"Споделяме изказаните съмнения във връзка с Пакта „Евро плюс". За нас не е ясна рамката на финансовата ангажираност на нашата страна". Това каза Димитър Бранков, зам.-председател на БСК, по време на проведена днес среща в Народното събрание с ръководството на Синята коалиция. В срещата участваха още представители на КНСБ, КТ „Подкрепа" и КРИБ.
Димитър Бранков припомни, че на 23.02.2011г. БСК приветства намеренията за въвеждане на Пакт за финансова стабилност, отчитайки негативния опит по пътя към ЕRМ ІІ и Шенген. Нещо повече, още на 1 май 2010 г. БСК предложи прилагането на принципите на т. нар. бюджетен борд. Въпреки това, БСК изразява определени резерви по отношение на процедурите и начина на присъединяване на страната ни към Пакта „Евро плюс".
Ако приемем безрезервно мерките от Пакта, няма да имаме ясна перспектива за икономически растеж на страната ни, отбеляза зам.-председателят на БСК по време на срещата. Димитър Бранков припомни, че не е чул да има ясен дебат по тези теми в отделните парламентарни комисии. Според него, подготовката и приемането на официални национални позиции, предшестващи заседанията на Европейския съвет, налагат предварително консултиране в рамките на Европейския интеграционен механизъм и съответните работни групи. Доколкото взетото решение засяга основни въпроси на доходите, жизненото равнище, трудовата заетост и осигурително законодателство, бе необходимо и предварително консултиране на НСТС. Подкрепяме стремежа към фокусирани реформи в рамките на ЕС за по-гъвкав пазар на труда, промени в образователните системи на страните-членки, насърчаване на научноизследователската дейност, подобряване на регулаторните рамки за осигуряване на финансова стабилност и пр. Заедно с това, обаче, необходимо е да се направи оценка на очакваните въздействия от подобно решение, вкл. на националния принос за финансиране на съответните вноски, подчерта зам.-председателят на БСК.
Димитър Бранков подчерта, че БСК ще поднови усилията си за иницииране и постигане на консенсус със социалните партньори за законодателни промени, насочени към по-гъвкаво трудово законодателство, по-тясно обвързване на заплащането на труда с производителността и постигната резултатност, както и за последващи реформи на пенсионната система.
Според зам.-председателя на БСК, спешно трябва да бъдат създадени публични регистри на салдото по ДДС, на невърнатите акцизи и дължими плащания по обществени поръчки и проекти, финансирани със средства на ЕС. Изключително важно е всички тези промени да бъдат осъществени преди предстоящите местни и президентски избори, или до края на т.г., подчерта Димитър Бранков.
В заключение, той изрази позицията на БСК, че държавата, общините и държавните предприятия следва да заемат позиция на равностойни и коректни стопански субекти в отношенията си с частния сектор. „От държавата очакваме да провежда политика, да регламентира и контролира спазването на основни правила, а не пряка намеса в икономиката", каза зам.-председателят на БСК.
