Отказът на служебния кабинет да внесе вариант за нов бюджет означава, че до март 2023 г. държавата ще може да харчи по 1/12 на месец от стария бюджет, коригиран с приети по съответния ред промени. Ако и дотогава няма нов бюджет, както се очертава засега, казусът ще стане по-труден за разплитане, тъй като в Закона за публичните финанси не е предвидена такава възможност.

Нещата се усложниха, след като в четвъртък парламентът изслуша служебния финансов министър Росица Велкова. Тя отговаряше на депутатски питания близо 5 часа и накрая се отказа от двата други варианта за проектобюджет и обяви, че ще внесе в парламента предложение тазгодишният да действа догодина до март или т.нар. от нея удължителен бюджет.

В петък финансовото министерство публикува на сайта си проект за решение на Министерския съвет. Според него служебният финансов министър предлага на колегите си за одобряване три законопроекта - за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2022 г., на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. Така държавата ще може да посрещне належащи плащания преди третия месец на 2023 г.

В доклада към проекторешението Велкова пише какви са мотивите да се откаже от останалите два варианта. Първият вариант предвиждаше стряскащите 6,6% дефицит и 16 млрд. лв. нов дълг, ако продължат политиките и мерките от 2022 г. В него нямаше ограничаване на разходи и значителни промени в приходните и разходните политики.

Вторият вариант също се оказа неприемлив, тъй като промени на политиките и допусканията, за да се балансира бюджетът до нужните нива, е правилно да бъдат внесени от редовен кабинет, какъвто в момента няма.

Предложеният за внасяне в парламента удължителен бюджет позволява да се харчи по 1/12 на месец от януари до март 2023 г. по правилата на сегашния, но коригиран с актове на Народното събрание и на Министерския съвет.

За да няма изненади обаче, министър Велкова предлага МС да вземе решение и да удължи действието на плащания, размери и квоти, които да се запазят на нивата от 2022 г.

Кои са те?

Първият размер, който ще действа и догодина поне до март, е този на минималната заплата. Тя ще остане 710 лв. От запазването ѝ на свой ред зависят някои социални плащания.

Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на лицата в сектор “Сигурност и отбрана” вече не е 380 лв., а 710 лв.

За първите три месеца на 2023 г. максималният размер на държавните парични награди за особени заслуги към българската държава и нация, както и максималният размер на присъдената издръжка, която се изплаща от държавата, ще останат също 710 млн. лв.

За да се ползват данъчните отстъпки за деца, Велкова предлага авансовото ползване на тези отстъпки да бъде месечно и да се ограничи до размера на месечната данъчна основа

Предлага се също отстъпката да се ползва не само от хората с доходи от заплата, но и от тези, които придобиват доходи от стопанска дейност, наеми и от други източници.

Проблемът при пенсиите не е в запазването на тазгодишния им размер до март, тъй като те по принцип се осъвременяват през юни. Дотогава минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст остава 467 лв.