Управителният съвет на Българската народна банка /БНБ/ прие основните изводи и тенденции на икономическото развитие и очакванията за динамиката на основните макроикономически показатели за 3-тото и 4-тото тримесечие на 2005 г.

Глобалните конюнктурни индикатори продължават да посочват слабо намаление на темповете на растеж на световната икономика, отчитат от БНБ. Тази тенденция на слабо намаление на глобалния растеж се определя основно от развитието в еврозоната, като останалите основни икономически зони се очаква да запазят текущите темпове на растеж. В съответствие с оценките за динамиката на основните макроикономически показатели очакванията на финансовите пазари са за повишаване на лихвата по федералните фондове в САЩ с 50 базисни точки до края на третото тримесечие. Не се очаква промяна в паричната политика в еврозоната. Очакваното разширяване на лихвения диференциал между САЩ и еврозоната ще представлява фактор, подкрепящ поскъпването на щатския долар. Икономиката на България се развива стабилно, като темпът на растеж на БВП през първото тримесечие достигна 6.0%. През следващите тримесечия високите темпове на растеж ще се запазят, като слабото намаление на абсолютните темпове на нарастване на БВП се дължи на влиянието на базов ефект и по-умереното нарастване на запасите в сравнение с предходната година. Очакваме темпът на растеж за годината да бъде в диапазона от 5.4-5.8%, съобщават от БНБ.

Благоприятната конюнктура в България продължава да привлича капитали под формата на преки чуждестранни инвестиции и заеми. Финансовата сметка за първите пет месеца на годината е на излишък от 2423.8 млн. лева, отчитайки разходите на правителството през януари т.г. за обратно изкупуване на брейди облигации на стойност 1406.7 млн.лв. В края на юни балансовата стойност на валутните резерви на БНБ е 14577.1 млн.лв. (7453.2 млн. евро). Очаква се през трето тримесечие на годината излишък по текущата сметка на платежните баланси и дефицит през четвърто поради сезонни фактори при запазване на структурата на финансирането. В резултат валутните резерви на БНБ ще нараснат и през двете тримесечия независимо от осъществената днес сделка по изкупуване на държавен дълг. След реализираното обратно изкупуване на брейди облигациите отношението на правителствения дълг към БВП ще намалее до 32%. В момента само 6 от двадесет и петте страни - членки на ЕС, имат по-ниско ниво на правителствен дълг към БВП.

През второто тримесечие се проявиха първите резултати от предприетите от БНБ в началото на 2005 г. мерки за постигане на по-умерени темпове на растеж на кредита за частния сектор. В края на юни вземанията от неправителствения сектор отбелязаха годишно нарастване с 42.1% (47% в края на май), темпът на годишен прираст на вземанията от нефинансови предприятия е 32.2% (35.8% в края на май), а този на вземанията от домакинствата 73% (77.8% в края на май). Външният дълг на търговските банки спадна в края на май спрямо март с 282.5 млн. евро. В края на юни нетните чуждестранни резерви на търговските банки станаха положителни и достигнаха близо 100 млн. евро. Поведението на банките след март дава основание да се счита, че темпът на растеж на вземанията от неправителствения сектор в края на 2005 г. ще се бъде в диапазона от 30-35%.

Вътрешното търсене остава високо, като се забелязва ускоряване на темповете на растеж на потреблението на домакинствата през първото тримесечие на годината. Устойчивостта на тенденцията към подобряване конкурентоспособността на българската икономика и на промишлеността в частност влияе благоприятно върху разширяването и на външните пазари за българските производители и поддържане на относително високи темпове на растеж на износа, независимо от глобалното забавяне на темповете на растеж. Инфлацията, натрупана от началото на годината, в края на юни е 1.2%. Към момента няма основания за корекция в прогнозата за инфлацията до края на годината от около 3.5%. Основните рискове за тази прогноза са в посока към достигане на малко по-висок темп на инфлация. Външен фактор, който влияе проинфлационно, е високата цена на суровия петрол, която беше постигната и се задържа през месеците юни и юли, както и очакваното продължаване на поскъпването на щатския долар. Колебанията в цената на суровия петрол са изключително големи и незначителни събития могат да повлияят върху динамиката й. Вътрешен фактор, създаващ несигурност за прогнозата за инфлацията и очакваните темпове на икономически растеж, са щетите от наводненията. До момента няма достатъчно надеждни данни и информация, за да се даде точна количествена оценка на последиците от наводненията върху икономиката на страната. Като цяло предварителната информация не дава основания да се счита, че може да има чувствителни отклонения от прогнозираните темпове на инфлация и икономически растеж./Източник: БГНЕС