Работещите възрастни хора у нас като цяло са около 340 000. Над половината от тях са се върнали на работа или въобще не са напускали работното си място, след като са получили решение от НОИ, че са вече официално пенсионери, само и единствено по финансова причина – парите просто не им стигат.
Останалите са продължили да бачкат, водейки се от други мотиви – част от тях заради любов към професията, друга част – защото са искали да продължат да бъдат активни и интегрирани в обществото.
Официалните данни на Евростат сочат, че приблизително един от шестима пенсионери в България продължава да работи. Изследване на европейската статистическа служба, направено през 2023 г., показва, че делът на работещите пенсионери у нас е 16,7 на сто.
Това прави над 300 000 възрастни хора, които въпреки пенсионирането си са избрали да останат на работното си място. Няма обаче официална статистика, която да показва колко други възрастни хора си докарват нещо допълнително към пенсията, работейки на хонорар или извършващи услуги с личен труд, без да се водят на трудов договор някъде.
По показателя за дял на работещите пенсионери страната ни рязко контрастира със съседните Румъния и Гърция. Там делът на хората, получаващи пенсия за стаж и възраст, но продължаващи да ходят на работа, е само 1,7 и 4,2 процента.
Иначе България не се отличава много от средноевропейското ниво. Като цяло в ЕС делът на работещите пенсионери е 13 процента. Общият показател обаче се вдига много от данните за скандинавските и балтийските държави.
В тези страни почти всеки втори възрастен човек е избрал да продължи да ходи на работа. Само че основната причината при тях, за разлика от България, не е финансова. Повечето жители там просто искат да продължават да са активни или обичат твърде много професията си.
Това важи с пълна сила за над 60% от работещите пенсионери в Норвегия. Датчаните, нидерландците и италианците също твърде много обичат работата си, за да я напуснат след пенсиониране.
В тези държави любовта към професията е мотивирала между 52 и 61% от възрастните хора да останат на работното си място. Докато привързаността към професията е водещ мотив само за 22% от работещите пенсионери в България.
За българите основната причина, която ги кара да продължават да бачкат, е финансова. На над половината от родните работещи пенсионери (53,6%) не им стига пенсията, за да могат да свързват двата края. Затова те са решили да продължат трудовия си живот.
По този показател сме на второ място в ЕС, изпреварва ни с малко само Румъния. В северната ни съседка 54,3% от работещите пенсионери са принудени да бачкат поради финансови причини. Там обаче делът на трудоустроените възрастни хора е пренебрежимо нисък.
Да остане интегриран в обществото също е мотив за един пенсионер да работи. 8,9 на сто от родните активни възрастни хора посочват такава причина за решението си.
Мъжете у нас са по-склонни да останат на работа след пенсиониране. 77,6 на сто от представителите на силния пол са спрели да бачкат веднага щом са получили решение от НОИ, че могат да излязат в заслужен отдих. Но 18,5 на сто са продължили да работят. Други 3,8 на сто пък по някаква причина не са били заети никъде.
При дамите картината е малко по-различна. 80,1 на сто са спрели да работят, а 15,4% са продължили да упражняват професията си. 4,5 процента не са били заети.
Оказва се, че половината работещи пенсионери в Европа продължават да бачкат при същия работодател и при непроменени условия. Другата половина от тях сменят фирмата или минават на по-кратко работно време. Някои пък, които са работили на две места, спират да бачкат на едното и продължават само на другото.
Работещите пенсионери, които запазват трудовия си договор, получават и друг бонус освен заплатата. Допълнителният стаж се зачита, което води и до по-висока пенсия. Преизчислението вече се прави служебно от НОИ всяка година.
Служебното преизчисляване на пенсиите стартира като извънредна мярка по време на коронавирусната пандемия през март 2020 г., а година по-късно мярката стана постоянно действаща. През 2023 г. служебно бяха преизчислени пенсиите на близо 336 000 работещи пенсионери. За миналата година броят им е 350 000.
За една трета от работещите възрастни обаче допълнително изработените месеци не оказват никакво влияние върху получаваната пенсия.
При по-голямата част от тях това се дължи на обстоятелството, че действителният размер на пенсията и след преизчисляването е останал под минималния размер, който се изплаща за съответния вид пенсии. Но има отделни случаи, когато допълнителната сума е значителна.
През миналата година например работещ пенсионер успя да си вдигне пенсията с цели 300 лева.
