През изминалите години минималната работна заплата (МРЗ) се превърна в основен бюджетен и социален инструмент, а не в измерител на труда, смятат от Българската стопанска камара (БСК). Чрез увеличението на минималното възнаграждение фактически ще нараснат публичните разходи, в момент, когато говорим за „затягане" на фискалната дисциплина.

Ако има средства в бюджета, морално е да се актуализират с процента на инфлация първо пенсиите, което няма да деформира пазара на труда, а ще повиши част от доходите на една от най-уязвимите от кризата групи. Освен това, ще бъдат балансирани съотношенията между средните и минималните размери на заплатите и пенсиите.

Мотивът, че чрез увеличението на МРЗ и стимулиране на битовото потребление ще се решат проблемите на кризата, са несъстоятелни. Битовото потребление по редица позиции е базирано на над 80% внос. Това крие риск от нарастване на валутния дебаланс на страната при недостига на чуждестранни инвестиции, особено в условията на валутен борд.

Икономически целесъобразно е, ако чрез потреблението ще се решават кризисните проявления, да се увеличи инвестиционното и промишлено потребление, с което се създават работни места и се увеличава добавената стойност в икономиката.

Във връзка с горното, БСК подтвърждава досегашната си позиция, че административното увеличение на минималната заплата при отказ от индексация на минималните размери на пенсиите и несъобразяване с възможностите на бюджета, е прокризисно решение, което ще доведе до натиск върху малкия и среден бизнес и закриване на работни места.

Всяка намеса в пазарните отношения, несъобразена с достигнатите нива на производителност и конкурентоспособност на икономиката, не води до решаване на основните проблеми и създаване на трайни условия за икономическо възстановяване.

Необходима е прецизна оценка на въздействието на преките и косвени ефекти от предлаганото ново увеличение на МРЗ, и поемане на съответната политическа отговорност, категорични са от БСК.