Автор: Десислава Минчева, ( desislava.mincheva@bizmartcredit.bg ), Кредитен анализатор, "Бизмарт кредит"**

През последната година все по-често наблюдаваме случаи, при които на бизнеса се поднасят неприятни изненади от кредитиращите го банки - изненади под формата на цялостно "влошаване" на условията по вече съществуващи кредити или неотпускане на нови кредити за стари и добре познати клиенти. С цел да компенсират загубите и да намалят риска, някои банки предприеха подобни действия не само по отношение на свои некоректни платци, но и срещу такива с "редовни кредитни експозиции". При незавидното финансово състояние на по-голямата част от фирмите, тези действия допълнително влошиха създалата се ситуация и породиха висока степен на несигурност и напрежение между двете страни.

Един от начините за бизнеса да предпази своите кредитни отношения от подобно развитие е да прояви засилена отговорност и грижа за тях като запази своята активна позиция. Това е същата активна позиция, която фирмата е заела още по време на кандидатстването за кредит при убеждаване на банката във финансовата си стабилност. Целта е след одобрението на кредита да не се прекъсва връзката между кредитор и кредитополучател, а чрез непрекъснатата обмяна на информация, да се заздравява убеждението в стабилността на кредитополучателя. Честа грешка, която много мениджъри или предприемачи допускат, е прекъсването на комуникацията с кредитиращата ги банка след одобрението на кредита. Това пречи на изграждането на трайни отношения и доверие, които могат да спестят на фирмите проблеми при евентуален спад в продажбите и невъзможност за регулярно погасяване на кредита.

Активната позиция при обслужването на кредитите може да бъде характеризирана по различни начини. Разбира се, на първо място, важно е вноските по кредита да се плащат редовно и без каквито и да е закъснения. Това свидетелства не само за генерирането на приходи от дейността, но и за сериозно поет ангажимент от страна на фирмата и нейната надеждност като клиент. Просрочията при погасяването на кредита се тълкуват като резултат от ликвидни затруднения. Това поставя фирмата в "неизгодната позиция" на рисков клиент, на който е напълно вероятно да бъде повишен размерът на лихвата или да се изискат допълнителни обезпечения.

Освен редовното обслужване на кредита, за по-здравите партньорски отношения между кредитните институции и бизнеса би допринесло периодичното снабдяване на банката с необходимите документи, хвърлящи светлина върху дейността на фирмата, като нейните финансови отчети или периодични оценки на заложеното като обезпечение имущество. Пренебрегването на съществуващата в много договори за кредит клауза, свързана с предоставянето на тези документи, може да стане причина за информационна "пропаст" между двете страни, което би затруднило тяхното дългосрочно ползотворно сътрудничество. Не бива да се пренебрегват и други клаузи и условия по договора, като задължения за застраховки на обезпеченията и други подобни. Въпреки че в повечето случаи неспазването на тези клаузи не може да направи един кредит предсрочно изискуем, то увеличава разходите за лихви и може да влоши отношенията между страните.

Специално внимание искаме да обърнем на револвиращи кредитни линии и овърдрафти, които подлежат на преразглеждане всяка година. Фактът, че в миналото подобни кредити се подновяваха безпроблемно, накара много предприемачи да ги възприемат като дългосрочно финансиране, което е гарантирано от страна на банката. Този тип продукти обаче са краткосрочни по своята същност и могат във всеки момент, упоменат в договора, да се преразгледат и да бъдат прекратени от кредитната институция. Имено по тази причина е необходимо да се следят условията и датите за преразглеждане и на достатъчно ранен етап да се стартира дискусията с банката по въпроса.

Третият елемент на активността при обслужването на кредита е поведението на фирмата при наличие на критична ситуация. Това може да бъде спад в оборотите над 20-30%; трудности при събиране на вземанията от клиенти; временен недостиг на средства за оборотни нужди; наближаващ падеж на кредитна линия, която фирмата няма възможност да погаси навреме. При тези условия, вместо да чака решение в последната минута, добре е тя да се обърне към своята обслужваща банка и да съобщи за проблема, преди погасяването вече да е станало невъзможно. При редовно обслужване назад във времето и изградено доверие от страна на банката, кредитът бързо може да бъде разсрочен или да бъде извоюван гратисен период, след което месечната тежест за фирмата би станала поносима при създалите се обстоятелства. Твърде късната реакция на фирменото ръководство може да доведе до значителни просрочия при погасяването на задължението. Според Наредба 9 на БНБ при закъснение, по-дълго от 30 дни, кредитът се класифицира по определена методика*, което се отбелязва в кредитния регистър и става част от кредитната история на фирмата. По този начин грешки в настоящето не само могат да увеличат текущите разходи за кредит, а да направят изключително трудно или почти невъзможно бъдещото кандидатстване. Не бива да се допускат и прекомерни забави в плащанията на данъци и осигуровки. В краткосрочен план тази тактика може да работи добре, но при забавяне, което е по-дълго от няколко месеца, натрупаните задължения могат изключително много да затруднят получаването на допълнително финансиране или рефинансиране както от своята, така и от друга банка.

В случай, че изпадне в ситуация на проблем с ликвидността, който би довел до недостиг на оборотни средства или значителни просрочия по кредита, друга алтернатива за фирмата е да се насочи към преструктуриране на активите си. Това означава, че производството би могло да се оптимизира и част от непроизводствените активи да бъдат продадени. Със средствата от тази транзакция фирмата би могла да си набави необходимите суровини и материали или да погаси част от задълженията си, с което ще намали кредитната си експозиция и месечните си вноски за погасяване на кредита. Така, от една страна ще бъде облекчена месечната натовареност, а от друга - няма да бъдат допуснати просрочия по кредита, които със сигурност биха лишили бизнеса от възможност за допълнителни кредити в краткосрочен план.

Банковите институции често са едни от контрагентите, с които фирмите изграждат дългосрочни взаимоотношения - такива, които биха допринесли за процъфтяването на бизнеса или биха направили неговото развитие изключително трудно. Тъй като банките често третират своите задачи по неотложност и приоритизират работата си от най-проблемните към по-незасегнати клиенти, те не винаги имат възможност да вникнат в затрудненията на своите клиенти, в достатъчна дълбочина и на прекалено ранен етап. Ето защо важна задача на бизнеса е да поеме инициативата в свои ръце и да посвети време и усилия на поддържането на тези взаимоотношения. След като фирмата веднъж е изградила доверие у своята банка, тя може да се окаже нейният най-силен партньор в ситуация на криза или застой, като вместо да поднася неприятни изненади, може сама да предложи алтернативи и решения за възникнали проблеми, например реструктуриране и облекчаване на кредитните задължения, върху което ще се спрем в нашата следваща статия.

*Кредити в просочие над 30 дни се класифицират като "Експозиция под наблюдение" (или т.нар. първа група); Кредити в просочие над 90 дни се класифицират като "Необслужвани експозиция" (или т.нар. втора група); Кредити в просочие над 180 дни се класифицират като "Загуба" (или т.нар. трета група).

-----------------

**"Бизмарт кредит" е консултантска компания, специализирана в осигуряването на решения в областта на корпоративното финансиране.

Това е втората от поредица статии, посветени на особеностите на фирменото финансиране, които експертите от "Бизмарт кредит" подготвят за читателите на Econ.bg. Първата статия на компанията, публикувана в Econ.bg и озаглавена "Кредити срещу идеи или идеи за кредити", може да прочетете тук.

Освен това специалистите от консултантската компания отговарят онлайн на Ваши запитвания, свързани с бизнес кредитирането, във Форума на Econ.bg.