България няма силно изразен клъстър, с които да се отличава на европейския пазар. Това споделиха днес ръководители на фирми по време на дискусия за ефективното управление на човешките ресурси в предприятията. Организатор на мероприятието беше  Асоциация “Българска бизнес мрежа”. Базирайки се на опита, който са получили по време на личните си контакти с европейски представители, ръководителите заявиха, че в момента в Европа няма продукт, с който страната ни да се асоциира. “Не може вечно да се уповаваме на киселото мляко и розовото масло”, категорични са те.

В рамките на срещата беше отчетена необходимостта от по-чести подобни кампании, в които фирмите да говорят за проблемите си, да обменят опит и добри практики при решаването им. Една от целите на срещата беше да представи освен ползите, които ще имат фирмите ни на европейския пазар, така и проблемите, с които те ще се сблъскат.

Като положителни фактори за фирмите бяха отчетени разширяването на пазара, по-широката потребителска база, по-малките административни бариери, перспективите за растеж, по-добрият политически баланс. Според участниците в срещата политиката започва да се изчиства като манталитет, а с европейската интеграция фирмите чувстват и по-голяма стабилност.

Основните рискове, пред които са изправени компаниите, са нарастващата конкуренция и намаляването на притежавания пазарен дял. В този аспект беше споменато, че е крайно време компаниите ни да спрат да мислят основно за ръста на продажбите, а да концентрират усилията си върху фактора “пазарен дял”.

Основният проблем пред българските производители е свързан с предлагането на нещо уникално на наситения европейски пазар, за да може те да бъдат разграничени от останалите компании. Отделено беше внимание и на ценовата конкуренция, с която трябва да се съобразяват нашите компании. Според участниците в срещата, трудно се изгражда манталитет на формиране на ценови нива. Все още у нас трайно битува практиката новоучредените фирми да практикуват дъмпингова политика.

Бяха очертани и основните фактори, с които трябва да се съобразяват фирмите при подбора на специалисти. Сред водещите критерии са нестандартният начин за подбор на кадри, развитието и подготвянето на специалисти от самата компания, обвързването на формите за заплащане с личните постижения на човека.

Като много важен фактор за формиране на персоналното възнаграждение беше изтъкната съвкупността от диалога и т.нар “психологически договор” между работодател и служител. "Психологическият договор" е механизъм, който подтиква работещия да бъде мотивиран да извършва определена дейност. Когато се говори за човешкия фактор, трябва да се помисли и за една друга тенденция, а именно склонността да се подценява интелектуалният труд. С навлизането на пазарите в Общността цената на този продукт ще се вдигне. Например, у нас в цената на един продукт в областта на проектирането се включва 70% проектиране и 30% труд. В Европа това съотношение в повечето случаи е приблизително изравнено.

При определянето на важните фактори за човешките ресурси беше обособена и ролята на манталитета и мотивацията. В новите условия биха били полезни кадри, които са икономически инициативни, с предприемачески дух и са готови да се обучават през цялата си професионална реализация.