Само един от всеки седем членове на управителни органи на най-големите европейски дружества е жена (13,7%). Това представлява леко подобрение в сравнение с 2010 г., когато този процент беше 11,8%. При тези темпове обаче, за постигането на значителен баланс при участието на мъжете и жените (поне 40% от двата пола) ще са необходими още над 40 години, съобщават от пресцентъра на Европейската комисия.
Това сочи доклад на Европейската комисия, публикуван днес, една година след призива на комисаря на ЕС по въпросите на правосъдието Вивиан Рединг към листнатите на борсата дружества в Европа да увеличат доброволно броя на жените в своите управителни съвети
Днес стартира обществена консултация, с която ЕК има за цел да набележи подходящи мерки за справяне с продължаващата липса на жени в управлението на големите котирани на борсата дружества в Европа. Комисията набира мнения за възможни действия на равнище ЕС, в това число посредством законодателни мерки, за разрешаване на проблема с неравномерното участие на мъжете и жените в управителните органи на дружествата. Обществената консултация ще продължи до 28 май 2012 г. След като получи мненията, Комисията ще вземе решение за по-нататъшни действия по-късно през годината.
„Липсата на жени по високите етажи в бизнеса вреди на конкурентоспособността на Европа и възпира икономическия растеж. Аз лично не съм голям привърженик на въвеждането на квоти. Доволна съм обаче от резултатите, до които водят те. Освен това трябва да се отбележи, че на дружествата, които извършват трансгранична дейност на вътрешния пазар, може да се наложи да се съобразяват с различни национални законодателни изисквания по отношение на квотите, ако желаят да участват в търгове за обществени поръчки. За да бъде даден отговор на подобна ситуация, в законодателната работна програма на Комисията за 2012г. е включена специална инициатива.
“Вярвам, че е крайно време Европа да разчупи „стъкления таван“, който продължава да пречи на талантливите жени да достигат до най-високите ръководни позиции на котираните на борсата дружества в Европа. Аз ще работя в тясно сътрудничество с Европейския парламент и всички държави членки за постигането на промяна", заяви Рединг.
Постигнатият през изминалата година напредък в подобряването на баланса между мъжете и жените в управлението на дружествата в Европа е най-големият от много време насам (при увеличение с 1,9% пункта в периода октомври 2010 г. — януари 2012г. в сравнение с дългосрочен среден ръст през последното десетилетие от 0,6% пункта годишно). Близо половината от увеличението за ЕС се дължи на Франция, където през 2011 г. беше въведено законодателство в областта на по-балансираното участие на мъжете и жените в управителните органи.
Въпреки това, като цяло, постигането на промяна остава трудно и бавно. Броят на жените председатели на управителни органи на големи дружества дори е намалял, като от 3,4% през 2010 г. е спаднал на 3,2% през януари 2012 г.
Съществуват доказателства, че балансираното участие на мъжете и жените на ръководни позиции допринася за по-добри бизнес резултати, по-голяма конкурентоспособност и икономически ползи. Така например в доклад на McKinsey се посочва, че оперативната печалба на дружества, в които балансирано са представени и двата пола, е с 56% по-висока в сравнение с дружества, в които има само мъже. Ernst & Young анализира 290-те най-големи котирани на борсата дружества и установи, че приходите на онези от тях, в чиито управителни органи има поне една жена, са значително по-високи от приходите на дружествата, в чиито управителни органи няма жени.
Според резултатите от ново проучване на Евробарометър, публикувано днес 88% от европейските граждани вярват, че при еднакви способности жените следва да бъдат равно представени на водещите ръководни длъжности в бизнеса. В същото време 76% от европейските граждани са на мнение, че жените разполагат с необходимите умения. 75% от анкетираните подкрепят идеята за законодателство относно балансираното участие на мъжете и жените в управителните органи на дружествата, като относителното мнозинство от анкетираните (49%) смята, че паричните глоби биха били най-подходящият механизъм за прилагането на такова законодателство.
