Вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков засега дори не е свидетел, а още по-малко към момента се предвижда да му бъде повдигнато обвинение по досъдебното производство за разгласяване на класифицирана информация.

Това каза говорителят на градската прокуратура Маргарита Немска. Тя допълни, че до моментна са разпитани само 15 свидетели, като сред тях не е Дянков, предаде БТА.

Прокуратурата ще повдигне обвинение за разгласяване на секретна информация на вицепремиера Дянков, съобщи в днешния си брой вестник "Сега", позовавайки се на информация на висши магистрати, запознати с разследването. Това ще е вторият обвиняем действащ министър от кабинета на Бойко Борисов. Първият - Божидар Нанев, подаде оставка като здравен министър, след като бе подведен под наказателна отговорност.

Делото за разгласяването на секретна информация бе образувано срещу неизвестен извършител по сигнал на червени депутати през юли. Затова и Дянков засега е призован на разпит като свидетел. Управителят на БНБ Иван Искров, който е подписал споразумението, вече е дал показания по делото, става ясно от информацията на вестника.

Разследването тръгна, след като от парламентарната трибуна на 30 октомври миналата година Дянков разгласи секретно споразумение между правителството на Сергей Станишев и БНБ, което предвижда 1 млрд. лв. от фискалния резерв да бъдат депозирани в търговски банки. Вицепремиерът сгафи по време на парламентарен контрол в отговор на въпрос на бившия финансов министър Пламен Орешарски.

Ситуацията на Дянков се усложнява от факта, че още преди да тръгне разследването, той се е опитал да прикрие гафа си. Веднага след като издаде секретната информация, Дянков се опита да се защити, като обясни, че документът не е класифициран, а гражданите имат право да знаят къде се държат държавните пари.

"Аз случайно се натъкнах на тези документи, когато се подготвях за отговора на Орешарски, който ме обвини, че смятам да вадя пари от резерва. А аз имах намерение да го направя прозрачно, с процедура", обясняваше Дянков. Той се закани да изиска подробна информация коя държавна фирма и ведомство в коя банка си държат парите, защото му направило впечатление, че "в миналото парите са държани преимуществено в 3-4 банки". Тази практика обаче щяла да бъде прекратена. До момента това не се е случило.

Думите на Дянков бързо бяха опровергани. Споразумението най-напред бе депозирано в секретното деловодство на парламента, за да могат депутатите да се запознаят с него.

Едва 40 дни по-късно - на 10 декември 2009 г., Министерският съвет е премахнал нивото на класификация на решението на предишното правителство от 2008 г., с което е одобрен проектът на споразумението. Аргументът е, че са отпаднали основанията за защита на класифицираната информация. От сайта на правителството става ясно, че под това решение на кабинета за министър-председател се е подписал самият Дянков. Няма следа дали вицепремиерът е съгласувал решението с Бойко Борисов.

"Действията на вицепремиера доказват тезата ни, че е извършено престъпление", обясниха от прокуратурата. Тъй като разкриването на класифицирана информация по непредпазливост се наказва с до три години затвор, Дянков няма да бъде съден по общия ред. За него прокуратурата ще внесе предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Така се случи и с разследването за загубените секретни материали срещу бившия премиер Сергей Станишев.

И двата случая говорят за непознаване на правилата за работа с държавни тайни. При Станишев става дума за нарушена процедура по движение на документите, а при Дянков гафът можеше да се избегне, ако споразумението бе първо декласифицирано от МС, а после бе огласено в парламента.