Проектозаконът за изменение на Търговския закон в този му вид е неефективен. Необходимо е той да бъде придружен с промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП) и в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), където да се въведе възможност за запориране на държавно и общинско имущество при некоректно поведение на съответните ведомства, в качеството им на страни по търговски договори.

Това се казва в становище на Българската стопанска камара (БСК) по проекта на Закон за изменение и допълнение на Търговския закон във връзка с регламентирането на т.нар. забавени плащания.

Същевременно БСК приветства транспонирането на Директива 2011/7/ЕО относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки в българското законодателство 

Законопроектът за изменение и допълнение на Търговския закон е внесен в Народното събрание от Министерски съвет. В началото на октомври правителството анонсира решението си за промени в Закона в съответствие с европейската директива.

Предвижда се въвеждането на 30-дневен срок за извършване на плащането между контрагентите от получаването на фактурата или на друга покана за плащане. При определени условия може да се уговаря по дълъг срок на плащане. Този закон въвежда изискванията на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки, пише в законопроекта.

"За съжаление, предлаганите текстове акцентират върху началния момент на изискуемостта и по този начин не изключват възможността за уговаряне на по-дълги срокове за плащане", смятат от БСК. Според експертите от Стопанската камара така се създават условия определеният максимален срок от 60 дни за плащания от възложителите по обществени поръчки, да бъде удължаван чрез умишлено забавяне на действията по приемане на стоката или услугата. В тази връзка следва да се обмисли необходимостта от съответни изменения и допълнения в Закона за обществените поръчки, които изрично да забраняват и санкционират недобросъвестни практики при приемане на резултатите от сключени договори, смятат от БСК.

"За ефективното приложение на текстовете са необходими законодателни промени в Глава четиридесет и шеста на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с които да се гарантира  принудително изпълнение на присъдени  вземания по търговски сделки към държавни учреждения. По отношение на тях следва да бъдат включени и облекчени процедурни възможности за събиране на неоспорени вземания", казват още в официалното си писмо до правната комисия от БСК.

Директивата предвижда изрично, че същата „урежда всички търговски сделки, независимо дали се извършват между частни или държавни предприятия или между предприятия и държавни органи, предвид факта, че държавните органи извършват значителен брой плащания към предприятията“. Следователно, сделките между държавата и стопанските субекти, включително свободните професии, са търговски сделки и държавата се явява като страна по търговски договор, с всички произтичащи от това права, задължения и последици, смятат от БСК.

Според експертите от Камарата Директивата не могат да се черпят никакви основания за привилегировано положение на държавата като субект на търговски взаимоотношения, включително в изпълнителното производство. "Напротив, Директивата отчита, че по правило държавните органи ползват по-сигурни, предсказуеми и непрекъснати източници на приходи, отколкото предприятията и изисква въвеждането на специални разпоредби за търговските плащания от държавни органи към предприятия" смятат от БСК.

В законопроекта не е намерило място регламентирането на последиците от договорни условия и практики, които представляват злоупотреба, развити подробно в Директивата. "В тази връзка считаме, че е необходимо да се предвиди ред за прилагането на чл. 7, параграф 5 на Директивата, позволяваща организации, официално признати да представляват предприятия или организации (каквито са национално представителните организации на работодателите), имащи законен интерес да представляват предприятия, да сезират съгласно приложимото национално право съдилищата или компетентните административни органи с мотива, че договорните условия или практиките представляват явна злоупотреба, така че те да могат да приложат подходящи и ефективни средства, за да се прекрати използването им", заявяват още от БСК..

По този начин законодателните изменения в системата на плащания по търговски сделки ще доведат до прилагането на ефективни мерки за намаляване на междуфирмената задлъжнялост.

*В прикачените документи може да видите Законопроекта за изменение на Търговския закон и посмото на БСК към председателя на комисията по правни въпроси Искра Фидосова.