети болнична и извънболнична помощ и по програми;
5.3. при неспазване на правилата за добра медицинска практика съгласно чл. 46 ЗЗО;
5.4. при нарушаване на правилата за експертиза на работоспособността по реда, указан в НРД; за всеки вид нарушения по т. 5.1 - 5.4 се прилага финансова неустойка в размер:
а) за индивидуални, групови практики - от 160 до 320 лв.;
б) за ДКЦ, МЦ, МСЦ и самостоятелни медико-диагностични лаборатории - от 240 до 480 лв.;
в) за болници и диспансери - от 320 до 640 лв.; при повторно нарушение по т. 5.1 се прилага санкция "прекратяване на договора".
Чл. 266.
При надвишаване на повече от 25 % средствата за регулаторни стандарти се възстановява базисният размер на сумата по чл. 192, ал. 5.
Раздел III
Ред за прилагане на санкции при медицински и финансови нарушения
Чл. 267.
(1) При липса на възражения в 7-дневен срок директорът на РЗОК издава заповед за прилагане на санкциите, предвидени в договора, която се връчва на ИМП по начин, удостоверяващ получаването й.
(2) В заповедта по ал. 1 се дава 14-дневен срок след получаването й за доброволно плащане на определената финансова неустойка.
(3) Когато ИМП не внесе доброволно дължимата сума, тя се прихваща от следващото плащане по договора. Когато договорът е прекратен и/или не се дължат плащания по него, сумата се събира по съдебен ред.
Чл. 268.
(1) В случаите, когато ИМП оспори констатациите на лекаря-контрольор или финансовия инспектор, директорът на РЗОК в 7-дневен срок от получаване на писменото възражение изпраща спора за решаване от арбитражна комисия.
(2) Арбитражната комисия задължително се произнася с решение в едномесечен срок от получаване на преписката, с което потвърждава или отхвърля изцяло или частично констатациите на лекаря-контрольор или финансовия инспектор.
(3) Решението се изпраща в 3-дневен срок от издаването му на директора на РЗОК.
Чл. 269.
(1) В случай че арбитражната комисия потвърди констатациите на лекаря-контрольор или финансовия инспектор, директорът на РЗОК издава заповед за прилагане на санкциите.
(2) Заповедта се връчва на лицето, което представлява ИМП, по начин, удостоверяващ получаването й.
Чл. 270.
Заповедта на директора на РЗОК за прилагане на санкциите подлежи на съдебно обжалване в 14-дневен срок от получаването й чрез директора на РЗОК по реда на Закона за административното производство (ЗАП).
Чл. 271.
Заповедта на директора на РЗОК за прилагане на санкциите не се привежда в изпълнение до изтичането на срока за обжалване по реда на ЗАП. При обжалването й заповедта се изпълнява след приключване на съдебното производство и влизане в сила на съдебното решение.
Раздел IV
Правила за работа на арбитражните комисии
Чл. 272.
(1) Арбитражната комисия се състои от 6 членове - равен брой представители на РЗОК и на районната колегия на съответната съсловна организация.
(2) За всяка от квотите се определят по трима резервни членове по същия ред, по който се определят постоянните членове.
(3) Комисията се председателства от членовете й на ротационен принцип за срок три месеца.
Чл. 273.
Арбитражните комисии работят в съответствие с чл.75 и чл.76 ЗЗО.
Чл. 274.
(1) Всяка арбитражна комисия разглежда споровете в пълен състав. Ако някой от постоянните членове отсъства, се поканва резервен член от съответната квота.
(2) Всяка от страните по спора може в писмен вид да иска отвод на член на комисията, ако са налице обстоятелства, които пораждат основателни съмнения относно неговата безпристрастност и независимост.
Чл. 275.
(1) Председателят на комисията свиква заседанията, докладва спора, изготвя решенията и комплектува преписките.
(2) Арбитражната комисия разглежда споровете по документи, които страните предварително са представили.
(3) Ако комисията прецени, тя може да изслуша представител(и) на проверяващия екип (лекари-контрольори, финансови инспектори и/или длъжностни лица на НЗОК), както и изпълнителя на медицинска помощ, направил възражения. Комисията може да изисква всички необходими документи, справки и други материали за формиране на решение.
Чл. 276.
На всяко заседание на комисията се води протокол, който задължително се подписва от всички членове на комисията.
Чл. 277.
(1) Арбитражната комисия се произнася с решение по предмета на спора.
(2) Решението на комисията е в писмен вид, съдържа мотиви и се подписва от всички членове.
(3) Срокът за произнасяне е едномесечен, считан от датата на постъпване на преписката.
(4) Решението се взема с обикновено мнозинство, присъствено и чрез явно гласуване.
(5) Решението на комисията се изготвя в три екземпляра - по един за изпълнителя на медицинска помощ, директора на РЗОК и съответната районна колегия на БЛС. Решенията се връчват по начин, удостоверяващ получаването им.
(6) Директорът на РЗОК изпраща на арбитражната комисия копие от заповедта за налагане на санкция или за прекратяване на производството.
Чл. 278.
(1) В случай че арбитражната комисия потвърди констатациите на лекаря-контрольор (стоматолога-контрольор) или финансовия инспектор изцяло или частично, директорът на РЗОК издава заповед за прилагане на санкциите, предвидени в договора между РЗОК и ИМП или ИСП.
(2) В случай че арбитражната комисия отхвърли изцяло констатациите на лекаря-контрольор или финансовия инспектор, директорът на РЗОК писмено уведомява лицето - обект на проверката, за решението й и за прекратяване на производството по медицинската или финансовата проверка.
Чл. 279.
(1) В случаите, когато арбитражната комисия не стигне до решение по констатациите на лекарите-контрольори или финансовите инспектори поради равен брой противоположни гласове, комисията изготвя протокол, екземпляр от който се предоставя на директора на РЗОК, на РК на БЛС. Препис-извлечение от протокола се предоставя на лицето - обект на проверката.
(2) След запознаване с протокола по ал. 1 директорът на РЗОК по своя преценка може да приложи санкциите, предвидени в НРД.
Чл. 280.
След приключване на всяка преписка цялата документация се извежда в специална книга и се връща в РЗОК. Копия от преписките се подреждат в архив и се съхраняват от комисията не по-малко от една година. Книгата се съхранява от председателя на комисията.
ДЯЛ II
СТОМАТОЛОГИЧНА ПОМОЩ
Глава двадесета
ИЗВЪНБОЛНИЧНА СТОМАТОЛОГИЧНА ПОМОЩ
Раздел I
Условия и ред за сключване на договори за оказване на извънболнична стоматологична помощ (ИзвбСП)
Чл. 281.
(1) Страна по договор за оказване на ИзвбСП с НЗОК може да бъде лечебно заведение, което отговаря на следните условия:
а) актуално членство в ССБ - за стоматолозите, които ръководят, съответно работят в лечебното заведение;
б) регистрация съгласно ЗЛЗ на територията на съответната РЗОК с предмет на дейност/дейности, за който желае да сключи договор - подлежи на разглеждане от УС на НЗОК;
в) разполага с изискуемо стоматологично и техническо оборудване и обзавеждане съгласно приложениe № 12;
г) разполага с персонал с необходима квалификация за използване на оборудването по буква "в", когато такава се изисква съгласно утвърдените медицински стандарти; квалификацията се доказва с документ, издаден от МЗ или медицински университет.
(2) Страна по договор за оказване на специализирана хирургична извънболнична стоматологична помощ може да бъде лечебно заведение за ИзвбСП, което отговаря на условията по ал. 1 и в което работи стоматолог с призната специалност "Хирургична стоматология" и/или "Лицево-челюстна хирургия".
(3) Страна по договор за оказване на специализирана извънболнична стоматологична помощ по специалност "Детска стоматология" може да бъде лечебно заведение за ИзвбСП, което отговаря на условията по ал. 1 и в което работи стоматолог с призната специалност "Детска стоматология".
(4) Страна по договор за оказване на специализирана извънболнична стоматологична помощ под обща анестезия за ЗЗОЛ до 18 години с психични заболявания може да бъде лечебно заведение, което отговаря на условията по ал. 1 и в което работи стоматолог с призната специалност "Детска стоматология", специалност "Хирургична стоматология" и/или "Лицево-челюстна хирургия". Лечебното заведение трябва да отговаря на медицински стандарт "Анестезия и интензивно лечение".
Чл. 282.
Националната здравноосигурителна каса сключва само по един договор с изпълнител на извънболнична стоматологична помощ в рамките на една РЗОК, за всеки един от предметите на дейност (първична, специализирана), като изпълнението може да се осъществява на няколко места на територията на съответната РЗОК.
Чл. 283.
(1) Лечебните заведения за ИзвбСП, желаещи да сключат договор със съответната РЗОК, на чиято територия са регистрирани, представят заявление по образец, утвърден от директора на НЗОК, към което прилагат документи, удостоверяващи условията по чл. 281.
(2) Изпълнителите на ИзвбСП, сключили договор с НЗОК за 2002 г., прилагат само следните документи:
1. копие от удостоверението за регистрация на лечебното заведение в РЦЗ;
2. удостоверение за актуално членство в ССБ към датата на подаване на документите - за съответната календарна година;
3. декларация в свободен текст от лицето, което представлява лечебното заведение, за липса на промени в обстоятелствата по чл.40 ЗЛЗ, както и за наличие на всички останали условия за сключване на договор.
Чл. 284.
При промяна на всяко от обстоятелствата по чл. 281 и чл. 283, ал. 2, т. 1 и 2 изпълнителят на ИзвбСП е длъжен да уведоми РЗОК, като изпрати и копие от съответния документ в 7-дневен срок от настъпването на промяната.
Раздел II
Права и задължения на изпълнителите на извънболнична стоматологична помощ
Чл. 285.
Изпълнителите на стоматологична помощ осъществяват дейността си съгласно изискванията на чл.6, ал. 1 ЗЛЗ и Кодекса за професионална етика на стоматолозите (ДВ, бр. 49 от 2002 г.).
Чл. 286.
Изпълнителите на стоматологична помощ имат право:
1. да получат договореното заплащане за реализираните дейности при условията и по реда на НРД;
2. да получават текуща информация и съдействие относно възложените им за изпълнение дейности.
Чл. 287.
Изпълнителите на стоматологична помощ:
1. осигуряват достъпна стоматологична помощ и спазват правилата за добра стоматологична практика, както и регулативните стандарти за възлагане на специализирани медицински дейности съгласно условията на НРД;
2. предоставят стоматологична помощ по вид, обем и качество, съответстващи на договорената;
3. предписват лекарства по вид и количества, съобразени с изискванията на НРД и други действащи нормативни документи;
4. предоставят задължително изискваната от НЗОК информация в срокове, структура и формат, посочени в договора;
5. осигуряват на длъжностните лица на НЗОК достъп до документи, свързани с отчитането на извършените дейности;
6. не разпространяват данни, свързани с личността на ЗЗОЛ, станали им известни при или по повод оказване на стоматологична помощ, освен в случаите, предвидени със закон.
Раздел III
Условия и ред за оказване на извънболнична стоматологична помощ
Чл. 288.
(1) Първична извънболнична стоматологична помощ (ПИСП) при условията и по реда на този раздел се оказва на ЗЗОЛ, осъществяващи правото си на свободен избор и лечение от стоматолог в лечебно заведение за ИзвбСП, сключило договор с НЗОК.
(2) Изборът по ал. 1 се осъществява в лечебно заведение съгласно Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица до лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ.
Чл. 289.
За лицата, настанени в домове за медико-социални услуги, за децата, настанени в специалните училища и домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, за лицата, задържани под стража, лишените от свобода, които нямат достъп до стоматологична помощ поради липса на стоматолог, работещ в съответното заведение, изборът на стоматолог се осъществява служебно от директора на съответната РЗОК и председателя на съответната районна колегия на ССБ съгласувано с ръководителя на съответната структура.
Чл. 290.
(1) Задължително здравноосигурените лица могат свободно да осъществяват или променят избора си на общопрактикуващ стоматолог за всяка от договорените дейности през срока на действие на НРД.
(2) Задължително здравноосигурените лица получават договорената стоматологична помощ само при представяне на здравноосигурителна книжка на избрания общопрактикуващ стоматолог.
Чл. 291.
(1) Часовете за прием на ЗЗОЛ се уговарят предварително между изпълнителя на ПИСП и ЗЗОЛ.
(2) Изпълнителят на ПИСП поставя на видно място в амбулаторията списък с информация за пакетите, обемите и стойностите на договорените дейности съгласно приложение № 13.
Чл. 292.
Общопрактикуващият стоматолог задължително попълва за всяко ЗЗОЛ месечен "Амбулаторен лист" (бл. МЗ-НЗОК № 2), в който се отбелязва оказаната стоматологична помощ.
Чл. 293.
Общопрактикуващият стоматолог отчита извършени стоматологични дейности съобразно определено времетраене за всяка стоматологична дейност съгласно чл. 331 не повече от 6 часа дневно, считано при петдневна работна седмица, независимо от броя сключени договори.
Чл. 294.
(1) Документацията, която е длъжен да води всеки изпълнител на ИзвбСП по този договор, включва:
1. здравноосигурителна книжка, която се съхранява от ЗЗОЛ;
2. първични стоматологични и отчетни финансови документи, които се съхраняват от изпълнителя на ИзвбСП.
(2) В здравноосигурителната книжка на ЗЗОЛ се отбелязват данните на стоматолога, извършил дейността, подписът и печатът на същия, кодът на дейността по договора с НЗОК и датата на извършването.
(3) При изчерпване на страниците в здравноосигурителната книжка се използва допълнителен лист-притурка към нея по образец, одобрен от ССБ и НЗОК.
(4) Националната здравноосигурителна каса отпечатва притурката по ал. 3 и я предоставя на ЗЗОЛ чрез РЗОК след представяне на здравноосигурителна книжка.
Чл. 295.
При подмяна на здравноосигурителната книжка или притурка към нея РЗОК служебно вписва извършените за последната календарна година стоматологични дейности.
Чл. 296.
(1) При необходимост от стоматологично лечение под обща анестезия на ЗЗОЛ до 18 години с психични заболявания общопрактикуващият стоматолог или стоматологът-специалист насочват ЗЗОЛ към специалист-психиатър с "Медицинско направление" (бл. МЗ-НЗОК № 3).
(2) Въз основа на издадените от специалиста-психиатър "Амбулаторен лист" (бл. МЗ-НЗОК № 2), съдържащ диагноза и заключение за необходимостта от това лечение, и "Медицинско направление" (бл. МЗ-НЗОК № 3), стоматологът-специалист насочва ЗЗОЛ към изпълнител на специализирана извънболнична стоматологична помощ под обща анестезия за ЗЗОЛ до 18 години с психични заболявания.
Раздел IV
Пакети и обеми дейности в извънболничната стоматологична помощ
Чл. 297.
Изпълнителят на ПИСП извършва за всяко ЗЗОЛ, потърсило стоматологична помощ, следния обем дейности по приложения № 13 и 14, диференциран по възрастови групи:
1. при ЗЗОЛ на възраст до 18 години:
а) обстоен преглед със снемане на зъбен статус - веднъж за съответната календарна година, считано от влизането в сила на НРД 2003;
б) до 4 лечебни дейности за съответната календарна година считано от влизането в сила на НРД 2003, като в тях се включват до две лечения на пулпит или периодонтит на постоянен зъб;
2. при ЗЗОЛ на възраст над 18 години:
а) обстоен преглед със снемане на зъбен статус - веднъж за съответната календарна година, считано от влизането в сила на НРД 2003, в т.ч. задължителен преглед за бременни съгласно Наредба № 27 от 2002 г.;
б) до две лечебни дейности по за съответната календарна година, считано от влизането в сила на НРД 2003.
Чл. 298.
Изпълнителите на специализирана извънболнична стоматологична помощ по специалност "Детска стоматология" извършват за всяко ЗЗОЛ на възраст до 18 години, потърсило стоматологична помощ, обема дейности по приложения № 13 и 14.
Чл. 299.
За всяко ЗЗОЛ под 18 години с психични заболявания, потърсило стоматологична помощ, изпълнителите на СИСП извършват под обща анестезия дейности по договорените пакети заболявания съгласно приложение № 15 без ограничения на обема.
Раздел V
Цени и заплащане на дейностите в извънболничната стоматологична помощ
Чл. 300.
(1) Договорената и извършената дейност от изпълнителите на ПИСП се заплаща на база на следните договорени цени:
1. при ЗЗОЛ на възраст до 18 години:
а) (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) обстоен преглед за установяване на орален статус и изготвяне на амбулаторен лист - 6,44 лв.;
б) (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) препариране на кавитет; подложка и обтурация с амалгама или химичен композит - 13,81 лв.;
в) (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) екстракция на временен зъб, вкл. анестезията - 7,47 лв.;
г) (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) екстракция на постоянен зъб, вкл. анестезията - 13,81 лв.;
д) (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) лечение на пулпит или периодонтит на временен зъб (включва всички дейности без обтурация) - 19,13 лв.;
е) (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) лечение на пулпит или периодонтит на постоянен зъб (включва всички дейности без обтурацията) - 62,40 лв.;
2. при ЗЗОЛ на възраст над 18 години:
а) (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) обстоен преглед за установяване на орален статус и изготвяне на амбулаторен лист - 6,44 лв.;
б) (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) препариране на кавитет; подложка и обтурация с амалгама или химичен композит - 13,81 лв.;
в) (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) екстракция на зъб, вкл. анестезията - 13,50 лв.
(2) Националната здравноосигурителна каса заплаща изцяло или частично договорения обем дейности, както следва:
1. при ЗЗОЛ до 18 години:
а) обстоен преглед за установяване на орален статус и изготвяне на амбулаторен лист - 6,30 лв.;
б) препариране на кавитет; подложка и обтурация с амалгама или химичен композит - 13,50 лв.;
в) екстракция на временен зъб, вкл. анестезията - 7,30 лв.;
г) екстракция на постоянен зъб, вкл. анестезията - 10,80 лв.;
д) лечение на пулпит или периодонтит на временен зъб (включва всички дейности без обтурацията) - 15,00 лв.;
е) лечение на пулпит или периодонтит на постоянен зъб (включва всички дейности без обтурацията) - 49,00 лв.;
2. при ЗЗОЛ на възраст над 18 години:
а) обстоен преглед за установяване на орален статус и изготвяне на амбулаторен лист - 6,30 лв.;
б) препариране на кавитет; подложка и обтурация с амалгама или химичен композит - 9,45 лв.;
в) екстракция на зъб, вкл. анестезията - 9,45 лв.
Чл. 301.
За лицата, настанени в домове за медико-социални услуги, за децата, настанени в специалните училища и домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, и за лицата, задържани под стража, НЗОК заплаща изцяло стоматологичните дейности по договорените пакети и обеми по цените в чл. 300, ал. 1.
Чл. 302.
(1) Националната здравноосигурителна каса заплаща договорената и извършената дейност от изпълнителите на специализирана хирургична извънболнична стоматологична помощ на база на следните договорени цени:
1. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) за инцизия в съединителнотъканни ложи, вкл. анестезия - 13,30 лв.;
2. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) за екстракция на дълбоко фрактуриран и дълбоко разрушен зъб, вкл. анестезия - 24,55 лв.;
3. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) за контролен преглед след някоя от горните две дейности - 3,07 лв.
(2) При ЗЗОЛ на възраст до 18 години НЗОК заплаща частично договорения обем дейности по цени, както следва:
1. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) за инцизия в съединителнотъканни ложи, вкл. анестезията - 10,74 лв.;
2. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) екстракция на дълбоко фрактуриран или дълбоко разрушен зъб, включително анестезията - 19,44 лв.;
3. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) контролен преглед след някоя от дейностите по т. 1 и 2 - 2,56 лв.
(3) При ЗЗОЛ на възраст над 18 години НЗОК заплаща частично договорения обем дейности по цени, както следва:
1. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) за инцизия в съединителнотъканни ложи, вкл. анестезията - 6,65 лв.;
2. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) екстракция на дълбоко фрактуриран или дълбоко разрушен зъб, включително анестезията - 12,28 лв.;
3. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) контролен преглед след някоя от горните две дейности - 1,53 лв.
(4) За лицата, настанени в домове за медико-социални услуги, за децата, настанени в специалните училища и домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, за лицата, задържани под стража, НЗОК заплаща изцяло договорения обем специализирана хирургична извънболнична стоматологична помощ по цените в ал. 1.
Чл. 303.
Националната здравноосигурителна каса заплаща изцяло или частично договорената и извършената дейност от изпълнителите на специализирана извънболнична стоматологична помощ - детска стоматология, съгласно чл. 300, ал. 2, т. 1.
Чл. 304.
Националната здравноосигурителна каса заплаща изцяло договорената и извършената дейност от изпълнителите на специализирана извънболнична стоматологична помощ под обща анестезия за ЗЗОЛ до 18 години с психични заболявания:
1. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) обстоен преглед от стоматолог за установяване на орален статус и изготвяне на амбулаторен лист с насочване към специалист-психиатър - 6,44 лв.;
2. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) обстоен преглед от специалист-психиатър със заключение, съдържащо диагноза за психично заболяване и необходимостта от стоматологично лечение под обща анестезия и насочване с медицинско направление към стоматолог специалист от лечебно заведение, сключило договор за тази дейност – 10,23 лв.;
3. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) обстоен преглед от специалист-анестезиолог – 10,23 лв.;
4. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) обща анестезия - 30,69 лв. на час:
а) не повече от 90 мин. в лечебни заведения за извънболнична специализирана стоматологична помощ;
б) не повече от 360 мин. в лечебни заведения за болнична помощ;
5. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) препариране на кавитет; подложка и обтурация с амалгама или химичен композит - 13,81 лв.;
6. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) екстракция на временен зъб - 7,47 лв.;
7. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) екстракция на постоянен зъб - 13,81 лв.;
8. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) лечение на пулпит или периодонтит на временен зъб (включва всички дейности без обтурацията) - 19,13 лв.;
9. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) лечение на пулпит или периодонтит на постоянен зъб (включва всички дейности без обтурацията) - 62,40 лв.;
10. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) интраорална инцизия в съединителнотъканни ложи, вкл. анестезията - 13,30 лв.;
11. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) екстракция на дълбоко фрактуриран или дълбоко разрушен зъб - 24,55 лв.;
12. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) контролен преглед след някоя от горните две дейности - 3,07 лв.;
13. (изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) двадесет и четири-часово активно наблюдение при необходимост след общата анестезия - 15,35 лв.
Чл. 305.
Изпълнителят на извънболнична стоматологична помощ има право на пряко заплащане и/или доплащане от ЗЗОЛ в следните случаи:
1. при доплащане до пълните договорени стойности на извънболничната стоматологична помощ по чл. 300 и чл. 302;
2. когато лицето е получило полагащия му се обем дейности съгласно НРД и желае да продължи лечението си;
3. когато необходимото лечение обхваща лечебно-диагностични дейности, невключени в договорения пакет по НРД;
4. когато при дейност, заплащана от НЗОК, лицето изрично предпочете методики, средства или материали, невключени в договорения пакет по НРД.
Чл. 306.
(1) Националната здравноосигурителна каса заплаща за секторна рентгенография на зъби и ортопантомография, назначени с направление за медико-диагностична дейност от изпълнител на ИзвбСП, притежаващ разрешение за извършване на рентгенографска дейност, или от друг изпълнител на извънболнична стоматологична помощ по НРД.
(2) Редът на договаряне, заплащане и отчитане на рентгенографски изследвания от изпълнителите на извънболнична стоматологична помощ е както при изпълнителите на МДД.
Чл. 307.
На изпълнители на ИзвбСП, които са в договорни отношения с НЗОК, се заплаща отчетена експертизна дейност, извършена по реда на този договор.
Чл. 308.
(1) Националната здравноосигурителна каса заплаща 2,00 лв. за отчетена експертиза на временната неработоспособност на всеки член на обща или специализирана ЛКК, но на не повече от трима.
(2) Експертиза по ал. 1 се отчита с отрязък от "Талон за лекарска консултативна комисия" (бл. МЗ-НЗ
ОК № 6) за всеки член на ЛКК.
(3) (Изм., ДВ, бр. 57 от 2004 г.) Националната здравноосигурителна каса заплаща 2,05 лв. за отчетен преглед, поискан от ЛКК и КМЕД.
(4) Прегледът по ал. 3 се отчита с отрязък от "Талон за лекарска консултативна комисия" (бл. МЗ-НЗОК № 6).
(5) Националната здравноосигурителна каса заплаща извършените медико-диагностични дейности, изискани от ЛКК.
Чл. 309.
Националната здравноосигурителна каса заплаща на изпълнител на ИзвбСП след проверка по фактура, спецификация и изискваните отчетни документи.
Чл. 310.
(1) Изпълнителите на извънболнична стоматологична помощ, сключили договор с НЗОК, представят ежемесечни отчети за дейността си на РЗОК по утвърден график до 5-о число на месеца, следващ отчетния.
(2) Районната здравноосигурителна каса извършва плащанията до 15-о число на месеца, следващ отчетния.
(3) В договорите с ИСП сроковете се договарят съобразно действащото законодателство, но не по-късно от последния работен ден на месеца, следващ отчетния.
Чл. 311.
(1) Условия за плащане на ИСП са точно и правилно попълнени документи съгласно глава двадесета, раздел VII.
(2) Районната здравноосигурителна каса не заплаща по реда, предвиден в НРД, за извършени дейности от изпълнител, ако те не са отчетени до последното число на третия месец, следващ отчетния.
Чл. 312.
(1) При констатиране на неправилно попълнени данни РЗОК в срок 5 работни дни връща фактурата и спецификацията към нея на изпълнителите на стоматологична помощ с писмени указания за необходимите корекции и допълнения. В срок до 3 работни дни изпълнителят се задължава да върне документите със съответните промени. Дължимата сума се заплаща след уточняване на данните в определения срок.
(2) Средствата се превеждат на ИСП до 7 работни дни след получаване на коригираните спецификации и фактура.
(3) Ако исканите поправки не се извършат до края на втория месец, следващ отчетения, на изпълнителя не се заплаща по реда на НРД.
Чл. 313.
Плащанията се извършват в левове по банков път, по обявена от ИСП банкова сметка.
Чл. 314.
За неверни данни, посочени в отчетите и справките, изискуеми по договора, ИСП носят отговорност съгласно условията на раздел десети.
Чл. 315.
В случай че РЗОК не заплати на ИСП реализираните дейности в сроковете, определени с договора с ИСП, тя дължи на изпълнителя законна лихва за просроченото време.
Чл. 316.
(1) Представители на ССБ и на НЗОК наблюдават и анализират всяко тримесечие изпълнението на бюджета за извънболнична стоматологична помощ.
(2) При превишаване или неусвояване над 10 % на бюджета за съответното тримесечие заплащаните от НЗОК цени се коригират. Коригираните цени се приемат с протокол от оторизираните представители на ССБ и НЗОК.
Чл. 317.
(1) Изпълнителят на ИСП има право на допълнително заплащане, когато населеното място, в което е разкрита амбулаторията му, е определено като неблагоприятно съгласно приложение № 16 при наличие едновременно на следните условия: 1. обслужваните ЗЗОЛ живеят в населеното място, включено в приложение № 16; 2. дейността, обект на допълнителното заплащане, се изършва в амбулатория, разкрита в населено място, включено в приложение № 16.
(2) Националната здравноосигурителна каса заплаща на изпълнителите по ал. 1 допълнително 20 % върху цените на стоматологичните дейности по чл. 300, ал. 2.
Раздел VI
Дейност на лечебните заведения за извънболнична стоматологична помощ във връзка с експертиза на работоспособността
Чл. 318.
(1) Експертизата на работоспособността е неразделна част от диагностично-лечебната и профилактичната дейност на лечебните заведения за ИзвбСП, сключили договор с НЗОК, и се извършва при условия и ред, определени в НЕР.
(2) При подготовката за ЛКК ЗЗОЛ може да се насочи за прегледи към специалисти от лечебни заведения за СИСП, сключили договор с НЗОК, с "Талон за ЛКК" (бл. МЗ-НЗОК № 6).
(3) Задължително здравноосигуреното лице се насочва за освидетелстване към ЛКК с "Талон за ЛКК" (бл. МЗ-НЗОК № 6).
(4) Лекарската консултативна комисия освидетелства ЗЗОЛ, когато са налице основанията, предвидени в чл.6 от Наредбата за експертиза на работоспособността.
(5) Лекарската консултативна комисия от ИзвбСП може да назначи допълнителни изследвания или консултации, ако са необходими. В тези случаи ЛКК насочва ЗЗОЛ за извършването им с "Талон за ЛКК" (бл. МЗ-НЗОК № 6).
(6) Член на ЛКК от ИзвбСП няма право да насочи ЗЗОЛ за допълнителни изследвания или консултации към самия себе си.
Чл. 319.
Лекуващият стоматолог - общопрактикуващ или специалист, докладва случаите пред ЛКК, но не участва при вземането на решение освен в случаите, когато е член на ЛКК.
Чл. 320.
(1) Ръководителите на лечебни заведения, в които е създадена ЛКК, сключили договор с НЗОК, се задължават да предадат на РЗОК информация, включително и за настъпила промяна относно:
1. номер и основание за издаване на заповедта, с която е създадена ЛКК;
2. вид на комисията (обща или специализирана и по какви болести);
3. състав на комисията и придобита клинична специалност на членовете;
4. район и график за работата на комисията.
(2) Районната здравноосигурителна каса се задължава да уведоми по подходящ начин лечебните заведения за ИзвбСП, сключили договор с НЗОК, за сформираните ЛКК на територията на съответната област, профила им и графика за работата.
Чл. 321.
Лекарската консултативна комисия оформя документацията на ЗЗОЛ и я представя за експертиза пред ТЕЛК в случаите по чл.10 от Наредбата за експертиза на работоспособността.
Чл. 322.
(1) Пациентът представя в КМЕД медицинския протокол, придружен от молба и съответната стоматологична документация.
(2) Когато в КМЕД се прецени, че представеният протокол не е достатъчно изчерпателен (като изследвания и консултации), тя може да го върне на съответната ЛКК за допълнителни изследвания и консултации.
Чл. 323.
(1) Председателите на ЛКК, структурирани в извънболничната помощ, представят ежемесечен отчет пред РЗОК. Отчетът съдържа обобщен списък на ЗЗОЛ с номерата на протоколите от заседанията на комисията, състава на комисията и взетите решения.
(2) Към отчета по ал. 1 се прилага общата част на талона за ЛКК, с който пациентът е изпратен за експертиза на работоспособността.
Раздел VII
Документация и документооборот за изпълнителите на извънболнична стоматологична помощ
Чл. 324.
Документацията, която е длъжен да води и съхранява в амбулаторията си всеки ИСП по този договор, включва първични и отчетни документи.
Чл. 325.
(1) Първичните документи (приложение № 2), задължителни за ИСП, сключили договор с НЗОК, са:
1. "Амбулаторен лист" (бл. МЗ-НЗОК № 2), за изпълнителите от извънболничната стоматологична помощ;
2. "Направление за медико-диагностична дейност" (бл. МЗ-НЗОК № 4);
3. "Рецептурна бланка - НЗОК" (бл. МЗ-НЗОК № 5), за предписване и отпускане на лекарства, за които НЗОК напълно или частично заплаща;
4. "Талон за ЛКК" (бл. МЗ-НЗОК № 6);
5. "Направление за хоспитализация" (бл. МЗ-НЗОК № 7);
6. "Направление за консултация" (бл. МЗ119А);
7. "Медицинско направление" (бл. МЗ-НЗОК № 3), за консултация или за провеждане на съвместно лечение";
8. "Медицинско направление за ВСД" (бл. МЗ-НЗОК № 3А), за високо специализирани дейности; (за анестезиологична консултация).
(2) Документооборотът по ал. 1 е, както следва:
1. "Амбулаторен лист" (бл. МЗ-НЗОК № 2) за извънболнична стоматологична помощ се попълва в три екземпляра от общопрактикуващия стоматолог или от специалиста стоматолог за всяко ЗЗОЛ; в амбулаторния лист се отбелязва оказаната стоматологична помощ; зъбният статус се отразява еднократно в рамките на сключения договор при първото посещение на пациента; първият екземпляр се изпраща в РЗОК, вторият екземпляр формира амбулаторния журнал на стоматолога, а третият се предава на пациента;
2. "Направление за медико-диагностична дейност" (бл. МЗ-НЗОК № 4) - съставя се в един екземпляр от изпълнителя на извънболнична стоматологична помощ (общопрактикуващ стоматолог или специалист) при необходимост за провеждане на медико-диагностични изследвания на ЗЗОЛ; изследванията, включени в направлението, трябва да са само по един от договорените с този договор пакети за медико-диагностична дейност; изпълнителите на СИСП, извършили лабораторните изследвания, отчитат документа заедно с финансовите отчетни документи в РЗОК;
3. "Рецептурна бланка - НЗОК" (бл. МЗ-НЗОК № 5) за предписване и отпускане на лекарства, за които НЗОК заплаща напълно или частично (приложение № 9 в частта за стоматолози) - съставя се в три екземпляра от изпълнителя на ИзвбСП - първият екземпляр от рецептата се прилага към финансов отчет (спецификация към фактура) и се предава в РЗОК от аптеките, сключили договор с РЗОК; вторият екземпляр остава в аптеката, отпуснала лекарствата, а третият екземпляр остава в ИСП, изписал рецептата;
4. "Талон за ЛКК" (бл. МЗ-НЗОК № 6) - съставя се в един екземпляр от изпълнител на СИСП при необходимост от експертиза на работоспособността на ЗЗОЛ; изпълнителят на СИСП, в който е създадена ЛКК, извършила експертизата, отчита документа (отделните направления към него) заедно с финансовите отчетни документи в РЗОК; специалистът, член на ЛКК, попълва данните си в отрязък от "Талон за ЛКК", откъсва го и отчита същия в РЗОК; общият талон:
а) при изпращане към ЛКК остава в председателя от ЛКК, като се прилага към месечния отчет на ЛКК, представян в РЗОК;
б) при допълнително поискан преглед от ЛКК се отчита от изпълнителя, извършил прегледа;
5. Медицинско направление (бл. МЗ-НЗОК № 3) за консултация или за провеждане на съвместно лечение - съставя се в един екземпляр от изпълнителя на стоматологична помощ при необходимост от провеждане на медицинска консултация или лечение със специалист-психиатър и специалист-анестезиолог; медицинското направление се изпраща от изпълнителите на СИМП, извършили консултацията или съвместното лечение, заедно с финансовите отчетни документи в РЗОК; към всяко медицинско направление се прилагат попълнените амбулаторни листове от първично посещение.
Чл. 326.
(1) Амбулаторният лист, направлението за медико-диагностична дейност и рецептурната бланка - НЗОК, се изготвят съгласно изисквания и реквизити, посочени в приложение № 2.
(2) Изпълнителите на стоматологична помощ закупуват за своя сметка необходимите им за извършване на съответната дейност формуляри.
Чл. 327.
Финансовите отчетни документи към фактурите (спецификациите за месечно отчитане на дейността на изпълнителите на ИзвбСП) - приложение № 3, се подготвят в два екземпляра от всички лечебни заведения, сключили договор с НЗОК. Първият екземпляр, придружен с фактура, се предава в РЗОК до 5-о число на месеца, следващ отчетния. Вторият екземпляр остава в ИСП.
Чл. 328.
В РЗОК се води отчетност за всички първични стоматологични и отчетни документи, които ИСП представят по опис за отчитане на извършената дейност.
Чл. 329.
(1) При констатиране на неправилно попълнени данни във финансовите отчетни документи на ИСП РЗОК ги връща за корекция.
(2) За представени неверни данни в отчетите по този договор се прилагат разпоредбите на глава четиринадесета.
Чл. 330.
(1) Изпълнителят на ПИСП:
1. изпраща ЗЗОЛ до изпълнител на специализирана хирургична извънболнична стоматологична помощ или изпълнител на ПИМП с направление за консултация, бланка 119А МЗ;
2. изпраща ЗЗОЛ до лечебно заведение - изпълнител на болнична помощ, с направление за хоспитализация, бланка МЗ-НЗОК №7. (2) Изпълнителят на СИСП:
1. изпраща ЗЗОЛ към изпълнител на ПИМП с направление за консултация (бл. 119А МЗ);
2. изпраща ЗЗОЛ изпълнител на БП, с направление за хоспитализация (бл. МЗ-НЗОК № 7).
Раздел VIII
Качество на дейностите в извънболничната стоматологична помощ
Чл. 331.
Показателите за качеството и ефективността на лечебната дейност в стоматологията са:
1. за достъпност:
а) спазване на предварително уговорените часове за прием на ЗЗОЛ;
б) оказване на стоматологична помощ в рамките на договорените пакети и обеми дейности;
2. за терапевтично лечение:
а) диагноза - пълна и правилно вписана;
б) съобразен с диагнозата лечебен метод;
в) оформяне на оклузалната повърхност и контакта на обтурацията със съседния зъб;
г) оформяне на обтурацията в гингивалната основа;
д) правилно проведено ендодонтско лечение;
е) спазване на установеното времетраене, както следва:
- обстоен преглед за установяване на орален статус и изготвяне на амбулаторен лист - 15 мин.;
- препариране на кавитет; подложка и обтурация с амалгама или химичен композит - 26 мин.;
- екстракция на временен зъб, вкл. анестезията - 17 мин.;
- екстракция на постоянен зъб, вкл. анестезията - 22 мин.;
- лечение на пулпит или периодонтит на временен зъб (включва всички дейности без обтурацията) - 39 мин.;
- лечение на пулпит или периодонтит на постоянен зъб (включва всички дейности без обтурацията) - 141 мин.;
3. за хирургично лечение:
а) диагноза (пълна и правилно вписана);
б) ефективност на проведеното обезболяване;
в) правилно проведено лечение на възпалителното заболяване;
г) спазване на установеното времетраене, както следва:
- инцизия в съединителнотъканни ложи, включително анестезия - 20 мин.;
- екстракция на дълбоко фрактуриран или дълбоко разрушен зъб, включително анестезия - 45 мин.;
- контролен преглед на някоя от горните две дейности - 10 мин.;
4. показателите за спазване на установеното времетраене не се отнасят за лечението на лица до 18 години с психични заболявания.
Чл. 332.
(1) Качеството на договорените и отчетени дейности (с изключение на лечението на пулпити и периодонтити) е гарантирано от изпълнителя на ПИСП за срока на действие на НРД.
(2) Когато в срока по ал. 1 се наложи повторно извършване на отчетена дейност (с изключение на лечението на пулпити и периодонтити), това става за сметка на изпълнителя на ПИСП.
Раздел IX
Условия и ред за контрол по изпълнението на договорите за оказване на извънболнична стоматологична помощ
Чл. 333.
(1) Непосредственият контрол по изпълнението на договорите е финансов и стоматологичен.
(2) Финансовият контрол се извършва от финансови инспектори.
(3) Стоматологичният контрол се извършва от стоматолози-контрольори. По изключение стоматологичният контрол може да се извършва и от лекари-контрольори, като задължително присъства стоматолог-експерт, посочен от съответната РК на ССБ. Контрол, осъществяван от длъжностни лица на НЗОК
Чл. 334.
(1) Длъжностните лица на НЗОК извършват проверка на основание заповед на директора на НЗОК, с която се определят проверяващото лице (лица), обектът - наименование и месторазположение, срокът, видът и задачата на проверката.
(2) За проверката по ал. 1 се съставя доклад, който се подписва в два екземпляра от длъжностните лица, и се връчва на:
1. директора на НЗОК;
2. директора на РЗОК.
(3) За подпомагане дейността на длъжностните лица на НЗОК директорът на НЗОК определя комисии от външни експерти по специалности.
Чл. 335.
(1) Директорът на НЗОК може да назначи извършване на проверка от РЗОК с участието на служители на НЗОК. Служителите на НЗОК се определят със заповед на директора на НЗОК, в която се посочват обектът - наименование и месторазположение на ИМП, видът и срокът на проверката.
(2) На основание заповедта на директора на НЗОК директорът на РЗОК издава заповед, с която определя контролните органи на РЗОК, участващи в проверката.
(3) За извършената проверка се съставя финансов или медицински протокол от длъжностните лица на РЗОК - финансови инспектори или стоматолози-контрольори. Длъжностните лица от НЗОК, участвали в проверката, изготвят доклад. Непосредствен контрол
Чл. 336.
(1) Непосредственият контрол върху дейността на изпълнителите на стоматологична помощ по изпълнението на договорите се осъществява от длъжностни лица на РЗОК - финансови инспектори и стоматолози-контрольори. НЗОК приема методика за контрол и същата се предоставя своевременно на ССБ.
(2) Проверките по ал. 1 се извършват на основание заповед на директора на РЗОК, с която се определят проверяващото лице/лица, обекта - наименование и месторазположение на ИСП, срокът, видът и задачата на проверката.
(3) При откриване на проверката проверяващото лице (лица) се легитимира и връчва копие от заповедта за проверка на лицето, представляващо ИСП - обект на проверката.
(4) Проверките на ИСП се извършват в присъствието на стоматолога, регистрирал индивидуална практика за първична или специализирана помощ, или в присъствието на лицето, представляващо лечебното заведение и посочено в договора с НЗОК.
Чл. 337.
Длъжностните лица на РЗОК - финансови инспектори, имат правата по чл.73, ал. 1 ЗЗО.
Чл. 338.
(1) За резултатите от извършената проверка се съставя финансов протокол, в който се вписват:
1. обектът на проверката - наименование, месторазположение;
2. данните за проверката - дата и място на съставяне, основание за извършване на проверката, проверяващото лице (лица);
3. констатираните нарушения по клаузите на договора с изпълнителя на стоматологична помощ и размера на нанесените вреди, в случаите, когато такива са установени;
4. задължителните предписания и сроковете за отстраняване на констатираните нарушения;
5. подпис на съставителя и лицето - обект на проверката, и датата на връчване;
6. срокът за възражение.
(2) Финансовият протокол се изготвя в три екземпляра и се връчва на: лицето, представляващо ИСП - обект на проверката, директора на съответната РЗОК, и се изпраща за сведение до съответната районна колегия на ССБ.
Чл. 339.
Лицето, представляващо обекта на проверката, има право да представи писмено възражение по направените във финансовия протокол констатации пред директора на РЗОК в 7-дневен срок, считано от деня, следващ деня на получаване на протокола.
Чл. 340.
Санкциите се налагат по реда на раздел десети от тази глава.
Чл. 341.
Длъжностните лица на РЗОК - стоматолози-контрольори, имат правата по чл.74, ал. 1 ЗЗО.
Чл. 342.
(1) За резултатите от извършената проверка се съставя медицински протокол, в който се вписват:
1. обектът на проверката - наименование, месторазположение;
2. данните за проверката - дата и място на съставяне, основание за извършване на проверката, проверяващото лице (лица);
3. констатираните нарушения по клаузите на договора с изпълнителя на стоматологична помощ;
4. констатираните недостатъци в дейността на изпълнителя на стоматологична помощ;
5. задължителните предписания и сроковете за отстраняване на констатираните нарушения;
6. препоръките за подобряване на дейността на изпълнителя на стоматологична помощ;
7. подпис на съставителя и лицето - обект на проверката, и датата на връчване;
8. срокът за възражение.
(2) Протоколът се изготвя в три екземпляра и се връчва на: лицето, представляващо ИСП - обект на проверката, директора на съответната РЗОК и съответната районна колегия на ССБ.
(3) При констатирани от извършената проверка нарушения на Кодекса на професионалната етика директорът на РЗОК уведомява съответната комисия за професионална етика към ССБ.
Чл. 343.
Лицето - обект на проверката, има право на писмено възражение по направените от стоматолога-контрольор констатации пред директора на РЗОК в 7-дневен срок, считано от деня, следващ деня на получаване на протокола.
Раздел X
Санкции при неизпълнение на договорите за оказване на извънболнична стоматологична помощ
Чл. 344.
(1) Когато изпълнител на стоматологична помощ не изпълни задълженията си по договор с НЗОК, тя има право да приложи санкциите, предвидени в този раздел.
(2) Предвидените санкции се прилагат при нарушение, констатирано по реда на раздел девети от тази глава.
(3) В случаите, когато изпълнител на стоматологична помощ е получил суми от НЗОК без правно основание и когато това е установено при проверка от контролните органи на РЗОК, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите.
(4) При установено превишаване на договорените обеми стоматологични дейности за ЗЗОЛ директорът на РЗОК налага предвидената санкция и писмено уведомява регионалната колегия на ССБ в двуседмичен срок.
(5) При превишаване на договорените обеми стоматологични дейности по вина на ЗЗОЛ изпълнителят на стоматологична помощ не подлежи на санкция.
(6) При превишаване на договорените обеми стоматологични дейности по вина на изпълнител на стоматологична помощ той възстановява получените суми и подлежи на санкция.
(7) Уведомителното писмо по ал. 4 съдържа данни за ЗЗОЛ и пълния обем дейности, които са отчетени, и данни за стоматолозите, които са го лекували. Видове санкции
Чл. 345.
(1) Санкциите по този НРД са:
1. финансова неустойка;
2. прекратяване на договор с едномесечно предизвестие;
3. прекратяване на договор без предизвестие.
(2) За всеки вид констатирано нарушение се прилага съответна по вид и размер санкция.
(3) При констатирани нарушения, извършени от различни стоматолози от групова практика, МСЦ, СЦ или болница, за всеки един от тях се прилага съответната за нарушението санкция.
(4) Общият размер на санкцията в случаите по ал. 3 е сбор от санкциите за нарушенията, допуснати от отделните стоматолози.
Чл. 346.
(1) Санкциите в зависимост от констатираното нарушение се прилагат от директора на РЗОК, както следва:
1. при неоснователен отказ да се окаже стоматологична помощ на ЗЗОЛ, когато такава се дължи по договор, довел до непосредствена промяна в състоянието на пациента:
а) финансова неустойка в размер 50 % от МРЗ;
б) при повторно нарушение - финансова неустойка в двоен размер на първоначалната;
в) при последващо нарушение - финансова неустойка в троен размер на първоначалната;
2. при несъответствие между оказаната стоматологична помощ и заплатените суми от НЗОК, както и неоснователно заплащане от ЗЗОЛ на потребителска такса по чл.37 ЗЗО:
а) финансова неустойка в трикратния размер на сумата на нарушението;
б) при повторно нарушение - финансова неустойка в двоен размер на първоначалната;
в) при последващо нарушение - финансова неустойка в троен размер на първоначалната;
г) прекратяване на договора с предизвестие по преценка на директора на РЗОК; в този случай се взима предварително писмено съгласие от директора на НЗОК;
3. при нарушения на установения с НРД ред за издаване на първични медицински документи, които не са довели до последващи нарушения, санкция не се налага и документите се връщат на изпълнителя за корекция в срок пет работни дни;
4. при нарушения на установения с НРД ред за изготвяне на отчетни финансови документи и при отчитане на услуги, които не са извършени, но са отчетени в документацията:
а) финансова неустойка в размер 50 % от МРЗ;
б) при повторно нарушение - финансова неустойка в двоен размер на първоначалната;
в) при последващо нарушение - финансова неустойка в троен размер на първоначалната;
5. при нарушения по изпълнение на вида и обема на договорената стоматологична помощ:
а) финансова неустойка в размер 50 % от МРЗ;
б) при повторно нарушение - финансова неустойка в двоен размер на първоначалната;
в) при последващо нарушение - финансова неустойка в троен размер на първоначалната;
6. при нарушения на изискванията за качество на договорените дейности:
а) финансова неустойка в размер 50 % от МРЗ;
б) при повторно нарушение - финансова неустойка в двоен размер на първоначалната;
в) при последващо нарушение - финансова неустойка в троен размер на първоначалната;
г) прекратяване на договора с предизвестие по преценка на директора на РЗОК; в този случай се взима предварително писмено съгласие от директора на НЗОК;
7. при неспазване на условията и реда за предписване на лекарства, вид и количество:
а) финансова неустойка в размер 50 % от МРЗ;
б) при повторно нарушение - финансова неустойка в двоен размер на първоначалната;
в) при последващо нарушение - финансова неустойка в троен размер на първоначалната;
8. при възпрепятстване на контролните органи на НЗОК и РЗОК да изпълняват правата и задълженията си по ЗЗО:
а) финансова неустойка в размер 50 % от МРЗ;
б) при повторно нарушение - финансова неустойка в двоен размер на първоначалната;
в) при последващо нарушение - финансова неустойка в троен размер на първоначалната;
9. при нарушаване на правилата за експертиза на работоспособността по реда на раздел шести:
а) финансова неустойка в размер 50 % от МРЗ;
б) при повторно нарушение - финансова неустойка в двоен размер на първоначалната;
в) при последващо нарушение - финансова неустойка в троен размер на първоначалната;
10. при несъответствие между деклариране при сключване на договор и наличен поименен списък и квалификация на персонала; трудови и граждански договори и документи за необходима квалификация:
а) финансова неустойка в размер 50 % от МРЗ;
б) при повторно нарушение - финансова неустойка в двоен размер на първоначалната;
в) при последващо нарушение - финансова неустойка в троен размер на първоначалната;
11. при несъответствие между декларираното изискуемо и налично оборудване:
а) финансова неустойка в размер 50 % от МРЗ;
б) при повторно нарушение - финансова неустойка в двоен размер на първоначалната;
в) при последващо нарушение - финансова неустойка в троен размер на първоначалната;
12. при неуведомяване на РЗОК за промяна на обстоятелствата по чл. 281, ал. 1:
а) финансова неустойка в размер 50 % от МРЗ;
б) при повторно нарушение - финансова неустойка в двоен размер на първоначалната;
в) при последващо нарушение - финансова неустойка в троен размер на първоначалната;
13. при нарушаване на други клаузи от договора с изпълнители на стоматологична помощ извън изброените в предходните точки се прилагат санкции по преценка на директора на РЗОК съобразно видовете лечебни заведения.
(2) При лечебните заведения за болнична помощ финансовата неустойка се определя за всеки отделен случай от договорените болнични пакети.
(3) Видът и размерът на санкцията се определят от директора на РЗОК в зависимост от: тежестта на констатираното нарушение; поредността на извършването му; наличието на други нарушения или санкции и от решението на арбитражната комисия, ако спорът е отнесен към нея. Ред за прилагане на санкции при медицински и финансови нарушения
Чл. 347.
(1) При липса на възражения в срока по чл. 343 директорът на РЗОК издава заповед за прилагане на санкциите, предвидени в договора, която се връчва на ИСП.
(2) В заповедта по ал. 1 се дава 14-дневен срок след получаването й за доброволно плащане на определената финансова неустойка.
(3) Когато ИСП не внесе доброволно дължимата сума, тя се прихваща от следващото плащане по договора. Когато договорът е прекратен и/или не се дължат плащания по него, сумата се събира по съдебен ред.
Чл. 348.
(1) В случаите, когато ИСП оспори констатациите на стоматолога-контрольор или финансовия инспектор, директорът на РЗОК в 7-дневен срок от получаване на писменото възражение изпраща спора за решаване от арбитражна комисия.
(2) Арбитражната комисия задължително се произнася с решение в едномесечен срок от получаване на преписката, с което потвърждава или отхвърля изцяло или частично констатациите на финансовия инспектор.
(3) Решението се изпраща в 7-дневен срок на директора на РЗОК.
Чл. 349.
(1) В случай, че арбитражната комисия потвърди констатациите на стоматолога-контрольор или финансовия инспектор, директорът на РЗОК издава заповед за прилагане на санкциите.
(2) Заповедта се връчва на лицето, което представлява ИСП, или се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка.
Чл. 350.
Заповедта на директора на РЗОК за прилагане на санкциите подлежи на съдебно обжалване в 14-дневен срок от получаването й чрез директора на РЗОК по реда на ЗАП. Правила за работа на арбитражните комисии
Чл. 351.
(1) На територията, обслужвана от РЗОК, се конституират арбитражни комисии:
1. за обжалване на констатациите на стоматолозите-контрольори;
2. за обжалване на констатациите на финансовите-инспектори.
(2) Съставът на арбитражните комисии се определя по писмено споразумение между директора на РЗОК и председателите на районните колегии на ССБ.
(3) В едномесечен срок о