Икономиката на България се развива стабилно, като темпът на растеж на БВП през първото тримесечие достигна 6%. През следващите тримесечия високите темпове на растеж ще се запазят, като слабото намаление на абсолютните темпове на нарастване на БВП се дължи на влиянието на базовия ефект и по-умереното в сравнение с предходната година нарастване на запасите. БНБ предвижда темпът на растеж за годината да бъде 5.4%-5.8%, съобщават от Българска народна банка.

Благоприятната конюнктура в България продължава да привлича капитали под формата на преки чуждестранни инвестиции и заеми. Финансовата сметка за първите пет месеца на годината е с излишък от 2423.8 млн. лв., отчитайки разходите на правителството през януари т. г. за обратно изкупуване на брейди облигации на стойност 1406.7 млн. лв. В края на юни балансовата стойност на валутните резерви на БНБ е 14 577.1 млн. лв. (7453.2 млн. евро). През третото тримесечие на годината се очаква излишък по текущата сметка на платежните баланси и дефицит през четвъртото тримесечие поради сезонни фактори при запазване на структурата на финансирането. В резултат от това валутните резерви на БНБ ще нараснат и през двете тримесечия независимо от осъществената в края на юли сделка по изкупуване на държавен дълг. След реализираното обратно изкупуване на брейди облигациите съотношението правителствен дълг/БВП ще намалее до 32%. В момента само 6 от двадесет и петте страни ­ членки на ЕС, имат по-ниско ниво на това съотношение. През второто тримесечие се проявиха първите резултати от предприетите от БНБ в началото на 2005 г. мерки за постигане на по-умерени темпове на растеж на кредита за частния сектор. В края на юни вземанията от неправителствения сектор годишно нараснаха с 41.8% (47% в края на май), темпът на годишен прираст на вземанията от нефинансови предприятия е 32.2% (35.8% в края на май), а този на вземанията от домакинствата ­ 72.2% (77.8% в края на май). Външният дълг на търговските банки спадна в края на май с 282.5 млн. евро спрямо март. В края на юни нетните чуждестранни резерви на търговските банки станаха положително число и достигнаха близо 100 млн. евро. Поведението на банките след март дава основание да се счита, че темпът на растеж на вземанията от неправителствения сектор в края на 2005 г. ще се бъде в диапазона 30% ­ 35%.

Вътрешното търсене остава високо, като през първото тримесечие на годината се забелязва ускоряване темповете на растеж на потреблението на домакинствата. Устойчивостта на тенденцията към подобряване конкурентоспособността на българската икономика и на промишлеността в частност влияе благоприятно върху разширяването на външните пазари за българските производители и поддържането на относително високи темпове на растеж на износа независимо от глобалното забавяне на темповете на растеж. Инфлацията, натрупана от началото на годината, в края на юни е 1.2%. Засега няма основания да се променя прогнозата за инфлацията от около 3.5% до края на годината. Основните рискове за тази прогноза са в посока към малко по-висок темп на инфлация. Външен фактор, който влияе върху оценката на рисковете, е високата цена на суровия петрол през юни и юли. Колебанията в цената на суровия петрол са изключително големи и незначителни събития могат да повлияят върху динамиката й. Вътрешен фактор, влияещ върху прогнозата за инфлацията и очакваните темпове на икономически растеж, са щетите от наводненията. До момента няма достатъчно надеждни данни и информация, за да се даде количествена оценка на последиците от наводненията върху икономиката на страната. Глобалните конюнктурни индикатори продължават да сочат слабо намаление в темповете на растеж на световната икономика. Тази тенденция се определя преди всичко от развитието в еврозоната, като се очаква останалите икономически зони да запазят текущите темпове на растеж. В съответствие с оценките за динамиката на основните макроикономически показатели очакванията на финансовите пазари са за повишаване до края на третото тримесечие на лихвата по федералните фондове в САЩ с 50 базисни точки. В еврозоната не се очаква промяна в паричната политика. Очакваното разширяване на лихвения диференциал между САЩ и еврозоната ще бъде фактор за поскъпването на щатския долар.