Гунев беше освободен от длъжност в началото на миналата година, затова той съди парламента за неправомерно освобождаване и иска от Софийския градски съд да го възстанови и да осъди парламентът да му плати обезщетения от 20 000 лева за имуществени вреди и още 20 000 лева за неимуществени вреди.

Според защитата му националното законодателство, което урежда процедурата по освобождаването на Гунев, противоречат на правото на Европейския съюз и затова решението е нищожно. Исковата молба е изготвена от адвокатите Михаил Екимджиев и Катина Бончев.

Те се позовават на докладите за конвергенцията, в които Европейската централна банка (ЕЦБ) подчертава, че българският Закон за БНБ не е в съответствие с изискванията на правото на ЕС, що се отнася до изискването за персонална независимост на членовете на управителния съвет на БНБ, включително подуправителите. Тази независимост включва и освобождаването от длъжност, като е изведен принципът от устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, че те могат да бъдат освобождавани само ако повече не отговарят на изискванията, които са необходими за изпълнението на задълженията им, или ако са виновни за извършено сериозно нарушение.

Това условие е трябвало да замени текста от българския закон, според който основание за освобождаване е "фактическа невъзможност за изпълнение на законовите задължения", на което именно е освободен Гунев. Такава промяна в ЗБНБ обаче не е извършена.

Според защитата на Гунев парламентът не е взел мерки за отмяна на законодателството, което противоречи на правото на ЕС, въпреки че е бил наясно за този факт. Допуснати са нарушения, които са довели до вреди за Гунев, тъй като в противен случай той щял да е на работа.

Гунев съди прокуратурата заради забраната му да напуска страната

Тя е била наложена през април 2015 година и е отменена в началото на тази година заради изтичането на максимално допустимия срок. Нито прокуратурата, нито съдът, който впоследствие потвърждава забраната, изтъкват конкретни съображения, свързани с личността на Гунев, от които е направен изводът, че има опасност той да се укрие в чужбина.

Тази "опасност" е изведена само от характера на повдигнатите обвинения, високата им наказуемост и предположението, че той разполага с пари, които да му помогнат да се укрие в чужбина. Искането на Гунев е да бъде обезщетен с 30 000 лева за причинените му неимуществени вреди.

Според бившия подуправител и защитата му немотивираното решение, с което му е отказано пътуване, е в нарушение на разпоредби в Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), които имат приоритет пред националните и са непосредствено приложими. Става дума за нормите, гарантиращи правото на свободно придвижване в ЕС, което може да бъде ограничавано при строги изисквания.